За всеки, който следи внимателно обстановката в южната ни съседка през последните два месеца, е ясно, че Гърция върви към предсрочни парламентарни избори. Причината е една - постоянно трупащата се отрицателна енергия срещу двупартийното правителство „Нова Демокрация (НД)-ПАСОК, а сега вече и в коалиция със „Златна зора”, което не само че не може да се справи с кризата, но я и задълбочава.
След поредният, трети меморандум, подписан с „тройката” (ЕС, ЕЦБ и МВФ) страната потъва в рецесия, а правителството взима голям дълг, който не може да плати. През тригодишното прилагане плана на т. нар. тройка за строги икономии - „грешен план с неефективни инструменти”, както беше определен от немския „Ди Велт”, гръцкият дълг скочи до небето и вместо да намалява, от 110 % в началото на кризата достигна до 160 % от БВП, т. е. гърците загубиха 25 % от БВП.
Гърция претърпя спад в икономиката, който е характерен за страна, водила война. Пазарът е в колапс. Банките отказват да отпускат кредити с преференциални лихви на малките фирми и предприятия, в ход са масови уволнения на общински чиновници, учители, общински полицаи, медицински персонал, закриват се болници - това е постоянно трупащ се социален експлозив в гръцкото общество. Опасността гневът да премине в ярост, е голяма, защото той прониква и в социални групи, които досега не бяха засегнати - в армията и полицията, служителите от МАТ (частите за борба с безредиците). Всичко това не вещае нищо добро за правителството на Андонис Самарас. Все по-често се чуват гласове, че е време за ляв завой и да се даде властта на тези, които досега не са управлявали, а в Гърция потенциал за това има само мощната парламентарна опозиция в лицето на „Сириза” (Съюза на радикалната левица). Предварително трябва да кажем, че тя няма нищо общо с нашата радикално лява „Атака” и опитите за някакви паралели или за нейното демонизиране от някои от „правилните” медии у нас са меко казано непочтени и подражават на властващите в Гърция и неолибералите на Запад.
Тридесет и девет годишния строителен инженер и докторант по градско и регионално планиране Алексис Ципрас преведе партията „Сириза” от крайния радикализъм, наследен от предишния „Синасписмос” (в превод съюз - бел. авт.) с нищожните 4.6 % преди 2009 г. до нормална, умерена ляво радикална партия, и високите 29 % одобрение днес, време, през което ПАСОК се срина от управляваща до четвърта политическа сила дори след неофашистката „Златна зора” с незавидните 9 % .За този период Ципрас израсна като ловък, диалогичен и способен на принципни компромиси политик. Той е приет добре както в гръцкото общество, така и навън. Осъществил е срещи и поддържа контакти с почти всички европейски структури и управляващи политически лидери. На левия форум, проведен в Ню Йорк от 7 до 9 юни т.г. - най-важното събитие за обмен на мнения за съвременното ляво и прогресивно мислене и интелигенцията, - партията „Сириза” и нейният лидер получиха високо признание от най-знаменитите леви политолози. Проф. Ноам Чомски застъпи тезата, че „позицията на „Сириза” и нейния лидер в лявото пространство е разумна, смислена и перспективна за Гърция”, а проф. Имануел Уолерстейн, този, който наскоро предрече, че САЩ, по подобие на СССР, ги чака „перестройка” и разпад, каза в прав текст на форума: „Сириза” трябва да спечели изборите, за да промени Гърция”.
Какво все пак иска „Сириза”?
За това каква е платформата на „Сириза” сме говорили надълго и нашироко в една друга публикация във в. “Нова Зора” преди година („Лявата перспектива за управлението на Гърция”). Кой знае какви промени в програмата на партията няма, има само някои нови нюанси и корекции, продиктувани от промяната на политическата обстановка в Гърция и Европа и вследствие на срещите и разговорите на Ципрас с европейските лидери.
В най-общи линии тези промени и корекции се свеждат до това, че „Сириза” наскоро декларира своята решителност за оставане на Гърция в еврозоната, а в началото на август - и новата си концепция за обединена Европа. В интервю (на 6 август) пред най-големия руски информационен тв канал „Русия 24” Ципрас заяви: „Ние сме проевропейска партия. Нашата концепция за обединена Европа е за Европа на народите от Атлантика до Урал, т.е. не само Западна Европа”.
Нов момент е и че вече се говори за възможността за преразглеждане, а не както по-рано за анулиране на подписаните от предишните правителства меморандуми с „Тройката”.
Във вътрешнополитически план, на Конгреса през юли т. г., „Сириза” се обяви за общ фронт на всички леви сили при управлението на страната, защото както заяви Алексис Ципрас на конгреса: „Тук става въпрос не да се редуваме в управлението на страната, както досега, а за спасяването на Гърция и за големи радикални реформи”.
В интерес на истината първият етап от обединението вече е налице - всички идейни течения и радикалистите от отцепилия се „Синасписмос” заявиха, че се завръщат в партията.
Тези процеси в „Сириза” се следят с тревога от управляващите, а Самарас дори е силно притеснен и объркан от нарастващия потенциал и стремеж на левите сили към властта. Факт е, че този въпрос е бил сериозно разискван дори при посещението на гръцкия премиер във Вашингтон в началото на август. Освен обсъжданите теми с американския президент, свързани с кризата, икономиката и енергетиката, Самарас поискал от Обама да упражни натиск върху Германия, след парламентарните избори през септември, да „разхлаби” гръцкия меморандум за строги икономии, защото в противен случай щяло да се стигне до предсрочни парламентарни избори и идването на „Сириза” на власт. Трябвало да се спаси дясното правителство, защото по думите на Самарас, „успехът на реформите, започнати от правителството в Гърция, е успех за целия ЕС и е в интерес на САЩ”.
Явно гръцкият премиер малко е прекалил с политическите си умозаключения, защото въпросът дали САЩ наистина имат интерес от успехите на ЕС поне засега е меко казано спорен. Колкото до подкрепата, Вашингтон за сетен път показа, че тя в повечето случаи е условна, а в стратегически план подкрепа има винаги по-силният фаворит на САЩ в региона - Турция. Това става много ясно и от публикацията на проправителствения гръцки вестник „Етнос”, който в броя си от 11 август пише по повод разговорите: „Обама е изразил опасение от участието на крайно дясната „Златна зора” в управлението на Гърция и „неприемливия” за САЩ ляв радикален феномен” (вероятно се има предвид „Сириза”, но не е спомената поименно, б. а.). Вашингтон счита за много важно сближаването на интересите на Гърция, Израел, Кипър и Турция като стабилизиращ фактор в Близкия изток и настоява да се запази жив диалогът с Турция.”
Като знаем кой е силният и кой диктува условията, няма смисъл да коментираме повече кой какво е поискал и кой какво е получил. Но това е друга голяма тема, да се върнем на въпроса за „Сириза” и властта.
Това, което само най-опитните политически наблюдатели забелязаха, сред които и нашият стар познайник Георгиос Деластик, е, че: „Конгресът на „Сириза”, състоял се от 11 до 14 юни, имаше за главна цел да затвърди пред обществеността в Гърция министър-председателския профил на лидера Алексис Ципрас и да демонстрира факта, че „Сириза”, като основна политическа опозиция сега, е бъдещата партия на властта.” За реализирането на тази цел беше осигурено невиждано досега представителство на конгреса (общо 3 500 делегати), както и знаковото присъствие на всички идейни течения на „Сириза”, които още там заявиха намеренията си за завръщане в „партията на властта”.
За Гърция конгресите на партиите, които се готвят да вземат властта, по традиция са като шоу, в което на лидера всичко е позволено, а кадрите са готови да правят политически и идеологически компромиси независимо от личните си гледни точки в очакване на назначения в новата правителствена администрация. Няма да се спираме на конгресните документи, не само защото е дълга и отегчителна тема, а и защото в страни като Гърция и България всички слушат само това, което казва лидерът и обръщат малко внимание на документите... За гърците сега е важно каква политика ще провежда лидерът, а не документите и органите на партията, защото той реално управлява след взимане на властта.
В интерес на истината, с последните предсрочни парламентарни избори България направи малко изключение от това правило, защото лидерите, съставили това правителство, отстъпиха управлението на безпартийния експерт Орешарски, разбира се, това е по-зряла позиция, продиктувана от конкретната ситуация у нас, но е само временно решение. За Гърция обаче, където „Сириза” като млада и неопетнена партия, която все още не е участвала в управлението на страната, това време още не е дошло. Трагичните, икономически, социални и политически условия, в които се намира страната днес, отговарят най-пълно на очакванията на избирателите за управлението на „Сириза” и за „лидера спасител” и при това са изключително високи. Затова ще се гласува не за програмните документи на конгресите на „Сириза” и “Нова демокрация”, която също имаше конгрес преди два месеца, а за лидерите на тези партии.
Ако през далечната 1974 г., когато хунтата падна от власт, дилемата беше „Караманлис или танковете”, сега със сигурност тя ще бъде „Ципрас или Самарас”.
Аргументите на политиците от НД и ПАСОК, че Ципрас и екипът му са неподготвени, за да управляват, не са сериозни. Нима когато ПАСОК през 1981 г. за пръв път направи правителство, политиците й бяха опитни и подготвени? Гласоподавателите на Балканите не обръщат особено внимание дали даден политик е подготвен или неподготвен. Ако беше обратното, българските избиратели едва ли щяха да номинират такива политически недоразумения като Борисов и Плевнелиев... За избирателите тук все още е по-важно кой ще им обещае и даде повече и вярват, че той ще управлява по-добре.
Що се отнася конкретно за милионите постоянно обедняващи гърци, те едва ли ще предпочетат „опитния и подготвен” Самарас при положение, че той утвърди диктата на „Тройката” в страната, срина надеждите им, че могат да запазят онова, което имаха, а обществото е в безпрецедентна криза. Ако избирателите все пак гласуват за него, те трябва да знаят и да са се съгласили, че ги очаква ако не същото, то поне по-лошо от това, което е сега.
Хората, които пострадаха най-много от кризата, на този етап искат доказателства от Ципрас, че ще подобри живота им. Неговата тактика трябва да бъде такава, че да ги убеди, че няма да бъдат застрашени интересите им, ако той стане министър-председател. Разбира се, в тази категория не влизат хората от богатите прослойки и твърдия електорат на НД и ПАСОК - те ще са против.
Парламентарните избори в Германия, която държи засега стегната „примката” на меморандума, без съмнение също ще окажат влияние върху поведението на гърците пред урните. Ако на власт в Германия през септември дойдат социалдемократите, гърците хранят надежди, че тази примка може да бъде разхлабена и тогава Самарас може да рискува и да предизвика предсрочните избори, за да затвърди властта на десницата. При всичко това не е ясна, и е все още рано да се прогнозира, позицията на избирателите в Гърция.
Дали „Сириза” ще успее най-сетне да отвори вратата на властта, предстои да видим. Едно е сигурно обаче, че който и да спечели изборите, гърците няма да си върнат това, което имаха преди кризата.
