• РАФАЕЛ КОРЕА – НИЕ ПОБЕДИХМЕ БЕЗНАДЕЖДНОСТТА
Да говориш за социализъм след тържеството на либерализма в края на ХХ век, се изисква кураж. През 90-те години куражът на Фидел Кастро от Куба се предаде на Уго Чавес във Венецуела. Мястото на Чавес, изглежда, на свой ред ще бъде заето от професора икономист в университета „Сан Фрасиско Дел Кито” Рафаел Кореа в Еквадор. Още в първия си мандат като президент той предупреди САЩ, че договорът за тяхната военна база на територията на неговата страна изтича и той би могъл да бъде продължен само „ако американците се съгласят Еквадор да има подобна военна база във Флорида”.
Българският журналист Георги Коларов, познат на читателите на в. ”Нова Зора”, от няколко години е наблюдател и кореспондент на руския седмичник „Завтра”. Главен редактор на този патриотичен вестник е писателят Александър Проханов, инициатор за създаването на т.нар. Изборски клуб. На 30 октомври Георги Коларов взе интервю от еквадорският президент Рафаел Кореа в Москва, където той стана почетен доктор на Руския университет за дружба между народите.
Георги Коларов („Завтра”): Г-н Президент, ще съумее ли Еквадор до приключване на Вашия втори президентски мандат да преодолее кризата в отношенията с безспорната свръхсила в западното полукълбо – САЩ, които продължават да разглеждат Латинска Америка като свой „заден двор”?
Рафаел Кореа: Разбира се, че не! Когато ние поехме властта, еквадорското разузнаване и полицейските структури зависеха от посолството на САЩ. Дипломатическите мисии на Вашингтон в страните от АЛБА подготвиха серия преврати. Те винаги са се стремили да обезсилят и провалят левите народни правителства, провеждащи политика на истински промени.
За латиноамериканската олигархия и за най-реакционните кръгове в САЩ (т.нар. ястреби) демокрацията в Латинска Америка е добра до момента, в който тя трябва да се промени. Самата демокрация не ги интересува изобщо. Те желаят единствено да запазят своята власт и привилегии.
Бих желал да отбележа специално, че най-добрият пропагандист на левите правителства в Латинска Америка е Джордж Буш. Ние трябва да му бъдем признателни, защото много от левите правителства в региона дойдоха на власт благодарение на него и на провежданата от него политика! Слава Богу, най-после в нашите страни има правителства, които наистина ще правят това, от което се нуждаят хората. Те започват да чувстват, че Латинска Америка възвръща своето достойствво и самоуважение. Ние отдавна се обявихме за „зона на мира”, но до този момент северноамериканското присъствие ни пречеше реално да станем такава зона.
Ние разглеждаме развитието не само като социално икономически, но преди всичко като политически процес. Смятаме, че за нас то ще започне след решаване на главната задача пред човечеството – победа над империята на капитала. Капиталът не трябва да има повече права, отколкото човекът.
Нека посоча един пример. „Шеврон е третата по своите мащаби и капитал американска компания. Тя е втората в САЩ и седмата в света петролна компания. Преди време тя закупи „Тексако”, която вече 15 години пострадали индианци в Еквадор обвиняват за замърсяването на околната среда. Водата, която населението пие и в която се къпе и лови риба, е силно замърсена. Безпрецедентна екологична катастрофа, която нанесе неизчислими вреди на здравето на местните жители.
„Шеврон” през цялото това време настоява процесът срещу нея да се провежда в Ню Йорк, а не в Еквадор. Но в съда те загубиха и сега се опитват да елиминират този съд. Заведоха дело в Международния съд в Хага. Компанията напусна нашата страна в 1992 г., а оспорването на иска се основава на договор от 1997 г., т.е. на документ, който не е е съществувал, когато те са напускали. И независимо от това в Хага ни притискат да се съгласим на компромисно решение. Като че ли ние не сме държава и за нас важат единствено законите на джунглата. Ето това е властта на транснационалния капитал.
Г. Коларов: - Каква е същността на Вашата ляво радикална икономическа теория?
Рафаел Кореа: - Нека като начало се се опитаме да дадем отговор на два други въпроса.
Кой управлява съвременното общество – хората или капиталът?
Обществото ли работи за пазара, или пазарът работи за него?
Най-лошото от всичко е това, че от икономическата теория изхвърлиха нейната сърцевина – политическата икономия. А именно тя е в състояние да дава правилните отговори. Това е политикономията на Адам Смит, Давид Рикардо и, разбира се, на Карл Маркс.
Същността на моята ляво радикална икономическа теория е превръщането на Латинска Америка в континент на социална справедливост и господство на човека над капитала. Ние преживяхме най-жестоките последствия от политиката на преходния период и Вашингтонския консенсус. Световните финансови кръгове я натрапиха на Еквадор със сила. Дългата либерална нощ беше най-страшната за нас. Тя създаде най-високите показатели за неравенство у нас, а неолиберализмът унищожи напълно равенството. Пазарът не трябва да се управлява, а да се контролира и трябва да се развива както обществото, така и личността. Само в търсене на справедливост можем да постигнем истинска свобода.
Г. Коларов: - Какви основни цели постигна и какви задачи сега решава вашата „Гражданска революция”?
Рафаел Кореа: - Нашата Гражданска революция ликвидира невероятното богатство на малцинството и нетърпимата бедност на мнозинството. По такъв начин ние победихме безнадежността. Бедността пропъди от нашата страна 2 млн. жители. Кризата ни остави без национална валута. В 2000 година ние приехме за разплащане американския долар, но това причини истинска социално-икономическа катастрофа. И тя изобщо не беше случайна. Само че, както е известно, финансовият капитал винаги излиза „сух от водата”.
Ние искаме да отнемем властта от малцинството, което я притежава, и да я направим „интегрална” (както казваше знаменитият италиански марксист Антонио Грамши), за да принадлежи на всички нас.
Ние оптимизирахме използването на националните ресурси. Преразгледахме договорите за добив на петрол и преминахме от договори за участие към договори за предоставяне на услуги. Ако преди транснационалните компании получаваха 80 % от добивания петрол, то сега се задоволяват с 20 %. Три пъти нараснаха приходите от данъци. Тези допълнителни ресурси доведоха до развитие на инфраструктурата и укрепиха държавните институции, социалния сектор, образованието и здравеопазването. Чуждият капитал, бюрокрацията и олигархията вече не управляват Еквадор. Самият еквадорски народ ще управлява страната си.
Еквадор е една от трите страни в света (втора е Беларус, пета - Венецуела), които за периода 2007-2012 г. постигнаха най-висок ръст на човешкия потенциал. Ние имаме най-ниско ниво на безработица, както и най-високи заплати в нашата история. Заедно с Венецуела и Уругвай постигнахме най-значителното понижаване на нивото на бедността - неравенството намаля 4 пъти, което е световно постижение.
Г. Коларов: - А какви са Вашите чисто политически успехи?
Рафаел Кореа: - Логично следствие от приоритета на човека пред капитала се явява политическата стабилност. Мексиканската социологическа агенция „Митовски” (създателят й е македонски българин, бел. авт.) оценява поддръжката на нашето правителство на 84 %, т.е. на едно от първите две места в Латинска Америка. При нас няма инквизиция, няма смъртно наказание, нашите самолети не бомбардират никого, никой не бива преследван, не се занимаваме с шпионаж. Имаме правова държава. Ние преследваме престъпленията, а не хората.
Г. Коларов: - Кой е Вашият главен политически противник?
Рафаел Кореа: - Това са тези 15 организации, базирани в Ню Йорк, които ни обвиняват във всички смъртни грехове. Те изразяват интересите на хората, загубили изборите. Това е нова технология – аналог на неолиберализма в областта на човешките права. Някога те бяха реални организации, сега се опитват да сменят правителства. Те станаха инструмент за преследване в ръцете на САЩ и други хегемонистки държави. Това е най-голямата опасност за нашата демокрация. В ръцете си имат огромни ресурси и средства за масова информация. Те финансират своите средства за масова информация, обвързвайки ги да работят при определени от тях условия. Такива медии се отнасят към легитимни правителства в Латинска Америка по-зле, отколкото към диктатурите. Това вече е неоколониализъм.
Но Еквадор няма да преклони глава. Ние никога няма да бъдем колония. Властта на медиите се опитва да направи от нас държава на мненията, а не на правото. Ние защитаваме свободата на всички средства за масова информация, а не само на тези, купени от богатите. Обществото може и е длъжно да държи в ръцете си и да контролира медиите.
