“Никъде не се лъже толкова много, колкото по време на лов и война” – казвал Ото фон Бисмарк. Съвременността добавя към тази мъдрост “и на избори”. Все по-ясно става обаче, че войната продължава да е царството на лъжата.
„Обама има властта и решимостта да вземе собствено решение за Сирия – казва администрацията”. Това пише в. „Вашингтон пост” (30.08.2013). И както предписва железният канцлер, следва гигантска фотоманипулация. На снимката във “Вашингтон пост” се вижда, че протестиращите издигат плакати: „Долу ръцете от Сирия!”. Текстът под нея в същото издание обаче гласи: „Ситуацията разискри протести срещу Сирия и САЩ. Техните съюзници и съседите на Сирия се подготвят за възможен конфликт” ...
Княз Бисмарк, твоите ученици те надминаха...
***
Най-задаваният политически въпрос в момента е какви ще са последиците от пряката военна намеса на Запада в Сирия? Една война, ако няма предварително подготвен политически проект за следвоенното устройство, е напълно безсмислена. Войната се води срещу правителството на Сирия и властта на Башар Асад, но в действителност това е необявена война срещу Русия. Войната не е само срещу нейното присъствие в Сирия и региона, а срещу възраждането й като глобална сила. Противоречивите интереси и взаимноизключващи се цели и аспирации на действителните участници, които стоят зад различните бунтовнически групи и терористи, воюват не само за петрола и газа, а преди всичко за геополитическо присъствие и регионално господство на територията на Близкия изток. Водената две години война е фактически между западните държави и Дамаск, като има една обща и основна обединяваща ги цел- дестабилизация на Русия и сваляне на Путин от власт.
От есента на 2012 г. досега войната се развива в полза на правителствените сили. Имаше две добре организирани от терористите военни кампании с военната, материалната и медийно-морална подкрепа на САЩ, Франция, Великобритания, Турция, Саудитска Арабия, Катар и с подкрепата на повечето от останалите западни държави. Първата завърши в края на януари с победа на Асад, а втората започна в началото на юли и приключи около 20 август, отново с впечатляваща победа над терористите и радикалните ислямисти.
Две сили, две различни крайни цели
За да спрат окончателния разгром на наемниците и радикалните ислямисти, най-заинтересованите страни - Франция, Англия, Израел, Суадитска Арабия, Катар и Турция, успяха чрез изключително коварна и мръсна провокация, която може да се сравнява само с някои от най-гнусните провокации през Втората световна война, да намерят повод и да мотивират за участие САЩ, създадвайки подходяща медийна и пропагандна среда, необходими на нобеловия лауреат за мир Обама и неговия екип. Целта е една - да бъдат преодолени антивоенните настроения на гражданите вСАЩ.
Има и още едно важно обстоятелство. В средата на октомври т.г. американската държава ще бъде изправена пред огромно изпитание, ако републиканците, които имат мнозинство в долната камара на Конгреса, не се съгласят да бъде увеличен бюджетният дефицит на САЩ чрез нова парична емисия. Известно е, че републиканците са приятели и защитници на държавата Израел и са против политиката на сближаване с арабския свят, която демократите традиционно водят - политика на широко регионално присъствие. Сега е ясно какви са пружините, които заставят президента Обама да влезе като основен участник във военната авантюра. По-интересно е обаче защо той повече от две години се противопоставяше на тази акция. Не трябва да се забравя, че Барак Хюсеин Обама е представител на тази част от американския елит, която е свързана с държавния апарат.
Той е излъчен от същия този елит, който живее от печатането на пари и разпределянето им по бюджетни програми (преди всичко социални). За разлика от тези среди, републиканците представляват и владеят класическата индустрия на САЩ - ВПК, който е ангажиран основно с доставките за армията, а също и с добива и търговията с нефт.
Основни конкуренти в глобалната икономика на САЩ се явяват нарастващата икономика на Китай и технологичният промишлен потенциал на ЕС. В момента тече обективен процес на засилване на противоречията между САЩ и Европа, от една страна, и между САЩ и Китай, от друга, породени от десетилетната вече световна икономическа криза. Днес еднополюсната американска хегемония е оспорена от две коренно различни сили, с взаимно изключващи се крайни цели.
Първата сила се изразява в нарастващата съпротива на Китай, ЕС и Русия, които полагат усилия да бъдат самостоятелни геополитически играчи, равни по сила със САЩ. На практика това ще доведе до нов четириполюсен свят, отговарящ на четирите големи цивилизационни пространства, доминирани от Русия, Китай, Европа и САЩ.
Втората сила е глобалният финансов елит, който традиционно е базиран в Лондон и Париж и който се стреми да спре възхода на посочените държави и да ограничи участието им в световната политика до нивото на регионални играчи. Основната цел на този елит е да не допусне те да добият имперски глобален статус и да продължават да се подчиняват и да участват в изграждането на единната глобална система. Тази сила, обединена от желанието за световно господство, се бори да отреди второстепенна роля на тези държави и да ги подчини, като ги остави в статуса на национални държави от модерен тип, които трябва да бъдат ръководени от „световното правителство” - но този път без изразен геополитически глобален хегемон, запазвайки тази роля за себе си.
Това е проектът за безполюсен глобален свят, подчинен на западния англосаксонски и финансов елит, където САЩ постепенно ще залязат като единствен полюс. Това е свят, където от офшорните зони глобалната финансова олигархия ще управлява света, като ползва военната мощ на Америка за сломяване на всички, които искат да са самостоятелни участници и се стремят да запазят и укрепят своя суверенитет на независими актьори в геополитическата игра, като отказват да им се подчиняват.
Стратегическите направления в политиката на президента Обама
Президентът Обама е принуден да служи на либералните финансови глобални елити, и заради още една причина - тежката финансова ситуация в Америка, която изисква да се поддържа доларът стабилен, за да остане той основна резервна глобална валута. В началото на първия си мандат Обама се опита да води активна външна политика, за да може да запази донякъде разклатения статус на Америка като господар на света, или поне като най-важния от четирите основни играчи в глобалната геополитическа игра. В изпълнение на тази задача в досегашната си външна политика президентът наложи курс на изтегляне от завоюваните държави и зоните, където САЩ не държат да наложат присъствието си. Целта е да се създаде възможност за концентриране усилията на САЩ в три стратегически главни направления.
Първото - поддържане на засилено военно присъствие в Азиатско-Тихоокеанския регион с цел ограничаване на разрастващото се икономическо и геополитическо влияние на Китай.
Второто - финансово, идеологическо и чрез социалните мрежи активиране на либералните елити в Русия с цел свалянето на президента патриот и евразиец Владимир Путин от власт и разчленяването на Русия (това е смисълът на политиката на „перезагрузка”).
Третото направление цели там, където не може да удържа ефективното доминиращо присъствие (Афганистан, Ирак, Близкия изток, Либия, Египет...), да се поддържа състояние на „управляем хаос” чрез разгаряне на междуетнически и междуконфесионални войни, включително с помощта на интернет технологиите и постмодерните мрежови общества (социалните мрежи в интернет). Това е особено важно, защото създава невъзможност за европейските държави да възвърнат статуса си на колониални метрополии, а ЕС да се превърне като цяло в независим геополитически субект.
Днес, макар под формата на т. нар. демокрации, бившите колониални територии и псевдодържави вече се управляват от терористи, радикални ислямисти и обикновени наемници бандити, упражнявайки брутално насилие върху местното население. Старите колониални метрополии, съюзниците на Америка, Франция и Англия, успяха вече да се настанят в Либия. Там бе създадена първата „бандитска демокрация” (нашата в България е само криминална), по подобие на островните пиратски републики от античността и средновековието, от които се контролира инфраструктурата за износ на ресурси и подземни богатства, принадлежащи на местните народи и племена. Това е ефективният постмодерен начин на брутално ограбване от транснационалните компании, непознат дори и от колониалната и неоколониалната модерна епоха. Преди това може би трябва да споменем и опита им от Сомалия и Судан.
Ролята на високотехнологична томахавка
Терористите, бандите от наемници и платени убийци са класическото „основно средство” за регионално и глобално господство на световната финансова шайка още от времето на британската империя. Сега, след като Америка не може да води вече ефективни наземни операции, или да задържа завладяната територия след проведени широкомащабни тотални войни (Афганистан, Ирак), на нея и силите на новия световен ред, с помощта и на марионетките от Лондон и Париж, се отрежда ролята на високотехнологична „томахавка” в помощ на много по-ефективните от класическите армии радикални ислямисти, терористи и „кучетата на войната”. Така регионът няма да се контролира нито от Америка , нито от бившите европейски колониални държави. Контролът ще е на транснационалните (наднационални) компании, собственост на глобалния финансов елит. Това е в изпълнение на проекта за наднационален глобален безполюсен свят, където следващият етап е придаването на Русия като територия и суровинен придатък на Запада (по-точно на Европа) и частично на Китай, и ликвидирането й като самостоятелна, самодостатъчна, автентична и неевропейска евразийска цивилизация, имаща само обща граница с Европа.
Всъщност това състояние на война с изграждащия се полюс на Евразия и отделно полюса на Китай се получи и в резултат на обстоятелството, че в първите си две геополитически начинания САЩ не успя. Новият китайски елит не се съгласи да приеме икономическите планове на САЩ за балансирана търговия и сега изгражда съюзнически отношения с Русия на Путин, който пък успя да надвие над либералните си опоненти на изборите през 2012-а, като по този начин презареждането на Русия с либерализъм не се състоя.
Що се касае до ЕС, САЩ се опитваха без видим успех да използват противоречията между Германия, от една страна, като естествен лидер на Западна Европа, и Лондон и Париж, които играят по свирката на глобалния финансов елит, от друга, с управляеми от тях арабски революции и „мрежови” войни да настанят нови свои хора на мястото на изхабените диктаторски проамерикански режими (старите бяха вече негодни за новите условия на настъпващ постмодерен глобализъм). Винаги обаче се получаваше неуправляем хаос и дестабилизация. Типичен пример е положението в Египет. Освен това съществуваше и заплаха на власт да дойдат радикални елементи и терористи, обслужващи новата сила - глобалните финансови акули. Така и в третото си начинание за опазване на геополитическия статус на Америка като хегемон президентът Обама също не успя и сега е принуден да играе за глобалните господари - по техните сценарии и за техните цели.
Пътят на коприната,или преместването на Север
През Сирия минава линията между Персийския залив и Ливан, явяваща се цивилизационна граница между Евразия и Евро-Африка. Това е линията, която в момента европейски колониални метрополии и арабски държави искат да преместят на север - до кюрдските територии, и да разклатят формиращата се евроазийска система. Освен всичко това е „пътят на коприната”, пътят между Европа и Азия. На трето, немаловажно, място, това е най-богатият в света регион на въглеводороди.
В момента Америка контролира основния добив и търговия по море на петрола и газта от региона. Един режим в Сирия, подчинен на Лондон, Париж, Саудитска Арабия, Катар и Турция ще обезсмисли военното присъствие и доминация на САЩ в ключовия близкоизточен регион. От друга страна, Турция ще излезе на гореспоменатата граница, което ще й даде възможност да играе двойна игра – веднъж като евразийска сила, и втори път като евроатлантическа. Това ще е началото на изграждането на нова Османска империя, включваща първоначално в пределите си кюрдите от Ирак и Сирия.
На практика военната победа на евроатлантическите сили и глобалния финансов западен елит в Сирия ще даде шанс на Турция да стане доминиращ фактор на Балканите, насочен срещу Евразия. Турция ще може да изнудва както Русия, така и Западна Европа и Германия. С подкрепата на Лондон, Париж и Вашингтон тя ще може да засили влиянието си още повече на Балканите, като посегне върху остатъците на суверенитет на балканските държави и започне нова и открита имперска експанзия, и на първо място, срещу България като евразийска държава и територия, потенциален съюзник на Русия.
Евразийското цивилизационно пространство свършва на запад от нас. Неговата граница е западната граница на Балканите. Неустойчивата европейска, политическа и икономическа система, която на практика се управлява от световните финансови елити, под похлупака на глобализма, където ние губим своята културна идентичност и където губим народ и ресурси за съществуване, където свличайки се надолу - накрая „европейското ни развитие” естествено ще ни отведе до „Новата Османска”.
Нашата цивилизация е фундаментално евразийска и само българските модерни и постмодерни елити, които финансово и политически са „европейци” още от времето на Ганьо Балкански, си правят тънките сметки как да са на власт и как да добият собственост, като продават интересите на народа и държавата и да ликвидират цивилизационния ни евразийски код, осребрявайки предателството си срещу политическа кариера, европейски чиновнически назначения и разбира се, огромни суми европари. Така на практика те служат не на „Европейската кауза”, а на силите на глобализацията, на световното правителство.
Сирийският народ, воден от Башар Асад, подкрепян от Русия, Иран, Китай, “Хизбула”, практически воюва против възраждането на Османската империя. Сирийският народ освен за себе си, воюва за новия многополюсен свят - срещу глобализацията и постмодерния капитализъм, воюва за Евразия, воюва и за нас, за българите.
Всяка „балансирана” и „премерена” позиция на нашия елит фактически предава нашия национален интерес. Всякакви обтекаеми формулировки и дипломатически мъгляви изрази фактически наливат в мелницата на нашите врагове - глобалистите и техните наемници - ислямистите-терористи. Да не забравяме, че имаме не само български „политици”, а и такива в Европейския парламент, Европейската комисия, както и председател на ПЕС.
Всеки глас срещу западната интервенция, в подкрепа на сирийския народ във войната му срещу тероризма, днес е решаващ за бъдещото на българите.
Има незаобиколими неща в този живот: Бог, историята и смъртта... тези, които се крият в храстите на фалшивия хуманизъм, не могат да избягат от отговорността пред историята... Историята се повтаря от преди 70 години. Нашият елит не е научил историята и ще страда... Народът, разбира се, ще плати, но елитът го чака тежка карма... както винаги... от времето на Моисей грешният елит отива на правилното място...
Полунощ е... Най-накрая изпълзя Антихриста с целия си противен ръст, симулирайки човеколюбието на нашия Бог Исус Христос и хвърли сянка върху бъдещето на човечеството. Война е.
