На 25 юли т. г. Софийската градска художествена галерия организира премиера на „Златю Бояджиев - виденията на един майстор” от Димитър Пампулов.
Книгата е издание на „Жанет 45” и съвсем естествено г-жа Божана Апостолова откри вечерта със свои впечатления от творческото дело на невероятния художник, поздрави присъстващите на премиерата негови близки, подкани дори Ваклуш Толев, философ, мислител и мъдрец, вече на патриаршеска възраст, който уважи премиерата, да сподели свои впечатления за Златю Бояджиев.
Книгата бе представена съвсем нетрадиционно от изкуствоведа проф. Чавдар Попов. За гостите стана ясно колко оскъдна е професионалната литература върху творчеството на Златю Бояджиев и как Димитър Пампулов е успял да се справи с една сложна тема изключително находчиво, без претенции за изкуствоведски ракурс, но пък с неподражаема почтеност и обич към делото на гениалния български майстор на четката.
В своя предговор г-н Димитър Пампулов споделя, че “И днес, когато погледнем от разстоянието на годините, фигурата на Златю Бояджиев се откроява все така могъща на националния ни хоризонт.” И изглежда, че общителният и енергичен Златю Бояджиев наистина е случил на “биограф” – условно казано, защото книгата съвсем не е в този жанр.
Димитър Пампулов с огромен възторг и любов, с огромно усърдие и упоритост работил върху труда си. Авторът описа как са му помогнали всички близки, роднини, приятели и въобще хора, свързани с името и делото на Златю Бояджиев. В негово лице невероятният български художник е намерил наистина не само духовен съратник, но и магнетичен популяризатор, уловил специфичните художествени и житейски ориентири на един сложен творчески и обществен път.
Всъщност представянето на книгата е и елемент от честването на 110-годишнината от рождението на
Златю Бояджиев (1903-1976). Тази годишнина дава чудесен повод на Софийската градска галерия за мащабна изложба, която ще продължи до 1 септември т.г. В нея са показани творби и на двама колеги и приятели на Златю Бояджиев - Васил Бараков и Давид Перец.
В началото на творческия си път Златю Бояджиев, Васил Бараков и Давид Перец, наречени от Цанко Лавренов “Бараците”, тръгват в обща изобразителна посока, но по-късно всеки намира своя личен стил, обаче приятелството им се запазва докрай. Изложбата „Златю Бояджиев и Бараците” представя дори непознати творби на Златю Бояджиев от различни творчески периоди. А във втора зала на Градската художествена галерия е онагледено и приятелството му с Васил Бараков и Давид Перец. Изложбата проследява общия път на тримата художници през 30-те години на 20 век, както и индивидуалното развитие на всеки от тях след това.
Удивителната борба на Златю Бояджиев с тежата болест, която го лишава от възможността да работи и с двете си ръце, е родила платна, които едва ли може да оставят равнодушен някой, който ги е видял. Особено в творбите от първия период, преди 1951 г., Златю Бояджиев е толкова мощен в рисунъка, колоритът му е така уникален и разтърсващ, че не е никак чудно защо днес голяма част от неговите картини радват очите (и не само!) на чуждестранни колекции, които могат да си позволят огромни суми за изкуството на този български художник. Творчеството и животът на Златю Бояджиев обаче сякаш показват колко обикновени хора са гениите, и колко гениални може да са наглед обикновени хора...
След съприкосновението с картините на изключителния български пластик, а по-късно и модернист, човек вижда света и хората по друг начин. Да се надяваме, че близостта на протестните митинги от това лято няма да деформират с агресията си общуването на хората с усет към изящното с високите образци на българското национално изкуство.
Sic transit gloria mundi – днес тази мъдрост онагледява повече гневните разрушители на софийския център, но не и безценните платна на изумителния Златю Бояджиев. Нали все пак изкуството също трябва да получи своите дълбоки и спокойни ценители!? И хората неутолимо се нуждаят от хармония и по-високи идеали, а не от водопади евтина омраза и агресия...
