СЛЕД АРЕСТИТЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА „ЗЛАТНА ЗОРА”
След силния обществен и международен натиск за решителни действия и обявените от дясното правителство на Андонис Самарас намерения за „нулева толерантност” към неофашистката партия „Златна зора” политическата обстановка в Гърция се развива скоротечно. В момента, в който “Нова Зора” написа за кървавите изстъпления на гръцките неофашисти, главатарите на престъпната партия, начело с нейния фюрер Михайлолиакос, бяха зрелищно арестувани и затворени в сграда № 6 на Военното училище „Евелпидон”. По-късно се предаде и заместникът на „фюрера” - Христос Папас и числото на арестуваните стана 6 души. Разпитът на четирима от тях: Касидиарис, Лагос, Панайотарас и Михос приключи в 10.00 ч на 2 октомври.
Както можеше да се очаква, те заявиха, че обвиненията срещу тях са неоснователни. Наглостта им стигна дотам да твърдят, че фашисткият устав на партията е фалшификат, че те нямат нищо общо с нацизма, с кървавото нападение над младежите от левицата и убийството на рап-певеца Павлос Фисас. Касидиарис, Михос и Панайотарас, бяха освободени същия ден, като за Касидиарис, който е и оперативен ръководител на „Златна зора”, бе заплатена гаранция от 50 000 евро. В ареста останаха и шефът Михайлолиакос, заместникът му Хр. Папас, който има неблагоразумието да си признае, че е неонацист, и в чийто дом бяха намерени безспорни доказателства за това – 3 пистолета без разрешителни, немски щик, метални боксове, две каски с пречупени кръстове и знаци на SS, портрети на Хитлер с надписи „Златна зора”, щандарти с пречупени кръстове и други дрънкулки. В ареста остана и Лагос, който е пряко заподозрян в убийството на Фисас.
На 2 октомври Никос Михайлолиакос се извини за напрежението, създадено от „Златна зора”, като каза, че съжалява за убийството на рап-певеца и „осъжда насилието, откъдето и да идва то” (тук цитира буквално премиера Самарас по повод убийството на Фисас), не знаел членове на „Златна зора” имат престъпно поведение, а партията му водела само парламентарна борба и че той не е последовател на нацистите. Явно извинението е било част от защитната схема на адвокатите му, само че не кореспондира с предишното му изявление пред в. „Емброс”, че няма нищо против да бъде наричан фюрер, нито с декларациите му на митинга пред атинската община през 2009 г., когато заяви: “Когато станем по-силни, ние ще бъдем безмилостни. Ако е необходимо да се пуска кръв, ние ще го направим! Ако е необходимо, ние не сме демократи”. Не обяснява и какво правят в дома му големият портрет на Хитлер, статиите му във възхвала на немския националсоциализъм и оръжието, за което няма разрешително. Въпреки адвокатските хватки той остана в ареста и бе преместен в затвора „Коридалос”, чиято обстановка Михайлолиакос отлично познава, тъй като е лежал там за същите престъпления. Както се полага по вдъхновяващата го традиция, в затвора през осемдесетте години бе зачената и „Златна зора”. Обвинението, което му се повдига, е „за създаване и ръководство на престъпна организация”.
Такава е хронологията на събитията, но с тях съвсем не свършва политическата одисея на правителството, напротив, едва сега започва. Голямото изпитание, пред което Самарас и правителството му са изправени, е да отговори на обществено-политическотото очакване и огромния натиск не само вътре в страната, а и от ЕС, за това, че не е в състояние да изпълни собствените си ангажименти за „нулева толерантност” към надигащия се неофашизъм в Гърция. Изпитание, трудно за самия Самарас и екипажа на неговата лодка, при положение, че само преди месец той и приближените му имаха идеи за „нова десница” и „сътрудничество със сериозните хора от „Златна зора”.
Ако прояви нерешителност, вътре в страната го очакват политически атаки от ляво дори и от ПАСОК и реална опасност от предсрочни парламентарни избори, които най-вероятно ще загуби.
Димитрис Пападимулис, един от заместниците на ляво радикалната и главна опозиционна сила „Сириза”, известен със своята умереност, каза ясно: “Сириза” ще превърне тези избори в двоен референдум - срещу нацистите и срещу Меморандума, те ще са трамплин, за да ги спечели и да стане новото мнозинство в парламента.”
Отвън натискът не е по-малък и съдбоносен за Самарас. Дори крайно десният френски „Национален фронт” на Марин Льо Пен анатемоса гръцките неофашисти. В изявление за печата г-жа Льо Пен заяви: „Ние поставяме в един чувал палача от Норвегия Брейвик и гръцката „Златна зора”. От ЕС също са категорични, че „Ако гръцкото правителство не се справи със „Златна зора” и другите фашистки групи, гръцкото председателство на ЕС през 2014 г. е неприемливо”. Това означава загуба на много пари и протекция, от които Гърция отчаяно се нуждае. Самарас просто е принуден да лавира, обявената „нулева толерантност” и изявленията му в САЩ, че „арестуваните от „Златна зора” ще бъдат съдени за престъпна дейност”, по същество дават да се разбере, че не вижда място за „Златна зора” в политическата система на Гърция. Но засега това са само изявления и Самарас е наясно, че правителството не може да забрани съществуването на политическа партия, била тя и неофашистка. Единственото, което може да направи сега, е да прокара закон в парламента за орязване финансирането на партията, което министърът на обществения ред Дендиас вече обяви като намерение. Целта на това мероприятие вероятно е да се внесе разединение в ръководството и да се омаломощи „Златна зора”, да предизвика разпускането й, или поне до смяна в лидерството и реорганизация, с цел да получи приемлив за обществото и западните партньори вид. Тук обаче сметките изпускат някои реалности, а именно строгата военна йерархия, в която думата има единствено „фюрерът”, и фанатизмът в “Златна зора”. Прокурорското обвинение за „престъпно сдружение” е ход, който може да постави извън закона „Златна зора”, но успехът не е гарантиран - може да се окаже, че правителството мотивира обвиненията срещу членове на партията с прихванати със СРС телефонни разговори, за чиято употреба не е дадено разрешение от съда. Делото може и да се проточи и усложни заради правни вратички в закона и процедурни грешки при разследванията. Проваленото обвинение може да се върне като бумеранг към правителството с всички трагични последствия за бъдещето.
Ако все пак съдът постави извън закона и постанови разпускането на „Златна зора”, нещо, което поне засега е малко вероятно поради дълбокото проникване на неофашистката партия в структурите на полицията и армията и дори на съдебната власт, политическата ситуация за правителството пак ще е неблагоприятна. Ако „Златна зора” бъде забранена, трябва да се направят частични избори в 15 региона, където са избирани депутатите й и където живее повече от половината население на Гърция. А вероятността парламентарният вакуум от 18 места, оставен от „Златна зора”, да бъде запълнен от „Сириза”, е голяма. Но и това не е толкова страшно за управляваващата коалиция НД-ПАСОК, защото парламентарното мнозинство няма да се наруши чувствително.
Не така стоят нещата от политическа гледна точка обаче. Частични избори в най-големите общини в страната - Атина, Пирея, Атика, Солун и Етолия, Ахая, Лариса, почти сигурно ще бъдат спечелени от „Сириза” и ще засилят нейните позиции в политическата битка, а това е началото на края на политическата смърт на правителството. При такова развитие на ситуацията предсрочните парламентарни избори в Гърция дори могат да изпреварят тези за Европарламент през пролетта на 2014 г.
