Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 33 (2013) ОТРОДИТЕЛЯТ – „НАРОДНИЙ ХЕРОЙ”

ОТРОДИТЕЛЯТ – „НАРОДНИЙ ХЕРОЙ”

Е-поща Печат PDF

Преди няколко дни сто и двадесет македонски войници, съкратени от македонската войска, пожелаха да продължат службата си в българската армия. Това бе съобщено от електронния сайт А-1 ON, наследник на македонската телевизия А-1. Представители на войниците са поискали среща с българския посланик в Скопие на 18 август - това е празникът на македонската армия. Координаторът им Илия Тодев твърди пред сайта, че кандидатите за войници в БА прочели съобщения, според които София отваря вакантни места за войници, и че ще търсят съдействието на посолството за тази цел.

Военният министър Ангел Найденов наистина обяви миналия месец, че в армията ни има 3 025 свободни места, половината от които за войници. Щатовете били държани незаети заради намеренията на бившето военно ръководство за съкращения и закриване на поделения, но от МО заявиха, че в армията се приемат само български граждани. Затова съветът към младежите от Македония е първо да си извадят български паспорти. Освен това към момента на подписване на договора за служба те трябва да не са навършили 32 г., да имат поне средно образование, както и чисто криминално минало.

 

Независимо от това как ще се развие в бъдеще тази “сага”, навярно един от създателите на “новата” македонска войска след 1944 г. генерал

Михайло Апостолски

вече ще да се е обърнал в гроба при оповестяването на желанието на тези 120 бивши македонски войници. Може би защото в своето битие и той самият е бил на крачка от това да стане действащ офицер от българската армия.

Михайло Апостолски е роден на 8 ноември 1901 г. като Михаил Митев Апостолов в щипската махала Ново село, тогава в Османската империя. Произхожда от бедно семейство. Баща му е бил кърпач на дрехи и обувки. Брат му Кирил е съученик и приятел на Кирил (Киро) Глигоров - първия президент на “независима” Република Македония. Семействата Апостолови и Глигорови се сродяват, след като Михаил взема за съпруга най-голямата сестра на Киро Глигоров – Цвета. Този факт обяснява в значителна степен корените на приятелството и политическата кариера на двамата изтъкнати “строители” на македонизма.

Между двете световни войни Михаил Апостолов завършва сръбско военно училище и става генералщабен майор. По време на военните действия на Германия срещу Югославия през април 1941 г. Михаил Апостолов е действащ майор в щаба на Дравската дивизия на югославската армия. Той е пленен и отведен в пленнически лагер близо до град Милано, Италия. На 23 юни 1941 г. бащата на Михаил, Мите Апостолов Матовски, моли българския военен министър Теодоси Даскалов да бъдат направени постъпки пред германците за освобождаването на сина му на базата на това, че Михаил е българин, роден от български родители в Щип. Също така, че синът му е постъпил на служба в сръбската армия единствено за препитание и е „единствената надежда и утеха“ за семейството, което живее в голяма оскъдица. Бащата се позовава и на факта, че през Първата световна война самият той е бил доброволец в българската армия и е ранен, вследствие на което остава инвалид, а при завръщането си у дома намира имота си унищожен и разграбен. Молбата е удовлетворена на 2 юли 1941 г.

След освобождението на Апостолов, който тогава се подвизава под името Михайло Митич, а по-късно приема името Михайло Апостолски, му е предложено да постъпи като офицер в българската армия, но той не е удовлетворен от предложеното му звание капитан. Почувствал се подценен и обиден, М. Апостолов заминава за Белград, става член на Комунистическата партия на Югославия (КПЮ) през 1942 г. и по нейно нареждане заминава за Вардарска Македония, за да оглави съпротивителното движение. През май 1943 г. Тито му дава званието генерал-майор. Избран е за делегат от Македония за Второто заседание на АВНОЮ, но не успява да отиде там поради отдалечеността на мястото, където се провежда то - гр. Яйце, Босна.

Най-важното документално свидетелство за заслугите на Михаил Апостолов за съпротивата е т. нар. Манифест на Главния щаб на Народно-освободителната войска от м. октомври 1943 г. В подписания от него документ се отправя призив за борба срещу “германските и голямо-българските фашисти, срещу четниците на Дража Михайлович, срещу големо-албанските фашисти-балисти и срещу домашните предатели - слуги на окупатора”; за “създаване на братски федеративен съюз на балканските народи“; за “обновяване на Югославия, наистина, нова братска“. Изтъкнати представители на съпротивата във Вардарска Македония от това време (сред тях е и Благой Хаджипанзов, адвокат от град Велес) изтъкват, че документ като този “Манифест” може да напише само... сърбин!

След Втората световна война ген. Михайло Апостолски заема най-отговорни функции в армията, администрацията и науката. Той е основен деец в борбата на нова Титова Югославия срещу българщината във Вардарска Македония и Западните покрайнини. След пенсионирането си като военен през 1967 г. Апостолски става член на Македонската академия на науките и уметностите (на македонска литературна норма – МАНУ). С титлата академик оглавява Института за национална история в Скопие, а от 1976 до 1983 г. е президент на МАНУ. Каква превратност на съдбата - личност, която не е могла да стане редови капитан в българската армия става генерал и академик в Република Македония!

Този фамозен учен налага императивно в страната големия фалшификат “История на македонскиот народ”. Той назначава професори и академици, той дирижира антибългарската пропаганда в медиите.

С авторство или участие на Михайло Апостолски излизат редица публикаци. Сред тях са: “Из тайните архиви на българската полиция”, “Освобождаването на Скопие“, “Измислиците на българските информ-бюровци за формирането на батальона “Христо Ботев”, “Информ-бюровските военноисторически теоритици на България за прикриване на истината за разоръжаването на 5-а българска фашистка армия“, “Битката за Скопие и лъжите на някои български ръководители и военни писатели“, “Освободителната война на македонскиот народ“ и др. За неговия “научен” подход при осветляването на исторически събития и личности говори прословутия му девиз “немам доказе, али тврдим“... (нямам доказателства, но твърдя). За Михайло Апостолски с насмешка говореха историците през 80-те години на 20 век не само в Югославия, но и в България.

Михайло Апостолски бе в числото на тези политически лидери в Република Македония, които настояваха претенциите за някакво македонско малцинство в България да станат трайна политика на Съюза на югославските комунисти (СЮК) и на СФРЮ към България. Усилията му се увенчаха с успех. В програмния документ на 11 конгрес на СЮК (20-23.06.1978 г.) претенциите бяха превърнати в главен спорен въпрос между двете държави. В края на 70-те години на миналия век, творецът на скопската историография, генералът-историк Апостолски бе обезпокоен от публикации в България, които опровергават неговите фалшификации. Сред тях са мемоарите на Цола Драгойчева и “Македония – сборник документи“. В отговор Михайло Апостолски, придружен от директора на Института по история Орде Ивановски, организираха редица срещи в отделните републики на Югославия, за да защитят пред местни учени и политици своята си историческа “истина”. В своите речи, с език, неприсъщ на генерал, нито на академик, Апостолски хули по най-примитивен начин България и българите като народ.

Изключително показателна в това отношение е срещата на Апостолски в Белград, на която са поканени висши представители на Генералния щаб на Югославската народна армия (ЮНА), политици и историци. В своето изложение, говорейки за глобалните противоречия между “Изтока” и “Запада”, както и за вероятностите за нова война на Балканите, той се опитва да убеди аудиторията, че най-голямата опасност за Югославия, от гледна точка на геостратегическото й положение, идва от България, от нейните танкови дивизии, които устремявайки се към Адриатика, щели да преминат по най-краткия път - през Република Македония. Тази констатация, според него, налагала още по-сериозно военно укрепване на югославско-българската граница. При това, за да обясни нагледно колко трудно се воюва срещу българите, изхождайки от личния си опит по време на Втората световна война, Апостолски се отстранява от трибуната и удряйки с крак на пода показва, че с българина трябва да се постъпва като със змия - да му се смаже главата, иначе той не се предавал.

Посочената проява илюстрира образа на човек, който стремейки се да оправдае своята политическа кариера и “каузата”, на която е служил, излива неистова омраза към своя народ. И затова “напълно заслужено” Апостолски е обявен за един от 66-те “народний херой” на Социалистическа република Македония, а брат му, който е страстен рибар, е провъзгласен за... „професор по ихтиология“.

През 1995 г. новоучредената Военна академия в столицата на Република Македония Скопие е наречена на негово име. За него обаче се отнася в най-голяма степен казаното от незнаен автор: “Омразата към другите разяжда сърцата и душите на онези, които учат на омраза“.