• „Средната класа” ли организира софийските протести против кабинета „Орешарски”?
Откакто са започнали софийските „разходки”, кафе закуски и плажуванията на жълтите павета пред парламента, почти всички „национални” медии повтарят в захлас опашатата лъжа, че всичко е дело на „събуденото гражданско общество” и на „средната класа”: млада, образована, интелигентна, усмихната и т.н. Що се отнася до термина „средни класи”, ще припомним, че Маркс отрича тяхното съществуване. Според марксизма класите са големи групи от хора, различаващи се по своето отношение към средствата за производство, по своето място и роля в организацията на общественото производство и по начина на присвояване и размера на присвояваната част от обществения продукт.
Измисленото през 20 в. понятие „средна класа” просто прикрива експлоататорския характер на капиталистическия строй. През 2008 г. един доклад на скандално известната американска банка „Голдман Сакс” дефинира тази група като „хора, чиито годишни доходи се ситуират между 6000 и 30 000 долара (4600-23 000 евро)”. Няма значение дали тези доходи идват от работни заплати, ренти, наеми или от печалби, които други са изкарали с труда си. Един взема 6000, друг 30 000 долара, но и двамата биват етикетирани като „средна класа”.
И тази средна класа, въпреки Маркс, е във възход по целия свят. Според Института за изследване на сигурността към ЕС през 2009 г. общата численост на „световната средна класа” е била 1845 млн. души, или 27 % от световното население.
Очаква се през 2020 г. тя да съставлява 3249 млн. души, или 42 % от световното население, а към 2030 г. да достигне 4884 млн. души, или 59 % от световното население, което тогава се предвижда да е 8,3 млрд. жители.
Най-впечатляващ е ръстът на средната класа в Азия: от 28 млн. през 2009 г., на 53 млн. през 2020 г. и 66 млн. през 2030 г.. Много удобно е на тази нарастваща „средна класа” да се приписват всички протестни движения: -от „Арабската пролет” през 2011 г., помела режимите в Тунис, Йемен, Египет и Либия, до днешните протести в Турция и Бразилия. Навсякъде „средната класа” е в авангарда на борбата за демокрация - твърди правилната преса. Някои обаче не са убедени в това.
„Борете се, да, но за какво и против кого?” - пита Ерик Шол в статията си „Средни класи: тръпки и кипеж”, публикувана в сп. „Куриер Интернасионал” (23.07.2013 г.). И добавя нещо, което с пълна сила важи за софийските протести: „На тези нови протестиращи все още липсва политически проект”. Шол припомня как през 60-те години на 20 век родителите на днешните бунтари са повярвали в лъжата за „социалния асансьор”, тоест във възможността с инициативност и находчивост да се издигнеш по социалната стълбица. „Това беше преди глобализацията, преди кризата. Тези категории са на път да се разпаднат. Горе са спасените: охолни премии, частни къщи, хибриди 4х4 и екзотични ваканции; долу са декласираните: с мършави заплати, несигурно бъдеще, потенциални клиенти на регионалния център за наемане на работа. Между тези два свята брадвата на глобализацията извършва своята разложителна работа... Възниква желание за бунт – със или без политически проект”.
Казано иначе, идва денят, в който „средната класа” ще се разбунтува. Както показаха „Арабската пролет” от 2011 г. и неотдавнашните протестни движения в Турция и Бразилия, средната класа разклаща властта и елитите в така наречените възникващи нации.
Според американския философ и икономист Франсис Фукуяма (автор на „Краят на историята и последния човек”), тези нови демократични революции биха могли хубаво да разтърсят световния порядък. Но има и други мнения. Например един влиятелен блогър в Китай пише, че тази средна класа е „в авангарда на консумацията, но в ариергарда на политиката”. А според сайта „Газета.Ру”, в Русия средната класа още не е готова „да се събуди за политиката, макар да спи само с едно око”.
Според Джошуа Курланчик („Форин полиси”, 18.07.2013) „Триумфът на демокрацията” като заслуга на средните класи е само една измама: “Въпреки ролята им в „Арабската пролет”, възходът на средните класи във възникващите нации не е обещание за демокрация. Обратното, той ще фаворизира презрението към изборите и опита за завземане на властта със сила”.
„Арабската пролет” не се оказа „триумф на демокрацията”, както уверяваше през 2012 г. президентът на Тунис Монсеф Марзуки. А Томас Фридман написа в „Ню Йорк Таймс”: „Арабските народи намериха свой собствен отговор на яростния екстремизъм и суровите режими, който (отговор) ние ще подкрепяме: това се нарича „демокрация”.
На практика обаче точно в арабския свят, Африка и Азия демокрацията е в отстъпление. Дори страни, които досега се представяха като модели за политически промени, познаха обезпокоителен срив на демокрацията. Според американската неправителствена организация „Фрийдъм Хаус” през 2012 г., за седма последователна година свободата в света е в отстъпление. И предполагаемият, макар и най-неочакван виновник за това отстъпление, е средната класа. Нещо, което опровергава теориите, защитавани от Самюъл Хънтингтън, социолога Мартин Липсет и редица западни ръководители, че възходът на средните класи в развиващите се страни е неочаквана находка за демокрацията. Само на теория, когато средната класа нараства, се предполага, че равнището на образованието прогресира, а с него и претенциите на хората за по-голяма икономическа, социална и накрая политическа свобода. Не е вярно и това, че ако една държава постигне БВП на глава като този на страна със среден доход, тя рядко преминава отново към авторитарен режим. Примерът на Турция говори за обратното: икономически просперитет и авторитарно управление. Колкото и да твърди Хънтингтън, че „Почти във всички страни, които са се демократизирали, най-запалените активисти на демокрацията са произлезли от градските средни класи”.
“Изглежда обаче, пише Джошуа Курланчик, че повече от всичко тези нови средни класи привилегироват стабилността. От Алжир до Зимбабве възхождащата средна класа често подкрепя армията като последна преграда срещу народната демокрация, боейки се да не би последната да даде повече власт на бедните, религиозните и най-малко образованите”.
Кой казва, че в България някой злоумишлено разделял протестите на февруарски и летни, че противопоставял софийските протестиращи на провинцията? Разделя ги фалшивото морализаторство и надменността на същата „средна класа”, съставена от кръчмари, кафеджии, хотелиери, IT специалисти, пиари, журналисти, чиновници, артисти, безработни кинорежисьори и други, които не съзнават колко лесно могат да бъдат декласирани и превърнати в лумпени.
Народните движения и упадъкът на средната класа
При анализа на всички опити за военни преврати Курланчик констатира, че в 50 % от случаите хората от средните класи или по-рано са воювали в полза на пучистите, или впоследствие за заявили непоколебимата си подкрепа за завземането на властта от армията. „Изумително висока пропорция, имайки предвид, че в редица от тези страни като Пакистан и Тайланд, в началото средната класа се беше противопоставяла отчаяно на военната власт”. (Нали и в Германия през 1933 г. бакалите докараха Хитлер на власт?).
“В твърде много страни тази социална категория (средната класа) дори презираше основите на демократичната култура, както и това, че трябва да минава през избори, а не през яростни манифестации, за да смени управляващия. От Боливия до Венецуела, минавайки през Филипините, излизайки на улицата или настоявайки за правосъдие, средните класи се опитваха да прогонят от властта някой избран ръководител. И тази тенденция взема широк размах. В редица от развиващите се страни сондажите показват не само, че качеството на демокрацията регресира, но и че се влошава представата за демокрацията от страна на обществеността. Анкетите на „Глобален барометър” заключават, че е налице едно оттегляне на подкрепата за демокрацията в основната част от Субсахарска Африка” - пише Курланчик. И че същото е положението в Средна Азия и бившия СССР, където се забелязва носталгия по авторитаризма.
Поради своята маломерност, България не е станала обект на тези анализи, но и тук зад театралните протести наднича авторитаризмът на Борисов.
Според Франсис Фукуяма, редица страни в света могат на свой ред да бъдат засегнати от тези „народни движения”: Китай и Русия, на първо място, но също и старите демокрации в Западна Европа. В това число и Франция. Защото според Фукуяма упадъкът на средните класи представлява опасност за държавата и в частност за демокрацията (Ф. Фукуяма: „Революциите на средните класи”, „Уолстрийт Джърнал”). Политическите безредици, които разтърсват редица страни от единия до другия край на планетата, имат една обща тема: неспособността на правителствата да отговорят на нарастващите очаквания на новите средни класи, проспериращи и образовани. Да виждате някъде само искания за висок морал?
Но какво постигат демонстрациите на средната класа
която нараства в световен мащаб? “Навсякъде, където се е появила тази съвременна средна класа – пише Фукуяма, - тя повдига вълна от политически безпокойства, но сама рядко е успявала да индуцира трайни политически промени. Нищо от онова, което видяхме напоследък по улиците на Истанбул или Рио де Жанейро не подсказва, че тези случаи ще направят изключение”. (Това трябва да го чуят софийските безделници, които се чудят защо провинцията не ги последва, въпреки че се отнасят с пълно пренебрежение към нейните жизнени проблеми. Всеки търси онова, което му липсва. „Идеята винаги се е посрамвала, щом се е отделяла от интереса” – пише К. Маркс. Когато протестират богатите, това не е за доброто на бедните, а за повече пари.
“В Турция и Бразилия, както преди това в Тунис и Египет политическият протест бе воден не от бедните, а от младите, радващи се на по-високи от средното ниво образование и доходи. Дори когато живеят в страни, които редовно организират демократични избори, те не се чувстват по никакъв начин свързани с властващия политически елит. В Турция те оспорват политиката на безогледна урбанизация и авторитарните методи на премиера Реджеп Тайип Ердоган. В Бразилия се надигат срещу един добре устроен и корумпиран до мозъка на костите си елит, който се залавя с престижни проекти като Световната купа по футбол и Олимпийските игри в Рио, когато е неспособен да осигури на населението елементарни публични услуги като здравеопазване и образование. За тях борческото минало на президента и лидер на Партията на работниците (ПР) Дилма Русеф не е достатъчно. Те преценяват, че самата ПР е погълната от корумпираната „система” - пише Фукуяма. Според него прогресията на „средните класи” ще засегне основно Азия, особено Китай и Индия, но тази тенденция ще се потвърди във всеки район на света. Включително в Африка, където според Африканската банка за развитие (ВАD) средната класа вече представлява над 300 милиона души.
“Предприятията потриват ръце, мечтаейки за появата на тази средна класа, която съставлява огромен развъдник на нови консуматори. Икономистите и бизнес анализаторите дефинират средната класа главно с прости монетарни термини, интегрирайки в тази категория всички, които се намират по средата на разпределението на доходите в тяхната страна, или надхвърлят абсолютното ниво на потребление, което издига домакинствата над равнището на издръжката на бедните” - завършва Фукуяма. Накрая казва нещо, което ще избоде очите на нашите закъснели антикомунисти: “Френската, болшевишката и китайската революции – всички те бяха проведени от една недоволна буржоазия”.
Ако това е вярно, коя е гаранцията, че и „революциите на средните класи” няма да докарат нечия диктатура? И защо просто не ги наричат „дребна и средна буржоазия”, а ни залъгват с „политически коректни”, но фактически лъжливи термини? Да бяха казали например, че по булевард „Цар Освободител” шестват, надуват свирки и вувузели или се търкалят по бикини дребни буржоа, мечтаещи за обществения връх, та да ги разберем?
Млади, образовани, интелигентни, усмихнати и морални - част от тези симпатяги протестират служебно. Те ли ще ни донесат повече почтеност, морал и демокрация? Нали повечето не са гласували и нямат намерение да го правят? Защо тогава искат „незабавни” предсрочни избори, след като презират не само системата, а и вота на другояче мислещите?
Такива ще ни докарат само диктатура, след което ще се ометат в чужбина, откъдето ще оплакват погубената с тяхно участие демокрация. Както казваше покойният Петър Дертлиев: „С хайдуци можеш да вземеш властта, но с хайдуци не можеш да управляваш!”.
С глупаците също не може да се управлява дълго.
