• Истинското лице на неофашизма излезе на сцената
Гръцката политическа сцена е окървавена. Това, за което предупреждавахме в продължение на две години с поредица от материали на страниците на в. „Нова Зора” - опасностите от настъплението на неофашизма в Гърция, - за съжаление вече е жестока реалност. След стотици ненаказани престъпления (общо около 280 провокации с 400 ранени и 4 убийства по доклад на омбудсмана на републиката) срещу емигрантите, неофашизмът в Гърция пристъпи и към кървава разправа с политическите си опоненти от левицата.
Щурмоваците изпълниха злокобните заръки на своя фюрер Никос Михайлолиакос, отправени към тях от атинския площад през 2009 г.: “Когато станем по-силни, ние ще бъдем безмилостни. Ако е необходимо да се пуска кръв, ние ще го направим! Ако е необходимо, ние не сме демократи.”
На 13 септември от фалангите на „Златна зора” бе проведена наказателна акция срещу младежката организация на ГКП. 50 щурмоваци на „Златна зора” нападат група младежи от левицата безпричинно, които са пребити до кръв с железни лостове и дървени греди, с набити пирони и винтове по тях. Осем от младежите са откарани в близката болница за първа помощ, а заради тежките порезни рани са претърпели и хирургическа операция.
Полицията, както винаги, идва със закъснение и след като нападателите изчезват в нощта. На настоятелните искания на политическите ръководства на „Сириза” и ГКП към правителството да осъди кървавата акция на „Златна зора” и щателно да бъдат разследвани причините за бездействието на полицията при разкриване и залавяне на извършителите, премиерът Самарас отговаря с едно неадресирано до никого всъщност изявление, че „осъжда насилието, откъдето и да идва то”. На въпрос на журналистите към секретаря на кабинета Балтакос какво е искал да каже премиерът, той отговорил: „Ние казваме, че „Златна зора” и „Сириза” са едно и също нещо.”
Друго не можее и да се очаква, след като само преди месец, на конгреса на своята партия „Нова демокрация”, премиерът на Гърция разви мъглявата теза за „нова десница”, а приближените му депутати се надпреварваха да правят изявления за медиите, че „не изключват сътрудничество със „Златна зора”, стига това да става по правилата” и дори „коалиционно правителство със сериозните хора от „Златна зора”. Тези меко казано необмислени изяви на премиера и приближените му създадоха впечатление, че за дясното правителство по-голяма заплаха е „Сириза”, която иска да го свали от власт чрез избори, а не неофашистите, които се готвят да сторят това с преврат. Всичко дотук не би могло да не окуражи неонацистите за нови дръзки акции срещу левите им опоненти.
Този път целта бе популярният не само в Гърция 34-годишен рапър и хип-хоп изпълнител Павлос Фисас, когото „Златна зора” „държеше постоянно на мушка” (думите са на един от проговорилите активисти на партията) заради левите му антифашистки убеждения и музикални изпълнения. Фисас бе нападнат в кафене от трима щурмоваци на „Златна зора” и прободен смъртоносно от 45-годишния неонацист Георгиос Рупакиас в нощта на 17 срещу 18 септември. Дръзкото убийство преля чашата на търпението, взриви общественото недоволство и цяла Гърция бе залята от антифашистки митинги с искания към правителството да вземе строги мерки за защита на народа от насилието и неонацизма и престъпното поведение на „Златна зора”.
Възникна реална опасност от масова саморазправа с нефашистите. Вместо да започне масови арести на най-агресивните неофашисти, информация за които полицията безспорно има (стана ясно и от разкритията и признанията на някои служители от полицията), тя се зае да охранява офисите на „Златна зора” в населените места, което още повече нагнети обстановката. Освен това засили и съмненията, че органите на реда бранят и са съпричастни към изстъпленията на щурмоваците. Стигна се дотам кметовете по места на своя глава да забраняват съществуването на структури и офиси на „Златна зора”, какъвто е случаят с кмета на Кавала Костис Симитис.
Не закъсня и международната реакция. Големите световни медийни агенции и издания „Агенция Франспрес” (AFP), Би Би Си, „Уолстрийт джърнъл” (WSJ), „Република” (La Repubblika) и „Гардиън” (Guardian) остро осъдиха бездействието на гръцките власти срещу надигащия се фашизъм.
Английският „Гардиън” публикува на електронната си страница интерактивна карта на нацисткото насилие в Гърция по категории: смърт, тежка физическа разправа, физическо насилие, унищожаване на имущество, кражба, политическо насилие, терор на емигранти и изтезания. Картата показва, че няма незасегнато населено место от територията на страната, и бързо стана хит, като милиони зрители в света я посетиха и разгледаха.
От ЕС и МВФ също притиснаха гръцкото правителство да вземе решителни мерки срещу разрастващата се агресивност на „Златна зора”. Ръководителят на групата на социалистите в Европарламента Ханес Свобода предупреди на 19 септември: „Ако правителството на Андонис Самарас не се справи със „Златна зора”и другите фашистки групи, председателството на ЕС от Гърция през 2014 г. е неприемливо.” Управителят на МВФ Кристин Лагард също е изразила пред премиера Самарас тревогата на фонда от настъплението на неофашизма и опасността от дестабилизация на обстановката в Гърция.
Поради разрастващото се напрежение в страната и натиска отвън, правителството на А. Самарас бе принудено да обяви намерение за „нулева толерантност по отношение на „Златна зора” и да вземе някои мерки, които по мнение на опозицията от ляво, не отговарят напълно на действителната опасност. На първо място, бързо бе идентифициран и арестуван физическият убиец на рапъра Павлос Фисас. Набързо бяха уволнени Генералният директор на полицията на Централна Гърция Апостолос Касканис и Генералният инспектор за Южна Гърция Йоанис Дикопулос, а осем други висши офицери от полицията - понижени в длъжност и преместени в други структури, „за да се осигури безпристрастност на разследванията”, което обаче е явно признание за съпричастността на полицията към действията на „Златна зора”. Потвърждава го и едно анонимно проучване, за което писа в. „Вима” преди година, което показва, че един на всеки четирима полицаи е гласувал на парламентарните избори през 2012 г. за тях.
Мудността и съпричастността, която някои полицейски служители проявяват при акциите срещу провокациите и изстъпленията на неофашистите, също са неоспорим факт. Старши офицер от гръцката полиция, пожелал анонимност, споделя пред в. „Етнос”: „Ние не вярваме, че всички полицаи симпатизират на „Златна зора”, много от тях обаче проявяват необяснима търпимост към нейните членове”.
На 24 септември същият вестник публикува снимков документален материал, показващ взаимодействието на полицията при акции на фалангите на неофашистите, от които ясно се вижда как щурмоваците хвърлят камъни срещу леви демонстранти, прикривани от полицаи за борба с безредиците.
В изпълнение на намеренията за „нулева толерантност” министърът на обществения ред и защита на гражданите Никос Дендиас предложи спиране на финансирането на партиите, чиито лидери или членове на ръководството извършват престъпление по чл. 187 и 187 „а” и „г” (при престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от 10 години и нагоре), което по същество си е едно пожелание, защото трябва да мине през парламента, а дори и това да стане, доказването на подобно деяние в съда е много трудно. Правителството обяви, че ще внесе спешно в парламента нов антидискриминационен закон.
Междувременно, докато хаотично се обявяваха правителствените намерения за „нулева толерантност към изстъпленията на „Златна зора”, и под обществен, и под външен натиск се извършваха арестите и разпитите на някои от известните на полицията активисти, други, от страх за собствената си кожа, проговориха пред медиите. От техните признания стана ясно, че „Златна зора” не е просто плашило или фарс на фашизма, а е страшилище, огромен, задушаващ Гърция октопод, притежаващ всички инструменти и готовност да я върне в мракобесните години на военната фашистка хунта.
Няколко дни след хладнокръвното убийство на 34-годишния рапър Павлос Фисас един от най-старите членове на „Златна зора” разкри пред в. „Вима” неизвестни аспекти на нейните дейности и “паравоенната” структура на партията. „Ние, в „Златна зора”, имаме специална военна структура, състояща се от най-малко 3000 души, готови за всичко! В момента в страната има около 50 големи фаланги. Много от тези, които ръководят фалангите на „Златна зора”, са получили своята подготовка главно от специалните части на армията, където са служили. Структурата ни в Никеа се състои от четири фаланги с общо около 250 души и е може би най-активната през последните месеци в Атика. За улични акции и за организиране на целенасочени удари имаме отряди и командоси. Тези отряди предприемат специални атаки срещу нашите противници или ответни удари на враговете на организацията. Те действат като въоръжени градски партизански отряди, при спазване на правилата на съзаклятието, но имат готовност да участват и в други, по-отговорни мисии, да наказват враговете на страната, или за решаване на нейните вътрешни проблеми... Ние имаме информация от различни, включително и висши източници от полицията за действия срещу нашата организация. Нашето обучение е не само това, което хората знаят, лагерите и т.н., ние преминаваме специално обучение с оръжие в областта на Рафина, Парнита, Порто Гермено, Мани, в централната част на остров Евбея и на други места.
Инструктори и преподаватели са действащи и запасни кадри от специалните военни сили, които подкрепят нашите структури. Целта е да се овладеят действията с оръжие и тактиката на водене на улични боеве. Тези обучения се провеждат в пълна конфиденциалност и със специална грижа, за да не бъдат забелязани от полицията и т.н. Работи се така, че за никого да не остане нищо документирано”.
Разкрития за обучението на щурмоваците на „Златна зора” бяха направени във в. „Етнос” и от телевизия „Алфа”. Откровенията от членовете на партията мобилизира ръководството на МО и на Генералния щаб в провеждане на разследване за участие на военни и използване полигоните за обучение на командоси в Мандра и Малакаса от членове на „Златна зора”. Министърът на отбраната лично инструктира първия заместник-началник на Генералния щаб, генерал-лейтенант Илиопулос, да направи разследване във всички действащи изоставени полигони в Атика.
Задълбоченото вникване в същността на ставащото днес в Гърция недвусмислено показва кои са основните причини за възхода и нарастващата агресивност на „Златна зора” и откъде идва нейната поддръжка. Те са три, а именно: икономическата криза, толерантността и търпимостта на дясното правителство на Самарас към изявите на „Златна зора”, бездействието, а нерядко и съпричастността на кадри от армията и полицията към провокациите на неофашистите.
Поводът да се върнем отново с тревога към темата за неофашизма в Гърция, са както последните изстъпления на партията „Златна зора”, така и факта, че за разлика от тревогата на европейската общественост и авторитетните световни медии, които единодушно определят като опасно за демокрацията настъплението на неофашизма в Гърция, нашите „свободни” медии подхождат доста боязливо и безотговорно към темата и необяснимо меко определят тази мракобесна партия само като „крайно дясна”. За тези у нас, които са глухи и слепи и подценяват опасността от надигащия се неонацизъм в една съседна страна, трябва да кажем: това, че опасността, пред която е изправена Гърция, пряко засяга и нас, не само защото в условията на криза фашизмът е бързо разпространяваща се зараза, но и защото терорът и дискриминацията, на които „Златна зора” подлагат имигрантите, не подминава и българските такива, чийто брой наближава цифрата 100 000 души.
Едва ли може да има съмнение, че обезобразяването с киселина на българката Костадинка Кунева през 2008 г. заради синдикалната й дейност, което до ден-днешен остана неразкрито от гръцките власти, е дело на същите тези тъмни сили. Да не забравяме и поуките от историята, че когато на власт в Гърция са били фашистите, най-много са страдали и на най-голям геноцид са били подложени сънародниците ни от изконните български земи. Второ, третата политическа сила в Гърция - „Златна Зора”, е побратимена с със Сръбската националистическа партия и имат обща платформа за създаване на „Велика Сърбия”, като естествен съюзник на „Велика Гърция” срещу останалите балкански страни и най-вече срещу България.
