Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 29 (2013) БАЛКАНСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРОДИИ

БАЛКАНСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРОДИИ

Е-поща Печат PDF

Краят на изминалия юни бе белязан от знаменателни събития за католическия, мюсюлманския и православния свят.

В края на месеца Ватикана обяви официално намеренията си да канонизира бившия папа Йоан Павел II за светец. Канонизацията му става факт, след като бяха признати две чудеса извършени от него по божие внушение, а именно: излекуването на една френска монахиня от паркинсон и изцелението на една друга жена от Коста Рика. Неолибералите твърдят, че имало и трето по-голямо чудо, извършено от папа Карол Войтила - „Голаджията” (прякорът му е от младини, когато е играел футбол като център-нападател) и то било падането на Берлинската стена. Реалистите и участниците в това чудо и което е още по-необичайно, дори атеистите, не го оспорват, но твърдят, че внушението за неговото извършване не дошло от Бога, а от Централата в Ленгли. Между впрочем, те твърдят същото и за сбърканата „арабска пролет”, протестите в мюсюлманска Турция, както и за антиислямисткия военен преврат в Египет.

Какво ли биха казали за подстрекателите и организаторите на юнските протести у нас?

В православния свят и конкретно този на Балканите през изминалия и в началото на този месец поради липса на чудеса, извършени от архиереите от православието, предложение за канонизация от техните среди нямаше. За сметка на това обаче сме свидетели на важни събития и чудеса в областта на политиката, както и на опити за „канонизация” на някои бивши управляващи. Типичен пример за това е опитът за самоканонизация от бившия ни премиер, също „голаджия” и най-голям футболист между пожарникарите - Бойко Борисов, който в продължение на повече от три и половина години от своето управление упорито ни убеждаваше чрез скъпо платените си медии, че е богочовек и начало на всички начала, като за целта все повече се „възнасяше” в небесните простори с правителствения си Авиоотряд 28, за да вижда всичко, да бъде навсякъде и да участва във всички земни дела, включително и в кръщаването на телета и прасета. Беше убеден и сам казваше, че е праведник. Имал „чисто минало”, не бил „Буда”, нито шеф на силова престъпна групировка и не е бил обект на разработка от службите като такъв, не познавал дори „Мишо Бирата”. Никога не бил нареждал на началника на митниците да не закачат бизнесмени, занимаващи се със скверни дела като незаконно производство и продажба на алкохол и горива. Постоянно учеше хората как да пасат овце, да садят картофи, да откажат пурите и цигарите и да ядат филии с мас като него. И когато народът, който беше подложен от управлението му на невиждан досега физически и духовен пост, през февруари т.г. реши да го разпне заради „човеколюбивата” му политика, той с „капеща кръв от сърцето” (изразът е негов - б.а.) и високо кръвно налягане, абдикира от властта и се оттегли за „размишление” и „покаяние” в обителта си в Банкя в очакване на резултатите от подготвените по негова поръчка и угодни само нему предсрочни парламентарни избори и на по-добри времена за канонизация.

Библейското му усамотение и загадъчност обаче не траяха дълго и след като разбра, че партията му е спечелила изборите, които той и личният му Юда успяха да нагодят, амбициите му за канонизация отново възкръснаха. От тези негови амбиции произтекоха и други не по-малко чудни неща.

Едно от невижданите досега чудеса по света и у нас примерно е, че след като никой не пожела да управлява съвместно със спечелилата изборите негова политическа партия ГЕРБ, същата, пак чрез неговата уста, обяви, че не ги признава, иска касирането им и настоява за нови предсрочни избори. И то при работещо правителство и парламент. Другото чудо, което сътвори „богочовекът” Борисов, и което не изненада дори повелителите му от ЕНП, беше, че след като Конституционният съд призна изборите и отказа да ги касира, голаджията обяви, че ще внася в парламента (в който той се закле да не влиза) вот на недоверие към правителството, което не е работило дори един месец. Депутатите от ГЕРБ, под ръководството на Голаджията, организирано не участват в работата и дебатите на парламента, в който и за каквото са ги изпратили избирателите им, но предизвикват дебати и интригантстват против страната си в Европейския парламент. Въпреки че нищо не работят обаче, те не се отказват от своите заплати и субсидии от 17 000 лв. за всеки подаден за тях глас. Под предлог, че „отиват сред хората”, те съвместно с толерираните от тях олигарси и купени медии, с много пари и с енергията на изградените на болшевишки принцип партийни офиси в София и всички градове, в които кметовете са от ГЕРБ, започнаха масирана кампания за овладяване и подчиняване на протестите.

Що се отнася до протестите, във въздуха вече витае един въпрос: Ако ГЕРБ, след като се „разцепи” Борисов (изразът е пак негов), влезе в парламента, колко ли кресливи, дюдюкащи, подскачащи, пиещи бира и кафета протестиращи ще останат отвън, след като платените за тях сребърници свършат? Целта, която вече става ясна дори на „интелигентните протестиращи”, сега обаче е друга: събаряне на парламента и правителството чрез уличен натиск, подстрекаван от назначения от него президент, чрез нови предсрочни избори по стария изборен канон и връщане на „богочовека” и велможите му във властта с едничката цел да приберат и преразпределят помежду си останалите парички от резерва, които „алчните пенсионери” не успяха да изядат.

Това го забелязват и нашите съседи. В броя си от 5 юли т. г. авторитетният гръцки в. „Вима” писа: „Идеите, които Плевнелиев изказа в обръщението си към народа, напълно се покриват със сегашните политическите приоритети и намерения на доскоро управлявалата политическа партия ГЕРБ.” В статията се посочва още, че „Борисов е оставил икономиката в разруха, а страната с много дългове. Въпреки всичко, правителството на Орешарски е решено да въведе решителни стабилизационни мерки за възстановяване на икономиката и за подобряване социалното положение на българите.”

В Гърция, като страна с претенции да оглавява православния свят, през най-дългите дни на годината също нямаше канонизирани православни пастири, но това не пречи на политиците, също като у нас, да произвеждат необичайни събития и чудеса с духовен привкус. Такова знаменателно събитие беше и поредният Девети конгрес на управляващата дясна партия “Нова демокрация” (НД). От конгресната трибуна нейният лидер и сегашен премиер - Андонис Самарас (не е бил футболист - б.а.) обяви „възкресението на Гърция” след кризата благодарение на неговото мъдро едногодишно управление. След това му прилоша и припадна, което може и да е божие знамение за истинността на думите на премиера. След като се съвзе през дадената почивка по повод знамението, тълкувайки го точно както древните гърци са тълкували пророчествата на Делфийския оракул (в своя полза - б.а.), той продължи възхвалителната си реч за своето управление. Обяви, че с намерението му да приватизира Спортния тотализатор ОПАП, Държавната газоразпределителна компания и редица други предприятия, щял да реши проблема с безработицата, нещо, което опитът и практиката по света винаги са опровергавали. Анатемоса закритата от него Гръцка обществена радио-телевизионна компания ЕРТ, наричайки я „крепост на уредилите се при предишните управления”. Даде обет, че изградената от него на нейно място Нова държавна радио- и телевизионна компания NERIT, щяла да бъде извънпартийна (за всички други, но не и за управляващата НД - б.а.). Накрая обяви, че той е продължител на политиката на предишните двама десни премиери Константиновци – Караманлис и Мицотакис, и ги канонизира в светци. По повод последния един остроумен гръцки журналист писа във в. „Авги” (Зора), че „г-н Мицотакис наистина заслужава канонизация по следните причини: има като Иисус празен гроб, но не в Йерусалим, а в гр. Ханя; Предаден беше навремето от собствения си Юда - Андонис Самарас; През цялата си политическа кариера като премиер постоянно е предизвиквал гърците да го разпнат и най-важната причина: който го види, инстинктивно възкликва - „Исусе Христе, Боже мили!”

Чудеса стават и в съседна Турция.

Техният премиер, бившият футболист, ислямистът Ердоган, освен че страда от същите мании като своя български колега Б. Борисов, се изживява и като хегемон в ислямския свят и духовен мюсюлмански месия. Напоследък си е въобразил, че Аллах му е вменил със силата на исляма да „очисти” турците от греховните им въведения и извращения. В името на това той започна да строи eдна от най-големите джамии в ислямския свят, обяви айряна за национално питие, целувките на публични места за секс и овцете като разменна монета при купуването на булки. Но най-голямото му чудо, което се размина с представите дори на най-фанатизираните ислямски фундаменталисти, беше обявеното намерение да гони противниците на властта с „бесмеле” (ислямска молитва). В интерес на истината обаче това чудо не се състоя, защото той беше забравил, че още е простосмъртен. И когато подложените на „очистването” турци излязоха на площад „Таксим” да изразят чувствата си към него и да му „благодарят” за моралните придобивки, след като„бесмеле”-то не свърши работа, той се видя принуден да изпрати полиция, жандармерия и правоверни свои ислямисти с дълги тояги и ножове да ги разпръснат.

Много може да се говори за необичайните събития, явления и чудесии, сътворени от нашите балкански политици. Считам обаче, че и това е достатъчно основание да извикам: Боже, Христе наш, или Аллах, много вересии си раздал! И вече е време да си ги прибереш!