• Ще се възползва ли България от възможностите на динамичната китайска икономика?
За всички е ясно, че българската икономика не се намира в добра кондиция. Впечатляващите показатели за нисък бюджетен дефицит, малък държавен дълг и стабилна банкова система не дават представа за цялостното състояние на националното ни стопанство. Страната ни заема последно място в ЕС по жизнен стандарт, междуфирмената задлъжнялост расте, икономиката се движи по границата на застоя и рецесията. Нещо повече, ако се вземе предвид общият външен дълг (държавен плюс частен), нещата изглеждат доста по-драматично. Защото по размер този общ дълг в края на май 2013 г. възлиза на 37.3 млрд. лв. (4.3 млрд евро държавен дълг и 33 млрд. евро частен дълг). Това предстаавлява над 90% от БВП. Инвестиционната активност е все още твърде слаба и не отбелязва сериозни признаци на съживяване след шоковите удари на бюджета „Дянков” върху бизнес средата.
Едва ли е дискусионен въпросът за това, че раздвижването на депресираната българска икономика може да стане само ако фирмите ни получат достъп до нови, разширяващи се пазари. Тази неизбежност има две предпоставки: първо, известно е, че колкото е по-малък вътрешният пазар, толкова по-голяма е зависимостта от износа. Като сравнително малка страна, България не прави изключение.
Дори в годините на плановата икономика и изолирания Източен икономически блок около 80 % от БВП минаваше през външната търговия. Второ, не се очаква съществено разрастване нито на пазара на ЕС, нито на вътрешния ни пазар. Предварителните данни за началото на 2013 г. показват някои симптоми на символично нарастване на растежа на европейската икономика в рамките на 1 %. Но в същото време се влошава прогнозата за нашата икономика, чийто растеж слиза до символичните 0.5 % през първото тримесечие на тази година. Основателни са притесненията, че до края на годината би могло да се влезе и в рецесия. С други думи, нито вътрешният ни пазар, нито стагнираща Европа могат да ни предложат така необходимите ни пазарни условия, правещи възможно по-голямото търсене на наши стоки и услуги.
Разбира се, като страна-членка на ЕС ние сме длъжни да оптимизираме участието си в това благодатно икономическо пространство и да се възползваме от предимствата на Общия пазар. Проблемът е, че възможности за някакъв прелом за нас в този регион не са реалистични, поне на този етап.
Най-голям потенциал за България има разширяването на търговско-икономическите отношения с така наречените нововъзникващи пазари, особено Китай, Русия, Бразилия, Индия, Турция, и др. Несъмнено Китай представлява изключителна възможност за оптимизиране и диверсификация на българския външнотърговски обмен, за търсене на нови инвестиционни източници и за създаване на трайни условия за икономически растеж. Какви са основанията за това?
Икономиката на Китай е най-бързо развиващата се в света през последните 30 години, поддържайки средногодишен растеж от около 10 %. През миналата година БВП надхвърли 8.2 трилиона долара в номинално изражение, което представлява 12.4 трилиона долара според по-прецизния метод на паритетната покупателна възможност. Така Китай изпревари Япония и вече е втората в света икономика, след САЩ. Според експерти тенденциите показват, че в рамките на следващите 10 до 15 години БВП на Китай ще достигне и задмине този на САЩ. Политиката на търговска либерализация и на пазарни реформи от края на 70-те години на 20 век, превърна Китай в основен играч на глобалния пазар за стоки и услуги. Днес външнотърговският оборот на страната възлиза на 3.9 трилиона долара, като търговският излишък достига 230 млрд. долара.
От тази година Китай заема първо място в света като износител и второ място като вносител на стоки и услуги. По същество т. нар. световна икономическа криза не се отрази съществено на националната икономика на Китай, която запази високия си растеж и при неблагоприятна външна среда. В тази връзка, с обявяването на 12-ия си петгодишен план за развитие, правителството обяви политика към постепенно намаляване на зависимостта на националната икономика от външните пазари, основно чрез стимулиране на вътрешния пазар и неговото изпреварващо разширяване. При този потенциал и 1.3-милиардно население, едва ли това ще бъде трудно за осъществяване.
Изключителните възможности, разкрити от бързо растящата китайска икономика, привличат като с магнит чуждите инвеститори. Почти всеки пети долар чужди инвестиции днес е насочен към Китай. През миналата година абсолютният размер на преките чужди инвестиции в страната възлизат на 253 млрд. долара, което бележи растеж спрямо 2011 г. с нови 11 %. Това извежда Китай на първо място в света, като САЩ остават на втора позиция по инвестиционна атрактивност с привлечени 175 млрд. долара. Несъмнено привличането на чужди инвеститори изигра ключова роля за изграждане на съвременния икономически потенциал на Китай, за неговото преструктуриране и извеждане до световни стандарти. Сега около 50 % от износа се прави от чуждестранни фирми или от смесени фирми с чуждо участие. Ако до края на 20 век лъвския пай от износа заемаха текстилни продукти, керамика, сечива, играчки и др., сега бързо расте делът на електрониката, автомобилостроенето, машиностроенето, фармацията, корабостроенето, софтуерните продукти и др. От вносител на патенти и лицензии главно, Китай се превръща в сериозен износител на интелектуални продукти. Страната съумя да изгради и развие съвременен научен потенциал с широки приложни възможности.
Изумителният растеж на китайската икономика позволи бързото повишаване на доходите на човек от населението. Измерен по паритетна покупателна способност, БВП на човек от населението през 1990 г. е 802 долара, възлиза на 2,388 долара през 2000 г. и надхвърли 9,100 долара през 2012 г. Това означава ръст от над хиляда процента за последните двадесетина години. Тези промени доведоха до създаването и разширяването на солидна средна класа с висока покупателна способност. Така страната става изключително привлекателна за всички световни производители, които виждат в растящата средна класа нови възможности за увеличаване на своите продажби и за заемане на по-добри пазарни позиции.
Високият икономически растеж и повишената покупателна способност на разширяващата се средна класа в Китай създава и някои проблеми, които могат да бъдат използвани като нови възможности за българските износители. По-високият жизнен стандарт там доведе до бърз растеж на търсенето и съответно на цените на хранителните стоки. Друг фактор за повишеното търсене е и промяната на традициите в храненето и предпочитанията на китайците, повлияни от „западната култура”. Така например растат цените на хлебните изделия, на месото, на „западно облекло”, на качествена козметика, на „екзотични” плодове и зеленчуци, на вносен алкохол и др. България може и трябва да се възползва от тези трайни тенденции. Необходимо е да се създадат институционални условия за по-добра организация особено на средните и малките фирми. Ето, например, китайците инвестират в обработка на земя и доставка на хранителни стоки, произведени в Европа, Африка, Южна Америка и Азия. Такива инвестиции, макар и все още символични, правят и в България. В тази сфера имаме чудесни възможности за съвместно производство на хранителни стоки, в т.ч. на екологично чисти храни. С повече държавна подкрепа може да се потърсят възможности за реализация на български вина, на фармацевтични и козметични продукти.
Българският бизнес вече е започнал географска „пренастройка” на търговските си операции, особено след влизането ни в криза през 2009 г. и свиването на възможностите за износ в ЕС. Така например, през 2009 г. износът ни за Китай е бил само 136.8 млн. долара, расте през целия период до края на 2012 г. когато достига 761.5 млн долара, или бележи растеж от над 500 %. През същия период расте и вносът, но с по-бавни темпове: от 628.4 млн. долара през 2009 г. до 977 млн. долара през 2012 г. Очевидно е, че общият търговски оборот (внос плюс износ) през миналата година е само 1.6 млрд. долара. За Китай това е цифра в рамките на статистическата грешка при изчисляване на общия им търговски оборот, а за България представлява едва 1.8 % от общия ни износ.
Целесъобразно е правителството, бизнес организациите и парламентарните комисии по икономическа политика и външни работи, чрез активни преговори със заинтересовани представители на китайската страна, да приемат целеви пакет от мерки: пазарни и институционални, за значително разширяване и диверсифициране на търговския оборт между двете страни и за търсене на възможности за индустриална специализация и коопериране. Заводът в Ловеч за асемблиране на китайски леки автомобили е само едно малко, но добро начало. Защо да не разкрием търговски представителства в една-две от специалните икономически зони на Китай. В Министерството на икономиката и енергетиката пък би следвало да се обособи отдел за икономическите отношения с Китай, който да подпомага бизнеса с информация, анализи, да съдейства за контакти чрез задграаничните ни търговски представителства или чрез реципрочни китайски институции.
Не на последно място, колко още трябва да се чака, за да се изградят екипи от експерти, специализирани в развитието на българо-китайските отношения?! Къде е нашата стратегия по въпроса, създали ли сме условия и стимули за наши младежи да завършват висше образование в този важен за нас търговски партньор?!
Известно е, че висшето образование е сериозен бизнес за страни, които своевременно са оценили този потенциал и са създали необходимите условия. Кипър например е чудесен пример. В тази страна почти 80 % от студентите са чужденци, като делът на китайците непрекъснато расте.
В съвременната бързо глобализираща се и високо конкурентна икономика няма място за идеологически предразсъдици и политически сметки. Питайте водещите американски, европейски и японски фирми...
***
Румен Гечев е възпитаник на Висшия икономически институт „Карл Маркс“, днес Университет за национално и световно стопанство (УНСС) в София. където започва и преподавателската си работа в катедра „Политикономия и военна икономика“. Специализира икономика в Илинойския щатски университет, в университета „Теймс Вели“ и в Аризонския университет (1993).
В периода 1995-1997 г. е зам.-председател на Министерския съвет и министър на икономическото развитие в правителството на Жан Виденов. Бил е народен представител в 37-мото народно събрание, а сега е депутат и в 42-рото НС от ПГ на „Коалиция за България” и зам.-председател на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Във връзка с извънредното заседание на парламента по повод ветото на президента Плевнелиев, на което бе гласуван отново бюджетът, в интервю за сайта актуално.ком проф. Гечев отбелязва, че „нито един бюджет в света не се разписва подробно. В този смисъл не би трябвало някой да има претенции към българския бюджет... Всеки бюджет има нужда от заеми, като това е обичайната практика на повечето страни по света, с изключение на някои износителки на петрол”. Според проф. Гечев заемът от 1 млрд. лв. е необходим основно за покриване на фискалния резерв и този резерв трябва да бъде поддържан на нива от около 4 млрд. лв. съгласно Закона за бюджета, приет от предишното правителство. „Заем е нужен, за да може държавата да поддържа поетите вътрешни и външни ангажименти.” Важно е да се погледне каква е неговата част от вътрешния дълг, при какви условия е теглен, за колко време трябва да бъде изплатен и не на последно място, дали е по силите на България. „Аз смятам, че този дълг е по силите на държавата ни, защото има неща, свързани с него, които са безспорни”. Според проф. Гечев първият показател, който трябва да бъде погледнат, е каква е частта на заема в БВП.
