Новото лице на България и все още Българското Черноморие...
“Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов предлага на Реформаторския блок да излязат с общ план за сваляне на правителството и за съвместно управление. Така всички ще сме по-силни”...
Някой наистина се подиграва с Реформаторите от блока. Стигнаха дотам ГЕРБ да им предлага съюз, сякаш до вчера са били първи дружки. Късата памет на партията, която спечели парламентарните избори от тази година, но остана извън властта, очевидно си остава сред най-силните й козове. „Лошият матриал”, първото откровение на Бойко Борисов при посещението в USA, където впрочем забърса на една пресечка и гения Дянков, като с магическа пръчка стана любим и добър (“матриал”). Дотолкова, че успя да бъде сугестиран да изскочи по площадите и да иска оставка на редовното правителство и парламент. Това дори не прилича на „цветна революция”, това е по-скоро градинско парти на нарциси и хризантеми, поливани с вносна минерална вода...
Метафориката на протестите се сблъска с трафарета и почти се инкорпорира в него. „Умните, интелигентните, плащащите” и т. н. неглижираха ужасните асфалтови жеги в София и без никакъв шанс да подвият крак под някоя дървесна сенчица, останала като по чудо да се брои на пръсти в столицата, продължават бодро да искат оставка, да трошат и да хвърлят “камънье и дървье” по когото сварят. Красиво, умно и някак интелигентно...
Парламентът – във ваканция, местната администрация и бюрокрация – във ваканция, немски, руски, японски, австралийски и други родове туристи – във ваканция. На морето, и по пътя до него, дежурят отрядите на протестаджиите! Шумотевицата им е йерихонска, туристите си задават риторични въпроси като защо ли си похарчих парите за почивка, това тук не струва пукната пара, не стига, че трябва да надничам иззъд бетонните пролуки на мегахотелските небостъргачи по морския бряг, ами ще трябва и тапи на ушите да си слагам... Изумените погледи на чужденците са потресаващи. И изискват ако не друго, то поне съчувствие.
България – дестинация на протестния туризъм! Това е едно разумно лого за тазгодишния сезон, и освен това може да се изкарат добри пари – протестиращи от всички страни, заповядайте! Присъединете се към нас в името на борбата срещу...
Тук обаче вече няма метафори.
За нискообразования дори български гражданин, колкото и малко да са останали такива у нас, е вече ноторно ясно, че пролетно-летните протести не са случайни. Те определено разполагат с целево финансиране, подкрепени са не само от спечелилата тазгодишните избори партия, но в тройката се включи и президентът – явно, несимволично и мъглявинно. Той поиска частично вето върху предложения бюджет от правителството на Орешарски. Видимите последици от такава „смела стъпка” на далновидния ни президент са поне две – народните представители да се завърнат вкупом в парламента, сиреч заедно и с ГЕРБ, и второ, нека да умуват върху общо взето библейската образност на поисканите корекции от шефа на републиката, и трето – лицата на протеста започнаха да изплуват от патината на бълбукащия „гражданскообществен” гняв и „всенародно недоволство”.
Представители на протестиращите срещу правителството на Пламен Орешарски дадоха своята първа пресконференция на 7 август, което одиозно бе оповестено във всякакви по вид и род медии като „Протестът проговори”. Благодарим. Берекет версин. Иначе можеше да си помислим, че бедният и монотен речников фонд на протестаджиите просто им е естествено присъщ.
Пресконференцията на Протестна мрежа - обща среда на взаимодействие, създадена от активни участници в протестите срещу правителството - е изградена на хоризонтален принцип от онлайн и “живи” групи за натиск, обясняват организаторите. Мрежата няма за цел да води диалог с правителството, исканията й се свеждат до оставка и провеждане на демократични избори. Сред първите говорители на Мрежата са Жюстин Томс, Иван Димитров, Лъчезар Косев, Асен Генов, Ясен Атанасов, Ивайло Захариев и Теодор Михайлов. Имената вероятно са познати някъде и някому, но не са с общонационално значение, каквото може би им се иска да регистрират.
Т. нар. мрежа, която разчита на една друга световна Мрежа (интернет тоест) не изложи необходимите аргументи, които да удостоверят, че организирането на протестите е станало наистина съвсем артистично и наживо, без политически подтекст или харесване на определена политика, а това, че си били донесли кафемашината и със събраните пари направили дарение на храм – църковен храм, ашколсун. Ама има и по-висши каузи от сутрешното кафе пред президентството.
Нищоправенето или по-скоро зловредната активност на „живите” групи за натиск (кои ли са „не-живите”?!) очертава неизкоренимия парадокс да протестираш срещу нещо, каквото всъщност го няма. Нито правителството хвана де факто юздите на управлението за времето след изборите, нито спечелилата ги партия има мотив за недоволство, защото именно тя предложи менюто за демократичната закуска на протестаджиите - „фалшиви бюлетини в наши печатници”, „купен вот” и „липса на прозрачност”. А протестаджиите, които потрошиха чуждо имущество, и не само пред парламента, се засилиха към водните граници на България, където да довършат вандалския си поход. И вместо да си получат едни солени глоби и санкции, вместо „да им напарят пърделниците”, както би предписал поп Минчо Кънчев, те продължават да подклаждат и без това горещото българско лято.
Като знаем добре егоцентричния рисунък на съвременния български гражданин, това сигурно им идва добре по джоба. И не е важно кой плаща обяда. Важно е да е на „гювеч”.
В такава лишена от чуваемост политическа и гражданска среда, каквото и да се каже, предложи или прокламира, ще потъне като буца морска сол в качето за кисело зеле. И резулат – йок.
В същото това време хората от голямото европейско семейство имат истински тревоги, защото парламентът на континента вероятно ще вземе решение да направи европейските водоизточници частна собственост! Е, тогава поне, всички наши партньори ще започнат да си честитят банята, а и не само...
В този смисъл искането за демократични избори на организаторите на Мрежата е несъстоятелно. Такива вече бяха проведени. При това на светлината от живите факли – хората, които не издържаха живота си сега и днес, и се самоподпалиха.
В горния смисъл искането за оставка на правителството е несъстоятелно, защото то дори не е заработило на пълни обороти.
В контекста на изложеното дотук е несъстоятелно и президентското частично вето за бюджета.
Но в тази августовска жега кой да ти търси логика... Важното е колелото на преврата да се върти и да налива бели парици в мелницата на олигарсите от всички поколения...
Честито, българи! Приказката за зелника и лудия е горещо актуална.
Ние да ударим калпака в земята, пък после ще му мислим.
