• ВЛАДИМИР ПУТИН ПРОИЗНЕСЕ ЕДНА ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ РЕЧИ В СВОЯ ЖИВОТ
Международният дискусионен клуб Валдай представлява периодични срещи на известни експерти, специалисти по изучаването на външната и вътрешната политика на Русия. Клубът е създаден през септември 2004 г. по инициатива на РИА “Новости”, Съвета за външна и отбранителна политика, вестник “Тhe Moscow Times”, списанията “Русия в глобалната политика” и “Russia Profile”. Една от задачите на клуба е подобряването на образа на Русия зад граница. Първата сбирка на клуба е във Велики Новгород, до езерото Валдай, откъдето идва и името на инициативата.
На 20 септември т.г. по време на редовната среща на клуба, президентът на Руската федерация Владимир Путин произнася особено важна реч, която чужди агенции определят като “една от най-важните речи в неговия живот”.
(Заглавието е на редакцията)
Зора
Участието на Владимир Путин в работата на Валдайския клуб демонстрира укрепването на авторитета на президента както на международната арена, така и вътре в страната. За няколкото часа на общуване с експертите, Путин направи силно впечатление на чуждестранната и на опозиционната публика и произнесе една от най-важните в своя живот идеологически речи.
Самият формат на общуването с участниците в клуба беше променен. По-рано това се правеше при закрити врата, а сега бе транслирано директно в ефир. Този факт, както и участието на представители на протестната опозиция станаха главните новости и привлякоха повишеното внимание на пресата.
Путин беше разкрепостен, шегуваше се много и явно бе в добра форма, което направи впечатление на наблюдателите, за разлика от преди, когато външните лица нямаха възможност да следят неформалното общуване на Путин с политолозите или с европейските политици. Оказа се, че президентът и пред камера може да е съвсем непринуден както с аналитици, така и с бивши премиери. Нещо повече, спокойно съчетаваше ехидността на стари познати като Проди и Фийон с максимално сериозно обсъждане на най-важните проблеми - от сирийския до вътрешнополитическите в Европа.
“Към края на срещата Путин пое ролята на „водещ на токшоу” - се казва в статията „Владимир Путин: президент, миротворец, водещ на ток-шоу” на агенция Bloomberg. - Явно без предварителна подготовка, енергично задаваше въпроси на ексминистрите на европейските страни и на американския експерт по работите на Русия. Въпросите за равнището на демокрацията в Русия Путин парираше с лекота. Руският лидер се държеше много спокойно и самоуверено, той беше в превъзходна форма”.
Заглавието в Bloomberg е типично. Но все пак главното съвсем не е шоуто, макар че като модератор на дискусията Путин се държа професионално. Главното е речта, с която президентът започна своето участие в заседанието. Това беше една от най-важните речи в живота му. Реч идеологическа, посветена на “стратегията и ценностите”, на това, което Путин нарече “ценностна основа на развитието на нашата страна”. В нея Путин продължи онези мисли, които излага в свои предизборни изявления в началото на миналата година, и в изказването си преди една година в Краснодар, на среща с представители на обществеността.
Краснодарската реч, в която Путин заяви, че “опитът да се влияе върху мирогледа на цели народи, стремежът да ги подчиниш на своята воля, да им натрапиш своята система от ценности и понятия - това е абсолютна реалност, както и борбата за минерални ресурси, с която се сблъскват много страни, в това число и нашата страна”, някак странно, но мина практически незабелязана. Само отчасти това може да се обясни с тесния състав на участниците в срещата. Може да се надяваме, че идеологията на валдайската реч няма да бъде засенчена от моментните впечатления от формата на дискусиите.
Смисъл и ценности
По-рано Путин обичаше много думата “ефективност”, той беше прагматик, и преди почти избягваше разговори за идеология и ценности,но не защото няма своя представа за тях, колкото заради «официозната съветска идеология, оставяща тежка скомина”, както уточни той. През последните две години обаче Владимир Путин вече не само все по-често говори за смисъла, но и предприема конкретни стъпки за отстояването на националните ценности. С това е свързано и приемането на няколко закона, които неговите либерални опоненти много обичат да наричат консервативни и даже реакционни.
Ключово послание на валдайското изказване на Путин беше, че “въпросът за придобиването и укрепването на национална идентичност действително има за Русия фундаментален характер”. Да, Путин говори за националната идея, за отговорите на въпросите “Кои сме ние?” и “Какви искаме да бъдем?. Той не даде готови формули, но много точно посочваше пречките пред националната самоидентификация; както и онова, което трябва да служи за обща платформа в търсенето на смисъла на живота на Русия.
“Практиката показа, че новата национална идея не се ражда и не се развива по пазарните правила - каза Путин. - Самоустрояването на държавата, на обществото, не сработваше така, също както и механичното копиране на чуждия опит. Такива груби заимствания, опити отвън да се цивилизова Русия, не бяха приети от абсолютното мнозинство на нашия народ, защото стремежът към самостоятелност, към духовен, идеологически, външнополитически суверенитет е неотменима част от нашия национален характер”.
Президентът директно назова онези сили, в чиито интереси беше идеологическият и духовният вакуум - “отсъствието на национална идея, основана на националната идентичност, беше изгодно на онази квазиколониална част от елита, която предпочиташе да краде и изнася капитали, и не свързваше своето бъдеще със страната, където се печелеха тези капитали”.
Пояснявайки, че разбира, как никаква национална идея не може да се налага отгоре, Путин призова към историческо творчество, към синтез на най-добрия национален опит и идеи, към осмисляне на нашите културни, духовни, политически традиции от различни гледни точки - “с разбирането, че това не е нещо застинало, дадено завинаги, а е жив организъм”.
Русия винаги се е формирала като държава, като цивилизация, свързана с руския народ, с руския език, с руската култура, с Руската православна църква и другите традиционни религии на Русия, подчерта Владимир Путин. “Именно от този модел на държава-цивилизация произтичат особеностите на нашето държавно устройство. То винаги се е стремило гъвкаво да отчита националната, религиозната специфика на едни или други територии, осигурявайки многообразие в единството”.
Президентът призна, че идентификацията изключително чрез етноса, религията в най-голямата държава с полиетнически състав на населението безусловно е невъзможна: “За съхраняването на единството на страната е нужно формиране именно на гражданска идентичност на основата на общите ценности, на патриотичното съзнание, на гражданската отговорност и солидарност, на уважението към закона, съпричастност към съдбата на Родината”.
Много важно е, че вече става дума не за утилитарни и вторични концепции, като “суверенната демокрация”, а за търсенето на онези обединяващи нацията принципи, идеи и цели, без които нейното съществуване губи всякакъв смисъл - особено в Русия, която винаги е била идеологическа цивилизация. Над формирането на тези цели трябва да работят заедно и привържениците на държавата, и либералите, каза Путин, те трябва да се научат да разговарят един с друг, а не да отхвърлят с ненавист всяка различна гледна точка. “Не може да се подритва бъдещето на страната като футболна топка, потапяйки се в разюздан нихилизъм, потребителство, критика на всеки и всичко, или в безпросветен песимизъм”. Критика, в това число и на собствената история, е необходима, но “без чувството за собствено достойнство, без любов към Отечеството тази критика е унизителна и непродуктивна”. Никаква национална идентичност не е възможна, ако у хората се култивират срам, презрение или даже ненавист към историята на собствената страна, отрицание на нейния исторически опит - ето защо са толкова важни думите на Путин за това, че “цялата наша история без остатък трябва да стане част от руската идентичност. Ние трябва да излекуваме тези рани, да възстановим целостта на историческата тъкан”.
На познаването и уважението към собствената история, на разбирането на нейните закони и смисъл се базира истинският патриотизъм. При неговото отсъствие, да се говори за национална идентичност, е безполезно – “при цялото различие на нашите възгледи, дискусията за идентичността, за националното бъдеще, е невъзможна без патриотизма на всичките й участници. Патриотизмът, разбира се, в най-чистото значение на тази дума”, каза президентът, подчертавайки, че “суверенитетът, самостоятелността, цялостността на Русия са безусловни. Това са онези „червени линии”, отвъд които никой не трябва да преминава”.
Твърде често в националната история вместо с опозиция на власти ние се сблъскваме с опозиция на самата Русия - добави Путин, и ние знаем как завършвало това - със събарянето на държавата като такава.
Опозиция на неговия авторитет
Твърде много от казаното от Путин може да се отнесе към някои представители на радикалната, или както още я наричат несистемната опозиция. Тези, които през последните две години всячески се опитваха да попречат на издигането на Путин за президент, след това протестираха против неговото избиране, а по-късно обявиха за своя цел „свалянето на режима”, сякаш не забелязаха, че повтарят пътя на непримиримите либерални борци с властта със столетна давност, и тези, които преди четвърт век „целеха комунизма, а улучиха Русия”.
Властта, която по-рано се надяваше, че протестът на агресивното непослушно столично малцинство ще издъхне от само себе си, която отговаряше твърдо на масовите безредици и особено на задграничните връзки на опозиционерите, в последно време настойчиво предлага на несистемните да станат системни, да участват в изборите и да се борят легално за властта. Разбира се, на онези от тях, които са готови да признаят безусловността на онези три принципа, за които говореше Путин - суверенитет, самостоятелност и цялостност на Русия.
На сегашното заседание на Валдайския клуб за пръв път участваше голяма група на радикалните столични опозиционери (освен тях беше и Евгений Ройзман, избран за кмет на Екатеринбург). Трудно е да се смятат за съвсем несистемни - Иля Пономарьов е депутат в Държавната дума; Генадий Гудков се балотира на изборите за губернатор на Подмосковието; Владимир Рижков възглавява регистрирана партия; а Ксения Собчак е просто бивша светска лъвица, опитваща се да се съсредоточи върху обществената дейност и журналистиката. Но всички те в един период са били активни участници в радикалните митинги на Болотная. Обаче в присъствието на президента техният почти революционен радикализъм се изпари някъде - нямаше никаква митинговщина. Рижков питаше за процеса по делото за безредиците на Болотная и честните избори; Пономарьов рекламираше себе си като бъдещ кандидат за кмет на Новосибирск. Путин отговаряше подробно и искрено. Например на въпроса на Собчак за това, което той мисли за постсъветското поколение на младежта, “инвестиращо своето време” в политиката. “Нужно да се ориентираме все пак към съвременни хора, разбиращи страната, в която живеят, имащи ясна представа за пътищата на развитие. Ето кое е много важно, това е извънредно важно нещо... Нужна е ето такава мислеща част, а не просто разрушители... Много би ми се искало в числото на тези хора, които активно се въвличат в политиката, там да има все повече и повече създатели, все повече и повече да се появяват професионалисти”.
Реакцията на самите опозиционери на разговора с президента - а преди това те бяха успели да пообщуват и с много министри и ръководители на президентската администрация - беше еднозначно положителна.
В хода на разговора Путин не изключи амнистията по “блатното дело”, заявявайки при това, че не може да се призовава към изтрепване на полицаите и такива прояви трябва да се пресичат в съответствие с действащия закон - беше отбелязан от всички представители на опозицията като много важен. При това, естествено, радикалната опозиция се опитва да прехвърли вината за нагнетяването на конфликтната атмосфера през 2011-2012 г. от себе си на властта .Сякаш към изостряне на конфликта е вървял Путин, а не Болотная.
“Що се отнася до общуването на президента с опозицията, то у мен се роди такава шега - „Ако искате да зададете въпрос на президента Путин, станете несистемни опозиционери” - казва генералният директор на Агенцията за политическа информация Алексей Мухин, - доколкото от всички желаещи да зададат въпрос, той предимно избира именно тях”.
Отказ от корените
Руската радикална опозиция, макар и да се оказа в центъра на вниманието на Владимир Путин, все пак не беше главният участник във Валдайския клуб. Поканените са преимуществено чуждестранни експерти и политици - на първо място западни. Именно заради това на сцената заедно с Путин седяха бившите премиери и министри на Италия, Франция и Германия и експертът Дмитрий Саймс, отговарящ за отсъстващите (както обикновено) политици от САЩ. В своята реч Путин не подмина и западните покани - при това тъкмо в контекста на своята главна тема за търсенето от Русия на национална идентичност. Той каза, че тези покани имат и външнополитически, и морални аспекти.
От геополитическа страна всичко е разбираемо - Путин още веднъж подчерта неприемливостта на опитите “по един или друг начин да се реанимира еднополюсният, унифициран модел на света, да се размие институтът на международното право и националния суверенитет”. Но и тук Путин премина от частното към общото – “в исторически смисъл това е отказ от свое лице, от даденото от Бога и природата многообразие на света”.
За моралния аспект той изобщо говореше по-често и повече отколкото за чисто политическия - и в самата реч, и в хода на по-нататъшните дискусии.
Констатирайки, че “ние виждаме как много евроатлантически страни фактически са тръгнали по пътя на отказа от своите корени, в това число и от християнските ценности, съставляващи основата на западната цивилизация”, и се опитват агресивно да налагат този модел на целия свят, Путин нарече това пряк път към деградацията и примитивизацията, към дълбоката демографска и нравствена криза.
Изобщо, в своята валдайска реч, Владимир Путин показа, че вече се изказва не просто като изобличител на американския диктат и натрапването от Америка на целия свят на своята воля, както това е било преди седем години в Мюнхен, а като критик на целия съвременен модел на развитие на западната цивилизация, политик, който сочи очевидните проблеми и заплахи, които властите на самия Запад не искат или не могат да решат.
Той повтаряше това и в спокойна, и в рязка форма – “Раждаемостта е ниска, европейците измират, разбирате ли вие това или не?”
Спомняйки си думите на бившия немски канцлер Кол, че „Без Русия Европа няма бъдеще”, Путин го свърза със своите думи за това, че Русия има голямо, мощно бъдеще и тя е много перспективна страна. При това не сама - Путин нарече тясната интеграция с нашите съседи “абсолютен приоритет” (а по-късно каза изобщо, че руснаците и украинците, това са един народ, “част от нашия голям русийски свят, руско-украинският”). А Евразийския съюз нарече проект за съхранение на идентичността на народите и шанс за цялото постсъветско пространство да стане самостоятелен център на глобалното развитие, а не периферия за Европа или за Азия. При това президентът не отблъскваше европейците, не ги плашеше - просто подчертаваше, че ние сами ще устройваме своята страна и сме готови да сътрудничим с тези, които не ни натрапват своите ценности. Още повече в момент, когато важното за нас е отново да придобием и точно да формулираме нашата национална идентичност. Тази, според безсмъртния израз на руския философ Константин Леонтиев, “цветуща сложност”, за която напомни във Валдай Владимир Путин.
20 септември 2013
Превод Петко Неделчев
Текстът е взет от сайта http://news.mail.ru/politics/14858284/
