• Допирни точки в еклектиката на дебата
През последно време, всъщност след последните парламентарни избори през май т. г., зачестиха изказванията и действията на изтъкнати дейци на БСП, които открито се разграничават по фундаментални, а и по не толкова първостепенни въпроси на политиката, която днес БСП провежда. Те откровено и на всеослушание се разграничават от нейното ръководство и от тяхното гражданско поведение. Подлагат на остра критика състоянието на партията и липсата на диалог с нейните членове и симпатизанти. Осъждат начина, по който партията участва в парламента и изпълнителната власт. Дефинира се, че “Позитано” 20 е факторът, който пречи на кабинета Орешарски да работи ефективно. Отправят се публично в медиите, и то в медии, които целенасочено работят срещу правителството и БСП, искания за незабавна оставка на Сергей Станишев от председателския му пост.
Видни фигури на БСП и лявото движение у нас като Георги Първанов и Ивайло Калфин заявяват, че БСП вече не отговаря на критериите за партия, член на ПЕС. За члена на Националния съвет и депутат от „Коалиция за България“ Георги Кадиев е крупна грешка, че БСП подлага на сериозна критика президента Росен Плевнелиев. Той смята предсрочните избори за предопределени, тъй като според него голяма част от българите нямат представителство в Народното събрание. Изборите, твърди БСП–депутатът, непременно трябва да бъдат проведени до май следващата година.
Под сурдинка редица авторитетни личности в БСП призовават да се установи нов тип сътрудничество между партиите в Народното събрание, имайки предвид парламентарно коалиране между двете най-големи партии ГЕРБ и БСП.
Според известни представители на БСП като проф. Георги Близнашки, бивш председател на Софийската градска организация, социалистическата партия е „ретроград“, тъй като отбелязва тържествено като светъл народен празник 9 септември 1944 г., а не 10 ноември 1989 г.: вероятно той има предвид, чe тази година ръководството на БСП, за разлика от не малко години преди това, се ангажира директно с провеждането на честванията на 9 септември, като в тях участва и председателят Сергей Станишев. Няколко членове на Националния съвет и депутати-социалисти не само взеха и вземат участие в протестите срещу правителството на Орешарски и БСП, не само приемат за нормално да манифестират под лозунгите „Червени боклуци“ и „БСП в Сибир“, а ги и оценяват като еманация на народния морал, на истинската борба срещу олигархията и политическото задкулисие. Проф. Близнашки даже направи изявление, че ако се стигне дотам да остане един-единствен протестиращ срещу правителството и ръководството на БСП, това ще е той.
Наред с това Татяна Дончева, член на Националния съвет, бивш член на Изпълнителното бюро и бивш кандидат на БСП за кмет на София, от името на социалистическата партия, обяви намерението си да формира нова партия. Дончева, енергичен и ползващ се с популярност политик, откровено споделя в централни медии своето разграничение от партийното ръководство и Станишев, обсипвайки ги с камара обиди и подигравки. Преди няколко години тя даде началото на своето „Движение 21 век”, в чието ръководство членуват известни публични личности, между тях и настоящ депутат от „Коалиция за България“. Дончева, която възнамерява да формира своя нова партия, отдавна изразява публично засилените си резерви си към Русия и нейната политика, към по-близкото и по-далечното минало на БСП, към времето на социализма. Закономерно е, че тя е автор и редактор на Закона за досиетата, приет от 40-ото народно събрание.
От друга страна, преди десетина дни на учредително събрание в НДК Георги Първанов сложи началото на Национален дискусионен център, който планира на два етапа да създаде своя мрежа от дискусионни клубове в цялата страна. Макар и да се отрича, но новата формация е своеобразно продължение на президентския проект АБВ. Предвижда се дискусионните клубове да работят и разширяват влиянието си в лявото пространство и най-вече сред членовете и симпатизантите на БСП. Обещанието е да се правят анализи на политическите процеси у нас и подготвят предложения за провеждането на ефикасна и иновационнаполитика. В същото време Националният дискусионен център даде ясно да се разбере, че започва да функционира без съгласието на ръководството на БСП, в конфронтация с председателя й. В медиите се появиха тълкувания, с които Първанов не се съгласи - че подготвя почва за „превземане“ на партията отвътре, или за да формира, но не толкова светкавично като Дончева, също нова лява партия. На откриването на форума в НДК присъстваха и се изказаха знакови политици и кметове на БСП, уважавани интелектуалци.
Депутатът Страхил Ангелов, критикувайки кандидатурата на Делян Пеевски, подчерта в политически всекидневник, че тя е нанесла непоправим морален удар на БСП и в този план му е крайно неприятно даже да се ръкува с председателя Станишев. Защото Станишев бил човекът, внесъл предложение в парламентарната група на „Коалиция за България“ за избора наПеевски за председател на ДАНС. Наред с това функционери на БСП, които работят за придвижването на БСП към центъра и по-нататък, в същото време критикуват партията, че не провежда лява политика, че се е отказала от премахване на плоския данък и от строителството на АЕЦ „Белене“. Акцентува се и върху това, че в БСП липсва нормален политически диалог, че Националният съвет например не е провеждал заседания през последните три месеца, че политиката на БСП се реализира от семеен или приятелски кръг, че гражданската квота в „Коалиция за България“е съставена от лица, които общо взето са безлични.
Показателно е, че тези възгледи се мултиплицират в най-гледаните часови пояси на електронните медии, че техните изразители намират радушен прием в такива телевизии. Така в публичното пространство се утвърждава представа за БСП като партия, раздирана от едва ли не антагонистични противопоставяния, изпаднала в дълбока идейна и организационна криза, генератор на разпадни тенденции, които ако не днес, то утре ще взривят партийния организъм, или ще се трансформират в нови партии и партийки, в нови обществени движения и структури.
РАЗГОВОРЪТ ЗА БСП, КОЙТО ТРЯБВА ДА ИМА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
На тези въпроси посветих две статии във в. „Нова Зора“ – „Двете партии в БСП – мит или реалност (16 юли 2013 г.) и „По-добре истината в очите. По повод едно изказване на Георги Първанов“ (3 септември 2013 г.). Ето защо едва ли е нужно да преповтарям застъпените от мен тези. В тези свои публикации впрочем, предварително подчертах, че е нормално да се дебатират вътрешнопартийните проблеми на БСП, да се търсят възможности за преодоляване на противоречията, но като се отчитат реалностите и същината на възникналите конфликти. Изтъкнах също, че Георги Първанов се ползва с авторитет в партията и тъкмо заради това е нужно да премерва добре своите изказвания и действия.
Но да започна с обобщенията, направени в двата ми текста.
ПЪРВО, когато в началото на 90-те години на 20 в. се създава партията с абревиатура БСП (Българска социалистическа партия) - фактически монополист в лявото пространство, според мен е пренебрегнат фактът, че през следващите десетилетия на постбуржоазен развой у нас в лявото пространство ще се открои такава ножица между социалните, икономическите, културните, геополитическите и междуличностните интереси, която ще направи извънредно трудно, ако не и невъзможно, съжителството им под купола на една-единствена лява партия. Тогава е трябвало, с оглед на стратегията на лявото движение, да се помисли и за сравнително недалечната перспектива, когато ще се наложи подобни интереси да се осъществят в две или повече ляво ориентирани партии.
ВТОРО, днес в БСП съсъществуват фактически най-малко две „партии“, които имат както програмни, така и тактически различия. Едната държи да провежда либерално-социална политика, другата – социална. Едната е по-приемлива за едрия капитал, другата – не в такава степен. Едната гравитира към „третия път“ на Тони Блеър, другата, въпреки непоследователните си действия, стои по-близко до левия клон на европейската социалдемокрация. Едната вече направи опит, преди петнайсетина години, да осъществи своите намерения за алианс на БСП със социалдемократически структури, разположени по-надясно от нея, чрез инициативата „Солунска четворка“ (тук фигурираха и партиите на Александър Томов и Николай Камов), другата блокира този проект, предвиждащ създаването на общ партиен субект, и го захвърли в килера на историята.
Едната в геополитически аспект помогна ефективно за приобщаването на България към атлантическите ценности, докато другата се приобщава, така да се каже, по-органично към европейските континентални ценности, към постигането на равновесие в отношенията между Европейския съюз и Руската федерация. Различните виждания се проявяват и във връзка с миналото на лявото движение в България: доколко равнозначни са приносите на българските комунисти и социалдемократи през 20 в.; каква е ролятана БСП в българското развитие след нейната „болшевизация“ през 1919 г.; какво е значението на 9 септември и на социалистическия период в историята на 20 в.; как да бъде интерпретирано в историческия контекст преустройството на социализма през 80-те години; какво представляват датата 10 ноември и периодът след това; как да бъде оценено управлението на Жан Виденов и „Демократична левица“ и защо ръководствата на БСП след 1996 г. отказват да формулират цялостно и обективно виждане за това управление.
И по тактическите проблеми отликите са съществени. Това проличава като актуалност в току-що формулираните възгледи и позиции на така наречената вътрешнопартийна опозиция в БСП: идейните несъвместимости стигат до несъвместимости в политическото ежедневие и личните отношения. Моето мнение е, че извън представата за голямата и единствена лява партия има още два пътя за разрешаване на противоречието, което току-що описах: БСП да легитимира същността си като обединение на две или повече леви партии, или дейците, които защитават идеи и мислене, непредставени в ръководството и в провежданата от него политика, да излязат от БСП, за да формират нова/нови леви партии, отговарящи на техните възгледи и интереси. Най-вредно е, когато вместо такова ясно разграничение, но с възможности за бъдещо сътрудничество и коалиране, се разпалват вътрешнопартийни конфликти и интриги, работи се за превземането на организационни структури и части от апарата на партията. Не по-малко пакостно е, когато ръководството проспи момента, когато трябва да реагира и позволи на заболяването да стане неизлечимо!
ТРЕТО, БСП беше създадена върху платформата на „демократичния социализъм“, която е съпоставима с идеологията на европейската „лява“ социалдемокрация. Същевременно сега авторитетни дейци на БСП подготвят нейното придърпване към политическия център, към ценностите на европейската „дясна“ социалдемокрация, прицел, който не се споделя от председателя С. Станишев. Едва ли е случайно, че Станишев, който „дебютира“ в политиката като представител на либерално-социалното мислене в партията, през последните дванайсет години преживя еволюция, постигнала апогей в доклада му пред последното заседание на партийния конгрес за новата лява политика, както и с избора на лидера на лявото движение в БСП Янаки Стоилов за зам.-председател на социалистическата партия
ПРОГНОЗА
Моята прогноза е, че рано или късно ще възникне нов политически субект в лявото пространство, който ще обозначи придвижване към политическия център. Тази нова партия, ако успее да обедини най-безкомпромисните критици на ръководството на БСП, има изгледи да влезе в Народното събрание като неголяма, но достатъчно стабилна политическа сила, и наред с това да бъде приета за член на ПЕС. Надявам се, че след първоначално изостряне на отношенията с БСП през следващия етап тази нова партия би могла да бъде предвидим и лоялен парламентарен партньор на социалистическата партия. Компартиите според мен са лишени от такова бъдеще. Те и през следващите години ще си остават малки извънпарламентарни формации. Напълно възможно е след създаването на новата лява формация, ориентирана към по-дясно ориентираната социалдемокрация, отделни компартии и техни дейци да възвърнат членството си в БСП.
А сега накратко за отделните съждения и публични прояви на дейците, недоволни от политиката, която осъществява днешното ръководство на БСП.
ЗАЩО НАМЕСВАТ В ИГРАТА И ПАРТИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СОЦИАЛИСТИ?
Твърдение № 1: БСП няма в момента необходимите качества на член на ПЕС.
Истината е, че този довод е неаргументиран и произволен. Не разбирам с какво социалистическата ни партия се отклонява от програмните постановки на Партията на европейските социалисти?
Нима обявената от БСП лява политика се разминава с политиката на социалистическите партии в Европа и света? Нима ход, насочен срещу ПЕС, е нейното съгласяване да е мандатоносител на правителството Орешарски, да работи за една по-справедлива социална политика, за икономика на растежа, за ограничаване на властта на самозабравилите се монополи, както и линията й да се противопоставя на партия ГЕРБ като изкривен образ на дясна партия? Едно от най-смелите и далновидни действия на БСП през последните две десетилетия е предварителният й ангажимент с бъдещото експертно правителство, ръководено от икономиста и финансиста Пламен Орешарски. Това, че БСП пое отговорността това правителство да бъде съставено с неин парламентарен мандат, че вече четири месеца допринася дейността на кабинета да е ефективна, са само някои от доказателствата, че тя оценява правилно и отговорно днешния ден на България.
Ех, БСП не може да постигне примерно параметрите на провежданата от днешния френски президент-социалист г-н Оланд политика, която обеща да натовари с максимални данъци свръхбогатите французи, но не успя да го стори. Тя не може да се мери и с войнолюбивата му психология и манталитет, впрегнати допреди месец за агресия срещу Сирия. Ако разбира се, това е мярата за модерна социалдемокрация!
Едва ли може да се приеме за критерий на принадлежност към ПЕС и обстоятелството, че БСП, която обяви в предизборната си програма, че ще премахне плоския данък, след изборите не го извърши. На вътрешнопартийните критици им е пределно ясно, че БСП направи този тежък компромис, защото предпочете живота на парламента и правителството пред тяхното разпадане и предизвикването на предсрочни избори. Премиерът и ДПС ултимативно дадоха да се разбере, че ще участват в управлението на държавата само ако остане плоският данък. Не проумявам защо дейци на БСП с многолетен опит се правят на наивници, представяйки съвременната ситуация така, сякаш БСП е спечелила изборите със значително мнозинство и може да изпълнява всяка точка от своята предизборна програма? Или те тръгват към
ИГРА БЕЗ ПРАВИЛА?!
Не бива да се изключва и възможността възможно е упреците срещу БСП като „недостойна да членува в ПЕС”, да се множат поради това, че се осмели да опонира след парламентарните избори на няколкото хиляди, след това все по-малко и по-малко дясно мислещи софиянци, за които соцпартията, като древния Картаген, трябва да загине. И в този смисъл социалистите винаги трябва да остават извън управлението на страната, даже когато на избори спечелят народното доверие. Нали заради такава недемократичност и „аморализъм“ ръководството на БСП беше подложено на барабанен огън от вътрешнопартийната ни опозиция, а редом с нея и от виден функционер на европейската социалдемокрация като г-н Свобода?
ВЪПРОС?
Аз пък бих попитал г-н Свобода откога критерий за демокрация са не изборните резултати, а малка група граждани, присвоила си тялото и духа на гражданското общество, решила на всяка цена да наложи над „профанната“ тълпа диктатура на демократичния елит-малцинство? И защо на сърцето му сякаш са по-близки озверелите антикомунисти, участници в малобройни протести, отколкото партията на бившите комунисти, възприела идеите на съвременната социалдемокрация? Защо той е като майка орлица за добре платения контингент на мултиспекуланта Джордж Сорос, обявявайки го за солта на гражданското общество, а някак си поставя под съмнение легитимността и действията на законното Народно събрание и на излъченото от парламентарното мнозинство правителство?
В последно време, заимствайки настроения на политици от Западна Европа, опозиционно настроените дейци в БСП също започнаха да говорят за някаква коалиция и колаборация на БСП с партия „Атака“. Но те съзнателно подминават истината, че когато осигурява парламентарния кворум, „Атака“ действа според собствените си интереси. След като изпита коварството на Бойко Борисов, който в предишното Народно събрание „купи“ част от депутатите-атакисти, Волен Сидеров, довчера придавал легитимност на управлението на Борисов, днес е негов активен опонент, за когото ГЕРБ на Борисов никога повече не трябва да управлява страната ни. Освен това „Атака“ не е заинтересована от провеждането на предсрочни избори в ситуация, когато десните сили и поддържащата ги част от родната олигархия масирано действат срещу „Атака“. Аз самият неведнъж съм подчертавал някои декоративни моменти в национализма на „Атака“. В същото време длъжен съм да добавя следното: кулминация на по-краен национализъм „Атака“ демонстрираше, когато беше неформална част от ГЕРБ. По-късно тази партия преживява положителна еволюция, която я отчуждава от предишните белези на оспоримо поведение, за да я обвържат с политиката на социалната справедливост и икономическия растеж.
Грешка на атакистите е, че те нерядко демонстрират евроскептицизъм, който за щастие не е подкрепен с реални действия. Но те имат основание да отстояват традиционните ценности на българския народ, неговата славянска и православна единосъщност, подобряването на отношенията с народи и култури като руската или китайската. Имат основание и когато изтъкват нуждата от модернизация на България, в това число чрез развитие на атомната енергетика. Според мен ръководството на БСП е в състояние да дава периодично оценка на функционирането на партиите у нас, най-вече на парламентарно представените партии.
КОЙ И КОГА Е ПОБЕДИТЕЛ НА ПОРЕДНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ?
Твърдение № 2: Сергей Станишев не е печелил никога парламентарни избори, докато по време на председателството на Първанов БСП се явява победител на парламентарни избори.
Истината е, че за последен път със смазващо мнозинство БСП печели парламентарни избори през 1994 г.: два милиона и няколко стотин хиляди гласа. На следващите избори, през пролеттта на 1997 г. , БСП загуби повече от половината си гласоподаватели и оттогава получава около милион гласа – под и над. Този рязък спад на доверието в БСП, толкова съдбоносен за бъдещето й като лява партия, и до ден-днешен (кой знае защо?) упорито не се подлага на обсъждане!
ТОВА НЕ БИВА ДА СЕ ЗАБРАВЯ
Излиза, че по времето на председателите Първанов и Станишев БСП не е спечелвала избори за Народно събрание, ако пренебрегнем факта, че един-единствен път все пак е била първа политическа сила – на парламентарните избори през 2005 г. (по време на председателството на С. Станишев). Друг е въпросът, че Георги Първанов на два пъти е избиран за президент, което е безспорно постижение за лява България. През същия период БСП получаваше на два парламентарни избора сравнително скромни резултати. Причините за успеха на Първанов на президентските избори бяха както личните му качества, така и редица други обстоятелства, едно от които е, че на поредния партиен конгрес успя да промени кардинално позицията на БСП за НАТО. Модусът постепенно сближаване със Североатлантическия пакт беше подменен от модуса незабавно влизане в тази организация, с последвало настаняване на американски военни бази у нас и участие на България в иракската война.
ЛИЧНОСТИ?
Твърдение № 3: Гражданската квота, въведена от Георги Първанов в листата на „Коалиция за България, се състояла от ярки и неповторими личности, докато сега в парламента лицата от гражданската квота на „Коалиция за България“ са неразпознаваеми и ординерни личности.
Истината е, че поне няколко от депутатите, избрани в последното 42-ро народно събрание чрез „гражданска квота“, най-малко заслужават такава обидна квалификация. Ще дам три примера: председателят на Съюза на българските писатели Николай Петев, талантлив литературен критик и публицист, авторитетен съвременен общественик; Петър Курумбашев – авторитетен български журналист, квалифициран специалист в културната сфера; Христо Монов – един от най-подготвените български експерти в областта на психологията и културата на детето. Що се отнася до Мартин Захариев, към него може да има забележки от друг порядък, но едва ли те са свързани с подготовката му на културен деец и медиен менъджър с широка национална известност.
„ПОЗИТАНО” 20 – ВЕЧНИЯТ ГРЕШНИК
Твърдение № 4: Правителството на Пламен Орешарски работи добре и трябва да се подкрепя, но опасността идва от това, че го направлява „Позитано 20”, виновник за слабостите на кабинета.
Истината е, че БСП, както отбелязах, има съществени приноси за позитивите в досегашната дейност на кабинета, което обезсилва тенденциозните заключения. Ако „Позитано 20” носи вина за нещо, това е, че твърде лесно прави компромиси с политици и политика, които обслужват идеологията на либерализма. БСП, която залага своя авторитет, а и бъдеще, тъй като всяка допусната слабост от кабинета се пише на гърба на соцпартията, би трябвало много по-системно да следи до каква степен се осъществяват поне част от нейните предизборни цели и намерения.
БСП допусна да се наложи идеологемата, че експертите у нас са безпартийни субекти, че ако в управлението попадне кадър на БСП, той непременно ще е малограмотен и неподготвен професионално. А нещата не са такива - социалистическата партия разполага с прекрасни експерти във всички сфери на живота! Убеден съм, че ръководството на БСП пропусна момента, за да помогне на правителството да се освободи от многобройните дилетанти на ГЕРБ в държавното управление. Едно управление трудно може да се надява на успехи, когато е населено или с „калинки“, или с нелоялни чиновници. Разбира се, недостатък е, че кадровият подбор в партията не е прозрачен. Но това е бял кахър в сравнение с практиката да не се използват в държавната администрация качествата на ценни специалисти с леви убеждения.
През изминалите четири месеца БСП можеше да настоява по-енергично да бъде приет Законът за държавните поръчки, да се направят конкретните стъпки в антимонополното законодателство. Можеше да удържи на обещанието си да не налага лихва върху спестяванията на българските граждани. Можеше по-активно да отстоява повишаването на минималните заплати, или поне да обясни дали забавянето е свързано с бюджетни недоимъци, или е отстъпка пред едрия бизнес.
ДВА ПРИМЕРА, ЕДИН ВЪПРОС И ЕДНО ОБЯСНЕНИЕ
И по казуса с погрешните назначения на висши чиновници нещата не са толкова еднозначни. В края на краищата, ако са допуснати грешки, повечето от тях бяха поправени своевременно. Но винаги ли ставаше въпрос за кадрови грешки? Например депутатът от „Коалиция за България“ Иван Иванов от Шумен беше издигнат за зам.-министър на вътрешните работи. Веднага последва порой от възмутени гласове и вопли от ГЕРБ, Реформаторския блок в резонанс с вътрешнопартийната ни опозиция. Последва бърз отказ от назначението, гарниран с куп извинения. Не познавам Иван Иванов. Прочетох обаче в пресата, че след гимназията съвсем кратко време е работил в застрахователна компания, за която се подозира, че е имала връзки със СИК. За съжаление, никой от БСП не посочи, че това не е кантората на групировката СИК, а офис на призната от държавата застрахователна компания и че в този провинциален клон на въпросната застрахователна агенция младият мъж се е трудил само няколко месеца, и че в Шумен се ползва с име на почтен човек и общественик! Ако само това са действителните обстоятелства, подсилени с мълвата, че бащата на Иванов е бил сътрудник на СИК, не проумявам как така лесно и защо ръководството на БСП се поддаде на уличния или медиен натиск. Нали същата улица и същите медии въобще не реагираха възмутено, напротив, изпаднаха в захлас от биографията на Бойко Борисов и прикриха усърдно информацията, че бившият охранител е сред неколцината основни ръководители на СИК. И то при положение, че Борисов от главен секретар на МВР и кмет на София пое юздите на държавното ни управление!
Разбира се, че назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС е гаф, особено за БСП, която не би трябвало да предлага такъв крупен медиен собственик да оглави контраразузнаването на България. Но нали Пеевски всъщност не остана и ден в това ведомство? Нали Народното събрание начаса гласува освобождаването му? Нали С. Станишев за кой ли път се кае, че е допуснал тежка грешка и че се извинява пред гражданството? Тогава защо „моралистите“ продължават да громят случая Пеевски, и то като най-невъобразимото, най-страшното покушение върху държавността и морала през последните двайсет и три години?
Защо правят от Пеевски единствения пример за задкулисие, за олигархия, за грабеж на народния труд по време на българския преход? Пеевски вероятно е един от образците на стремително и необяснимо бързо забогатяване. Но дали чрез него не се прикриват най-типичните и най-баснословно богатите олигарси, в чиито джобове потънаха през преходния период четирийсет или петдесет милиарда народни пари?
Не ми е ясно защо се спестяват, или се тушират, няколко момента от житието на Пеевски. На първо място, че медиите, на които Пеевски е собственик, през предишните четири години брутално, с безобразна тенденциозност и агресия, коленичеха безсрамно пред ГЕРБ и лично пред Борисов и Цветанов, организирайки удари по всеки, който дори и хипотетично представлява някаква, макар и едва блещукаща опасност за двете персони, застанали начело на държавата.
На второ място, че Пеевски е ръководен кадър на ДПС, който верноподанически служеше на друга партия – ГЕРБ, на нейния лидер Борисов.
На трето място, за Пеевски се пишеше, че е следовател, човек от новите служби на сигурността, че по време на тройната коалиция е бил зам.-министър, разследван във връзка с повдигнати обвинения срещу него и съответно изчистил името си в резултат на официален акт на съдебната власт. Сиреч, за разлика от повечето политици, неговата невинност е удостоверена с държавно постановление.
И тъй като според мен Делян Пеевски никога не е играл главна роля в задкулисните игри на българската олигархия, и тъй като официално е потвърдено неговото неучастие и невиновност във връзка с криминална дейност, в мен се породиха съмнения във връзка с ожесточеното преповтаряне на темата Пеевски.
Попитах себе си: откъде може да извира несекващото възмущение, покъртителното ожесточение на хора, наметнали плаща на непорочността и медийно озвученото целомъдрие? И лека-полека стигнах до извода, че зад такова нарастващо като ураган негодувание се крие най-обикновен, най-тривиален човешки страх на двама души!
Че всичко е свързано с дълбок, хомеричен по мащабите си, конфликт в последните месеци преди изборите, който се е разгорял между Борисов и Цветанов и между техния медиен покровител Делян Пеевски, и стоящия редом с него икономически застъпник на ГЕРБ Цветан Василев. Паниката у Борисов е била предизвикана от мрака в обещанието на Пеевски да устрои безпощадна вендета на двамата държавни мъже.
ОБЯСНЕНИЕТО
Познавайки отлично Пеевски и поводите за неговия гняв, Борисов и Цветанов са изпаднали в ужас, че ако Пеевски оглави контраразузнаването, той моментално ще пристъпи към разследване и на аферата Сретан Йосич, и на смъртта на Мишо Бирата и съпругата му, и на версията за убитите длъжници от служители на охранителната фирма на Борисов „Ипон“, и на промяната в собствеността на СИбанк: от Славчо Христов на Цветелина Бориславова, и на вероятните свързаности на отпечатаните нелегално изборни бюлетини с щаба на герберите, и на слуховете за комисионите, получавани от височайшите особи, и пр. и пр. Борисов и Цветанов са осъзнали още през първите дни на новия парламент, че Пеевски няма да ги „потупа по рамото“, че той, като бивш съобщник ще забрави и прошки, и милосърдие! Днес, няколко месечното напрежение и говорене по случая Пеевски, извън политическия резонанс, има вече една реална последица/полза за Борисов и Цветанов – Пеевски повече не представлява опасност за тях! Сегашните власт и прокуратура няма да повдигнат сериозно обвинение срещу Бойко Борисов и Цветан Цветанов. „Моралът“ на протестиращите и непрекъснатите атаки срещу Пеевски успяха да гарантират на Борисов и Цветанов, че ги очакват козметични правосъдни процедури, и нищо повече!
СВЕЩЕНАТА КРАВА „РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ”
Твърдение № 5: БСП провежда погрешна политика, като подлага президента Плевнелиев на твърде сурова критика.
Истината обаче е в това, че действията на президента, с които той нарушава основополагащи начала на своите държавнически задължения, не би трябвало да получават индулгенция от гражданите, в това число от БСП.
Интересно ми е да разбера поради какви причини същата улица и същите медии, а и същите вътрешнопартийни опозиционери, за които пиша, и които с умиление посрещнаха избора на Росен Плевнелиев за президент, считат за кощунство човек да надзърне в придвижването на сина на номенклатурния кадър на БКП от Благоевград до солиден милионер на българския преход? Толкова ли е необичайно любопитството ни дали Плевнелиев действително обслужва олигарси като Иво Прокопиев, докато говори вдъхновено против монополите и олигархията? Каква е предисторията на прехвърлените му парични маси в офшорната кипърска зона? Как тъй един президент сваля доверието си от правителството на Орешарски, още преди то да е дало поне минимални свидетелства добро ли, лошо ли чини? Кой го подтикна да застане изцяло зад протестите, обявявайки ги за изразители на волята на целия български народ? И защо вътрешнопартийните опозиционери, които така са се загрижили за интересите на президента-бизнесмен, го смятат за свещена крава? Кое ги подтиква да слагат знак на равенство между президентската институция и президента? А ако президентът всъщност дискредитира институцията президентство и държавата, ако милее повече за чужди интереси, а не за интересите на отечеството ни? Ако се окаже, че не президентът Росен Плевнелиев, а вицепрезидентът Маргарита Попова, също кадър на партия ГЕРБ, пази скрижалите на президентската институция (доколкото ги има!)?
ПЪРВАНОВ ГОВОРИ ЗА ПРИЯТЕЛСКИ И СЕМЕЙНИ КРЪГОВЕ НА СТАНИШЕВ
Твърдение № 6: В БСП важните решения ги вземат приятелски и семейни кръгове на председателя Станишев.
Истината е, че щом Първанов разполага с факти за подобен подход на Станишев, той е длъжен да даде публичност на конкретните си свидетелства и да занимае с тях контролната комисия на партията. Не мога да си представя, че бивш президент на Р България би си позволил да отправя такива тежки обвинения към председателя на БСП просто защото живеем във времето на клюки, мръсни слухове и доноси. И все пак, ако е подал ухо за клеветите? При такова заявление на бивш президент и бивш председател на БСП, което, както се казва в юриспруденцията, злепоставя доброто име на потърпевшия, Станишев вече няма друг ход освен да поиска данните и фактологията, с които разполага Първанов, да бъдат публично оповестени. И тогава да се види кой кум, кой сват, кой на булката брат!
КОЙ И ЗАЩО ИСКА НЕЗАБАВНО ОСТАВКАТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БСП?
Твърдение № 7: Станишев, ако има морал, трябва незабавно да подаде оставка.
Истината е, че оставката на Станишев би трябвало да се иска на партиен конгрес. Председателят на партията подава оставка не по желание на вътрешнопартийната опозиция, а ако той сам реши да се откаже от този пост, или е нарушил съответните уставни формулировки. Би могло да има и друга възможност, заобикаляща устава, но тя се превръща в действителност, когато вътрешнопартийната опозиция разполага с мнозинство в партийните структури и организации. На такова мнозинство вътрешнопартийната опозиция не се радва.
С мнозинство на одобрение в БСП разполага Станишев. Така че другарите е нужно да се запасят с търпение до следващия партиен конгрес, а тогава делегатите ще решат кой да е председател на БСП през следващите години. Предложението им председателят на БСП да се избира не от конгрес, а в резултат на вътрешнопартиен референдум, е твърде екзотично, за да бъде възприето просто така.
Най-упоритият и последователен критик на Сергей Станишев е Татяна Дончева. Тя, както казах, обяви публично, че се готви за възглави нова лява партия. Вероятно е преценила реалистично силите и авторитета си в лявото пространство, за да излиза с такива заявления. Аз мисля, че нейният конфликт не е само със Станишев, а и с БСП каквато е, и каквато вероятно ще продължи да бъде. Тя не иска да се примири със „статуквото“ в БСП, държи на бързите промени, които качествено биха обновили партията. И това е порив, който увлича! Но тя приема за „статукво“ и историческите традиции на БСП, и положителното отнасяне към социалистическия период, и предпазливото отношение на БСП към новия цивилизационен избор. Тя призовава: тук е Родос, сега трябва да се възползваме от световните процеси, да сме на страната на силния, за да оправим държавата си, сега е нужно да се освободим от „баласта“, който сме принудени да наследяваме от миналото и кадрите на БКП. Затова и залага на умните, моралните, младите. Затова и гледа на идеологиите като на нещо изживяно, готова в името на прагматизма да прегръща и леви, и либерални идеи. Ако д-р Желю Желев, като либерал, скъсал с предишното си верую – марксизма, създаде партия, Дончева би била чудесен водач на лявото й крило. Днес Татяна Дончева продължава да членува в БСП и защото още не е окончателно готова с проекта си за нова партия, и защото ръководството на БСП така реализира принципа на вътрешнопартийната демокрация.
По-сложен е въпросът с Центъра за дискусии, основан от Георги Първанов. Аз намирам за прекрасна идеята да се създадат дискусионни клубове в лявото пространство, в тях да се провеждат дебати по най-важните страни на съвременното ни развитие, на националните леви сили, на БСП и пр., и пр. Смущава ме обаче това, че функционирането на формацията за дискусии не е съгласувано с легитимното ръководство на партията, а духът на изказвания на форума в НДК беше конфронтационен по отношение на Станишев и днешната партийна политика. Едни такива настроения по-скоро напомнят за обособяването на фракция, която се готви да използва дискусионните клубове за овладяване на партийната власт, или за набирането на сили за бъдещи свои сепаративистки действия. На форума в НДК взе участие и Татяна Дончева. Въпреки че Първанов първи я издигна на ръководен пост по времето, когато „освобождаваше“ партията от кадри, за които смяташе, че са предани на Жан Виденов, не допускам Георги Първанов да се коалира с Дончева дори и в по-късен период. Между тях вече са натрупани твърде много различия и противоречия, за да могат да се движат в една и съща посока.
КАКВО ДА СЕ ПРАВИ, ИЛИ ЗАЩО СТАНИШЕВ МЪЛЧИ
Твърдение № 8: В централните ръководни органи на БСП, както и в първичните организации не протича пълнокръвен диалог, важни решения се вземат от тесен кръг функционери, ролята на Националният съвет е подценена.
Истината е, че в този аспект критиците на партийното ръководство и лично на С. Станишев упражняват основателна критика. И според мен в БСП диалогът е сведен до минимум, не се използва потенциалът на легитимни органи като Националния съвет, странно е защо тъкмо през последните месеци оредяха заседанията му. Уязвима е ситуацията, когато се стеснява кръгът на хората, които обсъждат и вземат решенията. Смущава и това, че Станишев, който се изказва по инцидентно възникнали дилеми, от доста време избягва да взема отношение във връзка с фундаменталните проблеми на днешното ни развитие, по курса на правителството, по характера на грешките, които то допуска, по естеството на протестите и пр.
В БСП продължава неумението да се диалогизира с интелигенцията и младите хора, и то при положение, че едва ли в друга бивша социалистическа държава има толкова качествена и многобройна лява интелигенция. Доколкото съществуваха дискусионни клубове на централно равнище, и те замряха. Безпокои ме, че партията не се обогати с най-талантливите млади попълнения на нацията, че младежките ни организации живеят скучно и безинтересно. Най-лошо е, когато чиновническият манталитет замени творческите импулси. Не се наблюдават реални сблъсъци на мнения и идеи, въображението и гражданската смелост все повече се превръщат в дефицитни качества.
Тук аз не пиша за споровете и ударите под кръста, за отмъщенията заради замразени кариери, тях ги има в предостатъчно количество. Дори и апаратът на партията, доколкото функционира, едва ли е впрегнат във всекидневна творческо-организационна работа. Връзките с градовете и селата, с организациите по места са епизодични, във формата на така наречените десанти. В електронните медии БСП продължава да е изолирана, независимо дали участва във властта, или не. Представителите на БСП в информационните блокове на различните телевизии обикновено са едни и същи лица, повечето от тях неинтересни като личности. Недостатъчно се използва интернет мрежата, а в нея биха могли да се наложат продуктивни форми за вътрешна и външна информация, за диалогизиране с привърженици и опоненти на левицата, за представяне на истински културни творби и творци, на иновации в икономиката и науката, за диспути върху актуални теми и проблеми. В това отношение младите кадри на БСП могат да играят водещи роли.
Както се вижда, аз ни най-малко не призовавам да се премълчават недостатъците вътре в партията. Не мога да приема обаче, когато верните анализи и критичните оценки се подменят от високопарни морални проповеди и симулиране на искреност, зад които се зъбят лични интереси, страсти и обиди, фактическа подмяна на левите ценности.
ОБОБЩЕНО
Около десетина видни дейци на БСП всеки ден по медиите отправят критики към партийното ръководство и директно към Станишев за допускани от тях крупни пропуски и грешки, за нанесени вреди на народната и партийната кауза, задълбочавайки представата, че в БСП „има нещо гнило“. Може би Станишев предполага, че като мълчи и не дава отговори, критиките ще заглъхнат, че съгласието ще настъпи по Божия воля, че всичко ще оттекне като камък, хвърлен нахалост. Но не е така. И няма да бъде. Затова очаквам от председателя на БСП оживление в полемиката му по конкретни въпроси, полемика, която да се развие на различните нива на идеен и организационен живот в партията. Очаквам Станишев да направи опити за съхраняване на ценните идеи и кадри. Но и да прояви категоричност, когато се наложи. Очаквам задълбочено и многостранно, съвестно и открито Станишев да разкрие своята гледна точка и виждане като председател на БСП.
В този текст „Полемика или разкол в БСП“ се ограничавам с регистрирането на тревожни симптоми, за които ръководството на БСП сякаш остава глухо. Симптоми на заболяване, което би могло да се утежни. Същевременно предупреждавам: прекаленото уповаване върху щастливите разрешения е нож с две остриета.
