БАЩИТЕ ЯЛИ КИСЕЛО ГРОЗДЕ, А СКРИПТЕЛИ ЗЪБИТЕ НА СИНОВЕТЕ ИМ
В далечната вече 1990 г. в България за първи път прозвуча политическата формула по отношение бъдещето на българската земя – връщането й в реални граници. В началото малцина обръщаха внимание на този все още плах боен вик на задаващата се разруха. Предната година страната бе произвела 9,7 млн. т зърнени храни, при само 18 % участници в селското стопанство от почти 9-милионното й население. Само производството на пшеница през тази съдбовна 1989 г. бе 5, 4 млн. тона, а на царевица - 2,3 млн. т. Хляб имаше в изобилие и за населението, и за наброяващите над 4 милиона свине и близо 2 милиона глави едър рогат добитък, които даваха 934 хил. т месо и 2, 438 млрд. л мляко. Сиреч, на човек в България се падаха по 88,8 кг месо (без карантия и мазнини) и по 279 кг мляко годишно! Това ни нареждаше далеч преди Великобритания, Гърция, Италия, Испания, Турция, Сащ, Япония, Норвегия, Финландия – 10-о място в Европа и 15-о място в света. Кой ще ти повярва, че може да има хора, които умишлено
развалят къща, за да направят колиба!
Съвсем скоро обаче стана ясно, че селото било “крепост на комунизма” и се намериха умници да изгорят юргана заради бълхата.
Истинската битка се разгоря през 1991-1992 и 1993 г., когато като тържество на демокрацията, като своеобразна синя корона на безумието, бяха създадени и действаха т. нар. ликвидационни съвети. Те унищожиха фондове, машини и имущество за милиарди левове и главно - наченаха процеса на на превръщането на крупните кооперативни масиви в 14 милиона, колкото са днес, парцелчета и парцели българска земя, собственост на български граждани.
Никой не се замисли тогава за законотворчеството на Втори адвокатски колектив, което върна българското земеделие по ефективност на производството на нивото на 30-те години на миналия век.
Статистиката показва, че ако през 1989 г. приемем общата продукция на селското стопанство за равна на 100, през 2000 г. тя бе равна вече на 45 % спрямо тази от 1989 г.! И понеже стана дума за 30-те години на 20 век, нека посочим и как се отнася общата селскостопанска продукция от десетилетието 1930-1939 г. спрямо десетилетието 1980-1989 г. Със 153 млн. тона повече е произведената селскостопанска продукция през посочения втори период. Това налага да направим и друго сравнение - за периода 1991-2000 г. например, спрямо 1980-1989 г. През т. нар. демократичен период са произведени 60 млн. тона по-малко селскостопанска продукция спрямо “тоталитарния” период. Справедливостта ни задължава да посочим и още факти, свързани с десетилетието 1991-2000 г. Спираме се на него, защото през този период бе подготвен и осъществен най-коварният удар не само срещу производството на селскостопанска продукция, но и срещу българското село и бъдещето на нацията и държавата въобще. Обобщено може да посочим, че резултатът от т. нар. риформи, изразяващи се в разгрома на селскостопанските кооперативи и връщането на земята в реални граници, е просто с катастрофален резултат. Това с особена сила е изразено в животновъдството: никога в своята история България не е имала толкова малко на брой селскостопански животни! Говедата, овцете, козите и свинете се смаляват от 15 млн. броя на 5 милиона, птиците - от 42 млн. остават 15 млн.!
За всеки разумен човек е ясно, че при намаление с две трети на животните и птиците крайният резултат рефлектира и в качеството на живота в селските райони и изобщо в страната. Днес сме свидетели на почти необратими процеси на обезлюдяване на българското село, на намаляване продължителността на живота на българското население въобще, на утвърждаване на монокултурното земеделие и селскостопанско производство. Страна, която е била на 2-ро място в Европа и на 4-то място в света по производство на ябълки на човек, днес фактически не предлага на вътрешния пазар собствена продукция, за външния да не говорим; България, която заемаше 3-то място в Европа и 4-то в света по производство на домати, почти целогодишно задоволява своите потребности с внос от Турция, Македония, доскоро Сирия, Йордания и пр.!
Още един фактор способства за
умъртвяване на българското село
Ще поговорим и за него, за да се спрем и на основната тревога, предмет на тази публикация - продажбата на българска земя на чужденци.
Става дума за приетият от 47 НС и публикуван с указ на президента Ж. Желев през септември 1996 г. Закон за арендата в земеделието. Сам по себе си в своя първоначален вариант законът чрез заложените в него правила и норми регламентираше в новите условия обработката на българска земеделска земя. Любопитно е, че по същество този закон не бе приложен изобщо. Последваха след 1997 г. десетки промени, които на практика промениха неговата философия. От всички промени в него най-съществената е, че бе премахната границата, определена за арендуване от едно лице, на земеделска площ - 6 000 декара! Мярка, която в български условия отговаря приблизително на една трета от землището на всяко българско село. Тази промяна с чиста съвест можем да определим като втория коварен и смъртоносен удар спрямо българското село, защото откри пътя на постсоциалистическия латифундизъм. И в края на краищата той ще доведе до реално латифундистки тип земеделие с крупни собственици на земеделска земя и армия от безимотни български граждани. С други думи, на път сме България да се превърне в първата латиноамериканизирана европейска територия. А се знае, че латифундисткият тип отношения неминуемо поставя и въпроса за свободата, политическото устройство и принципите на демокрацията. И в този смисъл непременно ще рефлектира в качеството на живот на българските граждани. В крайна сметка ще създаде две възможности за краен резултат: или ще обезбългари територията на отечеството ни, или ще се превърне от продукт на постмодернизма в тържество на новия тип феодализъм.
Избързвайки напред във времето, ще кажем, че днес и в предстоящите години между неговия “национален” и неговия “чуждестранен образ” ще се води борбата. И че не е възможно сега да се предвиди кой от двата облика на обществени отношения ще бъде по-зловещ и по-експлоататорски.
Така или иначе, България е изправена пред колосален проблем. Земеделската земя, която е първостепенният национален ресурс, може да бъде похитена в една триходова комбинация: връщане на земята в реални граници; обусловено обедняване в национален мащаб на българските граждани; продажба на собствеността като краен акт на отчаянието и немотията, както и поради т. нар. международни договорености. Казваме всичко това, с надеждата, че мнозина осъзнават какъв удар спрямо националната съдба означава преминаването на собствеността на земеделска земя в собственост на чужди граждани.
Как се творят закони
На 18 февруари 2005 г. 226 народни представители от 39-ото НС гласуваха промени в Конституцията на Р България. Формалният повод за приетите промени произтичаше от преговорния процес по присъединяването на България към ЕС. Най-спорната от всички поправки се отнасяше към чл. 22 (1) на конституцията. Народните представители се оказаха по-либерални тогава и от властващия либерален алианс между НДСВ и ДПС. Те записаха, че българска земя може да купуват не само граждани от ЕС, но и други чужденци, с чиито държави България е подписала съответния договор, одобрен с гласовете на две трети на Българския парламент.
Както днес може да се оцени, 226-те народни представители от 39-ото НС, пред погледите на тогавашните патриарх и президент, и пред ръководителите на чуждите дипломатически мисии у нас, казвайки всеки поединично “да” на поправката, отвориха път на оня страшен вятър, наречен горолом, който като преодолее крайните охраняващи дървета, влиза навътре в гората и смила де що срещне по пътя си. Тогава само четирима членове на “Коалиция за България” - проф. Андрей Пантев, проф. Огнян Сапарев, о.р. ген. Любен Петров и комунистът Александър Паунов, гласуваха против промяната на чл. 22 (1). Подобно на тях гласува и независимата Стела Банкова.
По този начин модерните по това време безумства за “трансфериране” на териториален и политически суверенитет и пропагандните мантри за нов цивилизационен избор загърбиха гробовете на мъчениците български, паднали за Отечеството по фронтовете на Тракия и Македония, край Сливница и Тутракан, в Сърбия, в Унгария и Австрия. Най-жалкото е, че онези 226 народни представители извършиха това от голия страх да не би да бъдат обявени, че спъват евроинтеграцията на България. По-късно те се оправдаваха, че се въвежда 7-годишен гратисен период за продажба на българска земя на чужденци, но и с тези твърдения демонстрираха своето политическо безволие: народните представители в Полския сейм бяха осигурили за полската земя 12-годишен гратисен период, време, през което напълно вероятно е Полша да се възземе.
Историята за промяната на чл. 22 (1) на Конституцията има и своят външен подтик, който на практика може да свидетелства как в държавата ни понякога се творят закони. Той показва и доколко зависим е този процес от заинтересовани външни сили.
На 18 ноември 2004 г. председателят на Американската търговска камара в София Кенет Лефковиц написа писмо до г-жа Камелия Касабова, тогава зам.-председател на НС и председател на Временната комисия за подготовка на предложения за промени на Конституцията на Р България. В това писмо г-н Лефковиц изразява “загриженост за формирането на истински пазар на земята”. В писмото си, след като признава, че земята е особено ценен обект и за нея законодателят е създал специален режим на собствеността и е въвел в Конституцията ограничения за придобиването й от чужди граждани, той изтъква значението на собствеността върху земята за развитието на българската икономическа среда. Г-н Лефковиц изразява и своята загриженост най-вече за благосъстоянието на българските граждани като условие за реалното им участие в икономическото развитие на страната чрез възможността те да продават земеделската си собственост. След като пледира, че не бива да се изключват чужди граждани на страни извън ЕС и техните компании от пазара на земята, г-н Лефковиц си позволява да посочи в писмото си и текст как да изглежда чл. 22 (1) на Конституцията. Показателно е, че писмото на г-н Лефковиц е адресирано и до Техни Превъзходителства посланиците на САЩ г-н Джеймс Пардю, на Израел - г-н Авраам Шарон, и на Турция - г-н Хайдар Бек.
Предложеният текст от председателя на Американската търговска камара в София бе приет от депутатите с незначителна редакция. Просто те уточниха, че предлаганият в текста международен договор трябва да бъде ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Р България. Ироничното е, че като член на временната комисия, под номер 1, е записана г-жа Анастасия Мозер, несменяем и до днес “обединител (макар и в оставка) на земеделските формации”. Тогава тя твърдеше, че “страшно няма, няма кой да отнесе земята в чужбина”... Г-жа Мозер бе проспала случилото се в Палестина и в Косово и някак лекомислено стана проводник на възможността в тази страна да не остане и един български земевладелец. Нима не беше ясна още тогава тенденцията за обедняване и разоряване на българското село? Ако пък е имала предвид новия постмодерен феодализъм, основите на който сътвориха заедно с Иван Костов и г-н Стефан Савов след 1997 г., г-жа Мозер доказа своята пълна политическа несъстоятелност. Защото основателят на БЗНС Александър Стамболийски оземляваше безимотните, а дъщерята на Г. М. Димитров, като председател на БЗНС-НС се превърна в разорител на българското село. Може би се е надявала,, че за в бъдеще земеделските партии ще се формират от ратаи и български фелахи, както са наричани безимотните селяни в Древен Египет.
Какво да се прави?
На 1 януари 2014 г. изтича седемгодишният мораториум за продажба на българска земя на чужденци. По същество този мораториум е фиктивен, тъй като и в периода на неговото действие, а и преди това, чужденци ставаха собственици на българска земя. Те осъществяваха тази своя придобивка чрез откриването на свои търговски дружества или чрез подставени лица.
Истинският лъвски дял от вече близо 10 милиона декара продадена българска земя се пада тъкмо на подставените лица и фирми, които я изкупуваха по време на този мораториум. В този смисъл само удължаването на срока на действие на мораториума, което някои предлагат, не е решение на въпроса, ако няма приет закон или решение на Народното събрание, които да обявяват всички сделки, извършени от чуждестранни физически и юридически лица в периода от 01.01. 2007 г. до 31.12.2013 г., за недействителни, както и сделките, осъществени след 1 януари 2014 г., до крайния приет срок за удължаване на мораториума. Нещо повече, в разпоредбите на този закон трябва да се обяви, че лицата, които са ги осъществили, подлежат на наказателна отговорност, а сделките също са недействителни, а съдът да разпореди на администрацията как и от кого да се използва земята.
Преди дни бе оповестена конфискацията на 36-етажен небостъргач в Ню Йорк, придобит тайно от гражданин на Иран, в нарушение на наложените срещу държавата Иран санкции. Забраната за продажба на българска земеделска земя на чужденци е също престъпване на закона и всяко негово заобикаляне трябва да се санкционира. Иначе щом през действието на мораториума са продадени близо 10 млн. дка българска земя, какво ще се случи през времето на неговото удължаване, е напълно ясно. Ще бъдат изкупени много над още 10 млн. дка земя и този ръст на изкупуването ще е в пряка зависимост от процесите на продължаваща разруха и обезлюдяване на българското село. Заради това е необходимо да се приемат мерки за възстановяване на категоричността на забраната за продажба на българска земя на чужденци.
Напълно съм наясно какъв вой ще се надигне и какви интереси ще бъдат засегнати, ако този закон стане норма. Но дългът пред идните български поколения и задължаващата ни памет за борбите на предците ни изискват решителност. От библейски времена е известно, че щом бащите ядат кисело грозде, скриптят зъбите на синовете им. За съжаление бащите на демокрацията у нас бяха преобладаващо безродни и немъдри и оставиха нашите зъби и зъбите на идните поколения българи да скриптят от ярост и безсилие. Но България трябва да пребъде. И първото условие за това е да опази земята си. Има ли българска земя, ще има и българи.
Защото народ без земя, е дърво без корен.
