Има дни, които приличат повече на военни комюникета, какъвто се оказа 23 юли, четиридесетият ден от началото на софийските протести срещу кабинета „Орешарски”.
Същия ден - мимоходом - бе отбелязана и 71-годишнината от разстрела на поета Никола Йонков Вапцаров, а не от неговата гибел, както оповестиха някои медии (разбираемо е, нали днес поетите от времето на антифашистката бомба не са на мода!!!).
На този ден „демократична” София предпочете да се реди на опашка пред Военния клуб, за да се срещне с еврокомисаря по правосъдиета Вивиан Рединг, и съответно, да охули още веднъж правителството. Височайшата гостенка прояви бон тон - декларира симпатия към протестите, порица олигархията, корупцията и неефективната съдебна система. Изтъкна, че България сама трябва да решава вътрешните си проблеми (добре, че тя го каза, щото иначе ако беше друг някой, като нищо да го освиркат на “червен боклук”...).
Вивиан Рединг призова политическите сили да потърсят съгласие и побърза да скокне в самолета за Брюксел. Правилно - крясъците в София не я правят атрактивно място за почивка.
Политиците изтълкуваха казаното от г-жа Рединг както дяволът тълкува Евангелието. Същото направиха и медиите. Но те в този ден се възторгваха от рождението на британския престолонаследник, все едно се е родил престолонаследник на някой български монарх...
Вероятно и в бившите колонии на Обединеното кралство са празнували също така с вълнение това рождество.
На 23 юли Еврокомисията обяви военното крило на „Хизбула” за терористична организация. “Новината” бе посрещната със задоволство от Вашингтон и с негодувание от Техеран и Дамаск. България не оспори решението – има си достатъчно други ядове.
Изглежда само новината за съдбата на Гергана Червенкова, че САЩ оттеглят иска за екстрадация, беше единственото радостно за българите събитие на този знаменит 23 юли.
Спасителните действия за изваждане на двамата миньори в мина „Ораново” продължиха по план „Б”, но с вероятност операцията да се превърне в издирвателна.
Мъката и радостта вървят ръка за ръка. Никой от протестиращите в София не се сети, че недалеч от Симитли хлябът е „от мъката по-чер”. Там е моралът, който те търсят от политиците, но не и от себе си. Не се сетиха протестиращите и да „благодарят” подобаващо на американския посланик Марси Рийс за великата „милост”, с която САЩ се отнесоха към една българска майка, като отложиха изпълнението на искането за нейното екстрадиране. Но не я оневиниха. Поне един да се бе тръшнал на паважа пред посолството, както пред Народното събрание...
Пак на 40-тия ден от началото на протестите в НС се събраха три парламентарни комисии - тази по бюджет и финанси прие мерки за актуализация на бюджета, която на 25 юли трябваше да се гласува в залата на парламента. Въпреки обясненията на финансовия министър Петър Чобанов, че с една част от предвидения външен заем от 500 млн. евро ще бъдат изплатени лихвите по предишни заеми, а другата ще влезе във фискалния резерв, от ГЕРБ и т. нар. реформаторски блок (ДСБ, „Зелените”, „Синьо единство”, ДБГ на Меглена Кунева и НП „Свобода и достойнство” на Касим Дал) изреваха, че заемът щял да се изхарчи от правителството, а да се изплаща от бъдещите поколения. Сякаш емитираните от Симеон Дянков еврооблигации бяха нещо по-различно от заем... Междувременно герберите разтръбиха, че се връщат в парламента, за да участват в заседанията на трите парламентарни комисии и... капанът щракна. Към ненавижданите щеше да се присъедини и ГЕРБ, прогонена през февруари.
Ето така бе „подгрята” атмосферата за случилото се привечер на 23 юли и през ранните часове на 24 юли около Народното събрание.
Последиците от провокирания сблъсък не бяха трудни за прогнозиране: окървавени глави, натъртени крайници и откарани в „Пирогов” пострадали, между които и двама полицаи. И разбира се, потоп от обвинения към силите на реда за „прекомерна употреба на груба полицейска сила” срещу „мирно протестиращи граждани”. Но нима „мирно протестиращи” изкъртиха плочките от тротоарите и паветата от улиците, примъкнаха дори контейнерите за боклук за да блокират с тях парламента? Кой отива на мирен протест с паве? Някои твърдят, че сблъсъкът с полицията бил породен от опита за извеждане с автобус на част от депутатите, но точно тук личи пръстът на кукловодите на протеста. Защото депутатите от ГЕРБ първоначално се запътили към този автобус, но последвалото телефонно обаждане ги накарало да се върнат в залата. Ясно е, че то би могло да дойде само отвън, от човек, посветен в сценария за предизвикан сблъсък със силите на реда. Сиреч, от самия Бойко Борисов.
Съучастницата в това престъпление, кметицата на столицата Йорданка Фандъкова, заяви, че били нанесени щети за 30 000 лева, но не обвини рушителите, нито обясни защо един неразрешен по законовия ред протест се толерира от Столична община.
Впрочем, в София се разнася слухът, че Румен Николов - Пашата е дал срок на протестиращите до 30 юли „да си свършат работата”, след което им спира финансирането. Получателите, разбира се, отричат най-яростно да са платени, от него или ГЕРБ. Истината ще излезе на бял свят, но по-късно, и то пак от някое тайно тефтерче, като това на бившия шеф на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов.
Според християнската традиция на 40-тия ден от смъртта на покойника се прави помен за душата му. Какво „поменаха” протестиращите пред Народното събрание на 23 юли? Нероденото „гражданско общество”, несъществуващата демокрация или неумиращата олигархия и мафията? А може би по този начин отбелязаха кончината на „синята идея” и „традиционната десница”, останала извън парламента на 12 май? Същата десница, която някои се опитват да възкресят с компреси. Провалилите се тогава „десни” се опитват да яхнат протеста в своя изгода, но незабавните предсрочни парламентарни избори, за които тръбят внедрените сред протестиращите провокатори и агенти на Сорос, ще ги заварят почти в насипно състояние. При това положение партиите на „традиционната” десница ще отсъстват и от 43-ото НС, ако не бъде свалена 4-процентната бариера. Колко пъти ще подават оставка техните ръководства поради изборния им провал?
При така очертаващата се ситуация, и президентът Росен Плевнелиев се озова в небрано лозе. След като назначеното от него служебно правителство на Марин Райков опорочи изборите на 12 май, втори такъв провал може да постави под въпрос и самото съществуване на президентската институция.
„Обединителят на нацията” веднъж вече раздели поданиците на три групи: „основателно протестиращи”, управляващи, на които той нямал доверие, и милиони „мълчаливо подкрепящи” протестите. Едва на 40-ия ден от протестите държавният глава разбра, че те са променили своя мирен характер и се сети да призовава те да се върнат към онова, с което са спечелили възхищението на Европа.
Късно, много късно. Президентът Росен Плевнелиев ще остане в историята с това, че за по-малко от година - втората от неговия мандат, България преживя две политически кризи: едната от тях завърши с оставка на правителството, а втората може да повтори това упражнение. Разединителят на нацията трябва да изпие докрай горчивата чаша, за да разбере, че управлението на една държава не е като подскачането по стълбите на президентството. И че исканията за по-висок морал на политиците засягат и държавния глава.
На хоризонта, твърдят повечето анализатори, се очертават „избори до дупка”, и то по изборния кодекс на Искра Фидосова. Ако не бъде променен, той може да бъде променен и гласуван само от парламента, за което трябва да има действащо правителство, а не служебно.
Що се отнася до „незабавните” предсрочни парламентарни избори, за които скандират протестиращите на жълтите павета, дори според главния прокурор Сотир Цацаров резултатите от тях няма да се различават съществено от тези на 12 май. При всички положения в 43-ото НС ще влязат ГЕРБ, БСП и ДПС. За четвъртото място ще се конкурират „Атака” и НФСБ, като в зависимост от изборната бариера в борбата може да се намеси и ДБГ (Кунева). Отново няма да има партия на протестиращите, отново половината граждани ще се чувстват непредставени в парламента. Сиреч, ситуацията е бременна с бъдещи конфликти, протести против системата и предсрочни избори, за които дори Бойко Борисов казва, че ще бъдат катастрофа. Интересно защо тогава исканите от ГЕРБ извънредни избори до края на тази година трябва да са по-различни от катастрофа, въпреки че ще доведат до повторение на статуквото от 12 май? (Понеже нито една партия няма да може да състави самостоятелно правителство, пак ще има задкулисни пазарлъци за разпределяне на министерски и други властови постове.) Само че тези пазарлъци ще протичат на фона на задълбочените социално икономически проблеми на страната и нейните граждани. Проблеми, които ще се изострят, ако изтървем предвидените 15 млрд. евро от бюджета на ЕС.
Ерго, следващите протести наистина ще бъдат общонационални и много по-смислени от днешните „разходки” по жълтите павета, „английски закуски пред парламента”, блокадите на булеварди, кръстовища, мостове и магистрали, или щурмуванията на парламента с домати, яйца и павета...
Според триадата на Хегел „теза-антитеза-синтез”, развитието се осъществява спираловидно, като в края на всеки цикъл се повтаря нещо от предходния. Тоест, новото отрича старото, но и взема по нещо от него.
Ако приемем случващото се днес за някакъв приблизителен аналог на събитията пред парламента от 10 януари 1997 г., значи и последиците ще са аналогични. Тоест, ще последва ново „най-успешно” управление, като това на Иван Костов, което ще ни довърши. Оценка за Иван-Костовото управление избирателите дадоха през юни 2001 г., гласувайки за НДСВ на Симеон СКГ. А на 12 май 2013 г. казаха „Стига!” на произвола на Борисов и Цветанов, както и на сините илюзии. Борисов бе отстранен от властта, а „традиционните десни” бяха изхвърлени зад борда. „Кофти матреял”, няма що!
Струва ли си да гледаме отново този филм? Не може ли той просто да бъде разказан на днешните млади, за да не повтарят трагичните грешки на „бащите на демокрацията”? Ако пък толкова държат сами да изпитат онова „дежа вю” – прав им път! Ясно е докъде ще ги отведе този път: до Терминал 1 и 2 на летище София. Историята учи, че хората не се учат от историята.
