Нова Зора

“Путин взе решение. Случвало се е в историята на Русия два пъти.

Това е обявяване на война”

През миналата седмица премиерът Дмитрий Медведев постави ребром въпроса: или се променя икономическият модел на страната, или отиваме в джендема. На инвестиционен форум в Сочи за същото говори и министърът на икономическото развитие Алексей Улюкаев. Според мнението на известния икономист президентът на консултантската компания „Неокон“ Михаил Хазин изказването на Медведев е просто бледо проявление на войната между руските елитни групировки, зад които стоят много по-могъщи сили. Какво обединява Путин, Обама и Ротшилдите? И кой е патронът на Медведев и Улюкаев?

- Михаил Леонидович, в края на миналата седмица министър-председателят Дмитрий Медведев публикува статия за икономическия избор на Русия (1).

Най-общо, нейният смисъл е държавата да стане компактна и ефективна, да създава привлекателен инвестиционен климат (предполага и съдебна реформа), заедно с обществото да контролира монополите, да подкрепя бизнеса, образованието и иновациите, растежа в регионите, но да се помага на неконкурентните производства, е безсмислено и мнозина трябва да се подготвят за съкращения, за преподготовка, за нова работа, преселване, в противен случай ние ще се озовем в пропастта. Но нали всички тези начинания ще ни доведат до множество конфликти. Готово ли е правителството на Медведев за тях?

- Първо, аз не чета статиите на Медведев, нямам време да чета безсмислени текстове. Второ, действително е странно, Владимир Путин заявява, че трябва да се поддържа нивото на живот и да се изпълняват майските укази (2), а неговият първи министър с “честни сини очи” на форума в Сочи твърди, че е излишно да се запазват работните места. Какво се случва? Ето, обяснявам - необходимо е да се върнем две десетилетия назад.

В света до известно време съществуваше само един финансов елит, и всички наши държавни дейци, появили се в 1991 г., се наредиха в този елит, просто защото нямаше къде другаде. Но не са хора от мащаба на Ленин и Сталин. После възникна криза,чиято причина е описал още Адам Смит, който казва, че за задълбочаване на разделението на труда е необходимо разширяване на пазара. Първото мощно разширяване бе по време на Първата световна война, след това - през Втората. В периода на разпада на СССР имаше още едно разширение, но сега е невъзможно.

Как да се спасим от ситуацията? Необходимо е да се стимулира търсенето, да се дават пари на населението, но ето днес са раздадени доста кредити, и значи трябва да се промени финансовата система, да се въведе нова валута и да се кредитира с нея.

През 2011 г. се взема решение (от МВФ.–Бел. ред.) да се създаде Централна банка на централните банки, която да отпуска пари в специална валута и да оптимизира световната парична система. И ако всички политици са под контрола на финансовия елит, то отказ от такова решение не е възможен.

Какво да правят? (тези, които са против намеренията на МВФ)? Трябва да стане така, че МВФ да не може да функционира. И етокак шефът на МВФ Доминик Строс-Кан “го хващат по бели гащи”, обвиняват го в изнасилване на камериерка от Гвинея (3) и Кан напуска поста си.

Мои познати, които работят в администрацията на президента, ми звънят и питат: “Какво означава делото срещу Строс-Кан?”. “Но за какво дело става дума?” Знаете ли, казват ми те, допреди делото срещу Строс-Кан темата за създаването на Централна банка на централните банки се обсъждаше на всички международни срещи на държавните глави - Г-8, Г-20 и т. н. А след неговия арест тя внезапно изчезна. “Но защо се учудвате? В резултат днес тази тема я няма.”

След делото “Строс-Кан” емисията (а именно тя, както вече казах на лекцията си в Екатеринбург, е единственото спасение в условията на криза, когато структурата на транснационалните компании е икономически неизгодна, а е невъзможно да се разширява пазарът) се оказа в ръцете на Белия дом, във Вашингтон. И сега всички разбират, че ако някой е против, веднага ще се намери и ...камериерка.

И ето тук стана разкол сред елита. Първата група (на Обама.-Бел. ред.) се застъпва за преформатирането на цялата финансова система: създаване на няколко независими валутни центрове на доларова основа, на евро, на юан, на рупия и на рубла, на базата на силно разширения Митнически съюз (4).

Другата група (на МВФ.– Бел. ред.) смята, че е необходимо да се запази всичко както си е, и да си върне властта над Федералния резерв. Тя започна да пробутва за поста шеф на Федералния резерв Лари Съмърс. През 90-те години този деец даваше препоръки на Чубайс как да провежда реформи в Русия. Съмърс е колоритна личност, няма къде да му сложиш печат, даже в САЩ го наричат клептоман... Обама и неговата група не го искаха, му казаха: ако пречиш, ние в 2014 г. ще ти спретнем криза. Миналата седмица обаче въпросът със Съмърс бе решен - оттегли си кандидатурата, и буквално на следващия ден Путин произнесе своята реч във Валдай (5), в която каза, че на Русия е нужна нова идентичност, че хомосексуализмът не е нашият профил, и други неща. Разбирате ли откъде духа вятърът?

- Как конфликтът сред световния елит се отразява върху руските властови групи?

- Едновременно с тези процеси и след делото срещу Строс-Кан руският елит също се раздели на две. Едната част реши, че трябва да се развива независим финансов център, а другата – че трябва да остане в подчинение на  МВФ и всички опити за независимост да се мачкат с желязна ръка. Координатор на първата група е Ротшилд, а на втората, разбираемо – МВФ. Тези, които у нас наричат “семействени” политолози, или “либерали”, другаруват с МВФ. А тези, които наричаме “патриоти” и “силовици”, дружат с Ротшилдовите.

Ротшилд започнаха радикално да променят политиката си. Те например “изхвърлиха” своите бивши партньори Виктор Векселберг, Михаил Фридман, и т. н., и продадоха реалния актив на ТНК-ВР (6) на Игор Сечин (7), на когото дотогава в западната преса му създаваха репутацията на “кървав кагебеец”. Какво говореше тогава Виктор Векселберг? “Докато аз съм ръководител на ТНК-ВР, аз съм уважаван по света човек, а ако я продам, превръщам се просто в богат евреин”. От гледна точка на Ротшилд тази сделка е безсмислена. Какво получават те срещу продажбата на реални активи? Хартийки, които едва ли не сами печатат. Но на практика това е стратегически съюз, и демонстрираха с кого ще дружат в Русия.

- Тоест Ротшилд сега стоят зад напускането на световната доларова система и за създаванетона валутни зони?

- Те преместиха дори щаб-квартирата си от Лондон в Хонконг....

- Как се развиваше конфликтът между руските групи?

- Сред елита има разкол. Една от групите, която курира Волошин (8), започна процес по лишаването на властта на Путин от легитимност, т. нар. Болотной процес (9). Неговата цел бе да не се допусне Путин да дойде в Кремъл с мандат от народа и следователно с правото да прочиства елита. Първите си два срока като президент той бе с мандат от елита. Но никого не можеше да изчисти, както наетият генерален директор не може да промени състава на Съвета на директорите.

След това започнаха проблемите по създаването на Митническия съюз. Отначало го курираше Сергей Глазев, но него го гонят от поста отговорен секретар на комисията по Митническия съюз. И фактически на негово място назначават Виктор Христенко, и заедно с Игор Шувалов започват да бавят развитието на Митническия съюз. А Глазев го назначават на поста съветник на президента и едновременно за член на националния банков съвет. Това се случва през август м. г. След това “либералната” команда решава, че постът председател на Централната банка е тяхна частна собственост иискат да издигнат Алексей Улюкаев. Но не им се получава. МВФ бие тревога, заявявайки, че Улюкаев е най-добрата кандидатура за този пост. И в този момент се посочва фамилията Глазев. Между другото, помните ли кой я посочи? Вестник”Гардиън”. Същият, който публикува Сноудън и тясно дружи с Асандж. Това е вестник на Ротшилд. Сред “либералите” настъпва истерия, тичат при Путин и обясняват, че Глазев “ще направи бели” в отношенията с МВФ и може да попречи на набелязания икономически ръст. Какво се случва по-нататък? След като Путин обяви Елвира Набиулина (10) за шеф на Централната банка, се случва кризата с Кипър и става ясно, че в Русия започва икономически спад.

- Какво следва оттук нататък?

- Възможни са два сценария. Първият е запазването на сегашната валутна система и отписването на финансови задължения чрез война. Именно привържениците на този сценарий искаха да нанесат удар по Сирия с надеждата, че тогава Иран ще удари по Израел, ще започнат безредици и е възможно много да се отпише от баланса.

Другият отбор, за който играе Обама, смята, че в никакъв случай не трябва да се нанася удар, а да се създадат нови валутни зони. Но при Обама сега ситуацията е сложна. Той не иска и САЩ да губят лидерството си. Обаче ако прочетете последната реч на Обама в ООН, той направо казва: “Момчета, ние вече нямаме сили да държим ситуацията под контрол. Ако не ни помогнете, ние ще си тръгнем от световните позиции и на вас тогава ще ви стане по-зле”.

- А какво се случва с икономиката в нашата страна?

- В нашата страна икономическата криза има субективен характер. Ние сме в състояние на спад, от началото на годината БВП спадна с около 2-2,5 %, към края на годината ще достигне 3-3,5 % и правителството се опитва да намери изход в девалвацията на рублата. Между другото, забелязахте ли, как бързо се повишиха цените на бензина? Ще запитате, как така? Ние добиваме нефт, преработваме го, а цените растат. Ами защото цялата ни нефтена промишленост е кредитирана от ей там, на Запад. И балансите на нашите корпорации се представят в долари, затова доходите в долари не трябва да падат. Но девалвацията на рублата нарасна. Тяхната цел бе да девалвират рублата толкова, че да преустановят икономическия спад, девалвираха я с 15 % - спадът не спря. По мои сметки, за да се преустанови спадът, е необходимо рублата да се девалвира с 40 %. Но е невъзможно, защотоще означава фалит на банковата система и на най-големите корпорации, в това число и на държавата. Преустановиха девалвацията и започнаха да съкращават бюджета, тоест неговите разходи. За “либералите” няма изход. И Медведев, и Улюкаев започнаха, извинявам се за израза, да говорят празни приказки и да плашат, че скоро всичко ще е много лошо. При това твърдят, че няма икономически спад. Но пък на всички ще им е зле... Странна позиция.

- А какъв изход бихте предложили Вие?

- У нас по официални данни вносът възлиза на 300-320 млрд. долара годишно, а реално е повече – към 400 млрд. Да си представим, че започваме да се занимаваме с импортно заместване, със замяната на вносните продукти с такива родно производство. За 10 години ще успеем да заменим импорта с 200 млрд., тоест без проблеми ще осигурим икономически ръст около 5-7 %. При това да се заемем с импортно заместване, не е чак толкова сложно. Казахстан започна анологична програма преди четири години, и тя се развива успешно. Макар че имат проблеми с инженерните кадри, програмата работи добре. Е, ние нямаме проблеми с инженерите, но пък нищо не се случва...

Има една тънкост обаче. За хората, които ръководят правителството и Централната банка, слънцето изгрява във Вашингтон и те не могат да си позволят да отнемат тези 200 млрд. от своите най-добри приятели. Затова, докато те са на власт, нищо няма да се промени.

- И какво ще се случи със социалната сфера? Какво означават заявленията на Медведев? Доколко далеч може да отиде държавата, за да се избави от социалните дейности?

- Не може да се предава населението. Докато има възможност, Путин ще удържа ситуацията. При това в САЩ и ЕС нямат шанс да запазят своята социална политика, а у нас съществува във вид на ресурс на импорто-заместването. Защо Путин разкритикува през април правителството, че не изпълнява неговите укази? Путин ги пита: защо не ги изпълнихте? А Сурков отговаря: “Как да не сме изпълнили? Всички точки са изпълнени”. Путин им казва: “А по съдържание?”. На което Владислав Сурков (11) отговаря: “Какво съдържание? 15 години никакво съдържание нямаше”. Всички знаят съдбата на Сурков... Но с това процесът не свършва.

Всички знаят, че август е тежък месец. Какво се случи през август тази година? От гледна точка на руския елит беше къде-къде по-тежък от август 1998 г. През онзи август на 98-ма елитът не пострада. През тази година Путин взе решение, което преди него е вземано в историята на Русия само два пъти. В 1937 г. това струваше не само постовете, но даже живота на повече от половината елит. През 50-те години струваше поста секретар на ЦК на КПСС на Георгий Маленков. Путин взе решение, че започването на наказателни дела срещу чиновници повече не бива да се съгласува с висшестоящата администрация. Това е обявяване на война. Буквално след седмица и половина скоропостижно почина ръководителят на управление “Кадри” на администрацията на президента генерал-лейтенант Владимир Кикот. Повече от това не мога да коментирам.

По-нататък е историята с “Уралкалий”. Групата в подкрепа на Волошин-Шувалов, Дворкович и прочие нищожества агресивно се нахвърлят върху Беларус. В един момент им казват “Шшшт!”, и те млъкват. А след това става ясно, че в Беларус са поканили не само някой си Баумгартнер, когото никой не познава, но също Керимов и Волошин. Някой съмнява ли се какво щеше да им се случи, ако бяха заминали за Беларус? Затова ако някой има тесни връзки с компании, които се “покриват” от Чубайс или Волошин, настоятелно им препоръчвам да си потърсят друг “покрив”.

WWW.TELEGRAFIST.ORG

Превод Атанас Стойчев

Бележки на преводача

1. Става дума за доклада на премиера на РФ Дмитрий Медведев „Икономическо развитие и качество на живот: предизвикателства и перспективи“, изнесен на 12-и международен инвестиционен форум „Сочи 2013“, проведен на 27 и 28 септември.

2. На 7 май 2012 г., след встъпването си в длъжност президентът на Руската федерация подписа редица укази, определящи основните направления за развитие на държавата в политическата, социално-икономическата, военната, научната, образователната и други сфери. По същество в тези укази бяха заложени предизборните обещания на Путин, а заради това държавният глава въведе практиката на регулярни тематични съвещания с ръководството на президентската администрация и правителството на Русия за изпълнението на своите разпореждания.

3. Доминик Строс-Кан е френски политик, икономист и адвокат, член на Социалистическата партия (нейното дясно крило). На 28 септември 2007 г. бе избран за изпълнителен директор на МВФ. Негова е идеята за създаването на Централна банка на всички централни банки. Той бе смятан за възможен кандидат на социалистите за президент на Франция на изборите през 2012 г. като опонент на Никола Саркози. На 14 май 2011 г. бе задържан от полицията в Ню Йорк с обвинение за изнасилване на камериерка от „Софител Ню Йорк хотел“. На 12 юли 2013 г. Строс-Кан стана член на Наблюдателния съвет на Всеруската банка за развитие на регионите (ВБРР), като банката напуснаха представителите на JP Morgan. ВБРР е банка на световния нефтен гигант „Роснефть“.

4. Митническият съюз в рамките на Евразийската икономическа общност е форма на търговско-икономическа интеграция на Беларус, Казахстан и Русия, предвиждаща единна митническа територия, в пределите на която стоките не се облагат с мито и ограничения от икономически характер, с изключение на специални защитни, антидъмпингови и компенсационни мерки. Страните-участнички прилагат единна митническа тарифа и други единни мерки за регулиране на търговията със стоки с трети страни.

5. Виж публикацията „Да възстановим целостта на историческата тъкан“ във в. „Нова Зора“, бр. 38, 2013 г., http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=article&id=5323:davyzstanovimcelosttanaistori4eskatatykan&catid=471:broi-38-2013&Itemid=125

6. ТНК-ВР е една от най-големите руски нефтени компании (трета в Русия по обем на добив на нефт). Името й произлиза от наименованията на съучредителите – руската „Тюменская нефтяная компания» и британската ВР („British Petroleum“). През октомври 2012 г. бе обявено предстояща покупка на компанията от руския държавен нефто-газов гигант „Роснефть“. На 21 март 2013 г. бе съобщено за финализиране на сделката по покупката на 100 % от ТНК-ВР.

7. Игор Сечин е руски политически деец, бивш заместник-ръководител на администрацията на президента на Русия Владимир Путин; от 12 май 2008 г. до 21 май 2012 г. е вицепремиер на Русия. В момента е президент на държавната нефтена компания „Роснефть“.

8. Александър Волошин, бивш ръководител на администрацията на президента на Русия в периода 1999-2003 г.

9. От името на „Болотная площадь“, площад в Москва, място, където обикновено протестират привържениците на дясната либерална опозиция в Русия през последните години. „Болотная площадь“ и „Болотная набережная“ бяха местата където се провеждаха митингите на опозицията под наслов „За честни избори“ в периода 2011-2012 г. Площадът е и средище на младежи, членове на неформални субкултурни общности.

10. Елвира Набиулина, руски икономист, бивш помощник на президента на РФ. От 24 юни 2013 г. е председател на Централната банка на Русия.

11. Владислав Сурков, руски политик, автор на т. нар. концепция за суверенната демокрация. Доскорошен вицепремиер на РФ в правителството на Дмитрий Медведев, ръководител на апарата на правителството (2012-2013).