Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 29 (2013) Евразия и Европа: ДИАЛОГА НА „ГОЛЕМИТЕ ПРОСТРАНСТВА”

Евразия и Европа: ДИАЛОГА НА „ГОЛЕМИТЕ ПРОСТРАНСТВА”

Е-поща Печат PDF

Време е да се действа

Четвъртият Номос на земята

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 28

Ханна вижда Русия като страна от Втория свят, за контрол над която водят геополитическо съперничество два субекта - Европа и Китай (някога мястото на  Китай бе заето от Япония, които тогава заедно със САЩ и Евросъюза образуваха икономически „триъгълник”).

Съществува необходимост от утвърждаване на повече от три полюса, за да се излезе от новия хегемонистки дискурс, който налага триполярност.

В книгата си „Вторият свят” П. Ханна пише: „ако Евросъюзът престане да се разширява, то в западната зона на Евразия ще се появят четири автономни сили, контролирани от Лондон, Брюксел, Анкара и Москва, а четирите колела не винаги се въртят с еднаква скорост”.

Строителството на многополюсния свят - това е нашата политическа задача

Обосновавайки основните ориентири за практическо действие по строителството на многополюсния свят, проф. Дугин акцентира на следващите направления:

1. Стратегическа реорганизация на хартленда. От това следва геополитическа активност на „сърцето на земята”, „ядрото на земя”- Heartland-а и реализация на интеграционните проекти, насочени към укрепване на многополюсните модели.

2. Промяна в съзнанието на политическия елит на Русия. Главният акцент трябва да се насочи към добиване на геополитическо мислене, а също така високо ниво на компетентност в областа на социологическите науки и историята. „Елитът на Русия трабва да се осъзнава като елита на хартленда, да мисли евразийски, а не само с националните мащаби, ясно да осъзнава неприложимостта за Русия на атлантическия и глобален сценарий” - пише А. Дугин. За никакво пробуждане на елита не може да става и дума, докато не се направи съзнателен избор в полза на евразийството и не се отхвърлят неводещите доникъде опити да се разиграват антируски сценарии от атлантическите стратези.

3. Модел на изграждане на отношенията между Русия и САЩ. При наличието  на разрушителната стратегия на САЩ, насочена към демонтаж на Русия за осъществяване на абсолютен контрол над цяла Евразия – тези отношения трябва да придобият необратимо враждебен характер. Необходимо е да се предприемат най-решителни мерки, за да не се допусне присъствието на НАТО в евразийското „голямо пространство” и отслабване на хартленда.

4. Модел на изграждане на отношенията с Европа. Този модел предполага стратегическо партньорство със страните, които в политиката си се придържат към континенталната традиция - Франция, Германия, Италия, Испания. Тук е по- уместно да се говори за проектната ос „Париж - Берлин - Москва”. Друг е въпросът, отнасящ се до страните от „нова Европа”, а така също Англия, които са ориентирани антируски и имат склонност да се приспособяват към изискванията на Вашингтон.

5. Проект „Велика Източна Европа”. Този проект включва в себе си славяните (словаци, чехи, поляци, българи, сърби, хървати, словенци, босненци, македонци, сърби-мюсюлмани), православни (македонци, сърби, българи, гърци и румънци). Проф. Дугин отбелязва, че унгарците са единственият народ, който не попада под определението „православни” и в същото време не са и „славяни”, но имат евразийски, турански произход.

6. Хартленд-ът и западните страни на ОНД. Става дума за многополярната интеграция на Русия, Украйна и Беларус, принадлежащи на зоната на хартленда като единна стратегическа структура. Това политическо действие ще предотврати встъпването на Беларус или Украйна в НАТО. Отделно внимание заслужава Молдова, чиято интеграция с Румъния, явявайки се част от НАТО,  е невъзможно да се осъществи до момента, до който не бъде реализиран проектът „Велика Източна Европа”.

7. Евразийският Близък изток и ролята на Турция. Проф. Дугин напомня за  американския проект „Голям Близък изток” по отношение на Близкия изток, който предвижда демократизиране и модернизиране на близкоизточните общества и засилено военно присъствие на САЩ и НАТО. Ръководейки се от противоположните интереси, стратегията „Хартленд” в това направление трябва да включва политически действия, насочени за излизане на Турция от НАТО и създаване на ос „Москва - Анкара”. Освен това следва съвсем внимателно да се обърне внимание на проекта - ос „Москва–Техеран”. По думите на Ал. Дугин „Иран представлява „стратегическо пространство”, което автоматически решава задачата за превръщането на хартленда в глобална световна сила”. Нито Русия, нито Иран не трябва да допускат реализация на сценария, заложен в проекта „Голяма Централна Азия”. Неговото изпълнение неизбежно ще доведе до възникването на „санитарен кордон”, който ще отдели Русия от Иран. Освен това, включвайки такива страни като Грузия, Афганистан, Азърбайджан, Армения, Киргизия, Казахстан, Узбекистан, този кордон би ги направил подконтролни на американското влияние.

Съюзът на Иран и Русия безусловно ще реши и друг фундаментален проблем, а именно ще разкъса „пръстена на анакондата”, лишавайки американските стратези от всякаква възможност да възпрепятстват морските операции на Русия. Стратегията на хартленда трябва да включва проект по интеграцията на Русия, Казахстан и Таджикистан в единно икономическо и митническо пространство. На свой ред отношенията с Пакистан трябва да бъдат построени в строго съответствие със стратегията за изхвърляне на американските военни от тази територия. Дугин настоява за подготовка на нов модел на отношения с пущунското мнозинство в Афганистан.

8. Москва-Делхи. Отношенията с политически неутралното „голямо пространство” на Индия трябва да бъдат насочени към постигането на партньорство. Главната задача на тази ос се състои в сдържането на опитите на Вашингтон да разгърне своето господство в югоазиатския регион.

9. Руско-китайски отношения. Проф. Дугин акцентира върху два сложни въпроса - демографско разпространение на китайците на слабонаселените територии на Сибир и  влиянието на Китай в централна Азия. Необходимо е да се построят балансирани отношения с Китай, които са ориентирани по фундаменталната точка на стратегическите съприкосновения - поддържане идеята за многополярен свят.

10. Руско-японски отношения. Проф. Дугин посочва необходимостта от освобождението на Япония от американското влияние и поддържането на Япония като суверенна регионална сила. Тук е уместно да е говори за проект - ос „Москва – Токио”, като неразделна част от азиатската политика на Евразия. „Алиансът с Япония е жизнено необходим - пише Ал. Дугин в „Основи на геополитиката”. - Оста Москва–Токио, въпреки оста Москва–Пекин се явява приоритетна и перспективна, откриваща за континенталното имперостроителство такива хоризонти, които накрая ще направят Евразия геополитически завършена, а атлантическата империя на Запада пределно ще я отслаби, а възможно и да я разруши окончателно”.

11. Геополитика на арктическата зона. Да контролират тази зона, се стремят САЩ, Канада, Норвегия, Дания и Русия. Освен Русия, всички останали влизат в блока НАТО. Да се отвоюват териториите в полярния регион и да се включат в надпреварата за право на разработка на големите местонаходища на полезни изкопаеми. В своите най-близки планове Русия трябва да създаде в Арктика мащабна система от комуникации и мониторинг. Тук Русия претендира за полярна територия в размер на 1.2 млн.кв. км, включваща и Северния полюс.

Несъмнено ние започваме битка за кардинално променяне правилата на политическия дискурс, осъществявайки задачата за подкопаване основните принципи на западната хегемония. Реализацията на многополюсния проект зависи от този политически курс, към който ще се придържа Русия. Изборът в полза на евразийството свидетелства за приближаващата готовност да се направи следваща крачка към построяване на ново мироустройство.

Превод арх. Чавдар ЙОТОВ