Партийното положение на “Цар Киро”:
На 9 ноември 2011 г., дни след като внукът на Кирил Рашков се закани да съди българската държава за понесени материални щети, „империята отвърна на удара”. Полицаи и археолози, въоръжени с металотърсачи, започнаха обиски и разкопки в дворовете на три от къщите на „царската” фамилия в Катуница, останали незасегнати при размириците от края на септември. Тогава „царица Костадинка”, участвайки в някакво сутрешно радиопредаване, издаде голямата „циганска” тайна на днес управляващите: цар Киро бил член на ГЕРБ! (в. „Сега”/10.11.2011)
Ако е вярно, въпросът за безнаказаността на престъпната фамилия, който обществеността си задаваше след размириците, палежите и протестните шествия, последвали гибелта на двете момчета в Катуница, намери отговор.
„Цар Киро” се е разпореждал като средновековен монарх именно защото е бил и член, и спонсор на ГЕРБ. И когато жандармерията, вместо да го арестува за убийство, го отведе и скри на безопасно място, нареждането може да е дошло само от върховете на МВР. Защо не и от самия министър Цветан Цветанов, който беше и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ? Като главен партиен строител на управляващата в момента партия, Цветанов със сигурност е знаел за „приноса” на циганския бос и е предприел всичко необходимо той да не издаде тайната за партийната си принадлежност. Ето защо, макар и в предизборен отпуск, Цветанов оцени високо бездействието на полицията в Катуница, въпреки че премиерът Борисов призна, че МВР е изтървало ситуацията.
Археолозите, участвали в претърсването на „царските дворове” може и да са вярвали, че търсят антики, а полицаите - спиртоварна, оръжие, боеприпаси и заровено злато, но действителността е много по-проста: всички те на практика са търсели... партийната членска книжка на Цар Киро! От митичната спиртоварна нямаше и следа. Вместо нея изскочиха древни мозайки и 28 костенурки от защитени видове!
Съпредседателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев заяви, че не знаел, дали „Царят” е негов съпартиец. Но ако книжката му нямала електронен чип, значи не бил член на ГЕРБ. Оставаше герберите да са му пробутали партийна членска книжка, фалшива също толкова, колкото продавания от него алкохол менте. Цигански ми ти работи...
Историята на Кирил-Рашковото членуване в ГЕРБ може да се превърне в бестселър, ако попадне в ръцете на безпристрастен и талантлив разследващ журналист или писател. Това първо. Второ, на фона на партийното членство в ГЕРБ на циганина “Цар Киро” удивлява не членуването в същата на бивши и настоящи министри от кабинета на Бойко Борисов. Всъщност май само премиерът Борисов и вицепремиерът Цветанов, плюс министрите на външните работи и социалната политика са членове на ГЕРБ. Вицепремиерът Симеон Дянков със сигурност не е партиен член, както не са и министрът на отбраната Аню Ангелов, на културата - Вежди Рашидов, на науката и образованието - Сергей Игнатов, на здравеопазването - Стефан Константинов, и на околната среда - Нона Караджова. За министъра на на икономиката Трайчо Трайков, на регионалното развитие Лиляна Павлова, на земеделието - Мирослав Найденов и на транспорта - Ивайло Московски, не гарантираме. Но ако вярваме на думите им, бившите министри на регионалното развитие Росен Плевнелиев и на правосъдието Маргарита Попова - те също не са членували в партията. И въпреки това бяха номинирани за кандидатпрезидентска двойка от ГЕРБ и на 22 януари 2012 г. ще встъпят в длъжност.
Очевидно членството в партия, организирана и ръководена фактически от Цветан Цветанов, не е толкова престижно, колкото го представя партийният строител Цецо. Особено, като се има предвид, че и “Цар Киро” е неин член, спонсор, а защо не и съосновател. Обаче за шефовете, депутатите, съветниците и кметовете от ГЕРБ дружбата с ромската общност и нейния „Цар” е тъй жизнено необходима, както слънцето и въздухът за всяко живо същество.
Парите не миришат, а на всичко отгоре осигуряват избираеми места в партийните предизборни листи. Министрите, преди да станат такива, обикновено са имали свой бизнес и професия, докато депутатите са „от кол и въже сбирани”. Ако съдим по скандалите в някога подкрепящите ГЕРБ партии, като „Атака” и РЗС, вероятно и герберите са си платили предварително местата в Европарламента, Народното събрание или местната власт. Същото ще да е сторил и Цар Киро, макар и за едното членство в ГЕРБ. Разликата между „Царя” и новоизбрания президент Росен Плевнелиев е, че първият е правил „дарения” на ГЕРБ с пари от алкохол менте, а вторият е плащал рушвети на „брокерите” от ГЕРБ в СОС с пари на германския си бос. Дали Плевнелиев е дал 500 000 евро, колкото са му поискали според Цветан Цветанов, или повече – това са детайли. И без това след местните избори в СОС беси и коли отново председателят Андрей Иванов. А другият участник в скандала с подкупите, Росен Плевнелиев, стана президент в резултат на „организиран хаос” и „контролиран вот”. Разбирай, на купени цигански гласове, на забранителни списъци и подменени бюлетини и протоколи. Няма как Цар Киро да не е помогнал на партия ГЕРБ, макар че малко преди първия тур на изборите бе арестуван заедно с внука си Кирил заради отправени смъртни заплахи. На фамилията обаче бе осигурено достатъчно време, за да скрие от „царското” имане каквото е трябвало да бъде скрито. Остава само да се намери и унищожи партийната му членска книжка в ГЕРБ: – най-неприятната улика за неговото приятелство и съортачване с властта. Изявлението на съпредседателя на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев, че ако книжката на „Царя” няма електронен чип, значи не е член на ГЕРБ, е сигурна индикация, че книжката съществува. Велчев, така да се каже, отстъпва с бой и подготвя общественото мнение за Кирил-Рашковия „Видовден”. Сиреч, за деня, в който „рибата ще изплува” във формата на партийна членска книжка...
Ровенето в „царските” градини обаче е също толкова закъсняло, колкото и актовете на РДНСК – Пловдив за събаряне на незаконните палати на “Цар Киро”. То има смисъл само като акт на сплашване и средство за отвличане на общественото внимание от новата балтия на Симеон Дянков за доходите на българските граждани през 2012 г.
Кризата, от която Дянков щеше да ни извади на няколко пъти, се развихри с нова сила и правителството забрави за обещанието си да вдигне пенсиите. Напротив, финансовият корифей предлага още от 2012 г. да започне да се вдига пенсионната възраст с 6 месеца. За сметка на това Дянков и Тотю Младенов обещават от 1 май 2012 г. да вдигнат минималната заплата с „цели” 20 лева! Каква щедрост, какво прахосничество?!
Синдикати и железничари заплашват със стачки; зърнопроизводители искат оставката на Дянков; медици, учени и дори военни и полицаи негодуват, но какво от това? Дянков казва, че ако кабинетът се огъне пред натиска, значи бил ляв и той нямал място в ляво правителство. На този бюджет залагал кариерата си на министър.
Нас ако питат, Дянков няма място и в десен кабинет, понеже и десницата няма интерес от това да умори данъкоплатците. Но ако Бойко Борисов държи да си ходи едновременно с Дянков, да си го носи под мишница!
Друг е въпросът, че кризата не е следствие на лява или дясна политика, а на капитализма и сбърканата политика в услуга на банкерите и спекулантите. Когато избухна в САЩ като ипотечна криза, управляваше не лява партия или тройна коалиция, а републиканецът Джордж Уокър Буш. Защо днес в дългова криза се гърчи Италия, която години наред се управляваше от десния приятел на Борисов, Силвио Берлускони? Сега безпартийният Марио Монти ще трябва да спасява страната си от фалит. Кой ли ще спасява България след управлението на Борисов?
Къде хората живеят по-зле? Във финансово дисциплинираната и пестелива България, или в заплашените от фалит Гърция и Италия? Отговорът на този въпрос го дават българските граждани, които продължават да работят зад граница, включително в изброените две държави. България, „отличникът” по бюджетен дефицит, е на последно място в ЕС по жизнен стандарт и ще продължи да бъде такава през следващите две години, според доклада на ЕК. Както се казва, положението на България е добро, положението на българите – лошо, въпреки или благодарение на „най-успешното правителство”, в което С. Дянков е вицепремиер и министър на финансите.
Столетната компания БДЖ фалира, понеже неработещата икономика не се нуждае от товарни превози, а пътниците се ориентират към автобусния транспорт. В резултат, ръководството подготвя уволнението на 2500 железничари, уж за да не се наложи да уволни още 13 000 души, и вдига цената на билетите. Правителството строи магистрали с пари от бюджета, понеже европейските фондове закъсняват, а си затваря очите за факта, че пътуващите по тях ще профучават край мъртви селища и буренясали ниви. Както пише Светослав Терзиев във в. „Сега” (12.11.т.г.), дали правителството на ГЕРБ не трябва да се преименува на правителство на ГРОБ (Граждани за развитие на Ориенталска България)?
Есенната икономическа прогноза на ЕК за светлото бъдеще на България е поразителна. Най-бедната страна в ЕС, с безработица над 12 %, през 2011-2012 г. щяла да се нареди сред отличниците по ръст на производителността в целия ЕС и по нисък бюджетен дефицит?! За бюджетния дефицит сме съгласни, но има ли у нас някакво производство, че да говорим за производителност на труда? България щяла да бъде на второ място по най-нисък държавен дълг. Хубаво, но ако бюджетният дефицит и държавният дълг са критерии за състоянието на икономиката, как ще я кара Франция с бюджетен дефицит от 5 % през 2013 г.? Ами Италия, чийто държавен дълг в момента е 120% от БВП? Или Гърция, чийто дълг е два пъти по-голям от БВП? Прогнозата на ЕК, поне за България, е точно толкова необоснована, колкото и почетната докторска титла на Христо Стоичков, дадена му от Пловдивския университет. Бойко Борисов не стана почетен член на СБХ, но Стоичков го „докторосаха”... Добре, че “Цар Киро” не е пожелал още да си купи докторска титла, а се задоволява само с членство в управляващата ГЕРБ, апропо. Но пък каквато партията, такива и членовете й!
