„Не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат: за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките”.
(Лука. 17:1-2)
Година след година хомосексуалистите от „цивилизования” свят в центровете на големите западни градове провеждат паради, празнувайки своята тъжна победа – преместването на фронта на Содом и Гомор в самата сърцевина на обществото, което все по-малко и по-малко може да се нарича християнско. Пък и самото то не се смята като такова. През 2012 г. румънските хомосексуалисти имаха още един повод за тържество: новия Наказателен кодекс, който едва ли може да се нарече „румънски”, скрито либерализира педофилията, като свали до 13 години възрастта, над която сексуалните престъпления срещу непълнолетните не подлежат на наказание. Тази мярка не е нищо друго, освен мълчаливо съгласие за легализацията на гигантските международни мрежи, които се занимават с търговия с деца и за които страната ни (тоест Румъния. – Бел. прев.) е примамлива цел.
В съвременния свят, жадуващ да придобие „вечната младост” и „вечен живот” тук на земята, не ценят никоя възраст толкова много, колкото младостта; никого не поощряват в неговите желания така, като тийнейджърите. И на пръв поглед няма живо същество, което да е по-защитавано от детето. Последните събития обаче свидетелстват, че в съвременната епоха няма по-уязвими групи от хора, от децата и подрастващите. Техните души и телата като че ли са станали бойно поле за съдбите на този свят.
Ако пътят от легализирането на абортите до легализирането и приемането за нещо обичайно научните експерименти върху човешките ембриони и неродените деца не беше особено дълъг, и това стана само за няколко десетилетия, то пътят от легализирането на хомосексуализма до декриминализацията и приемането на педофилията за нещо нормално намалява с все по-бързи темпове.
Не само събитията, но и научните изследвания, както и историята на хомосексуалното движение, показват, че от самото си възникване то поставя в дневния си ред подкрепата на педофилията. Дори може да се каже, че педофилията е важен компонент в хомосексуалното движение, без който то практически не може да продължи да съществува.
Какво друго може да означава пропагандата на хомосексуализма под форма на сексуалното образование в училищата от най-крехката възраст, ако не развращаване душите на децата? Разбира се, за това се излага и демократичен претекст - борба срещу дискриминацията на сексуалните малцинства, равенството на възможностите и свободата на съвестта! Но какъв друг може да бъде смисълът на хомосексуалното образование в училищата, ако не търсене на адепти?
Един кратък екскурс в историята на хомосексуалното движение и законодателството на Запада е достатъчен, за да се види, че онова, което толкова старателно се е опитвала да скрие кампанията в защита на хомосексуализма, провеждана в медиите, е именно подкрепата на педофилията. Навсякъде по света, където след Втората световна война пропагандата на хомосексуализма е успяла да осъществи плановете си, едно от основните желания е било премахване или намаляване границата на възрастта на сексуалното съгласие (Възраст на сексуалното съгласие - в наказателното право е възраст, когато човек е в състояние да даде информирано съгласие за секс с друг човек). Това всъщност е главната цел на педофилски групи, които използват прикритието на движението за правата на хомосексуалистите. Това желание по правило се осъществява: в страните, в които хомосексуалистите са извоювали права, възрастта на сексуалното съгласие за хомосексуални отношения драстично е намаляла и в общи линии е сведена до възрастта за хетеросексуални връзки.
Навсякъде, където с помощта на пропагандата се разпространява хомосексуализмът, след него като неотстъпна сянка следва педофилията, въпреки всички маркетингови усилия на лидерите на хомосексуалното движение, поне за известно време да скрият този факт.
Камарата на представителите на САЩ прие закон, „прокаран” от мощното гей лоби, което мълчаливо либерализира педофилията. Този закон въвежда наказание за разпалване на омразата срещу „сексуалните малцинства” и мълчаливо, но умишлено отнасят и педофилите към „сексуалните малцинства”. Инициаторите на законопроекта, членове на Демократическата партия, катеторично отхвърлят молбата на представителите на Републиканската партия педофилите да бъдат извадени от категорията на „сексуалните малцинства”.
Същата мълчалива легализация на педофилията намери място и в Лисабонския договор - текст, претендиращ за роля в Европейската конституция.
И накрая, представителите на хомосексуалистите в ООН са най-ревностните защитници на „сексуалните права” на децата. Особено внимание заслужава Холандия, страна, която даде най-много права на хомосексуалистите и където функционира партията на педофилите (получила разрешение за дейността си по силата на демократичните свободи) и дори се списват няколко издания с такава тематика. В тази страна се проведе най-мощната кампания за признаване на „сексуалните права” на децата и бе проведена именно от хомосексуалните групировки - Асоциацията за интеграция на хомосексуализма и CОC (Асоциация за борба с хомофобията), които постигнаха най-ниската възраст за сексуалното съгласие - 12 години. Така децата могат да бъдат законно насилвани, понеже законът позволява сексуална връзка между възрастни и деца, ако родителите им са съгласни с това.
Всички данни сочат, че като подкрепя намаляването на възрастта, от която децата могат по законен начин да бъдат подлагани на сексуално насилие, движението на хомосексуалистите поддържа педофилията. Повечето от тези, които извършват сексуални посегателства върху деца, сами са били подлагани в детството си на такива посегателства.
Фактът, че педофилията е важен компонент от движението за правата на хомосексуалистите, се потвърждава и от присъствието на Асоциацията на американските педофили (NAMBLA) в редиците му още от самото начало на неговото съществуване. По този начин „Платформата за правата на хомосексуалистите”, приета през 1972 г. от Националната (американска) коалиция на хомосексуалните организации, има за цел да се премахнат всички закони, определящи възраст за сексуално съгласие, а в държавите, където това все още не е възможно да се направи, да се намали тази възрастова граница. Дейвид Торстад – представител едновременно и на движението за правата на хомосексуалистите и NAMBLA, ясно определя целите на това движение тогава така: „Крайната цел на движението за либерализация на хомосексуализма е постигането на сексуална свобода за всички... но и свобода за сексуално самоизразяване на младежите и децата”.
NAMBLA винаги е била представена на гей-парадите в САЩ, и е активен член на Международната асоциация. През 1995 г. ООН, под международен натиск, е принудена да изключи от редиците си Международната асоциация именно защото тя не желае да се отрече от педофилските групировки. Една от главните насоки на дейността на Международната асоциация била и е пропагандата на „правата на всеки индивид, независимо от възрастта, да определя и развива собствената си сексуалност”.
Нещо повече, печатните издания на хомосексуалистите в САЩ („Advocate”, „Edge”, „Metroline”, „The Guide” и „The San Francisco Sentinel”), изобилстват и със статии в подкрепа на педофилията като форма за изява на „любовта” между възрастни и непълнолетни.
„Журнал на хомосексуализма” („Journal of Homosexuality”), главното академично издание на хомосексуалистите в САЩ, излезе с двоен брой, озаглавен „Мъжката междупоколенческа близост” (научно заглавие, зад което се опитва да се скрие педофилията). В статиите се твърди, че родителите трябва да възприемат педофила като човек, който „обича” детето им, „не като съперник или конкурент, а като партньор във възпитанието, който трябва да приемат в дома си”. Изследванията потвърждават недвусмислено връзката между хомосексуализма и педофилията, а сатистиката показва, че делът на хомосексуалистите-педофили, които се домогват към момчетата, е много по-голям, отколкото делът на педофилите, които ги привлича противоположният пол.
В светлината на тези данни и с оглед на нарастващата заплаха от посегателства над децата от страна на хомосексуалисти, фактът, че пропагандата на хомосексуализма все по-често влиза в училищата и че в някои държави гейовете получиха право да осиновяват деца, би трябвало особено да ни тревожи. И това става под прикритието на закона! По този начин, фактически, се легализира педофилията и децата, оставени без никаква подкрепа от закона, стават лесна плячка за търговците на жива стока в целия свят. Вече излизат все повече доказателства, че някои членове на гей асоциации, признати от закона, извършват сексуални посегателства срещу деца.
Научните изследвания показват: хомосексуализмът не е вроден, както това се опитва да внуши лъжливата хомосексуална пропаганда, а е проява на тежки психо-физически и поведенчески проблеми.
Съвременното общество проявява лицемерие, приемайки безброй закони за защита на децата от родителските наказания, от физическите наказания и т.н., а същевременно тайно прокарва „сексуалното освобождение” и „сексуалните права на децата” и де факто легитимира педофилията.
Тези, които ръководят това масово беззаконие, вече заявяват, че педофилията ще бъде следващата цел в техния план - план за унищожаване на човека като същество, сътворено по Божий образ и подобие. Нима отдалечаването на децата от техните родители не способства да ги превръща в лесна плячка за педофилите, които са готови да ги направят нещастни за цял живот?
При разработването на мерки за защита на децата не трябва ли преди всичко да се помисли за трайно защитаващото нашите деца семейно огнище, в което гори огънят на съединяването в любовта на съпрузите - мъжа и жената, каквото беше желанието на Бога и както Той изначално го е сътворил?
Съвременният човек, обладан от страстта да убие Бога в себе си и извън себе си, се стреми да унищожи всичко, което му напомня за Бога в отношенията между хората и в обществото, изопачава Неговите закони и провъзгласява беззаконието. Съвременният човек прие в сърцето си и като основа на обществото златния телец – „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска” (1 Йоан. 2: 16)
Човекът има пред себе си два пътя, от които може да избере, пред него са отворени две бездни: бездната на Божията любов, която накрая ще избърше всяка сълза от очите ни, ако търсим Иисус, ако Го следваме по Неговия път, кръстния път, и изпълняваме Неговите живодателни заповеди. И бездната на падането от сладчайшето Му лице в хаоса на отсътствието на смисъл, където „червеят им не умира и огънят не угасва” (Марк. 9: 48), тъй като сме станали жилище на дявола и слугите му.
Човек още в този живот стъпва на пътя, водещ към избраната от него бездна, така че нашето бъдещо състояние няма да бъде нищо друго, освен тукашното ни състояние - това, което сме търсили, това, което сме следвали и обичали. Затова „неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява. Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му” (Откр. 22: 11-12).
Статистиката:
Чехия. До 1961 г. хомосексуалните връзки са забранени. Новият наказателен кодекс, въведен през същата година, декриминализира хомосексуализма, но определя 18 години за възраст за сексуалното съгласие. През 1990 г. обаче възрастта за сексуалното съгласие за хомосексуалистите е приравнена с тази за хетеросексуалните - 15-годишна възраст.
Естония. До 1992 г. законът забранява хомосексуалните връзки, но след като страната излиза от СССР, хомосексуализмът е легализиран и се определя 16-годишната възраст за сексуалното съгласие за хомосексуалистите и 14-годишната възраст за хетеросексуалистите. През 2001 г. възрастта за сексуалното съгласие е изравнена: за двете групи сега тя започва от 14 години.
Финландия. До 1971 г. законът забранява хомосексуалните връзки, след това те са декриминализирани и е определена 18-годишната възраст за сексуалното съгласие при хомосексуалистите и 16-годишната възраст за хетеросексуалистите. През 1998 г. законът изравнява възрастта за сексуалното съгласие и тя е приравнена на 16-годишната възраст за хората от двете групи.
Унгария. До 1961 г. законът забранява хомосексуалните връзки, но през същата година те са декриминализирани и законът определя 20-годишната възраст за сексуалното съгласие, а през 1978 г. тя е намалена до 18 години. През 2002 г. Конституционният съд определя 14-годишната възраст за сексуалното съгласие за всички.
Латвия. До 1992 г. хомосексуалните връзки са забранени. През тази година парламентът ги легализира и определя 18-годишната възраст за сексуалното съгласие за хомосексуалистите. През 1998 г. законът изравнява възрастта за сексуалното съгласие и тя е фиксирана на 16-годишна възраст за хората от двете групи.
Литва. До 1993 г. хомосексуалните връзки в тази страна са забранени. След това те са легализирани и е опредена 18-годишната възраст за сексуалното съгласие за хомосексуалистите. През 2004 г. законът изравнява тази възраст за всички категории лица и тя става - 14 години.
Сърбия. До 1993 г. законът забранява хомосексуалните връзки. Но през тази година те са декриминализирани и е определена 18-годишната възраст за сексуалното съгласие за хомосексуалистите и 14-годишната възраст за хетеросексуалистите. През 2006 г. Наказателният кодекс определя 14-годишната възраст за всички, независимо от категорията на лицата.
Испания. Възрастта за сексуалното съгласие е една от най-ниските в света: през 1995 г. тя е определена на 12 години, а през 1999 г. е увеличена на 13 години.
Същите законодателни тенденции са и в Кипър, Словакия, Словения, Швеция и Англия.
Източник: „Православно семейство” („Familia Ortodoxă”) Православна младеж - енорийски сайт на храм “Св. София” © 2008-2013.
