Този въпрос доскоро имаше като че ли по–лесен отговор, даден от самия премиер Андонис Самарас - „четиригодишен хоризонт” за управление на двойната коалиция, “Нова Демокрация” (НД)-ПАСОК. Но две седмици след съставянето й нещата се усложниха. Усложненията, както се очакваше възникнаха - и както предупреждавахме в един предишен анализ, от мандатоносителя “Нова демокрация”, или по-точно, от авторитарния стил на управление на самия премиер Андонис Самарас. На деветия конгрес на Нова демокрация (състоял се в края на юни), непосредствено след формирането на новата двупартийна коалиция, освен помпозните слова за „Нова Гърция” Самарас дхвърли в пространството идеята, че Гърция се нуждае и от „нова десница”. Но не разви в дълбочина идеята и не дефинира какво точно имал предвид. На 1 юли депутатът от НД - Виронас Полидорас, изясни, че „Нова Гърция” ще бъде изградена не с някой друг, а съвместно с крайно дясната „Златна Зора”, защото за нея “са гласували половин милион избиратели, има около милион привърженици, които се очаква да гласуват за нея на следващите избори. За да изключим сътрудничеството със „Златна Зора”, тя трябва да е поставена извън закона, а засега такова нещо няма. Който иска да я постави извън закона, трябва да направи мотивирано искане до Върховния съд. Така се правят тези неща.”
Тези изявления на Полидорас буквално взривиха гръцката общественост и политическите партии в левия спектър, чиито представители настояха правителството да се разграничи от заявената политика. Вместо това друг депутат от същия кръг, Н. Панайотопулос, се зае да адвокатства в полза на „Златна Зора”. “Тя не е нацистка партия. Надявам се, че в НД споделят тази моя констатация. Може някои от членовете и лидерите и да изповядат неонацистката идеология, но в основата си партията е партия на протеста, която се противопоставя на икономическата бедност, безработицата и мерките, предприети срещу гръцкия народ.”
Официална реакция от ръководството на управляващите за опровержение на тези изявления не последва и за да е ясно, че то не е изпуснато случайно или е лично мнение, още един от приближените до Самарас депутати от НД - Христос Лазаридис, заяви, че „Не бива обществеността да се притеснява от този факт, стига това да става с ясни правила. Ставало въпрос „не за сътрудничество, а за разбирателство”. Всеки, който говори добре гръцки език, знае, че освен „разбирателство” произнесената от депутата дума sunennoisi има още две значения и те са “в съгласие” и “споразумение”.
Тази игра на думи от депутати на НД, които несъмнено отразяват позицията и намеренията на ръководството на партията и на нейния лидер Самарас, показва, че нещата в тази посока са напреднали и вероятно флиртът със „Златна Зора” цели поне две неща. Първо, изчистване на силно пострадалия напоследък имидж, чийто възход на предишните избори в не малка степен се дължи на факта, че за нея гласуваха почти всички разочаровани членове на дясната НД. Синята кръв вода не става. От НД не крият, че консултациите и съгласуваните действия в парламента между двете десни партии при приемане на важни законопроекти и правителствени решения не са рядкост. Най-пресен пример за това е решението на правителството за закриване на Обществената радио- и телевизионна компания ЕРТ. Често могат да се видят депутати от НД на мероприятия и чествания на „Златна Зора”. Освен всичко няма съмнение, че в случай на социални конфликти, каквито в Гърция несъмнено предстоят, ръководството на НД ще разчита на помощта на „Златна Зора” срещу левите сили. При такива конфликтни ситуации практиката е показала, че полицията, като правило „закъснява”, и това също не е случайно. Една точна статистика на профила на гласоподавателите от миналите избори показа, че за „Златна Зора” е гласувал всеки втори полицай.
Второ, флиртът, сътрудничеството или т. н. втора врата от депутатите на НД, цели вероятно „приласкаване”, а защо не и абсорбиране на гласоподавателите на „Златна Зора”, с която да се осигури над 35 % успех при евентуални предсрочни парламентарни избори. Съгласно изявленията на напусналия правителствената коалиция лидер на Демократичната левица (ДИМАР) Фотис Кувелис, те са били договорени между ръководствата на НД и ПАСОК, но осуетени от канцлера Меркел и президента Оланд и които след обединителния конгрес на радикалната левица СИРИЗА вече са близка перспектива.
Както се вижда, по въпроса за изборите премиерът Самарас играе двойна игра - с ПАСОК и „Златна Зора”. Има индикации, че наложеният от Самарас авторитарен стил на управление трябва да наложи на ПАСОК да последва ДИМАР, да напусне двойната коалиция, с което предсрочните избори да бъдат спечелени, в осигурения вече съюз и с подкрепата на „Златна Зора”.
Въобще идеята на премиера Самарас за „Нова десница”, в която да се включи и „Златна Зора”, е опасна за Гърция. Той явно не разбира доказаното от историята правило, че премахването на разделителните линии в политиката и идеологията убива и политиката, и идеологията. Тази идея връща десницата десетилетия назад, в периода след гражданската война, когато тя си сътрудничеше с фашистката хунта.
Сегашният модел на управление на НД-Самарас, след явното сътрудничество със „Златна Зора”, вече се изражда в десен хибрид от неолиберализъм и национализъм. Много точна в този смисъл е констатацията на гръцкия професор Янис Танасекос, който заяви в интервю: „Неолиберализмът, който роди кризата, измести целия политически спектър надясно и стана катализатор на крайно десни дори неонацистки уклони. Нещо повече, много десни правителства в Европа, в това число и това в Гърция, са на власт именно благодарение на крайно десните сили. Да не забравяме, че Хитлер дойде на власт след кризата от 1929 г. и тук сравнителният подход с краха на Ваймарската демократична конституция е актуален”.
Няма какво да се добави към тази констатация на проф. Танасекос, освен че всичко това се случва пред погледа, постоянното присъствие и преднамерено бездействие в Гърция на представители на редица институции от ЕС (ЕК, ЕП и „Тройката”). Къде е ЕНП, този „блюстител на демокрацията”, който трябваше да осъди опасното сътрудничество на своята партия – Нова демокрация, с неонацистката „Златна Зора”? Подозрително мълчат лидерите на ЕНП, въпреки че депутатите от „Златна Зора” лично участват в погроми над имигранти и гръцки общественици, които не споделят тезите им, че дори се поздравяват демонстративно по нацистки в гръцкия парламент... Вместо това морализаторите от ЕНП правят всичко, за да демонизират гръцката левица “Сириза”, като я обявяват за най-голямата опасност за Гърция. Прави впечатление, че избирателната критичност към левите партии и правителства в Европа е стил на работа на ръководството на ЕНП. То мълча цели три години за авторитарното управление на ГЕРБ съвместно с „Атака” в България и изчака да дойде лявото правителство на Орешарски, за да го осъди за сътрудничеството с тази партия. Вероятно „имат право и основание” лидерите на ЕНП, след като „Атака” освен че е парламентарно представена, не е крайно дясна и неонацистка като „Златна Зора”, а ултралява партия със социална и радикална платформа, подобна на гръцката “Сириза”.
Изглежда, че неолибералите от ЕНП изпитват панически страх от левите партии и движения, които се изправят срещу техните интереси и тези на вкараните от тях и поддържани от местни мошеници инвеститори за разграбване националните богатства на бедните страни от ЕС. Толкова за неолибералите. Темата е огромна и тя е обсъждана нееднократно и компетентно на страниците ни.
Какво следва от всичко казано и от неолибералния модел на управление, избран от двупартийната коалиция на Гърция и от симбиозата НД - „Златна Зора”? Става все по ясно, че този модел премахва постепенно политическия либерализъм за сметка на икономическия. Тук му е мястото да зададем един резонен въпрос към един стар наш познайник, гръцкия политолог Георгиос Деластик - преднамереният флирт на овластената “Нова демокрация” със „Златна Зора” няма ли да роди в Гърция „правителство чудовище” след изборите, както той кръсти преди два месеца на страниците на правителствения в. „Етнос” съставеното след предсрочните парламентарни избори в България ляво правителство? Ние, разбира се, не желаем това да се случи на нашите съседи, още повече че през 60-те години те преживяха „гипса на полковниците”, а и сега много им се струпа.
Извънредното положение върху остатъците от гръцката икономика, наложено от „Тройката” (ЕС, ЕЦБ и МВФ), замени върховенството на закона и националния суверенитет и което е още по-страшно - обрича гърците на нищета и лишения. Те не могат да приемат, че трябва да живеят съгласно наложения им омразен меморандум от т. нар. тройка. Хората гледат на правителството като на „колаборационист” и подставено лице на „Тройката”. Това правителство е враг на гръцките трудови хора и пенсионерите, защото не може да им обещае друго освен бедност. На Гърция й предстоят сериозни катаклизми. От 15 юли в Гърция започна обща генерална стачка, всички на улицата са срещу този модел, срещу “Нова демокрация”, ПАСОК, парламента и правителството. Как ще се развие по-нататък ситуацията, е трудно да се каже. Едно е сигурно - Гърция върви към предсрочни парламентарни избори и най-вероятно урните ще решават бъдещето. Гърците много добре знаят, че ако гласуват за десните, ги очаква ако не същото, то поне по-лошо от това, което е сега. Това обаче, което още не могат да осъзнаят, е, че тяхната страна ще бъде точно така разграбена както и България...
