Коментарът на Бурак Бекдил е публикуван на 29 май 2013 г. в сайта Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите. . В него се разкриват странните представи за морал и чест, които господстват в религиозните среди на турското общество и очевидно се подкрепят от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Реджеп Ердоган. Неотдавна г-н Ердоган заяви на своите поддръжници, че едно „бесмеле” (ислямска молитва) е достатъчно, за да разпилее противниците на властта.
У нас обаче протестиращите обвиняват правителството на Пламен Орешарски и подкрепящите го парламентарни партии в липса на морал, но и техният морал не е лишен от лицемерие. Защото припирайки за незабавна оставка на кабинета и предсрочни избори начаса, те работят за реабилитирането на други политически грешници, една част от които през февруари т.г. прогониха от властта, а друга, на 12 май, изключиха от парламента.
Преди две години Департаментът за семейни и социални проучвания към министър-председателя проведе изследване сред 5765 студенти в цяла Турция, само за да установи, че половината от тях не са имали приятели от двата пола, а 60 % са били подложени на домашно насилие.
Приблизително по същото време един шофьор на градски автобус в Истанбул изритал грубо млада двойка, която се целувала по време на пътуването. Разгневеният шофьор изкрещял след тях: „Това не е автобус за секс!” Очевидно благочестивият шофьор мюсюлманин е смятал, че бебетата се раждат след като родителите им се целунат.
За да се предпазят от такъв инцидент, група млади двойки започнаха кампания, вземайки колективно автобус по същия маршрут и спонтанно започнаха да се целуват. „Протестът с колективно целуване” в автобуса разискри друга протестна кампания. Този път, организирана от група учащи се от училищата за имами, които се заклеха, че „няма да позволят секс на улицата”.
Миналата седмица (22 май т.г. - Бел. ред.) когато около 200 турци протестираха чрез масово целуване в една метростанция в Анкара срещу публична обява, изискваща пътниците „да се държат морално”, консервативни религиозни групи ги нападнаха с големи ножове, скандираха религиозни лозунги и нараниха няколко от протестиращите. Инцидентът в метрото на Анкара е само едно по-брутално повторение на „аферата с автобусния секс” в Истанбул. Явно с новоучредената държавна / полицейска сила, на която те се уповават арогантно, консервативните турци никога няма да се научат да мислят за собствения си бизнес.
Кои са същинските ценности, които защитават консервативните мюсюлмани? Човешкото достойнство и морала? Да, но еднопосочно, по извънредно порочен начин.
Същите групи от „чувствителни мюсюлмани”, които винаги са готови да бъдат организирани, да бият и може би дори да убиват целуващи се двойки, никога не са виждани да протестират, когато например само за 18–те месеца до август 2011 г. близо 80 000 жени са претърпели домашно насилие. Или когато насилието срещу жени нарасна 1400 процента през първите седем години управление на тяхното любимо ислямистко правителство. Те така и не протестираха, когато само през 2011 г. мъже отвлякоха 102 жени и 59 тийнейджърки.
Ще бъда по-конкретен. Наистина, къде бяха „добрите мюсюлмани” с техните ножове, от които капе кръв за тяхната свещена кауза, когато един виден 78-годишен ислямист колумнист сподели, че е правил секс с 14-годишно момиче. Понеже „в исляма е позволено да правиш секс с момичета, достигнали пубертет”. Къде бяха нашите мюсюлмански ангелски стражи? Защо един-единствен консервативен мюсюлманин не се обиди и не се надигна след известната „афера в Сиирт”? Позволете ми да им опресня паметта: през 2010 г. жената на премиер-министъра Реджеп Тайип Ердоган, Емине Ердоган, каза пред аудитория от големци: „В нашата култура и цивилизация, която има голям исторически бекграунд, семейството и майчинството са свещени”. Естествено, имаше гръмотевични аплаузи.
Но по ирония, само няколко дни преди тази реч, Турция бе разтърсена от новината за предполагаеми серийни отвличания в нейния роден Сиирт. Включително случаи, при които възрастни отвличат малолетни и малолетни отвличат прохождащи деца и убиват едно от тях. Кметът на същия град каза: „Това е малък град и почти всеки е роднина на всеки. Ние приключихме случая след консултации с губернатора, полицията и прокурора”. А един министър от кабинета критикува медиите за това, че са съобщили за отвличания, „които са се случили една година преди това”.
Аферата Сиирт беше микрокосмосът на консервативна мюсюлманска Турция, където например срещите и публичното държане за ръце на младежи и девойки биха се оказали „насочени против честта”. Същото биха били и минижупите, татуировките, обиците на младежите, алкохолът, свинското месо, пушенето по време на Рамазан и дори оставянето на женска коса да бъде видяна от мъже. Но отвличането на малолетни и неговото прикриване в сътрудничество с правителствените институции не би било (против честта. - Бел. ред.). Сигурно и репортажите за тези инциденти са против нашите благородни закони на честта.
Деца младоженки? Те са чудесни. Купуване на булки? Никакъв проблем. Колко овце струва едно 15-годишно момиче? Това ще зависи от пазарлъка между семействата. Насилия спрямо жени? Традиция. Да убиеш собствената си дъщеря, понеже е била отвлечена от някой мошеник? Семейна чест. Да убиеш дъщеря си, понеже се е влюбила в съседското момче? Също въпрос на семейна чест.
Да се целувате публично? Няма да ви позволим да правите секс на улицата!
Ето че тази консервативна и ислямистка Турция преговаря за членство в ЕС, а българските правителства й ходатайстват. Правителството на ГЕРБ дори провеждаше съвместни заседания с турското правителство, а Цветан Цветанов и Цвета Караянчева (и двамата депутати в 42 НС) гостуваха на конгреса на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Какво направиха, когато лидерът на „братската” партия, Реджеп Ердоган, разгонваше протестиращите на площад „Таксим” с полицейски палки, водни струи, гумени куршуми и оранжев сълзотворен газ?
Защо протестите срещу кабинета Орешарски са справедливи, демократични, спонтанни и цивилизовани, дори когато жени се замерват с яйца и домати, а тези срещу кабинета Борисов през февруари са „политически” и „лумпенизирани”? След като германският канцлер Ангела Меркел затръшна вратите на ЕС за Турция (заради употребата на непропорционална сила срещу протестиращите младежи), ще осъди ли някой от ГЕРБ действията на Ердоган? Или Борисов и Цветанов ще отидат на проправителствен митинг в Истанбул, както направи Касим Дал от НП „Свобода и достойнство”?
Лицемерието има много варианти и последователи, включително и сред онези, които до обяд „пият кафе” пред Народното събрание, а вечер се разтъпкват от площад „Независимост” до „Орлов мост”. Сред „младите и образованите” се оказа и една 83-годишна баба, гласувало „погрешка” за БСП. „Никога не е късно да станеш за резил”- казваше покойният Тодор Колев.
