• В Грузия изтрезняват от русофобията, у нас продължават да я експлоатират пошло и махленски
Неблагодарност и “език на омразата” спрямо Освободителката Русия - налице са примери в изобилие от последните 24 години на „прехода” у нас (последното изстъпление беше розовата боя върху Паметника на Съветската армия в София). Това просто и ясно се вписва в контекста на “черното безсмъртие”, една “модна” тенденция и за кавказките републики Чечения и Грузия доскоро. За разлика от напъните на нашия „политически елит”, направил „евроатлантически цивилизационен избор” с членството в НАТО и ЕС, приел американски военни бази на наша територия и участия в задгранични „миротворчески” мисии от Ирак и Афганистан, до Либия, в Грузия настъпва изтрезняване... Свидетелство за помъдряването и балансираното отношение е статията на Зураб ЦУЦКИРИДЗЕ в „Сакартвело да Мсоплио” (8 август 2013 г.). Пет години след конфликта в Южна Осетия отношенията между Тбилиси и Москва остават обтегнати. Грузинският университетски преподавател Цуцкиридзе е на мнение, че съвсем не руснаците носят цялата вина за грешките в историята между двете страни. (Заглавието е на “Нова Зора”)
Зора
ДЕНЯТ НА ИСТИНАТА
Тъжна и горчива е констатацията, че неблагодарността и невежеството взеха връх над грузинците и съдбата е на път да ни накаже сурово. Хората още си спомнят вълната от демонстрации за независимост, която заля Грузия в края на 80-те години. Споровете понесоха народните маси като някакви вейки, трябваше съвсем малко, за да се нахъсят хората: обещайте им безплатно ядене и блага и те просто спират да разсъждават...
“Когато имаме независима държава и можем сами да се ползваме от нашите неизчерпаеми богатства, ще живеем щастливо и без грижа” – ето какво си мислеха много грузинци. “И дори да не притежаваме нищо, минералната вода “Боржоми” би могла сама да ни изхранва - уверяваше ме един пишещ приятел. - И после, нашият чай (популярен в съветско време), нашият манган - най-добрият в света, и нашето вино - най-вкусното на земята! И нашите цитрусови плодове, и нашите вагони (които давахме почти безплатно на руснаците и на другите съветски републики!). Ами нашите стомана и чугун? Не, не, съдбата ни е да живеем като арабски шейхове!”. „Обаче Русия е тази, която взема лъвската част от нашия национален доход” – ето такъв бе лайтмотивът в размишленията на населението.
Какво трябва да се направи? Да се изкорени от грузинския манталитет руският „окупатор” и „колонизатор” и да станем независими. По онова време на много хора им бяха объркани главите.
Неотдавна писател взе да ругае в предаване по телевизията: „Ако Грузия завинаги е изгубила територии, Русия е тази, която ни ги е взела всичките”. „Но какво да кажем тогава за Тао-Клардйети (грузинско кралство, днес в Североизточна Турция, паднало под атаките на турските султани през ХVI век. Редица грузински исторически монументи са разположени на тази територия) и други територии, които днес са част от Турция? Може би сме ги предложили доброволно?” – отвърна му един историк. „Тези територии са били част от Византийската империя и Турция ги е наследила” – изнерви се писателят. Бог да пази днешна Турция, но всички тези нещастия, които отоманите са причинявали на Грузия векове наред, трябва всеки да ги знае, поне в едри щрихи...
Да, през 1801 г. Грузия се сближи сама с Русия (подчертавам го: „сближи се”, а не „подчини се”!) (След падането на Константинопол през 1453 г. православна Грузия се оказа откъсната от християнския свят и за да оцелее, трябва да лавира между двама вечни врагове – Турция и Иран. Първите опити за сближаване с Русия - също православна, и надеждата за руска помощ, отвеждат към ХVI век.)
През 1878 г. Русия си върна района на Абхазия (в днешна Грузия, на брега на Черно море, на границата с Турция) и Аджария (на брега на Черно море, населен с грузинци мюсюлмани) и ги върна в лоното на нашата родина майка Грузия. Напомням, че преди да се обедини с Русия, Грузия се беше разпаднала на множество малки, съперничещи си царства, без ни най-малка перспектива за обединение.
Как еволюира Грузия в лоното на Руската империя, после на Съветския съюз? През 19 век благородниците от Западна Грузия въстанали, за да изискат същите права както руската знат. „Много добре, съставете една петиция и я подпишете” – бил отговорът. Понеже само един от десет грузински земевладелци бил в състояние да парафира петицията, другите девет направили по едно кръстче...
Преди сближаването с Русия в Грузия не съществуваше никакво светско училище. През 1802 г. беше открито първото, после цяла серия от лицеи и училища в Тбилиси и в други градове. А през 1830 г. вече има 90 обществени училища в страната, без да се броят частните. Към средата на 19 век просперираха официалните и частните вестници и списания по всички теми (литературни, социални, културни, за младежта). В цяла Грузия бяха построени театри. Благодарение на образованието и на процъфтяващата национална литература се изкова националното съзнание. Достойните деца на нацията, след като получиха превъзходно възпитание в Русия, поставиха основите на нашата модерна култура!
Чия е грешката в такъв случай?!
