Наскоро четох материал за отношението на руснаците към Горбачов. Няма да е пресилено, ако го сравним с това на българите към хора като хаджи Иванчо хаджи Пенчович, като към Димитър Общи или пък със спорната напоследък персона на поп Кръстьо, станали символ на националното предателство. Горбачов не просто предаде,той продаде националните интереси на руския народ! Едновременно с това бившият ставрополски комсомолски и партиен деятел се подигра с паметта на над 25-те милиона жертви, които Русия даде във Втората световна война, като продаде на Хелмут Кол Източна Германия за 13 млрд. ДМ! С този си акт, извън контекста за безценноста на човешкия живот по принцип, той си позволи да оцени смъртта на всеки загинал руснак на около 500 ДМ.Само за сравнение искам да подчертая, че след сливането на двете Германии, за изравняване нивата на инфраструктурата на ГДР с тази на Федералната република, ГФР похарчи на два пъти по около 200 млрд. ДМ. Затова не бива никой да се изненадва от факта, в т.ч. и анализаторите от „Дер Шпигел”, че руснаците не просто мразят, те ненавиждат „месията” от Ставрополския край! Мразят го, при това безплатно, за разлика от някои български „хейтъри”, които превърнаха хобито си да мразят в изгодна търговия. Мразят го за няколкото сребърника (всъщност около 30 млн. долара, вкарани във фондация от американците, създадена нарочно за Горбачов), срещу които Горбачов се опита да поднесе на тепсия „трупа на Съветската империя” на Запада. И Тачър, и Рейгън се надпреварваха да го „тупат по рамото” и да го хвалят, че най-сетне са намерили човек, с който може да се работи. По възрастните си спомнят прословутата фраза на Тачър: ”…we can do with him business!” - „...с този човек може да се работи!”. Така българските медии (тогава все още под контрола на тоталитарната власт) преведоха думите на Маргарет Тачър. Без да навлизам в лингвистичните тънкости на английския език, за себе си поне бих направил друг „сленгов” превод (с претенции за същата достоверност, както и този на медиите тогава) на думата „бизнес” по начина, по който тогава тя прозвуча, а именно: ”...с тоя човек далаверата може и да стане!” Както се оказа по-късно, далаверата е била в разпадането на соцлагера, в т.ч. разпадането на Варшавския договор и обезсилването на СССР най-вече във военно отношение, до степен да не представлява повече военна заплаха за страните от НАТО! И всичко това, срещу материални компенсации за личноста на Горбачов - споменатата вече фондация, финансирана с пари от американския бюджет.
Както отбелязва един от най-големите дисиденти на Съветския съюз, професора по математика и социология Александър Зиновиев, когото Брежнев експулсира от страната в средата на седемдесетте години без право да се връща в СССР 25 години заради дисидентската му дейност, единственият значим ефект от промените, извършени от Горбачов, е увеличаването на нестабилността в геополитически аспект, както и промяна на капитализма по отношение на съществуващите дотогава социални практики.
По отношение на същите тези социални практики, които по-рано капитализмът беше принуден да провежда в конкуренция с идеологическия опонент зад „желязната завеса” - социалистическия лагер, с други думи, останал без конкуренция, капитализмът захвърли маската си на капитализъм с „човешко лице” и започна да става все по-малко социален до степен в един момент да се завърне към практиките си от началото на 20 век!
Като преподавател в Съединените щати проф. Зиновиев коригира в голяма степен някои от своите идеологически позиции, разочарован от действията на Горбачов и Елцин.
В началото на деветдесетте години имах шанса да се запозная лично с Ричард Ран и неговият партньор Роналд Ът, чрез съпругата на Ран, с която ни свързваха бизнес отношения преди брака й с Ран. Веднъж, в неформална обстановка, попитах Ричард Ран, на който предстоеше посещение в Руската федерация с експертна група във връзка с планирани консултации, какво е личното му мнение за Горбачов и как гледа на меко казано странните идеи на Горбачов да преустрои централно планираната икономика на бившият съюз в пазарна икономика, като в същото време запази ръководната роля на КПСС? Отговорът на Р. Ран беше смазващ с откровеността си.
За нас, каза Ран, Михаил Горбачов е голямото ни разочарование! Всички ние си мислехме, че след като се е заел да реформира системата, добре е отчел откъде тръгва и накъде отива. За съжаление обаче, оказа се, че той добре е отчел само първото - откъде тръгва, без да е наясно къде отива.
Не знам дали драгият читател изобщо има нужда да му се припомня една стара максима, но ми се струва, че би било в реда на нещата все пак да я напомним най-вече за политиците ни, че „...този, който тръгне нанякъде, без да знае къде отива, обикновено стига доникъде!” Още повече, както в случая с Горбачов, когато става дума за съдбата на един велик народ, на страна, заемаща една шеста от сушата на планетата, която винаги е имала самочувствието, а и на практика винаги е била, велика сила! Само за това, че в личен интерес за няколко милиона долара той хвърли страната си в кървави вътрешни междуособици, прекара я през глад и мизерия и прокуди в чужбина милиони руснаци в търсене на прехрана, Горбачов заслужаваше да бъде съден по законите на Руската федерация! И нямаше да е незаслужено, ако беше получил най-тежката присъда за извършеното от него национално предателство.
Сега, при Русия с президент Владимир Путин, става все по-ясно, че съществува и друг път (различен от този на Горбачов) за решаване проблемите на „възкръсваща от пепелта” Русия, при това на много по-ниска социална цена, като се излезе от старите идеологически рамки и се възстанови мястото й на геополитическа сила в света, с която отново всички са длъжни да се съобразяват! А това, че Горбачов, пред пътя, който избра Путин, избра личния интерес и предателството на цяла една империя, въпреки всичко не остана ненаказано. Макар и да избегна търсенето на съдебна отговорност, най-вероятно в резултат на безпринципна сделка между Елцин и Путин, той все пак инкасира най-тежкото наказание, което народите налагат само на своите предатели. Това наказание е омразата на руснаците, които никога и на никого не биха простили предателството към матушка Рус! Наистина трудно можеш да избягаш от омразата на близките на убитите през Отечествената война, на които още ровят костите по цяла Европа, на тези, които загубиха свои близки във войните в Кавказ, на тези, които бяха принудени да емигрират в търсене на прехрана по целия свят, на тези, за които съществуването на Съюза беше въпрос на национална гордост и самочувствие.
Дори без да навлизаме в дебрите на езотериката, трябва да си признаем, че като че ли наистина съществуват някакви неосъзнати все още от човека закони, които осигуряват равновесието в природата чрез поддържане на баланса на всичко, което се случва в нея. За това, и за всичко, което Горбачов направи срещу народа си, съдбата не му остана длъжна. Най-напред загуби президентския си пост с разпадането на СССР, изместен от Елцин като президент на Руската федерация, която стана правоприемник на СССР. Още с този удар съдбата го извади от политическия оборот на световната политика, с което го превърна на практика в политически труп. След това смъртта отне съпругата му Раиса, която имаше много силно влияние върху него, беше най-здравата му опора и в политката, и в живота до степен, че за Горбачов връзката му с Раиса беше кармична. Това най-много разклати Горбачов в емоционален план, тъй като нямаше вече кой да балансира ефекта от растящата омраза на руснаците към него и тежеста на политическото забвение и от свои и от чужди. Особено вторите, които много коварно, усетили повърхностния характер на един посредствен политик, получиха всичко, което поискаха от него и във вътрешен, и в геополитически план, без в същото време да изпълнят нищо от онова, което му обещаха в замяна! Особено фрапиращ беше случаят със сделката му за военните съюзи. Срещу разпадането на Варшавския договор му обещаха разпущане на Северноатлантическия пакт НАТО. И макар че Варшавският договор отдавна вече е забравен, НАТО и днес продължава да съществува, факт, който сигурно има своя съществен принос за високото ниво на кръвната захар на бившия съветски лидер, към хипертонията, както и за другите му здравни проблеми. В края на краищата дойде и онзи момент, в който Горбачов стигна и върха на своето падение! Падение, което не всеки, особено тези с по-чувствителна психика, не биха могли да издържат. Отхвърлен отвсякъде, в очакване на справедливата присъда на „Божия съд”, ”грешникът” в Горбачов в един момент отново надделя и той прие да стане рекламно лице за чанти на френска компания и на прословутата пица „Хът”! С това всичко в него в морален план рухна. И малкото достойнство, което вероятно се беше опитвал да запази на всяка цена до този момент, бе изтъргувано отново.
Сключената лична сделка на бившия президент на огромната евразийска държава беше поредното унижение на достойнството на руския човек. Какво излезе? Оказа се, че на върха на бившата империя бившите лидери на ЦК на КПСС са поставили човек, в който меркантилното преобладава над интересите на обществото и държавата. Само за секунда си представете как този човек, по силата на съветската военна доктрина тогава, е държал като президент в ръцете си ключа за „ядреното куфарче”, съдбата на света?
За да станат нещата още по-ясни, ако всичко това се пренесе и проектира в нашите географски ширини, щеше да е все едно, след като Тодор Живков загуби поста си на генерален секретар, да беше започнал да продава сладолед в Бояна!?
Не остава и капка съмнение, че с тази постъпка Горбачов стигна дъното на своето падение, като част от възмездието на съдбата, която междупрочем никога не е била благосклонна към предателството. Оттук идва и презрението към предателите, защото този, който е предал един път, вече е преминал моралните граници и за него няма връщане назад!
Може да изглежда странно, но това, че избегна съдебното преследване, което би дало повод на малцина да го изкарат герой, не прави в никакъв случаи живота му по-лек! Много по-тежко е да си сам в залеза на своя земен път, забравен от повечето свои съратници, мразен от всички до степен много от сънародниците да желаят смъртта ти и да искат тя да те сполети час по-скоро. Това обяснява напълно причината за спорадично появяващите се съобщения в мрежата за неговата смърт, макар че засега, както се казва, съобщенията за нея се оказват твърде преувеличени...
