„Още една такава победа и ще остана без армия!..”
Колко хубаво би било, ако нашите политически дърдорковци онемяват, преди да изръсят някоя глупост! Колчем отворят уста, започват да сеят лъжи и клишета, или да повтарят като папагали чужди мисли - било тези на своите сюзерени, било на своите съветници и пиари. Така например „единомишленикът” на Барак Обама, българският президент Росен Плевнелиев, в речта си през 68-мата сесия на Общото събрание на ООН, заяви, че имало „неопровержими доказателства” за употребата на химически оръжия от страна на режима в Дамаск - понеже само той разполагал със средствата за тяхното изстрелване. Не е трудно да познаем чии уши искаше да погали с тези думи „лицето, което имаме като президент”.
„Бунтовниците” априори са изключени от кръга на заподозрените. Нищо, че според изследване на американския консултант по въпросите на отбраната IHS Jane, публикувано в консервативния британски ежедневник „Дейли телеграф” (16.09.), сред тях има към 10 000 бойци, свързани с терористичната мрежа „Ал Каида”, плюс още 30-35 хиляди джихадисти. И кой е предоставил тези „неопровержими доказателства” на западните разузнавателни служби и правителства, на които очевидно се позовава г-н Плевнелиев?
Разбира се, представители на сирийската опозиция. Сякаш тя може да прояви доблест и да си признае, че разполага и използва химически оръжия...
Досега в Сирия са регистрирани 14 случая на употреба на бойни отровни газове. Всички ли са дело на силите на Башар Асад? Инспекторите на ООН, които на 25 септември отново се върнаха в Сирия, за да разследват сигнали за употреба на химически оръжия в Хан ал-Асал, Шейх Максуд и Саракеб (преди газовата атака на 21-ви август в Дамаск), не посочиха виновник за обгазяването със зарин на обикновени граждани в предградието на Дамаск „Източен Гута”, а само потвърдиха употребата на газ зарин. Но тъй като Обама посочи Башар Асад, „мъжът на Юлиана Плевнелиева” очевидно е решил, че изобщо няма нужда от допълнително разследване и повтори онова, което ще се хареса на... Обама. Така постъпи и „царският” министър на външните работи Соломон Паси през 2003 г., преструвайки се на убеден в „неопровержимите” доказателства, че Саддам Хюсейн притежава оръжия за масово поразяване. Доказателствата, които тогава размаха в ООН държавният секретар на САЩ Колин Пауъл, се оказаха фантазия на британското правителство, но понеже Паси се надяваше да стане генерален секретар на НАТО, направи се на по-голям католик и от Папата.
Един Бог знае за какво мечтае Росен Плевнелиев, след като приключи авантюрата си в президентството, но едва ли би искал да се върне към предишното си битие на „ирландска пастирка”!? В сегашния си живот е само скрит собственик на офшорки в Кипър и мъж под чехъл. На всичко отгоре менторът му Бойко Борисов побърка собствените си съпартийци и симпатизанти. В рамките на един месец три пъти смени мнението си за вота на недоверие към кабинета „Орешарски”. И за да бъде абсурдът пълен, на 25 и 26 септември, когато трябваше да бъде дискутиран и гласуван внесеният от ГЕРБ вот на недоверие, герберите отказаха да се регистрират: понеже ПГ на „Атака” отсъствала, а председателят на 43 НС Михаил Миков не можал да осигури необходимия за парламентарното заседание кворум. Така партия ГЕРБ щяла да покаже, че правителството зависи от „Атака”. И без изобщо да е имало гласуване, Борисов се обяви за „победител”, като обеща в най-скоро време да внесе нов вот на недоверие по същата тема.
Очевидно противоречието между твърденията му, че ГЕРБ е победител на изборите от 12 май 2013 г. и искането за касиране на същите не е случайно. Последните му изцепки потвърждават подозренията за прогресиращо обсесивно-компулсивно разстройство, по-простичко - натраплива невроза... Но пък ако имаше списание пожарникарска мисъл, Борисов със сигурност щеше да пише възпламеняващи уводни статии. По повод последната му „победа”, ето какво казал Наполеон след битката при Бородино, когато генералите му го уверявали, че е победил: „Още една такава победа и ще остана без армия!”
Разбира се, за България ползата от метаните и на Паси, и на Плевнелиев, и на Борисов и Цветанов към Белия дом е виртуална. Нещо по-лошо - те стават причина България да бъде презирана от едни и мразена от други като откровена американска марионетка. За този негативен образ на страната ни особено много допринесе близо четиригодишното управление на Бойко Борисов (бившия охранител и пожарникар) с неговата сянка Цветан Цветанов (бивш физкултурник и разносвач на папки в един институт на ДС).
Впрочем, казусът Сирия ще бъде много далеч от разрешаване, дори когато (или ако) Съветът за сигурност на ООН приеме резолюция, приемлива за всички. Безспорен е засега само фактът, че Башар Асад спечели време и още е в състояние да изненадва с решенията си. Първата изненада беше, когато се съгласи да допусне международни инспектори, да предостави списък на химическите си арсенали с оглед на международния контрол и унищожаването им в срок от една година, срещу 1 млрд. евро. Втората изненада беше присъединяването на Сирия към Конвенцията на ООН за забрана на химическите оръжия. При това положение всички бъдещи обвинения за употреба на химически оръжия в сирийския конфликт ще трябва да се адресират към „бунтовниците”. Русия е права, обявявайки се против текст на резолюцията на ООН, който заплашва Сирия със санкции, ако не изпълнява поетите ангажименти в сферата на химическите оръжия, защото винаги може да се инсценират нарушения, които да бъдат приписани на Асад. Но все пак той не може да отговаря за действията на главорезите от „Ал Каида”, фронта „Ел Нусра” или организацията „Ислямска държава в Ирак и Дамаск”. Не е нужна и голяма прозорливост, за да се сети човек, че след премахването на химическите оръжия САЩ, Западът и Израел биха желали да се отърват и от радикалните ислямистки групировки, които в момента воюват срещу Дамаск. И ако Асад предложи сътрудничество в тази сфера, би могъл да остане на поста си, защото другото означава хаос. И нищо чудно това да е следващият му сюрприз.
На 25 септември медиите разпространиха новината, че 13 бунтовнически групи в Сирия, между които и фронтът „Ел Нусра”, са се разграничили от т. нар. национална опозиция, призовавайки всички да се обединят под ясна ислямска рамка. Предвождани от свързаната с „Ал Каида” организация „Джемаат ал-Нусра”, 13-те заклеймили базираната в Турция Сирийска национална коалиция и заявили, че тя вече не представлява техните интереси. Групировките не признавали никакво бъдещо правителство, формирано извън Сирия. Според в. „Миллиет” (26.09.), на 11 септември в Гайреттепе (Истанбул), се провела среща и пресконференция на сирийски опозиционери. Депутатът на Народнорепубликанската партия от Хатай Мехмед Али Едибоглу внесъл по този повод питане до министъра на външните работи Ахмед Давутоглу за поведението, което държавата ще има към сирийските опозиционери, понеже на въпросната среща била показана карта, където районът на Хатай е представен като част от територията на Сирия (впрочем, този район е заграбен още през 1938 г., с което сирийските ръководители никога не са се примирявали). Излиза, че подслонявайки сирийските опозиционери, правителството в Анкара работи против турските национални интереси. Или както казва една поговорка - „Храни гарга, да ти изкълве окото!”.
Както всяка гражданска война, и тази в Сирия може да завърши по три начина: с военна победа на една от страните; с осъзнаване на невъзможността да се победят военно и да седнат на масата на преговорите, или с намесата на трета / трети страни, която да застави воюващите да преговарят за политическо уреждане на въпроса. В момента Асад е достатъчно силен да победи, но опозицията още не е достатъчно слаба, за да загуби войната. А и намерението на САЩ вече изглежда не е да свалят Башар Асад от власт, а с негово съдействие да се отърват и от химическите оръжия, и от радикалните ислямистки групировки. Така войнствената позиция на Турция остава без международна подкрепа. Иначе Ердоган казва, че светът бил повече от 5 (визирайки петте членки на Съвета за сигурност на ООН), но светът все още се прекланя пред силата. Ето защо умереният тон в речите на президента Гюл, твърденията му, че Турция никога не е искала военна операция в Сирия, а всеобхватна политическа стратегия за изход от кризата там, много повече отговарят на термина „дипломация”.
Пред 68-мата сесия на Общото събрание на ООН президентът Гюл заяви: „Ако не бяха използвани химически оръжия, щеше ли международната общност да продължи да си затваря очите за смъртта на над 100 000 човека? За съжаление ислямофобията се превърна в нов вид расизъм. Цели се от милионите миролюбиви мюсюлмани по света да се създаде конкретен и въображаем враг”.
И все пак основната тема на миналата седмица е била Сирия, а страната, срещаща най-голямо внимание е Иран, който започна срамежлив флирт със Запада, докато резките изказвания на турските политици Египет и Сирия станали причина за сериозно нащърбване на образа на Турция на срещата във Вашингтон.
„Макар между Кери и Давутоглу да има чест телефонен трафик, явно вече не сме в центъра на дискусиите за Сирия – признава журналистката Айдънташбаш. - Дори да няма криза в отношенията с Вашингтон, по посока на Анкара се долавя студен вятър. Дори и предварително да не е била планирана като такава, визитата на Гюл се превръща в посещение за освежаване на имиджа. Ако питате мен, умереният тон и нюансираният език на Гюл във външната политика са като лекарство... по регионални теми Гюл всъщност мисли в една и съща рамка с правителството. Обаче желанието му не е да се кара със Запада, и той го обяснява, напомняйки, че сме част от този съюз”.
В днешна България е обратното: правителството се опитва да лавира и да не поема ангажименти, от които страната може само да загуби, докато президентът играе ролята на “ястреб”, а в действителност е нещо като пудел... Затова май е време е да престане да се изказва неподготвен. Мълчанието е злато!
