Нещо нередно иопасно се случва с Европа в 21-ви век.
С мантри за демокрация и либерализъм европейците са на път да извършат ритуално самоубийство и да станат чужденци в собствените си страни.
Още неотминала първата икономическа криза, се задава следващата, вълни от имигранти следват всеки военен или екологичен конфликт. Безработицата лумпенизира младежта. Обединена Европа застарява (въпреки добрата форма на г-жа Рединг, която дойде в България, за да установи колко много я обичат тукашнните...) и сякаш не вижда надвисналите черни облаци.
Управляващите елити се оказаха корумпирани и алчни лакеи на глобо-капитализма. Ставаме свидетели на безпрецедентен заговор на сили, които целят парализа на съпротивителните сили на европейците, с цел да загубят извоюваното място в света.
Предстои война за „освобождаване” на Европа - прогнозира евронационалистът от Финландия Кай Мурос. В тази война според него ще се роди нова европейска нация – нация, мобилизирала съзидателните сили на индустриализирана, милитаризирана и самозадоволяваща се Европа. Европа е длъжна да възвърне своя престиж и отново да заеме мястото си на континентален лидер.
Футурологията на Кай Мурос може да се стори спорна, но помага да осмислим към какво ни води и деиндустриализацията на България, и замяната на цяло поколение образовани българи с неквалифицирани имигранти от Третия свят, и агресивната псевдодемократична напаст, която вилнее по площадите вече четиридесет дни, без ясна визия за бъдещето на родината ни и обсебена от разрушителни нагони.
Най голямата заплаха за европейската икономическа и социална стабилност, а дори и за физическото оцеляване на Европа са демографският взрив на населението в развиващите се страни, световната икономическа криза, изтощаването на природните ресурси и глобализацията на икономиката.
Оцеляването на европейската цивилизация зависи от нашата способност да решим тези проблеми, от готовността ни решително да защитим Европа от опасностите на колабиращия свят.
Голяма грешка би било да търсим решение на глобалните проблеми поотделно, тъй като те са взаимносвързани. Всеки един от тях представлява различен аспект на основния проблем. А още по-голяма грешка е да мислим, че някой друг освен нас, е в състояние и длъжен да ги решава.
Основният проблем на нашето време възникна вследствие разпространение на резултатите от западната научно-техническа революция в целия останал свят. Светът излезе от равновесното си състояние, защото почти всички страни започнаха да изпитват промените, предизвикани от модернизацията. Научно-промишлената революция (НПР), започнала в Европа и издигнала нашата цивилизация на върха, се разпространи по целия свят по начин, който не остави нито една традиционна култура незасегната.
Корените на проблема: НПР и демографският взрив
Днешният демографски взрив има исторически корени, които отвеждат към 18 век. След чумната епидемия през 14 век населението на Европа започва да нараства. Много са причините, поради които в 18 век смъртността намаляла значително и населението на Европа растяло с темповете, които сега се наблюдават в Третия свят. Увеличаването на населението всъщност било нашето „демографско оръжие”, което в съчетание с НТР и развиващата се промишленост осигурявало средства за покоряване на целия свят.
Днес, след продължителен демографски преход, нарастването на населението в Европа е в застой и съвсем скоро ще започне да намалява. Исторически ние преминахме от фаза висока раждаемост + висока смъртност към фаза висока раждаемост + ниска смъртност и накрая към фазата: ниска раждаемост + ниска смъртност, което на практика води до застаряващо население.
В същото време резултатите от НПР в Третия свят го доведоха до фаза: висока раждаемост + ниска смъртност, т.е. до демографски взрив.
Въпрос на живот и смърт за планетарната цивилизация е: “Кoлко ще продължи демографският преход в страните от Третия свят?”
Ако той продължи още 200 години, Европа е обречена, тя няма да издържи и 100 години.Оказва се, че не сме в състояние да регулираме нарастването на земното население. Изключително трудно се оказва повишаването на жизнения стандарт на хората в Третия свят по пътя на създаване на промишлено развити общества. Именно това се извърши в Европа между 1770 и 1970 година, но за страните от Третия свят подобно развитие изглежда просто невъзможно. Сметката е проста – за целта са необходими ресурси, превишаващи всички ресурси на планетата 4.6 пъти.
Важно обстоятелство в европейската история е фактът, че ръстът на населението се съпровожда с колонизирането на новите земи в двете Америки, Австралия, Сибир, Северна и Южна Африка, които поеха милионите от демографския взрив в Европа, а индустриализацията осигури поминък и по-висок жизнен стандарт.
Днес, след 100-200 години, ние се сблъскваме с нови вълни от имигранти, но вече в обстановка на пренаселен свят. Свободни земи не са останали. В Европа нахлуват имигранти от Третия свят, но тях ги очаква само незначително подобряване на живота и като цяло те образуват нежелана, дори враждебна социална прослойка. По такъв начин демографската експанзия, която навремето беше нашата сила, сега става наша слабост. Надвисва опасността от главозамайващо нарастване на населението извън Европа.
Но както става в природата, нарастващите популации започват да колонизират нови територии. Населението на Третия свят ще расте до един критичен предел, след което ще последва колапс. В страни от Европа, САЩ, Австралия и Канада се наблюдава напълно безконтролен приток на имигранти. Но поглъщайки част от населението на Третия свят, ние само подпомагаме неговия ръст и приближаваме глобалната екологична катастрофа. Защото бързото нарастване на население, което иска да увеличи своето потребление, може да доведе единствено до изтощаване на ограничените природни ресурси.
Съществуват оптимисти, които си въобразяват, че развиващите се страни ще съумеят да избегнат нашите екологични „грешки” с помощта на високите технологии, които разходват по-малко енергия и ресурси и запазват чиста околната среда. За съжаление това са фантазии, като се вземе предвид мащабът на проблема, огромната маса на населението и ограниченото време.
Прогнозата е, че в следващите десетилетия 1.2 милиарда жители ще търсят работа и ако се запази статуквото, само 1/4 от тях ще имат шанс да намерят такава.
От друга страна, малко вероятно е в обозримо бъдеще науката да направи открития, които да увеличат запасите от природни ресурси, така че да посрещнат растящите нужди на човечеството. А с изчерпване на ресурсите положението на страните от Третия свят ще се влошава още повече.
Политическият колапс
Много от страните на Третия свят могат да се разпаднат, тъй като населението им достига критични обеми. За много африкански страни съществуването им като държави е вече само спомен. Демографският взрив на населението предизвиква силен натиск върху обществените структури, което изостря конфликта между богати и бедни, тъй като увеличаването на бедното население изпреварва икономическия ръст.
С нарастване на напрежението в обществото възникват групи на политически и религиозни екстремисти. Възходът на радикалния ислям може да се разглежда и като начин за канализиране на възмущението на хората в мюсюлманския свят. В световен мащаб съвременните мегаполиси вече се превърнаха в инкубатори на насилие и организирана престъпност.
Нарастването на населението в света и изчерпването на ресурсите създават не само вътрешни, но и външни заплахи за бедните общества. Бъдещите войни ще се водят за основни жизнени ресурси: за питейна вода, земеделска земя и, може би за чист въздух. Тези бъдещи войни ще бъдат екологични войни и в тях ще се решава съдбата на милиони хора. Страните от Третия свят е възможно да потънат в хаос и управлението на държавата да се окаже невъзможно.
Днешният проблем с бежанците е само предизвестие за предстоящия хаос. Броят на бежанците ще расте в геометрична прогресия. Все повече хора ще се спасяват с бягство от екологични катастрофи, а различаването им от политическите бежанци със задълбочаване на всеобхватната криза ще става все по-трудно.
Глобализацията
Днешната икономическа дейност в развиващите се страни до голяма степен е следствие от изнасянето на западната промишленост в страни с ниски заплати, лоши условия на труд и липса на закони за защита на околната среда. Десетилетия наред икономистите ни убеждаваха, че разпространяването на европейската промишлена база ще носи само ползи, защото ще просперира целия свят. Извеждането на промишлеността от Европа обаче, създаде два сериозни проблема: масова безработица и намаляване на данъчните постъпления. Загубата на работни места в промишлеността изобщо не беше компенсирана с нови работни места в сферата на услугите, така както предсказваше либералната икономическа теория. Случи се обратното – нискообразованите имигранти от третия свят превърнаха работата в сферата на услугите в съвременно робство, заплатите се понижиха, а условията на труд са под всякаква критика. Като следствие от това голяма част от „европейците” страдат от хронична бедност.
Изнасянето на промишлеността превърна обширни региони на Европа в депресивна пустош, а хората в тях – в лумпени, обречени да живеят в нищета. Тази беда на постиндустриалната епоха се уголемява непрестанно. Глобалната икономика превръща повечето бели европейци в безпомощни неудачници.
Ако ние, европейците, приемем това постиндустриално безумие, ще извършим бавно самоубийство. Властта и богатството на Западната цивилизация се дължи на промишленото производство. Ако днес доброволно се отървем от промишлеността, ще подкопаем основите на западната цивилизация. Tв-шоутата и „Макдоналдс” няма да ни запазят нито властта, нито силата, нито гордостта на нашата раса. Необходима ни е интелектуална дързост да отхвърлим господстващата икономическа парадигма, която изсушава не само Европа, но и целия свят.
Извеждането на европейската промишленост в Китай и Индия спести на транснационалните компании (ТНК) плащането на данъци (в Европа). Липсата на достатъчно данъчни постъпления може да доведе до пълен колапс западните страни, тъй като те няма да бъдат в състояние повече да осигуряват на своите граждани основни социални услуги и поддържане на инфраструктурата. Взимането на още по-големи парични заеми не може да избегне клопката.
Като позволихме на ТНК свободно да изнасят капитали и производство, ние им разрешихме да господстват над нас. Ние им разрешихме да действат, без да се съобразяват със законите и да печелят от евтината работна сила на имигрантите и от подкупните политици.
Ние позволихме на ТНК да станат по-силни от националните държави, позволихме им да ни унижават, експоатират и обезкръвяват. Ние допуснахме ТНК да станат по-силни от самата европейска цивилизация. Ние повярвахме, че тяхното процъфтяване ще бъде и наше процъфтяване.
ТНК по своята същност не са нищо повече от „книжни тигри”. Това изобщо не са естествени обединения от хора с кръвно родство, обща земя и обща менталност. ТНК са пазари, на които хората продават работната си сила. Те са основани на крехкото равновесие между алчността и доверието. Когато доверието изчезва, ТНК се разпадат.
Да се избавим от ТНК, не е чак толкова трудно – тяхната власт е само илюзия и ние сме в състояние да се отървем от тях, стига да пожелаем. Те не могат да съществуват без естествени човешки общности. Това го изисква тяхната паразитна природа. ТНК изтощават националната държава, изсмуквайки нейната жизнена енергия. Държавата им е необходима само дотолкова, доколкото предоставя определени услуги. Но във всичко останало ТНК се държат като паразити, разрушавайки човешкото общество.
Съвременният капитализъм може да остава силен, докато западните страни се задържат на границата на хаоса. Но в момента, в който те отслабнат, силите на хаоса ще излязат на повърхността и либералният капитализъм ще отиде в историята.
Промишленото производство, изнесено от Запада в Третия свят, стана най-голямата заплаха за екосистемите на планетата. Бедните страни, плъзгащи се към хаос, са неспособни и не желаят да се грижат за природата и да контролират предприятията. В Европа контролът върху тези производства би бил много по-строг. Конкурентното преимущество на развиващите се икономики разчита ва отсъствието на екологичен контрол.
Иронията на съдбата е в това, че Европа става по-слаба, когато нейните промишлени сили преминават в Третия свят, а това само приближава екологичната катастрофа на планетата.
Европа е на прага на революция
Европейската революция ще бъде в същотго време и екореволюция. Проблемите, с които трябва да се борим, са много. Ние (европейците) ще трябва да се борим с демографския взрив на планетата. Ние сме задължени да прекратим неконтролираната имиграция от Третия свят. От биологична гледна точка се сблъскваме с нещо подобно на нашествие от гризачи, сравнението е доста грубо, но е точно. За такава борба са необходими решителни мерки, и залогът е твърде висок, за да сме вежливи и хуманни.
Ние трябва да защитим природата от хищничеството на глобалния капитализъм. Ние трябва да сложим бариера пред експлоатацията на слабите страни на Третия свят от корпорациите, а огромни части от нашата планета са превърнати в гигантско бунище от тях. Но това, което правят тези дяволски изчадия в Третия свят, рано или късно засяга и нас. Промяната на климата и замърсяването на природата нямат национални граници.
В същото време пределно ясно е, че тези промени не могат да бъдат възможни, ако властта остане в ръцете на алчните капиталисти и продажните инфантилни либерали. Ние никога няма да осъществим нов технологически скок, ако ТНК продължат да саботират нашата икономика, използвайки евтината работна сила, подпомагани от корумпираните правителства на страните от Третия свят.
В следващите години Европа ще се изправи пред предизвикателства, които до неотдавна бяха просто немислими. Ситуацията за последните 40 години коренно се измени. От оптимизма на следвоенните години ние се оказваме на границата на оцеляването. Но за нас, европейците, отбраната не е оптималният избор. За първи път в историята се сблъскваме не с проблем на отделни народи, а на цяла цивилизация. Тази криза ни задължава да реагираме съвместно като единна европейска нация, защото борбата ще бъде не на живот, а на смърт.
Превод Румен ВОДЕНИЧАРОВ