• КЪМ ЮБИЛЕЯ НА ХУДОЖНИКА ХРИСТО ТАНЕВ
Човечеството навлезе в ерата на Зеления Водолей, обича да повтаря известният старозагорски художник Христо Танев. И добавя, че това дава нова положителна посока на човешкото развитие - добронамереност, човещина, взаимопомощ, талантливи постижения. Не случайно зеленият цвят започва да доминира и в облеклото на висшите духовници и някои кралски особи. Зеленото е лоното на новото раждане и прераждане. Настъпва ерата на „щастливата цивилизация“.
Тези дни Христо Танев навърши 70 години. Познавам го от момче. Идваше на нашата улица, защото на ъгъла бе къщата на ученическата му любов, за която по-късно се ожени. Христо се отличаваше от нас. Ние залитахме по спорта. В свободните от училище часове гонехме топката в двора на Второ основно училище, а Христо рядко се включваше в игрите ни. Той рисуваше, защото упорито следваше мечтата си да стане художник.
След няколко години го заварих като изявен студент по стенопис във Великотърновския университет. Аз правех прощъпулника си в специалността Българска филология, а Христо бе вече водещо име сред студентите по изобразително изкуство. Уважаваха го и състудентите му, и преподавателите му - професорите Васил Стоилов, Никола Кожухаров и Никола Гелов.
Срещал съм го съсредоточен или завладян от романтично настроение по стръмните улички на стария град. Гостувал съм в квартирата му, в една стара възрожденска къща, предпочетена от Христо заради съхранената атмосфера на предишното Търново. Стаята му приличаше повече на ателие - навред проекти, започнати и завършени живописни картини, предмети от бита на българите, живели преди нас. Явно още тогава в Христовия дух се е оформяла онази прословута негова любов към българското, онова преклонение пред родното, което ние наричаме патриотизъм. Този патриотизъм лъха и от по-късните му мащабни работи, например върху фасадата на мъглижкия Дом на културата, на още десетки обществени сгради в региона.
С годините Христо Танев се утвърди като водещ художник в Старозагорска област и продължи и собственото си изграждане като национална творческа личност. Задълбочени знания придоби в областта на историята, филологията, хералдиката. Има свои обяснения за света, за възникването му, за развитието му, за мястото на древна и съвременна България в този свят. Истински фурор в широки обществени слоеве предизвика книгата му „Азът на българите“, в която професионално и убедително той тълкува знаците на писмената, създадени от славянските първоучители Кирил и Методий. Изработи герба и знамето на Стара Загора, на още десетки населени места в различни краища на родината. Същевременно не спря да рисува. Вече десетилетия неговата живописна тематика е свързана с идеите му за символиката, която идва от древността и определя фундаменталните насоки в живота ни.
В платната му през последните десетилетия отсъства човешкият образ, но човешкото се усеща осезаемо, осъществено чрез взаимодействието на сфери и геометрични фигури, каменни знаци и надписи. Картините на Христо Танев предизвикват размисли, внушават сила, лекуват равнодушието, възпитават хармонични вкусове. Наред с всичко друго, те са и цветово свежи, грабват погледа, пораждат положителни емоции. Общуването с творчеството на Христо не е кратко приключение еднодневка. То е трайно и следите му остават дълго в душата и ума.
Христо Танев умее да общува с хората. В двора на родната му къща в Стара Загора е малката му, но стойностна галерия „Алба Авитохол“. Тук всяка събота се събират писатели, художници, учители, съмишленици и симпатизанти на домакина. Водят се спорове, изнасят се беседи, често пъти с нетрадиционен и неконвенционален характер. Това дразни някои среди в града, но при всички случаи респектира и тях. Моторът на срещите на наистина духовното общество е Христо Танев. Той предоставя не само територия, но и дава тон за съдържанието на тези истински празници на творческата мисъл и чувство.
Преди години бях учител в училището на Старозагорския затвор. Реших се на една малко рискована постъпка - поканих пред осмокласниците, рецедивисти с тежки присъди, Христо Танев. Бях притеснен как ще го приемат хората, за които говорим като за отписани от нормалното ни гражданско общество. Христо грабна слушателите си още от първия миг.
Разказа им за осемхилядолетната история на нашия град, за ролята на българите не само на Балканите, но и в света, изписа на черната дъска писмените знаци на първата наша азбука. Не бях усещал такъв интерес у учениците в нито един от традиционните уроци дотогава.
Христо Танев е пословичен с огромната си любов към Русия. Сещам се, че още като член на Клуба на младата творческа интелигенция през седемдесетте години на миналия век той гостува с колегите си Ванко Урумов и Стоимен Стоилов на пленер, който се проведе на остров Олхон, край езерото Байкал, в Сибир. По-късно пленерът продължава в България, когато се ражда прочутата картина на Елена Романова, на която тя рисува себе си, Христо и колегите му на фона на българска сватба. Може би тогава се е родило Христовото русофилство, то продължава и до днес. С особено удоволствие художникът приема руски групи от разни краища на Русия и споделя не само нарисуваното от него, но и вижданията си за света и славянството.
Едва ли някой ще оспори водещата роля на Христо Танев сред творческата интелигенция в Града на липите и поетите. А и не само тук. Той е инициатор на редица празници в цяла Източна България. Последният бе в димитровградското село Добрич, където поетичните празници „Доброслов“ са Христова инициатива. Посрещат го като приятел и съмишленик още в десетки селища, на които е изработил гербове и знамена. Неспокойна и постоянно раждаща нови идеи душа, Христо Танев умее да увлича, да печели привърженици, да дава кураж на съгражданите си, че има светлина по пътя, че за страната непременно ще дойдат по-добри дни.
С цялото си творчество, с дейността си като интелектуалец и просветител, Христо Танев продължава да рисува портрета на Зеления Водолей, да разпръсква зеления плодоносен цвят навсякъде, където се появи внушителната му фигура, лицето му, осветено от добра, благодушна усмивка. Да е жив и здрав, защото всички ние, защото България има нужда от хора като него!
Злати ЗЛАТЕВ, художник:
Христо Танев притежава едно важно качество.
Той е последователен творец. Остана верен на стилистиката си, която обозначава със знак пространството и времето. Дълбоко свързан с тракийските знаци, с тракийската семантика, той майсторски намери връзка между написаното от него, изговореното на различни публични изяви и сътвореното в ателието му. Неговата идея добива конкретна форма.
Творчеството на Христо Танев е знаков момент сред творбите на звездните български художници. Показва солидна основа в обработката на платното, в осмислянето на идеята си и в края на краищата намира верния път да достигне до нас.
Петко КАНЕВСКИ, поет:
Винаги съм наричал Христо Танев принц на светлината и княз на багрите. Не само хералдик, не само знаков художник, той е творец, който умее да владее тишината на великото изумление, наречено изкуство. Един автор с много висока култура на сърцето. Когато завърши великолепните си платна, от тях извира онази космическа тишина, която лекува човешкото тяло и душа. Един от най-красивите гербове, които е сътворил, е този на Димитровград. Гербът е с неповторимите знаци на глаголическите А и Бе, със сакралните цветове на българския трибагреник - бяло, зелено и червено. Малко са градовете, които знаят своята рождена дата, а Димитровград има такава и тя е изобразена на герба от Христо: 2 септември 1947 година. А девизът, който художникът е изографисал, е показателен: „Аз съм и ще бъда!“
Йордан СТОЕВ, белетрист:
Безспорно Христо Танев е един от талантливите съвременни художници, чиито творби носят белега на дълбока одухотвореност. Те са белязани от философските търсения на изтъкнат съвременен интелектуалец. Невъзможно е само с няколко щрихи да се очертае профила на този широко скроен творец.
Няма да сгреша, ако подчертая със сигурност преклонението му пред българската история и пред българщината, както и откриването на българската следа в пространството на европейската цивилизация. В контекста на ширещата се днес глобализация Танев не се притеснява да посвети творческата си енергия на родното. Неговите запомнящи се творби също като своя автор са подвластни на българската кръв.
Енчо ЕНЕВ:
Не е много лесно да се говори за художника, гражданина и човека Христо Танев. Но ако все пак трябва да се отговори на въпроса: ”Кой е Христо Танев?”, отговорът може да бъде само един: българин - с големи букви!
Във времената, в които живеем, скромността не винаги краси човека, особено когато си известен художник, зарадвал с платната си неведнъж многобройните любители и ценители на изобразителното изкуство. Христо обаче е избрал да си остане старомодният скромен човек, един от многото граждани на Стара Загора.
Творчеството му отдавна е надхвърлило определението за него като старозагорски художник. Христо Танев е творец от национално ниво, а картините, нарисувани от него, със сигурност са част от златния фонд на българската живопис. Трудно е с няколко думи да се опише кръга на многостранните му интереси, но червената нишка, която минава през всичко, което прави, е борбата за защита на българщината и укрепване на славянската общност в света. От дългогодишното ми приятелство с него съм разбрал, че всъщност той личен живот няма в общоприетия смисъл на това понятие.
Ежедневният график на твореца Христо Танев обикновено отразява единствено и само различни обществени мероприятия, свързани с хала на старозагорци и развитието на Стара Загора. У Христо съжителстват едновременно големият художник и истинският приятел, готов да помогне на всеки с това, с което може.
Така се случи, че може би аз съм един от малкото свидетели за високата оценка на неговото изкуство и зад граница. В битносттта си на стопански ръководител на една от най-големите фирми в Стара Загора, заведох на негови изложби двама високопоставени чужденци - небезизвестният в България Ричард Ран, а след това и тогавашният финландски посланик в България Пека Ойнонен. Стари познавачи на това изкуство, и двамата останаха възхитени от картините на старозагорския художник, а откупката им стигна двуцифрено число.
Няма да е пресилено да се твърди, че с цялостната си съзнателна дейност, творчество и гражданско поведение Христо Танев някак естествено се вписва и в емблемата на Стара Загора.
Атанас Стойчев:
Не е за вярване, но е факт, прочетох го и във вестниците. В шеги, закачки, вино и жени, приятелят на Стара Загора, съюзникът на Русия и изповедникът на всеправославния свят Христо Танев навъртя 70 лазарника. И това не е всичко. Преди 70 години Негова скромност се изхитрил да се роди в деня на есенното равноденствие.
Точно като Художникът на Равноденствието го познавам от близо 20 години. Винаги е търсил неистово в своите платна баланса на енергиите, симетрията на световете. Преоткри ги, с Божията помощ, в глаголическия „Аз“, и тръгна да отваря очите за вселенското познание, съхранено в Глаголицата на Св. Константин-Кирил Философ, благият подсъдим от 867 г. във Венеция, опровергал триезичната нелепост. Неблагодарна работа е Христовата в тази му мисия. Но той е търпелив и всеопростителен, по картините му ще го разберете. Или като изпиете чаша-две червено с него.
И така, вече официално 70 астрономически години. Аз лично се съмнявам в това число, според мен рождената му дата е закодирана някъде в черновите на прабългарския календар. Ама кой да ти каже!
Честит юбилей, Новозаветнико между звездите!
П.С. Христо, и да ми нарисуваш обещаната картина, 16/9, галактиката е М 104. Давам ти само още 70 години.
