Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 29 (2013) ВИЕ СТЕ ГНЕВЕН, Г-Н ПРЕЗИДЕНТ?

ВИЕ СТЕ ГНЕВЕН, Г-Н ПРЕЗИДЕНТ?

Е-поща Печат PDF

През последно време президентът Росен Плевнелиев често се гневи, разочарова и възторгва. От своя президентски престол той отправя мълния след мълния по земните ни души. Очите му излъчват блясък, десницата му – заплаха. Върху кого и върху какво ли президентът стоварва Божествената си възбуда? Върху двата милиона българи ли, сбъркали да гласуват за „неправилни” партии? Върху тираните ли, които душат демокрацията? Върху вечните виновници социалистите? Върху националистите, които не отиват да запалят свещ за мъдрия ни държавен глава? Върху Министерския съвет, който още преди да бъде такъв, получи неговата президентска анатема?

Разочарован е г-н президентът от народа. Вместо да извика гръмогласно, че новите управници са олигарси и мафиоти, съвсем по андрешковски се е свил в колибите си. И от провинцията е разочарован г-н президентът... Но пък се възторгва, ах, как се възторгва ката ден от гледките пред президентския си кабинет, когато интелигентните, умните, задоволените и прическосаните пращат в Сибир червените буклуци с милото обяснение „Мразим ви безплатно!” Как тупти сърцето му, когато посланиците на Германия и Франция колективно, по свой почин, трупат съчки под кладата на Орешарски! Как ликува многострадалната му и скъпоценна субстанция, когато множеството се запътва към руското посолство, за да го благослови по балкански...

За съжаление, сега няма как да иконописвам чутовните дела на президентския гений. Трябва да отделя внимание на далеч по-мискроскопичен случай от всекидневно дописваната енциклопедия на президентските подвизи. А и нещата в най-новото президентско волеизявление са някак си по-прозаични и делнични. Особата, вместо да разговаря с лица от височайшето й равнище, наказва един нищ раб Божий – Боян Чуков: окаян газетар и чиновник, добрал се до служба край и около „тоз” Орешарски - инатлия, правоверен шоп. Така че, искам не искам, ще се занимавам не толкова с прекрасните дела Плевнелиеви, колкото как великанът на политическия ни Олимп низхожда до дребни същества, които не стават за модели и на малката Вежди-Рашидова пластика.

Дребното същество Боян Чуков, решило да дели мегдан с висшето войнство политици, което за зла чест и аз познавам, този път го прикова на позорния стълб славният ни президент. Чуков пише редовно във всекидневници и журнали, надава глас от “Скат”, а най-често газетната си стока я предава за гласност и осведомление на „Нова Зора”, който трудно крачи редом до вестниците от голямото добро утро. Виж ти, самият Плевнелиев се наведе дотолкова, че лицезря един противен нему екземпляр...

Вярно е, че за разлика от негово Височество (плюя си в пазвата!), аз харесвам онова, което върши Чуков, и главно писанията му: чета ги, като се взирам с късогледите си очи в буквите и в онова, което се крие под тях. Ако бях завистлив, сигурно щях да примирам от лична мъка, следейки разходките на газетара по земи и континенти, по иракски войни, афганистански заколения и източноевропейски спецоперации, неговите разглобки на лица и събития, неговия склад от мисли, дошли от книгите, от новото му разглаголстване в интернет,но и от рождената му нишка.

Аз се чудя на детското доверие, с което Чуков се отнася към различните, особени да ги нарека, езотерични политически миражи, на начина, по който подпечатва вярата си в идеи, които според него ще упорядъчат и вразумят хората, чудя се на упорството му да хвърля мостове между светове, които от веки веков са на нож – този на Запада и другия - на Изтока.

Да, на мен ми допада смяната на инструментариума, на микроскопа с бинокъла и обратно, което прави малкото явление голямо, а грандиозното събитие едва забележимо. Допада ми, че Чуков е подвижен човек, че интересите му са разнородни, а не просто разностранни, че и по свое щение съчетава професиите на дипломата, експерта по тероризъм, публициста, разузнавача, икономическия консултант, външния търговец, партиийния апаратчик, владеещ френски, испански, руски, гръцки и английски език. Но кой съм аз, кой е президентът Плевелиев... Думите на президента за Чуков са банкнота със сигнатура на Народната банка, а моите - зашумели и отшумели с поредния брой на в. „Нова Зора”, недостоен до го докосне даже малкото пръстче на президента.

Като ми идва обаче на ум борбата на Давид с Голиата, набирам силици да задам и аз няколко въпроса на уважаемия г-н Плевнелиев. И то по Вапцаровски, без да се отдавам на злоба човешка. Тъкмо заради това няма да отсека като враговете на президента, че репликата му за Чуков е сбироток на политически доноси, че воплите му за повече демокрация са лицемерие, че един президент няма право да е толкова лошо настроен към огромната руска мечка.

Само ще понеча да кажа, колкото и да се страхувам от извънземно наказание, че и върху словата Плевнелиеви за Чуков се срещат „петна”, а те могат да преобърнат колата.

Първо, президентът бръсне до голо: „Ако говорим за скандални назначения, след назначението на Делян Певски за шеф на ДАНС, няма да скрия моето голямо разочарование от назначението на г-н Чуков за шеф на Съвета за сигурност към Министерския съвет.”

Второ, като свръхмощен булдозер президентът срива и Чуков, и „господин Путин”, и „Евразийския съюз”: „Единственото, което се знае за този човек (БоянЧуков – б.м.) е, че е дясна ръка на Алексей Петров – изпълнителен директор на „Лев инс” в годините, когато това дружество е развивало успешно своя бизнес. Като капак на всичко, господин Чуков многократно се е изказвал в подкрепа на Евразийския съюз на господин Путин. Нека си даваме сметка какви назначения се случват пред очите на цялата нация. Меко казано, аз съм силно притеснен.”

Колкото и да ме очарова „притеснителното” изказване на президента Плевнелиев, ще си позволя да възразя, макар и плахо: гневенето е слабост, дори когато изригва от толкова изтъкнат син на отечеството ни! Пък и друго има - Боян Чуков, диви се постолюдието, от две седмици действително е съветник на премиера Орешарски по външнополитически въпроси, а не, както се кълне президентът, „шеф на Съвета за сигурност към Министерския съвет”. Не ще простолюдието да допусне, че президентът на страната ни е неосведомен. По-скоро набеждава Чуков, за да хвърли камък по законно избраните парламент и правителство, за да заслужи почести и слава оттам, откъдето идват и жезлите, и властта, и дългия живот в политиката, и Крезовите планини с богатства.

Същото простолюдие се противи и на реченото от г-н президента, че Чуков бил „дясна ръка на Алексей Петров” и подхвърля как това било плетка от лъжи. Но величието на Плевнелиев се издига като Хеопсова пирамида най паче, когато тупва с юмрук и втълпява как „капак” на най-тежка виновност е подкрепата, която Чуков бил „многократно изказвал” на „Евразийския съюз на господин Путин”.

Понеже не искам да дразня нервите и фибрите на господин президента, ще си послужа не с ропота на народната сган, а с плодовете на учената мисъл, която президентът може би ще чуе в далечните си селения. Учената мисъл, г-н президент, не желая да Ви обидя, но не смята евразийството за ерес, напротив, учени за чудо и приказ в Русия и по целия свят го разчоплят отвън навътре и отвътре навън. Те спорят до примала още от 19 в. какви изгоди или беди ще причини евразийската идея на руснаците и на другите народи: одобряват евразийството, поставят го под съмнение или отричат. В такива случаи се говори за своеобразие, цветове, мириси, тектоника на руската култура. Дали тази култура е отворена или затворена, дали разположеността на Русия върху два континента - Европа и Азия, е предимство или не, епидермален белег ли е, или кръвообръщение в организма на уникална цивилизация? Учените се мъчат да разберат какво става, когато се примесят много етноси, религии, традиции и нрави, предразсъдъци и прогреси в един огромен държавен конгломерат.

Не искам да Ви натъжавам, г-н Плевнелиев, но натежава мнение, че водеща култура в евразийското пространство е славянско-православната, с други думи, руската духовност. Наясно съм колко се гнусите от славянството, най-вече източното, и как се измъчвате, но... преглъщате обидата, че не сме католици. Но не обръщайте внимание на тези подробности.

Вашето предимство е, че не сте на „ти” с материала за евразийската идея, че Ви го предъвкват съветниците, а Вие просто избухвате – същи Везувий - срещу всичко руско, срещу всяка Русия, в това число и Путиновата.

Нека и аз поклюкарствам. Чуков, г-н президент, не е читав. Той симпатизира на евразийската идея, а на Путиновото еврезийство ръкопляска. Не мрази Русия, а я обича, чака кога пак ще пътува до Санкт Петербург и Москва. Чел е руската класика и не се отвращава от нея. Безсъвестно нарича руснаците братя. Иначе душа ми не дава да Ви заблуждавам. Чуков, който толкова държи на връзките между България и Русия, се дърпа като магаре на мост да не би да го покръстим в правата вяра! Русия, Русия, а погледът му вторачен в световните западни столици. Чуков е специализирал, г-н президент, не в Харков, а в Института за политически науки в Париж, дипломат е бил не в Минск, а във Франция и Испания, станал е главен редактор на списание „Балкански дилог”, поместило Балканите върху магистралата Запад - Изток.

Вие сте прав, г-н президент, да забележите, че как тъй кадър, с пъпна връв в Париж, се радва на дивата руска орда? Не бива, ама Чуков все на верев върви и все смята себе си за по-образован от останалите. Пъчи се той: Аз съм евроцентрист, държа в моите статии да постигам цялостно виждане за общоевропейската култура с нейните южни и северни, западни и източни измерения. В публикациите си настоявам Евросъюзът да се отнася равнопоставено към така наречените атлантически и континентални ценности. Това - продължава той – е справедлива теза, която късогледи евроатлантици-русофоби отхвърлят, предпочели да живеят в еднополюсен и едноизмерен свят, в свят на конфронтации и робски национални зависимости. Виж му фасона и му скрой шапката!

Ще Ви донеса чинопоклонно, г-н президент, още нещо. Чуков твърди на всеослушание и друга нелепост. Според него, когато Владимир Путин като държавен глава на Руската федерация доразвивал исторически известната теория на евразийството и конкретно я приспособявал към съвременните условия, той не обслужвал изолационизма и великоруския национализъм, а работел на ползу роду человеческого. На Путин му се щяло, подобно на руските „западници”, основната насока на новата руска политика да бъде отправена към Европейския съюз, към усилено развитие на икономическите и духовните взаимоотношения между Руската федерация и страните членки на ЕС. Същевременно, имайки предвид историята и културата на Русия, факта, че се намира на два континента, Вл. Путин настоявал да се засилват връзките на неговата държава с държавите на Изток и Юг от Русия, между тях Китай, Индия, държавните субекти на Средна Азия и т.н. Продължение на тази политика било намерението на Путин да възстановява и модернизира равноправните стопанските, търговски и културни отношения с околните бивши републики на Съветския съюз. Самият Путин, а и новоприетата концепция за външната политика на Руската федерация, не включвали по-определени намерения на Русия към държавите от Балканския полуостров, включително към България.

Но Вас, господин президент, нищо не е способно да Ви разхлаби и пречупи. Не се оставяте да Ви подлъгва разносортовата руска агентура. Русия я виждате като на длан и нищо не може да разколебае ненавистта Ви към нея. Чест ви прави, че на цели две чествания на 3 март отказахте да споменете Русия в Освободителната руско-турска война. По президентски неповторима е Вашата парола: „Не на Евразийския съюз на господин Путин!” И на служебния премиер Марин Райков продиктувхте да бави международния газопровод „Южен поток”. Заслужихте да Ви топлят в прегръдките си най- знатни политици на САЩ и ЕС, за които няма по-върховен дълг от градежа на на нова Берлинска стена между Запада и днешна Русия. А вие, с варта, мистрията и тухлата, вършите точно това.

За хора като Вас, по-простите хора викат: „Ашколсун!” Колко хубаво е, че не се редите между десните политици, които намигат на Русия. Къде сте вие, който тръби на всяка крачка за руските хитреци, и къде е Меркел, която няма и грам достойнство. Десен политик ли е Меркел, щом стана съавтор на построения газопровод „Северен поток” и направи от Германия най-първия външен търговец и инвеститор в Русия? Италианците, и те не могат да се мерят с Вас. Дават луди пари за „Южен поток”, без да помислят за диверсификация и руско попълзновение.

Грешен съм пред Вас, г-н президент! В предишни мои статии допуснах да Ви сравня с двуличника, ласкателя, подлеца, фустогонеца Тартюф. А Вие не сте такъв. Вие сте ярък и силен, умът Ви пленява младо и старо, красавец сте Вие. Храбър и чист като пиринска сълза, с копие и меч разсичате всяка неправда и всяка мижитурщина. И хвала на Бога, че ви е дарил с милиони евро и благословията си. Че Ви е пратил в офшорни зони, в сърцето на Кипър, да скътате парици без данъци за черни дни; че Ви е събрал с богати, честити и пристойни побратими – Кръстев Иван, Прокопиев Иво, Бориславова Цветелина, Дянков Симеон, Георгиева Кристалина, Трайков Трайчо, Донев Огнян... Какъв ти тук Тартюф, какъв ти Молиер!

И нека Вашите врази Ви навикват, че сте слуга на чужденци от сой, че разхвалвате ГЕРБ, антисоциалистите и уличните герои. Дерзайте! Не са прибързани и съчинени етикетите, с които кичите международния евразиец и потаен путинист Боян Чуков. Не е за упрек, а за похвала Вашето обричане на софийската лъскава публика. Не се връзвайте на хулата, че ви заобикаля сонм от олигарси. Вашите олигарси са плутократи – бедни люде, спастрили за един ден пари и власт. Не се трогвайте и от одумването, че сваляте правителството и Народното събрание. Нека те си приказват, важното е керванът да върви!

Надявам се, че с Вашия бележит морал и скромност, с Вашата кротост и смиреност, с Вашето финансово безкористие и родолюбиво трупане на Капитал, Вие тепърва ще консумирате, както се консумира риба цаца, персони от потеклото на Чуков и сие. Останалите си неприятели пък ще ги надминавате на всеки следващ вираж по серпантите на българския преход, наречен просто демократичен и реформаторски!..

 

От името на благопристойните Ви поданици:

смирено Добрев, Чавдар