ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС – бащата на магическия реализъм, навърши 86 години на 6 март 2013 г. Писател, журналист, издател и общественик, Габо, както го нарича цяла Латинска Америка, е роден в Колумбия през 1927 г. Често го номинират за най-известния представител на магическия реализъм. В много негови произведения основен мотив е самотата... Маркес получава Нобеловата награда за литература през 1982 г., а сред вечните му произведения остават „Сто години самота”, „Любов по време на холера”, „За любовта и други демони”, “Няма кой да пише на полковника”, “Есента на патриарха” и др. Няколко крилати фрази на великия автор са поместени във flavorwire.com., откъдето редакцията ги препечатва.
• „Не е вярно, че хората престават да преследват мечтите си, защото остаряват. Те остаряват, защото престават да преследват мечтите си”
• „Те живяха достатъчно дълго заедно, за да знаят, че любовта е винаги любов, по всяко време и навсякъде и става по-устойчива с приближаването на смъртта”
• „С нея Флорентино Ариса научи нещо, измъчвало го неведнъж, без да знае защо: че можеш да бъдеш влюбен едновременно в няколко жени, и във всяка със същата мъка, без да си предател към никоя. Останал самотен сред навалицата на пристанището, във внезапен пристъп на гняв, той си каза: „Сърцето има повече стаи и от публичен дом”
• „Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти”
• „Ако те научиха нещо заедно, то това е, че мъдростта идва при нас тогава, когато вече не може да ни послужи за нищо”
• „Никое лекарство не може да излекува това, което щастието не може”
• „Най-важното нещо в живота е не какво ти се случва, а как ще го запомниш”
• „Винаги остава нещо, което да обичаш”.
През 1999 г. писателят узнава, че е болен от неизлечима болест. През 2002 година, т.е. три години по-късно, публикува „Живея за да разказвам“ (Vivir para Contarla), първия том от трилогията мемоари. Малко по-късно пише
Прощално писмо, което разтърсва не само почитателите на творчеството и на личността му, но и всички мислещи и честни хора, за които човекът остава мярка за всички неща.
