• Оригиналният исландски опит
Едуард Сноудън, бившият служител на Американската Агенция за сигурност (NSA), разкри съществуването на система за световно проникване и подслушване “Призма”, въведена от САЩ. Неотдавн стана ясно, че Венецуела, Боливия и Никарагуа са му предложили убежище, както и Русия, при определени условия. Още на 9 юни обаче той декларира пред журналисти, че желае да получи политическо убежище в демократична страна и посочи Исландия. Странна идея, зачудиха се мнозина – студ, сивота, влага… Островът привлича туристи, запалени по гейзери и вулкани, и по-малко бегълци, търсещи спокойствие.
Но от 2002 г. Исландия предприема стъпки, за да се превърне в нещо като „светилище” на свободата на изказа в интернет и в център на съпротива срещу следенето чрез мрежата. Исландия сложи начало на амбициозния проект IMMI (Icelandic Modern Media Initiative). В техническо отношение страната малко по малко се обзавежда със сигурни сървъри, които да съхраняват тайни документи, придобити от журналисти, дисиденти, живеещи в държави с диктаторски режими, или материали на неправителствени организации, занимаващи се с „чувствителни” за обществото проблеми.
Правителството на Исландия търси начин по легален път страната да стане „щит”, гарантиращ секретността на данните, пазени на нейна територия срещу идващи отвън юридически атаки.
След като медиите разкриха идентичността на Сноудън и желанието му да дойде в Исландия, екипът на IMMI публикува комюнике, с което предложи безусловната си подкрепа: „Ние опитваме да се свържем с г-н Сноудън, за да бъде потвърдена неговата воля и за да обсъдим възможността за предоставяне на убежище. Започваме да проучваме правните документи, касаещи това искане; по този повод ще търсим и среща с вътрешния министър.”
Екипът на IMMI знае, че защитата на хора е по-сложно нещо от защитата на данни. През май т. г. депутатката Биргита Йонсдотир оповести, че „информационни бегълци”, желаещи да се установят в Исландия, вече са се свързали с нея, но възникнал проблем – Исландия е част от Шенгенското пространство. Подписано от 26 държави, едноименното споразумение осигурява свободно придвижване на европейци, но поставя ограничения за чужденците. Дори и да успее да пристигне в Исландия, без да бъде задържан от властите на САЩ, положението на г-н Сноудън би било доста несигурно.
По отношение защитата на информацията проектът IMMI се развива добре. Идеята Исландия да се превърне в сигурно информационно „светилище”, и то от планетарен мащаб, се ражда в края на 2009 г.
След финансовата криза, която съсипа страната, населението поиска да разбере кой е отговорен за случилото се. Отговорът дошъл от интернет по необичаен начин: местните журналисти получили съобщение от анонимен подател, в което се казвало да потърсят сайт със странното име “Уикилийкс”. Там намерили куп секретни документи, доказващи, че финансовата криза е предизвикана от некомпетентността и корупцията на шефовете на националните банки. Това били документи за вътрешна употреба, изпратени, без съмнение, на “Уикилийкс” от човек, решен да освети истината.
Банките принудили съдебната власт да забрани на медиите озвучаването на документите, но интернет успял да заобиколи рестрикцията. Само за няколко часа цялата страна бива уведомена за станалото. Така Исландия „открива” могъществото на световната мрежа и ползата от анонимни служители или функционери, пожелали да дадат доказателства за незаконните или неморални действия на висшестоящите.
След кратко колебание група страстни почитатели на мрежата от Рейкявик канят непознатия дотогава създател на “Уикилийкс” Джулиан Асандж. Придружен от малка група американски и европейски активисти, той участва в разисквания с управляващите. Именно по време на тази дискусия възниква идеята Исландия да се превърне в „светая светих” при съхранението на информация.
Асандж се връща за втори път на северния остров и продуцира там архивен документален филм за масовото убийство на иракски граждани, извършено в Багдад, от хеликоптер на САЩ. Той е подпомогнат от свои симпатизанти и от Биргита Йонсдотир, вече избрана за депутатка чрез партия „Гражданско движение”. Малко по-късно тя прокарва в парламента проекта IMMI и получава държавна подкрепа. Лявоцентристкото правителство решава да предприеме законодателни и административни постъпки за реализиране на проекта.
В стратегията на IMMI влиза проучване на най-ефективните закони в различни страни, защитаващи свободата на словото, и приспособяването им, ако е възможно, към условията на Исландия. След 3 години половината път е изминат. По-нататъшните стъпки включват разработване на проектозакон, който признава правата на журналисти и блогъри при защита от клеветнически нападки и при възбуждане на процеси. Разисква се и възможността за извоюване на законов статут в полза на разкриващите нечисти игри и на застъпниците за пълна прозрачност, били те исландци или чужденци.
Биргита Йонсдотир създава в 2012 г. исландската партия на пиратите, ползвайки програмите на шведските и германски „пирати”, включващи свободно и всеобхватно движение на данни в интернет, реформа в сферата на интелектуалната собственост, анонимност на уеб връзките и ползване на новите технологии с цел налагане на политическа система, основана върху прозрачност и пряка демокрация. В изборите на 22 април т.г. Партията на пиратите получи 5,1 % от гласовете и 3 места в парламента. За съжаление новото десноцентристко правителство е по-малко благосклонно към IMMI. Самата Биргита Йонсдотир била потърсена от правосъдието на САЩ в рамките на анкета, предприета след публикациитеи от “Уикилийкс”. Американски федерален прокурор поискал от ползвателите на социалната мрежа туитър да посочат сътрудниците на “Уикилийкс” (между които и Биргита), на което обществото туитър се противопоставило. След едногодишни съдебни разправии обаче данните на исландската депутатка били представени на правосъдието на САЩ.
Превръщането на Исландия в информационен център от планетарен мащаб е мечта на информационните „маниаци” от цял свят. Ето как една ледена, без благоприятни условия за селско стопанство и промишленост (освен риболова) страна се опитва да излезе от кризата.
Преди 28-30 години, доста по-рано от Исландия, в България бе създадено начинаещо младо ядро от ентусиазирани, знаещи специалисти. Без да е на световно ниво, това ядро сложи тогава основите на изчислителната техника у нас, неизбежно свързана с усъвършенстващите се постоянно нови информационни технологии. Настъпилите политически промени разбиха постигнатото, заклеймиха го като „авантюра”. Днес се питам, не можеше ли България да се насочи по исландския път и смекчи отчасти последиците и от кризата?
