Изборите за президент и местни органи на властта в родината ни преминаха гладко. Отвсякъде. Признато бе дори от международните наблюдатели, които отбелязаха, че въпреки сигналите за нарушения вотът е легитимен. Някои от тях останаха будни и по късните доби на 23-и октомври, за да чуят на живо как се правят избори у нас.
Месец преди 23-и страната бе обиколена – навсякъде, - от представители на воюващите за честното им избиране номинати и от предизборни щабове. В средствата за масова информация не бе коментирано, че когато вътрешен (тоест силов) министър е начело на Пр. Щ., гражданите - естествено - ще изпитат още по-голям респект към демократичните процедури и ниневластващите и ще привидят като реални всичките ПРЕД-изборни обещания.
Ето едно наистина добро обяснение за енигматичното мълчание на социолозите в предварителните прогнози и данните от екзит пола. Гласоподавателите – боже, прости им, - били уплашени и не си казвали за кого гласуват. За първи път! Говорим за гласувалите, не за онези 229 844 недействителни бюлетини (а колко са всъщност?). Философски остава въпросът защо са недействителни и защо са толкова изключително много. Пътят към ада не само е покрит с добри намерения, но българите ще го извървят и по широки магистрали. От най-ново поколение.
Битката спечели властта, не науката (в частта на социологията). Та нали срещу нея воюва самият Дянков...
Кръстчето на бюлетините май зачерта и последната възможност за нормално гласуване, понеже се оказа трудно да не настъпиш... линията. Отвъд чака блюстителят на реда. И на демокрацията. По кьошетата около бензиностанции и на други явно потайни места чували с “неясно съдържание” се премятат от джип в джип и от кола на кола, но нали “нашата полиция ни пази”! Редовият гласоподавател умилкващо души откъде се носи аромат на прясно изпечена скара, бирените облачета заместват свободното волеизявление, а по избори се хапва като на... избори. Това е лозунгът. Последният.
Невидимият кордон на страха победи. Демокрацията пое под конвой към урните. Победа?! На всяка цена!
А в джобчето останаха да дрънкат семки и бонбонки, като в онази детска песничка.
“Ти чу ли какво е намерила Меги?
Ти чу ли какво е намерила Меги?
Намерила мъж със парички, човек!
И днес мелничаря зарязала Мег.” (Робърт Бърнс)
П.П. До редакционното приключване на този брой охраняваните от партията, която е на власт, гласове за президент възлязоха на 54, 8 % срещу 45,2 % на БСП. До този момент нямаше и официални данни за изборната активност. Но за демокрацията под конвой това не представлява проблем. Огледалното отражение на липсващите данни е в простото наблюдение на онези хора, които остават на работа, и другите, които може би завинаги ще я търсят. Според повелята на демократичната държава, те имат цялото гражданско право на това.
На тези избори за президент участваха 18 президентски двойки. За повечето от тях трудно се намират данни дори в интернет.
Що се отнася до местния вот, има зашеметяващи резултати в различни и в много населени места. Анализ на резултатите (ако някой бъде допуснат да го направи професионално) ще очертае, че цялата власт е в ръцете на една партия, всъщност. Това, разбира се, не бива да бъде наричано прецедент.
