• ИЛИ УСТОЙЧИВАТА ЧОВЕШКА ЛУДОСТ НА ПРОТЕСТА
Правителството алармира, че има опасност България да загуби стотици милиони евро от европейските фондове, ако не бъдат спешно представени съответните проекти. Министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев казва, че капацитетът ни за приемане на бежанци вече е изчерпан, а е възможно до края на годината те да станат 10 000 души. Министърът на здравеопазването бие тревога за недофинансирането на редица здравни пътеки и задлъжнялостта на стотици болници, в резултат на което те могат да спрат да функционират. А „хубавите, умни и интелигентни” протестиращи, подсилени с не толкова млади и умни поклонници на автобусния протестен туризъм от ГЕРБ, продължават да крещят „Оставка!”. И за капак на всичко, сетили се, че са опозиция, герберите внасят в Народното събрание искане за вот на недоверие към кабинета.
Само преди три седмици Бойко Борисов твърдеше, че вотът на недоверие е безсмислен, понеже няма да мине в този парламент. Сега положението не е по-различно, но някой много държеше да бетонира кабинета за поне шест месеца, поставяйки на обсъждане цялостната му политика, която се осъществява едва от три месеца. Защото съгласно Конституцията на Република България и Правилника на НС, втори вот на недоверие по същия повод може да се внася най-рано след половин година. Затова ден след като ИК на ГЕРБ реши да се атакува цялостната политика на кабинета, герберите се извъртяха на 90 градуса, избирайки за тема на вота на недоверие работата и кадруването в новосъздаденото министерство на инвестиционното проектиране на проф. Иван Данов.
Президентът Плевнелиев и той се включи в празното дърдорене, инициирайки „Диалог с гражданите”. Сякаш някой му е пречил да го направи по-рано... Ако добавим и кухите декларации за „обединение” на десницата, отправяни и от Реформаторския блок, и от ГЕРБ, въпреки презрението им едни към други, картината на безумието става пълна. Народът олевява, те ще реанимират десницата, която го докара до просешка тояга! А в действителност, произвеждат движения на въздуха, за да не ги помислят избирателите за заспали, или не дай, Боже, за споминали се...
Само отделни персони като Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Искра Фидосова и други се опитват да се защитят от телевизионните екрани: Борисов - заради използването на правителствения Авиоотряд 28 като въздушно такси на топсерсеми и попфолкпевици и персонален превозвач на самия него до места за рязане на ленти или важни мачове у нас и в чужбина; Цветанов - понеже до месец ще бъде изправен пред съда за незаконните подслушвания и отказа да изпълни съдебни нареждания за използване на СРС спрямо негови подчинени; Фидосова - заради обвиненията във фалшифициране на диплома и присъствието й в тефтерчето на Филип Златанов; другите - от партийна солидарност.
И докато те и президентът бръщолевят досадни клишета
страната е в почти предвоенна ситуация
Неслучайно председателят на ЕК Жозе Барозу настоява България и Румъния да бъдат приети в Шенген: някой трябва да спира бежанския поток, устремен към Западна Европа. Понеже няма как да принудят на това Турция, обещават да ни изпратят специалисти, вместо пари.
Със съвети ли ще пазим разградената източна граница на Евросъюза? Друга страна би се възползвала от положението, за да изкопчи материална и финансова помощ от ЕС, но кой ще даде пари на правителство, което всеки ден е атакувано с викове „Оставка!”? Накрая Орешарски ще вземе наистина да хвърли оставката на кабинета и зяпащите по софийските сокаци ще пият по една студена вода. Ще усетят какво са направили чак когато докарат на власт някой български Ердоган, който ще ги разгонва с гумени куршуми, водни оръдия, полицейски палки и сълзотворен газ.
Впрочем, оригиналният Ердоган упорито дърпа
дявола за опашката
Преди седмица турски изстребители свалиха патрулиращ по сирийско-турската граница сирийски хеликоптер, обявен от властите в Анкара за „нарушил границата” и влязъл в турското въздушно пространство. Хеликоптерът действително падна на 2 км в турска територия, но дори журналистката от „Миллиет” Серпил Чевикджан се усъмни във версията за „нарушителя”, озаглавявайки своя коментар „Удобната мишена”. Именно тя постави въпроса, че след като 2 км се изминават с хеликоптер за 1 минута, кога са успели да излетят турските изстребители, за да се окажат на мястото на нарушението? Очевидно хеликоптерът е бил дебнат дълго време и вероятно е бил улучен с ракета още в сирийското въздушно пространство. Сиреч, свалянето му е разпоредено като отмъщение за сваления на 22 юни 2012 г. от ПВО на Сирия над Средиземно море турски разузнавателен самолет. Той наистина беше нарушил сирийското въздушно пространство и изчезна на дъното на морето. След последния инцидент лично премиерът Ердоган заяви, че на Турските въоръжени сили са били дадени необходимите пълномощия „за определени мисии и определени места” и те са изпълнили „каквото е трябвало”. Редица световни медии, като „Ал Джазира”, сп. „Тайм”, в. „Ню Йорк Таймс” и „Уолстрийт Джърнал” подсказват, че акцията на турските ВВС има за цел да изостри допълнително ситуацията по границата с Турция и да осигури предлог за международен натиск и военна интервенция срещу Дамаск. Така че не е изключено след успешната международна дипломация на Русия именно Турция да подпали нов пожар в региона. В момента, освен Хафез Асад, Ердоган сякаш търси казус бели (повод за война) и срещу Иран. Според публикацията на в. „Миллиет” от 17.09.2013 г. в Министерския съвет на Турция били намерени ирански „бръмбари”, монтирани от две жени, за да събират разузнавателна информация в полза на Техеран. Колко удобно се вписва този инцидент в антииранската кампания на Белия дом?! Още повече че може да послужи на Ердоган за отвличане на вниманието от забуксувалия „процес на демократизация” и „решаване на кюрдския проблем”.
Точно когато Комисията за изготвяне на проекта за нова Конституция отхвърли искането на кюрдите за обучение на майчин език и по призива на прокюрдската парламентарно представена Партия за мир и демокрация (BDP) беше бойкотирана първата седмица от новата учебна година в кюрдските райони, Ердоган заяви: „Който иска обучение на майчин език, да върви в Северен Ирак!” (По същия начин обвини алевитите, че искат две държави и ги прати „да си ходят”). Отговорът на заместник-председателя на BDP Гюлтан Къшанак бе категоричен: „Ще живеем в Кюрдистан като кюрди!” Така че нагнетявайки военна истерия, Ердоган цели да настрои населението срещу участниците в антиправителствените протести в Турция. Може да се очаква дори той да обяви извънредно или военно положение, за да влязат в действие извънредните и военните съдилища, които да се разправят с недоволните. От опозиционната Народно-републиканска партия (НРП) отдавна твърдят, че съдилищата и прокуратурите са под контрола на правителството и правят това, което Ердоган им нареди.
В САЩ
другото острие на атаката срещу Дамаск
един изперкал бивш член на ВМС, сега компютърен специалист с допуск до базата на флота във Вашингтон („Нейви Ярд”), уби 12 и рани 8 души! Само ден по-късно последва нова стрелба с убити и ранени. Президентът Обама заговори за необходимостта от реформи, вместо да признае, че армия от психари не може да носи мир и демокрация на никого.
Впрочем, провалът на антисирийската политика на Обама, Ердоган, Саудитска Арабия и Катар е очеваден и за сирийската опозиция, и дори за Израел. Цитиран от френския седмичник „Куриер интернасионал”, израелският военен кореспондент Алон Бен Давид заяви: “Ако Асад падне, идва „Ал Каида!””. А в предаването „Свободна зона” на „Тв +” (17.09.2013), привърженикът на сирийската опозиция Нидал Алгафари призна, че след Асад Сирия ще се управлява или от партията БААС (Арабско социалистическо движение, от която е и Хафез Асад), или от „Мюсюлманските братя”. Най-добре било Асад да си остане на поста още 10 години, докато страната се подготви за политически плурализъм. В момента структури, средства и сили да спечелят едни избори имали само посочените по-горе две партии. Близо 100-хилядната Свободна сирийска армия не би могла да се превърне в единен политически субект, понеже е много разнородна: 10 хиляди души от нея са активисти на „Ал Каида”, а 35 хиляди са джихадистки главорези. Такива ли ще „демократизират” Сирия? Да не забравяме, че тя е най проевропейски настроената арабска страна в Средния изток. По-европейска е и от Турция на ислямиста Ердоган. Демокрацията в тази страна не може да бъде внесена на крилата на ракетите „Томахоук” или „Круз”, за разлика от смъртта.
Но щом Асад не е толкова жесток тиранин, за какво беше разпалена тази „гражданска” война? За да дойдат на власт „Мюсюлманските братя”, които бяха свалени в Египет ли? Или за да се осигури трасето на тръбопровода, който ще отвежда катарския газ до Средиземно море и ще подбива пазара на „Газпром”?
„Едно сахатче бегане, животче връщане. И пак не можеш да се върнеш там, откъдето си тръгнал” – казва един от героите на Хайтов. Дори Асад да остане на власт в Дамаск, Сирия вече не е същата. Няма и помен от предишния относително висок жизнен стандарт, както няма и от стандарта в Либия от времето на Кадафи. „Арабската пролет” навсякъде се оказа една прелюдия към суровата зима на засегнатите народи. Нещо, за което не може да се обвиняват нито Кадафи, нито Асад.
Жива вода за опозицията
Какво правят на фона на всичко това опозиционните политици в България?
Те продължават да предъвкват замразения проект за АЕЦ „Белене”, без да се смущават от единомислието си с ДПС – партията, чийто депутат Делян Пеевски бе номиниран и оттеглен веднага от поста директор на ДАНС. За тях антируската, антикомунистическата и антиядрената реторика са като жива вода. Дори бившият „щурец” и редовен участник във фестивала „Ален мак” Кирил Маричков се е заел да „спасява” България от Русия. Пред в. „Преса” той казва: „Има план България да стане руска република”. От съдържанието на споделеното става ясно, че щурецът визирал факта, че 15 % от имотите у нас са притежание на руснаци. Имало опасност България да стане „единствената страна под влиянието на Москва”. Друго би било, ако тези имоти бяха изкупени от американци или турци, примерно казано. Тогава под влиянието на Вашингтон и Анкара ли щяхме да бъдем? Или не сме преставали от 24 години да бъдем зависими от двете? Чии са чуждите военни бази у нас? Руски или американски?
Нека обаче да се върнем на темата за Сирия, на която нашите „свободни” медии отделят почти толкова часове, колкото и на антиправителствените протести. Последните, както личи, ще влязат в книгата на Гинес: по устойчивост на човешката глупост, не за нещо друго. Но колко души у нас научиха, че въпреки войната, в училищата в Сирия влязоха през новата учебна година 4,5 млн. деца, а у нас едва 750 хиляди, от които 65 хиляди първолаци? А Сирия е само три пъти по-многобройна по население от България. За сравнение с Румъния и дума не може да става, щом там дори хлябът насъщен е с 32 % по-евтин от нашия! На какво отгоре се ежим на Хафез Асад?
Понеже него го обвиняват и за злодеянията на джихадистките престъпници, ще напомним, че според игуменката на католическия манастир в Кара „Св. Джеймс”, майка Агнес Мериам ел-Салиб (интервю от 6 септември за международния сайт „Раша тудей”), кадрите от химическата атака в предградието Гута на Дамаск са измама. Точно майка Агнес, която не е сирийка, но живее в Сирия от 20 години недоумява, защо световните медии не са забелязали клането на 500 души в Латакия, извършено на 5 август от така наречените бунтовници. Обяснението за внезапното ослепяване и оглушаване на въпросните „независими” медии е просто: те са онемели в името на „политическата коректност и целесъобразност”. Нищо не писаха по въпроса и турските медии, въпреки че според главния преговарящ с ЕС Егемен Багъш турските медии преживявали „най-свободния си период”. Какви ли са били несвободните им периоди?
Струва си да цитираме написаното от Аслъ Айдънташбаш по повод споразумението за поставяне под международен контрол на химическите оръжия на Асад: „Трябва да не се фиксираме в Женева. Може споразумението, подписано между САЩ и Русия в Женева, да не е идеално, за да възпре употребата на химическо оръжие в Сирия, но в този момент то е единствената опция на масата. Освен това от Германия до Китай то е формулата, която цял свят подкрепя. Ето защо острото противопоставяне от правителството и специално от премиера Ердоган на това споразумение ще изтласка Турция от уравнението на Сирия. Моля за внимание.”
Много уместна е забележката на Айдънташбаш, че не е толкова важно дали хората ще умират от бомбардировки, ракети или отровни газове. Важното е войната да бъде прекратена.
Но ако след Асад в Сирия дойдат „Мюсюлманските братя” или „Ал Каида”, кой ще дойде у нас след Пламен Орешарски? ГЕРБ, начело с Бойко Борисов, разкрачен между желанието да оглави протестите и да бъде активна опозиция в Народното събрание, внасяйки предложения за вот на недоверие към управляващите? Или „Реформаторският блок”, който първо трябва да реформира себе си, защото е съставен от хора, които доскоро не можеха да се гледат, да не говорим да единодействат с ГЕРБ, която не признават за дясна партия?! Но дори „реформаторите” да се помирят с Борисов, подкрепата на избирателите за тях в най-добрия случай ще стигне да вкарат в парламента няколко депутати. А през 2014 г. предстоят избори за евродепутати, на които ще хвърчи дясна перушина: едно е да си депутат в 42-рото НС със заплата малко над 2000 лв., друго е да блаженстваш в Европарламента срещу 17 000 евро на месец.
Както е тръгнало обаче, нито обикновените „реформатори” ще видят ЕП, нито Бойко Борисов, Радан Кънев, Надежда Нейнски, Касим Дал или Меглена Кунева ще видят министерски постове. Най-много да влязат в 43-ото НС, но в силно редуциран състав.
А ако парламентарните избори са чак през 2016 г., от „традиционната десница” и „дясно центристката” ГЕРБ няма да остане и следа. Това ще е единственото добро дело, което ще са сторили за България – да очистят от себе си политическото пространство.
Прекалено дълго ги чакахме да се налудуват. За лудите си има специализирани клиники, а за лудуващите политици – затвор!
