ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 34
• Що е геополитика и защо е необходимо да се познава
И цялата същност е в това, че възрастнине съществуват... Андре Малро
В края на краищата смъртта винаги се оказва победителка. Й. В. Сталин
„От стратегическа гледна точка Русия се явява самостоятелна териториална структура, чиято безопасност и суверенност са тъждествени на безопасността и суверенитета на целия континент. Това не може да се каже за нито една друга крупна евразийска държава: нито за Китай, нито за Германия, нито за Франция, нито за Индия... Само Русия може да се представя от името на Heartland с пълно геополитическо основание. Само нейните стратегически интереси са не просто близки до интересите на континента, но са строго тъждествени с тях“. 12
Като един от създателите на геополитиката Маккиндер е признавал водещата стратегическа роля на Русия. Той пише: „Русия заема в целия свят същата централна стратегическа позиция, както Германия по отношение на Европа. Тя може да осъществява нападения по всички направления и да бъде подлагана на такива от всички страни, освен от север. Пълното развитие на нейните железопътни възможности е въпрос на време...“. Изхождайки от това, Маккиндер смятал, че главната задача на англосаксонската геополитика е недопускане на образуване на стратегически континентален съюз около „географската ос на историята“ (Русия). Следователно стратегията на силата на „външния полумесец“ се състои в това да се откъснат максимално количество брегови пространства от Heartland и те да се поставят под влиянието на „островната цивилизация“ 13.
Изводът от всичко горепосочено е прост, но неутешителен: никога няма да ни оставят на мира. Просто заради това, че ние, изхождайки от географските реалии, сме центърът на Евразия, центърът на цивилизацията на Сушата. Ние, говорейки на шахматен език, сме белият цар, и черните няма да мирясат, докато не ни матират, докато не ни натикат в ъгъла. Докато те не вземат под контрол полетата, върху които по-рано са стоели нашите топове, пешки и коне, тяхното окончателно тържество е немислимо. Затова те отново и отново ще се опитват да ни разцепват и раздробяват, да унищожават нашата държавност. Нищо лично, просто геополитика.
Пък и въобще може ли който и да е, да посочи време, в което западните ни „приятели“ действително не са се навирали в нашите простори, оставяйки ни да „загиваме“ в своето си „варварство“? Не, всички се стремят да „просветят“ руснаците. От кучетата-рицари на Ливонския орден, носещи на православните „светлината“ на католицизма, до днешните „небесносини“ еврокомисари, настойчиво принуждавайки ни да провеждаме гей паради и да признаваме еднополовите бракове.
Уверен съм, че мнозина от нас са се замисляли върху причините за тази патологична нелюбов на Запада към Русия. Нелюбов – това е меко казано. Ние сме Руската цивилизация на Сушата. Оттук идва и нашият консерватизъм, нашето неприемане на промените, които така силно огорчават всички отечествени реформатори и революционери. Морето е променливо, в същото време Морето е еднакво и огромно. Какво значение има къде живееш? Ето ви и безпроблемното номадстване на западния еснаф. Сушата е навсякъде различна, тя се променя крайно бавно. Сушата и Морето са антиподи във всичко.
Периодично в тази книга (“Геополитика. Как это делается”, бел. ред.) ние ще поглеждаме картата, за да разберем разположението на силите, нали геополитиката е тясно свързана с географията. Но ако държавните граници се променят, то за последните хиляда години никакви тектонични размествания на световната карта не са станали. Стари континенти никъде не са се срутили, нови не са се появили. А пък тези, които „намерили и открили“ европейците, на практика винаги са съществували. Словосъчетанието „откриването на Америка“ звучи много детински. Детето искрено се диви, че до неговото раждане въобще нещо е съществувало. На него му е сложно да разбере, че мирозданието е започнало не от първия му вик. Така и европейците – открили Америка, сякаш тя се е скрила от някого или се е загубила...
Погледът върху картата ще ни помогне да разберем смисъла на борбата, който обикновено ни се изплъзва. Ето само един пример. Колко републики имаше в състава на СССР? Младежите наистина не знаят, по-възрастните хора ще посочат веднага: петнадесет. Днес всички те са изцяло независими държави. Много от тях заемат стратегическо положение, но геополитическо положение – не всички. А кои? Ако искате да разберете, спомнете си кои части от Съветския съюз Западът веднага прие в НАТО, за да ги „прикрие“ и напълно да ги подчини на своето влияние. Само трите прибалтийски страни: Литва, Латвия, Естония. Защо? Защото това е крайбрежна зона, от която на Морето е нужно да притиска Сушата. Сушата – това сме ние, читатели. Или още по-точно – това сте вие.
И каквито и възгледи да имаме за политиката, нашите геополитически „приятели“ неотклонно ще ни притискат, по-точно – вас, читатели, от крайбрежната зона.
Петър Велики „отварял прозорец“ към Европа наистина не само в Петербург, отначало този „прозорец отворили“ в Прибалтика. Рига и Талин са станали руски градове в ХVIII в., превръщайки се в бази на нашия флот. В рамките на тази книга ние ще направим още по-подробен разбор на действията на Петър I, затова сега няма да се задълбочаваме.
Латвия и Естония, и в по-малка степен Литва – това е излазът на Сушата към крайбрежието на Балтийско море. Което, съгласно каноните на геополитиката, Морето не бива да допусне. И именно прибалтийските части на Руската империя незабавно биват признати за независими от Русия, при това както в 1991 г., така и в 1918 г. Бързо и веднага. Не признавайки нито Деникин, нито Колчак, нито Ленин. Ами Литва? В Литва също има първокласно пристанище. Наистина... немско. Клайпеда – така то се нарича днес. А по-рано, преди поражението на Германия в Първата световна война, този град се е наричал Мемел. И е бил най-северният немски град. Впрочем, историята на Мемел-Клайпеда за изучаващите геополитиката има твърде важно значение, затова ще я разгледаме обстоятелствено. Победителите в Първата световна война – англичаните, французите плюс американците, са били (и сега са такива) цивилизацията на Морето. Някога Франция е оспорвала от Британия палмата на първенството и е изпълнявала ролята на Сушата, но после е влязла във фарвартера на англосаксонската политика и сама е станала част от Морето. Ето така победителите, сблъскали помежду им Русия и Германия, две велики сухопътни държави, след войната незабавно започнали да прекрояват картата на Европа по геополитическите кривини. Всички изходи към морето или казано по-вярно, тяхното максимално възможно количество за руснаците и немците, били затворени. Как? Много просто. Тези изходи са отдадени на отново появили се (Полша) или никога несъществували в историята на човечеството дотогава държави (Естония, Латвия)14. Възникнали от парчета на Русия и Германия, новите страни се ползвали в началото на ХХ в. със същата благосклонност на Запада, както и днешните отломки от СССР. И то на специална сметка – крайбрежните области, притежаващи пристанища и излаз към Балтийско море. И прибалтийците са го схванали. „На 11 януари 1923 г., възползвайки се от отказа на Германия да продължи изплащането на репарации, правителството на Франция въвело войски в Рурската област на Германия. Литовските управници решили да не пропуснат шанса да заграбят чуждия имот. На 13 януари литовски войски нахлули на територията на Мемелския край и след два дни превзели града“. 15
Под името Клайпеда Мемел влязъл в състава на Литва. Но радостта в Литва била кратка. По-голям млад хищник, също така приласкан от Антантата, решил да полови риба в мътната следвоенна вода. Работата е в това, че столицата на независима Литва – град Вилно, от гледна точка на поляците бил не нещо друго, а полски град. Борбата между Полша и Литва за владението на Вилнюс продължила около четири години (1919-1923) в гореща форма и още няколко години в студена. Накрая, в 1927 г., литовците неохотно се съгласили, че Вилно и Вилненска област принадлежат на Полша16. Така продължило до 1939 г., когато СССР получил тези територии. Отначало Вилненска област влязла в състава на РСФСР, но след влизането на Литва в състава на Съветския съюз Сталин предал сегашната литовска столица на Литва. И градът започнал да се нарича Вилнюс.
Прибалтийските държави - крайбрежната зона, от която Морето трябва да притиска Сушата, бяха единствените територии на СССР, които Западът направи своя част и прие в НАТО.
С Мемел-Клайпеда историята е още по-интересна. На 22 март 1939 г. Хитлер, от борда на линейния кораб „Дойчланд“, изискал от Литва да върне Мемел на Германия, което било незабавно направено. Когато Литва се съгласила, фюрерът пристигнал по вода вече в немското пристанище Мемел, а не в литовското Клайпеда, почти завършвайки с това „събирането на немските земи“ 17. Оставал само Данциг и „полският коридор“. Вие знаете как всичко това е завършило. На 1 септември 1939 г. същият този линеен кораб „Дойчланд“, пристигнал на „дружеска визита“ в Данциг, започнал от упор да стреля по полската военна крепост Вестерплате.
А какво станало със същия този Мемел? Той, взет на щурм от нашата армия, отново станал Клайпеда и влязъл в състава на Литовската ССР. Когато Литва напускаше състава на Съюза, тя кой знае защо не върна на Русия „подаръкът на ненавистния сталински режим“. Няма да питаме защо – та нали ни е ясно, че във великата геополитическа игра на двама (или повече) исполини малките страни и народи не могат да бъдат независими наблюдатели. Тяхната „независимост“ винаги е плод на договореностите на свръхдържавите (както Швейцария), или е обусловена от интереса на една от страните. Днешната „независима“ Прибалтика има само един смисъл на съществуване – да прегражда на Русия пътя към морето. Именно заради морската съставляваща така важна е и Грузия за американците. Залагайки на Украйна и Грузия е възможно да се постараеш да притиснеш руснаците откъм Черноморския басейн. А ако добавим към това и нестабилността на Северен Кавказ, възможно е и съвсем да се отреже Русия от Черно море. Ако се отреже още и от Балтийско – ето, вие вече ще сте я върнали в състоянието й от времето преди Петър I.
Изглежда, че ние вече сме започнали да забравяме това славно време. Славно не с това, че сме нямали излаз към моретата, а с това, че този излаз сами сме си го организирали.
Така че дайте да се върнем в онова време, когато Русия едва е започвала сложни геополитически игри и се е превърнала в една от най-великите държави на света. Много от това, което се случвало тогава, ще ни проясни случващото се днес...
Превод Атанас Стойчев
Бележки:
12. Дугин. А. Г. Основы геополитики. — М.: Арктогея, 2000 // http://arctogaia.com/public/osnovygeo/geopol3.htm.
13. Дугин. А. Г. Основы геополитики. - М.: Арктогея, 2000 // http://arctogaia.com/public/osnovygeo/geopol1.htm.
14. На основание чл. 100 от Версайския договор Германия е била заставена да се откаже от правата си върху Данциг и данцигска област и да предаде властта върху тази територия на страните на Антантата. Това е било направено именно заради значимостта на пристанището, а от друга страна да се предостави на поляците излаз към морето. Но всичко това е направено много хитро. Решили са морското парче да не се отдава напълно на Полша. Съгласно чл. 102 от Версайския договор Антантата се задължавала да превърне този немски град в свободен под покровителството на Обществото на народите. Тоест Данциг е станал държава под управлението на тогавашния прототип на ООН. Правата на Обществото на народите в Данциг е отстоявал специално назначен комисар. Данциг е имал своя конституция. Но свободният град Данциг, бидейки по принцип свободен, е попадал под частичната юрисдикция на Полша, без да се явява нейна територия. С други думи, Антантата едновременно го е отдала и не го е отдала на поляците. „Съгласно чл. 104, свободният град Данциг се включва в състава на полската митническа територия. На Полша се гарантира безпрепятственото използване на данцигското пристанище и всички негови съоръжения (така е в текста.- Бел. Н. С.)... Под разпореждането на Полша се намира също телеграфо-пощенската и телефонната комуникация между Полша и данцигското пристанище. Съгласно чл. 104, Полша се упълномощава да ръководи външните работи на град Данциг, а също да пази интересите на неговите граждани зад граница“ (виж: : Конституции буржуазных стран. Т. 2. - М.: ГСЭИ, 1936. С. 640). Формално независимият Данциг е бил напълно послушен пред Полша, но въпреки това даже поляците са можели да ползват пристанището само ако това се е одобрявало от Обществото на народите, в което тон са задавали победителите от Първата световна война.
Като четеш Конституцията на Данциг, веднага се набива на очи изкуствено създаденото държавно образувание. Днес това е полска територия. След Първата световна война тя е била отрязана от Германия и са я подчинили на поляците. А какъв бил националният състав в онзи момент на Данциг? Нали ни казват, че „добрите победители“ просто са възстановили справедливостта и са предали на поляците това, което само официално е било немско. Отваряме Конституцията на Данциг: „Чл. 4: Официален език немски“. Ей на. Отдали го на Полша, но поляци там май е имало колкото да не е без хич, щом за официален държавен език, при цялото желание да се унижи и отслаби Германия, са посочили все пак немския език. Впрочем свободният немски се превърнал после в чудесен мост за съединение с Райха. И съдейки по всичко, нашите геополитически „приятели“ са отчели този опит при унищожението на СССР – оттук идва почти повсеместната забрана за руския език в „независимите“ държави, даже там,където на него говори подавляващото мнозинство.
Връщайки се към Данциг, необходимо е да се каже, че на Полша предали и т. нар. полски коридор – сухопътна полоса от Данциг към вътрешността на континента. Работата е в това, че този „коридор“ разсичал Германия на две, плътно отделяйки Източна Прусия (днешния Калининград) от останалата част на страната. Именно принадлежността на Данциг и „полския коридор“ ще послужат като повод за полско-германската война от 1939 г., която прераства в световна. След поражението на Третия райх другарят Сталин, загрижен за Полша не по-малко отколкото за Русия, взима в наша полза Кьонигсберг (Калининград), отдавайки на поляците Данциг (Гданск). Разбира се, днес на Йосиф Висарионович в Полша благодаря никой не му казва. А напразно. През лятото на 1945 г. е бил сключен Договор за съветско-полската държавна граница. Съгласно този документ, СССР доброволно връщал на поляците част от територията, присъединена към нас в 1939 г. Да сте чували за това? Мисля си, едва ли. Либералната пропаганда сто пъти ще каже, че Сталин е отнел част от полските земи, но нито веднъж няма да спомене, че той е отнел принадлежалото на Русия, че много повече е и върнал след края на Втората световна. „Най-важният член от договора за съветско-полската граница е бил чл. 1, гласящ, че държавната граница между СССР и Полша се установява по решение на Кримската конференция по дължината на т. нар „линия Кързън“ с отстъпление от нея в полза на Полша в някои райони от 5 до 8 км, като на Полша се отстъпват допълнително: a) територията, разположена на изток от „линията Кързън“до река Западен Буг и река Солокия, на юг от град Крилов с отклонение в полза на Полша максимално до тридесет километра; b) част от територията Беловежката Пушча, в участъка Немиров – Яловка, разположен на изток от „линията Кързън“, включвайки Немиров, Гайновка, Беловеж и Яловка, с отклонение в полза на Полша максимално до 17 км“. Виж: http://dic.academic.ru/dic.nsf/dic_diplomatic/1156.
15. Лебедев С. Русский город Мемель! // http://rusk.ru/st.php?idar=102954.
16. Впрочем, Юзеф Пилсудски, основателят на съвременната полска държава, социалдемократ като нашите Ленин и Троцки, е роден във Вилно (Вилнюс). И за него владеенето на малката родина е било въпрос на принцип. Между другото, сърцето на Пилсудски е погребано в този град.
17. В ранното утро на 23 март 1939 г. (в 01:30 ч) Литва подписва споразумение, според което Мемел преминава към Германия. Като отстъпка, на литовците се предоставя свободна зона в отнетото им пристанище. От Лондон и Париж не последвала никаква реакция по повод тази германска анексия, въпреки че Англия и Франция са били гаранти за статута на Клайпеда. Напротив, Англия, а след нея и цялото останало „прогресивно човечество“ веднага признали влизането на Мемел в състава на Райха. Защо? Защото Хитлер е бил тогава ударната сила на Британия, която Морето е подготвяло да стовари върху СССР.
