170 години от рождението на Михаил Дмитриевич Скобелев (17 / 29 септември 1843 – 7 юли 1882)
Белият генерал - така руските войници и българските опълченци наричали своя командир по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Като такъв е останал и в историческата памет на България.
Михаил Дмитриевич Скобелев е роден на 17 (29) септември 1843 г. в Петербург в семейство на офицер. След като завършил Генерал-щабната академия, тридесетгодишен, участвал в Хивинския поход и в потушаването на Кокандското въстание. От февруари 1876 г. императорът го назначил за военен губернатор на Ферганска област, за да провежда руската колониална политика в Средна Азия.
В Освободителната война за България генерал-лейтенант М. Д. Скобелев командва Кавказката казаческа бригада. Проследявайки развоя на бойните действия виждаме как военачалникът се е отличил като командир особено в боевете при Ловеч (август 1877) и при втората (юли 1877) и третата атаки на Плевен. По време на третия щурм на Плевен (26 август / 7 септември) той успешно ръководи действията на войските на левия фланг. Отрядът му се промъква в града, заема третия гребен на Зелените възвишения и два от най-добре укрепените турски редути - Каванлък и Исса ага, но не получил своевременна поддръжка от командването. На следващия ден полковете на смелия генерал са принудени да отстъпят на изходните си позиции. Като командир на 16-а пехотна дивизия участвал и в блокадата на Плевен.
След 6-месечна кръвопролитна борба Плевен е освободен в началото на декември 1877 г. Тогава започва общото настъпление на руската армия. Командирските качества на Белия генерал се проявили и при преминаването на руските войски през Стара планина, и в боевете при Шейново. Особено драматично било настъплението на шипченския отряд, в състава на който било включено и Българското опълчение.
Изкушавам се да цитирам тук заповедта на ген.-лейтенант М. Д. Скобелев за предстоящото настъпление, прочетена пред Опълчението на 24 декември 1877 г.: “Български опълченци! Вам е известно защо Русия опълчи своите полкове против Турци... Вий, юнаци, още в първите дни на формиране на Опълчението се показахте достойни за онова участие на руския народ, което той приемаше в съдбата на вашето поробено отечество. В битките при Стара Загора и на Шипка вие се показахте достойни за по-добра участ и заслужихте любовта и доверието на вашите бойни другари – руските солдати. Аз напълно се надявам, че вие и в бъдещите битки ще покажете вашата храброст и самоотверженост – качества, с които се отличихте досега. Надявам се на това, още повече, че, вие, българите, се биете за свободата на порбеното си отечество, за отмъщение на поруганата чест на вашите майки и сестри.”
Трите колони на похода се ръководели от генералите М. Д. Скбелев, Ф. Ф. Радецки и Н. И. Святополк-Мирски. Колоната, предвождана от Белия генерал, тръгва по Химитлийската пътека. На 27 и 28 декември 1877 (8 и 9 януари 1878) г., между селата Шипка и Шейново, се разгаря голямо сражение. Ген.-лейтенант Скобелев не дочакал слизането от планината на цялата си колона и още на 28 декември настъпил срещу укрепения турски лагер от северозапад. Под звуците на духовия оркестър 63-ти пехотен угленски полк се понесъл вихрено напред, атакувайки югозападната страна на лагера. В тази атака се проявил и българинът поручик Данаил Николаев със своята рота от 5-а опълченска дружина...
Белият генерал бил в постоянна връзка с частите на ген.-лейтенант Н. И. Святополк-Мирски, включил в боя и своя резерв – Суздалския пехотен полк и 3-та и 4-та опълченска дружина. Музикантите засвирили любимия Скобелев марш, от хиляди гърла проечало мощно “Ура!” По обяд на 28 декември обезумелият Вейсел паша развял бялото знаме. На следващия ден в околностите на с. Шейново се състоял военен парад.
Белият генерал поздравил специално опълченските дружини с думите: “Юнаци! Благодаря ви за добрата служба и юначество, което вий показахте във вчерашния бой. Вий, юнаци, се бихте не по-лошо от вашите другари по оръжие – войниците от руската армия, която армия съществува повече от двеста години.”
Със саможертвата на хиляди руси и българи, с безпримерния им героизъм, Шипченско-Шейновската групировка на противника била унищожена, завършило с успех зимното преминаване на Балкана, за да започне всеобщото руско настъпление към Одрин и Цариград.
През февруари 1878 г. ген.-лейтенант М. Д. Скобелев стигнал Сан Стефано, където на 19 февруари (3 март) 1878 г. е сключен историческият Санстефански мирен договор.
Белият генерал напуснал България през пролетта на 1879 г. В средата на май бургазлии го посрещнали възторжено. Генералът минал през отрупаната с цветя триумфална арка, на която с големи букви бил изписан надписът “Да живее генерал Скобелев”. От Бургас заминал за Ливадия, където се среща с Н. И. В. императора, а на 5 юни отново е в Бургас. На обяда по случай окончателното му отпътуване генерал Скобелев вдигнал следната наздравица-завет: “Помнете, господа, какво беше положението на тази страна във времето, когато нашите войски изпразниха Одрин. Благодарение обаче на добрата грижа на Н. И. В. императора, вие имате всичките възможности, за да си запазите това, което русите с големи жертви придобиха. От своя страна, аз имам да похваля българските младежи и особено тези в Сливенската губерния, дето аз намерих мъже, на които ще може всякой да разчита и особено във време на битка.
Вашето щастие стои в пушката. Приучете се веднъж да се не боите от смъртта и ще видите, че тя ще бяга от вас, и ще постигнете превъзходен успех в делата си. Смъртта е на всички една, но презре ли я някой, с удивление ще видите, че той се хвърля в подвиг необикновен, който учудва дургите.”
От моста, по който Белият генерал щял да се качи на кораба и да отплава за Русия, последните му думи били думи-обещание пред българския народ, че при първата пушка, която гръмне в тази страна за свобода, той ще бъде първият, който ще стъпи на българска земя, която толкова му е домиляла при раздялата си с нея...
Последните години от живота на Белия генерал отново преминават в сражения. Като ръководител на втората Ахалтекинска експедиция (1880-1881) покорил Тюркмения. В 1882 г. в Париж се застъпва за балканските народи, против агресивната политика на Германия и Австро-Унгария...
