Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 29 (2013) ПРОТЕСТИРАЙ СЕГА, МИСЛИ ЗА УТРЕШНОТО КАФЕ

ПРОТЕСТИРАЙ СЕГА, МИСЛИ ЗА УТРЕШНОТО КАФЕ

Е-поща Печат PDF

• Протестите на „гражданското общество” са изкористени и манипулирани

„След революцията “ДАНСwithme: десни, бесни и демокрация” е излъчен на сайта psyglass.net., авторът му е Николай, и представлява пределно изчистен от манипулация опит за изясняване на движещите механизми и интереси в протестите, които започнаха в София на 14 юни. Авторът се опитва в синтезиран вид да представи картината, на която сме свидетели повече от месец, и която – за жалост – получава адекватно озвучаване в повечето от официалните медии, като на прицел е “Иокономедиа”. Не само това обаче ни мотивира да публикуваме анализа. Преди няколко дни се появи кратък коментар на Максим Бехар, наречен „Поколението F”. Латинската буква всъщност обозначава прословутия фейсбук. В страните, където бушуват всякакъв вид „революции” напоследък, фейсбук се превърна и в инструмент за „самоорганизация” на гражданското общество. Посредством фейсбук хората определят посоката на протеста, осигуряват присъствието на съмишленици и изразяват „откровеното” си мнение (с редки изключения) за случващото се в актуалния ден. Странното е, че подобен вид употреба на фейсбук радикализира още повече – в негативен план – първоначалния образ на тази мрежова връзка, която заедно с мобилните телефони е била натоварена с функцията да осигурява комуникация на спецчастите в най-голямата армия на света.

И така, ако следим по-внимателно какво се случва на полето на анализите у нас, няма как да не открием една много съществена характеристика – всеки вижда само тази част от пъзела на протестите, която му е удобна. Например за Максим Бехар, човек с огромна биография *, неоспоримата истина изглежда така - „социалните медии ни научиха да бъдем прозрачни и да не понасяме задкулисните и прикрити игри, колкото и да са присъщи те на политиката. Всъщност това е и единствената причина именно “Поколението F” – тези от социалните мрежи, тези, които обичат прозрачността и вече са свикнали с нея, а може би ще я носят и в гените си оттук нататък, да излязат на улицата и спокойно и интелигентно да искат промяна. /.../ ще ви кажа, че точно хората на улицата сега знаят какво искат – единствено и само прозрачност. /.../ “Поколението F” е това, което управлява света със законите на почтеността и прозрачността. /.../ Знам, че политическата класа в България няма да разбере това и ще подмине тези редове с пренебрежително присвити очи. И сигурно ще има право – аз наистина не разбирам от политика. Но се надявам, че не политикът, а технократът Пламен Орешарски ще разбере, че ако прави истинска модерна политика, то тя трябва да е публична, ясна, разбираема и контролирана от народа”.

Звучи недостоверно човек като г-н Бехар, който е в медиите (видимо и несимволично, още от зората на демокрацията - 90-та година) да не си дава сметка за какво става дума в месеца на летните протести в София. Дори некрасивите, неинтелигентни и необразовани неработещи българи го разбраха – „музиката е поръчана и оркестърът си получава бакшиша надлежно”, въпросът е само докога.

В този смисъл анализите в мрежата и тези по страниците на печатната преса странно си приличат и още по-странно се различават. Приличат си по това, че със сизифовско усърдие подчертават „спонтанността и естествената природа” на демократичните граждански групи за натиск срещу правителството, че нито един от тези анализи не пита защо ние сме уникалната държава, в която законно избран парламент трябва да играе по свирката на едно протестиращо малцинство, и то не защото е малцинство, а просто защото такива работи не се случват никъде другаде, че не забелязват какво се случва „зад протестите” и протестиращите, приличат си по това, че се движат около истината и създават една доста явна фантазирана реалност, без релация с действителните събития... По всичко това анализите си приличат. Различават се в едно – в избора на стратегически ъгъл и ракурс към събитията. И именно това с пределна яснота – поне за хората от бранша, - доказва предпоставеността в думите, която е доста издайническа и дискредитираща.

Нима хора, които искат прозрачност, може да си пожелаят „кръгла маса” след 24-годишно скитане из дебрите на „прехода”? Значи Хегел отново е безмилостно точен за повторението на историята... като фарс! Виковете „оставка” и „червени боклуци”, и още други „любими лозунги” от площада не звучат като искане за „пълна прозрачност”, обратното – с ръцете на протестиращите се вадят горещите кестени от манджата на олигарсите. А те умора нямат. И наяждане – също.

Така че ако наистина българите искат да живеят в „нормална страна”, – каквото и да значи това, - трябва да пораснат и да постъпват като зрели и мислещи хора, за каквито всъщност претендират. Иначе – културата „Ф” може да ни разхожда в лабиринта на мрежата до второто пришествие. Но каква полза?!

Като теглим чертата, какво получихме с тези демонстрации? „Южен поток” ни заобикаля (по този повод няма да има митинги и работещите софиянци ще могат спокойно да стиганат от точка А до точка Б). Посланиците на велики сили в София получиха шанс да се изявят като разбирачите на демокрацията и гражданското общество (извън дипломатическата им образност обаче). На Монблан се появи плакат „Оставка” – това е „подвигът” на двамина български алпинисти. В Европарламента досадихме и на леви, и на десни с оплаквания, и се затвърди образът на българина като най-досадния и плиткоумен събрат на голямото евросемейство. Очакваме и други бравурни новини и демаршове да отбележат „активността на гражданското общество” у нас.

И какво от това? Докато лудите се налудуват... Унгария изгони МВФ... На 16 юли Унгария поиска Международният валутен фонд (МВФ) да освободи офиса си в Будапеща с мотива, че кредитното споразумение с институцията изтича. Унгария (за разлика от България!) дължи на фонда още 2,2 млрд. евро от кредитната линия за 20 млрд. евро. В специално писмо до Кристин Лагард управителят на централната унгарска банка Джорджи Матолкси уточнил, че страната възнамерява да погаси кредита предсрочно, че неговата страна благодари за „ценната подкрепа”, но кредитното споразумение „почти е приключило” и затова вече не е необходимо МВФ да поддържа офис в Унгария... Говорителят на МВФ Анджела Гавирия отговорила, че постът на представителя на институцията в Будапеща изтича в края на август и фондът няма да търси наследник, тъй като „присъствието на МВФ в страните – членки е по покана на властите в съответната държава”.

Последното е многозначително. „Покана на властите” – това е.

А пък нашите се надпреварват да канят кого ли не за какво ли не, да сключват вековни концесии с най-големите обирджии на континентално ниво, да поддакват на силните мира сего и услужливо да прибират бакшиша за добре свършения лобизъм. Ами как и ние да не възкликнем „Народе????”...

И сега вече очакваме и други „добри новини”, които „поколението „Ф” ще изработи на гърба на сънародниците. Що се отнася до искането за повече „морал”, възниква въпросът откъде мерим морала – от вчера, от утре и още по-точно – а вие чели ли сте Монтен?!..

* Максим Мончо Бехар е български журналист, бизнесмен и международно признат PR експерт, основател и главен изпълнителен директор на M3 Communications Group, Inc., водещa PR компания в България, почетен консул на Република Сейшели в България, член на управителния съвет на десетки неправителствени организации, както и на местни и международни бизнес общности. Максим Бехар получава бакалавърска степен по инженерни науки и икономика и научна степен по международни икономически отношения в Икономическия университет в Прага (Чешката република) през 1983 година. Преди това той работи 5 години като механик в завод в София. През 2003 г. Максим Бехар основава и става председател на Управителния съвет на M3 Communications College – първия и единствен лицензиран колеж в България за публични комуникации, асоцииран с Manhattan Institute of Management[17], Ню Йорк. Някои от най-известните компании, които използват услугите му като основен PR консултант, са Амоко Petroleum, Toyota, Microsoft, Nokia, Cisco, „Данон“ и „Солвей“, Mall of Sofia и много други. През ноември 2005 г. Максим Бехар е обявен за Почетен гражданин на родния си град Шумен. (цит. по Уикипедия)