Турция в ролята на танцуваща с вълци
Новите съседи на Турция са терористичната мрежа „Ал Кайда”, организацията „Ислямска държава” и автономният кюрдски район в Сирия, наречен Рожава. Една поговорка гласи, че човек не избира своите родители и... съседите си. За държавите обаче второто не важи. Турция е най-новият пример за държава, чиято политика „вика бедите”: и за регионалната, и за националната сигурност.
Намесата на режима в Анкара във вътрешните работи на съседна Сирия, приютяването, обучението, изхранването, въоръжаването и изпращането на сирийска територия на ислямски и други терористи, за да се бият срещу силите на президента Башар Асад, придружени с призиви за международна военна намеса в Сирия, имаха твърде печални за самите турци последици. Първата от тях е смразяването с Дамаск и изпадането на Анкара в положението на самотен бегач след руско-американското споразумение в Женева за поставяне под международен контрол и постепенно унищожаване на сирийските химически арсенали. Втората е появата по протежение на турско-сирийската граница на двама опасни съседи на Турция - автономният кюрдски район в Източна Сирия, в който управлява Партията за демократично единство на сирийските кюрди (PYD), и районите, контролирани от сирийската опозиция, в които воюват за надмощие различни терористични ислямистки групи като близкия до „Ал Каиа” фронт „Ел Нусра” и организацията „Ислямска държава”. А така също и нерелигиозни бунтовнически групи, които имат за цел единствено свалянето от власт на Башар Асад. Преди още да са свалили „авторитарната диктатура” обаче, различните крила на въоръжената сирийска опозиция започнаха да се бият едни срещу други. Нарастват стълкновенията между джихадистките опозиционери и подкрепяните от Запада опозиционни групи. Например организацията „Ислямска държава в Ирак и Левант” (Isil) завзе неотдавна градчето Азаз (на около 40 км южно от намиращия се на турска територия Килис и на 4 км от Халеб (Алепо). Джихадистки и радикални групи се опитват да поемат контрола над четирите основни прехода на турско сирийската граница, които наблюдава Свободната сирийска армия. Турски и други медии съобщават, че радикални групи, в състав предполагаемо от 7-10 хиляди бойци, са предизвикали нова терористична вълна в региона. Информационните агенции предават, че терористите изкарват хората от домовете им и ги задържат. Както и че има убити алевити и шиити. Поради упражнявания терор служители, натоварени с разпределянето на хуманитарната помощ, са се оттеглили в Турция.
Според говорителя по външните работи на Партията за демократично единство Зухат Кубани, воюващите помежду си опозиционери преследват укрепването на собствената си власт. Цитиран от „Джумхуриет” (20.09. т.г.), Кубани казва още, че онези, които държат граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), са реализирали милиони долари приходи. И че Турция е помагала с минохвъргачки на някои радикални групи, чиято цел е да основат ислямска държава в Ракка (или Урфа, провинция в Османската империя, която през 19 век е имала площ към 24 000 кв. км).
Според Фарук Логоглу, депутат на Народно-републиканската партия (НРП) от Адана и член на парламентарната Комисия по външните работи, в резултат на провежданата от Анкара сирийска политика турците отдавна съжителстват с „Ал Каида” и подобни на нея терористични организации. Турската опозиция реагира остро на завземането на градчето Азаз от организацията „Ислямска държава в Дамаск”, която от известно време се сражава със Свободната сирийска армия. Поради започналите интензивни сблъсъци, станали причина за напрежение в Килис, Турция бе принудена да затвори ГКПП Йонджупънар.
Логоглу казва: “Поради следваната от Турция политика към Сирия ние станахме не съседи с различни терористични организации като „Ал Каида”, а съжителстваме с тях. Тези терористични организации имат продължения в Турция и в зависимост от това какво им хрумне, веднъж са в Турция, веднъж в Сирия. Имаме граница, която се е изпарила. Сирийската политика на правителството стовари върху главата на Турция редица притеснения. Обаче едно от най-важните е, че “Ал Каида” и подобните й терористични организации са стигнали до там ние да ги изхранваме”.
Депутатът на НРП от Истанбул и член на комисията по външните работи към Великото национално събрание на Турция (ВНСТ) Корутюрк твърди, че сирийската политика е изложила на опасност сигурността на Турция и трябва миг по-скоро да се вземат мерки за безопасността на сухопътната граница. В противен случай граничните региони щели да се превърнат на Пешавар. Очевидно е, че правителството на Реджеп Ердоган или не може, или не иска да контролира границата със Сирия. Затова не е ясно кой влиза и кой излиза през нея. Както не е ясно и кой ще замести Асад, ако той бъде свален от поста му.
“Правителство, което знае да сваля хеликоптери, трябва да обърне внимание на сухопътната граница – казва Корутюрк. - Сирийската политика вкара Турция в задънена улица. Съществуват сериозни рискове от гледна точка на сигурността. На опасност се подлагат било сигурността на границата, било сигурността на живота на хората, които живеят край границата”.
Според журналиста Гюнери Джъваоглу („Раждането на двама нови съседи”, статия в „Миллиет”, 21.09.2013), положението на Турция може да се опише така: „Твар, която изяжда собствената си опашка”. Приоритетният външнополитически проблем на Турция, естествено, е Сирия, където в пълния си блясък се появяват двама нови съседи: районът, управляван от Партията за демократично единство (PYD) и почти до него – регионите, преминали в ръцете на „Ал Кайда”. На практика районът на PYD и този откъм турската страна са станали едно неразделно цяло. Границата съществува само на хартия и много от живеещите на турска територия кюрди я преминават, за да се сражават в редовете на PYD. А от кюрдското население и общините, контролирани от прокюрдската опозиционна парламентарно представена Партия за мир и демокрация (BDP) вървят кервани с хуманитарна помощ за PYD. Тоест, в Турския Юг се очертава съседство със „Сирия на “Ал Каида” и „сирийски Кюрдистан”. В този кръг и в по-широките пръстени около него се върти „ценната самотност” на Турция. Която става все по-очебийна на фона на руско-американското споразумение в Женева, контактите на САЩ и Русия с Асад, разменените писма между президентите на Иран и САЩ, до фактора Израел.
С течение на времето конфликтът, пише американският консултант по отбраната Чарлс Листър, предизвика появата на стотици бунтовнически групи, всички те действащи в малки зони на страната, основно под контрола на по-широки фракции. Две движения, свързани с „Ал Каида” – фронтът „Ел Нусра” и организацията „Ислямска държава в Ирак и Левант”, поеха ръководството на най-екстремистките бойци. През миналата година тяхното влияние нарасна значително.
Макар все още да е малцинство, влиянието на организацията „Ислямска държава в Ирак и Левант” нараства в контролираните от бунтовниците зони. В северната част на страната нейните членове се опитват да се наложат над местното население и да се сближат с по-умерените бойци от Свободната сирийска армия (ASL). Но докато „умерените” искат само да свалят „авторитарната диктатура” на Башар Асад, джихадистите искат установяването на една регионална ислямска държава в лоното на един регионален Халифат. Разминаванията в целите на едните и другите се изразиха в сблъсъци между организацията „Ислямска държава в Ирак и Левант” (Isil) и две големи фракции на „умерените”.
От всичко казано дотук може да се направи изводът, че който не знае накъде отива, стига там, където не желае. Както писа Марк Линч във „Форийн полиси” (16 май 2013), „Войната уби мечтата за Арабската пролет”. А Турция се сдоби с още по-нежелани съседи от Башар Асад. И след като турците признават, че отдавна съжителстват с „Ал Каида”, дори изхранват активистите на терористичните организации, подобни на нея, възниква въпросът: какви бежанци ни препращат през турско-българската граница? Граница, която също фигурира само на хартия, след като и биволите не я зачитат. Не прехвърлят ли мрежата „Ал Каида” и организацията „Ислямска държава в Ирак и Левант” свои активисти за подривни действия на Стария континент? Няма ли нашето гостоприемство да ни изиграе лоша шега? Защото турците имат една поговорка, много подходяща за нашия случай: „Храни гаргата, да ти изкълве окото!”
