Сръбското правителство загуби контрола над сръбското мнозинство в северната част на Косово. Пътищата там са барикадирани, а местните жители са в състояние на постоянно противопоставяне със силите на миротворците от НАТО, както и с полицейските части на ЕС. Сръбският президент Борис Тадич вече от доста време настоява пред кметовете на косовските сърби да отворят пътищата, от което на опозицията в Белград все повече й мирише на кръв. На кръвта на самия Тадич.
Пътищата в населената със сърби територия на Косово са блокирани от косовските сърби, които по този начин искат да осуетят разполагането на части на косовската полиция и на служители на косовската митница там, където се пресичат двете граници със Сърбия. За тях подобен акт би означавал на практика първа стъпка към приемането на независимостта на Косово обявена през 2008 г.
В Косово в момента живеят около 120 000 сърби, от които около една трета са в северната му част. Останалата територия на Косово е населена и доминирана от албанците.За чужденеца купищата от дънери по пътищата не са нищо друго освен барикади. За бившите граждани на Югославия те предизвикват смесени емоции. През 1990 г., в Хърватска, сърбите, живеещи в региона на Краина, започнаха тяхната „барикадна революция”. Блокирайки пътищата, те започнаха да отрязват и отделят части от територията на Хърватска за образуване на нова сръбска държава. В края на краищата, след война, продължила пет години, сърбите бяха изтласкани от Краина от хърватската армия. В този ред на мисли, много малка е вероятността барикадираните с дървени трупи косовски пътища да доведат до катастрофа като тази в Хърватска. Въпреки това някои политически анализатори са сериозно притеснени от възможността, при това състояние на непрекъснат конфликт между натовското военно присъствие, европейските полицейски сили, от една страна, и косовските сърби, от друга страна, нещата да прераснат в нещо по-сериозно.
Повод за подобни изводи дадоха и последните сблъсъци между американски военни и косовски сърби, когато няколко десетки протестиращи сърби бяха ранени, опитвайки се да попречат на американците в стремежа им на всяка цена да разчистят барикадите на пътя. И всичко това, при положение, че засега силите на НАТО все още се въздържат от използването на по-сериозна военна сила.
Този конфликт сериозно затрудни и обнадеждаващите с началото си преговори между Сърбия и Косово, започнали през март в Брюксел, под попечителството на ЕС. На 12 октомври Европейската комисия препоръча на лидерите на ЕС да дадат на Сърбия статут на кандидат за присъединяване към ЕС, но само при условие, че бъде постигнат значителен напредък в преговорите. Така или иначе обаче, оказа се, че дървените трупи, които блокираха косовските пътища, блокираха и „малката пътечка” към Брюксел.
В същото време Патриархът на Сръбската православна църква подкрепи протестиращите. Деликатното положение, в което се озова Тадич, се усложни още повече и от факта, че повечето от лидерите на косовските сърби от косовския Север са от опозиционните партии в Сърбия. Може би поради тази причина Тадич държи много да успее да се добере до еврочленството час по-скоро, тъй като това би гарантирало в голяма степен евентуалното му преизбиране на поста президент в изборите, които ще се проведат в Сърбия напролет. Опозицията се надява точно на обратното. Към това се прибавя и фактът, че и Германия, и Франция считат, че на този етап не е необходимо да се бърза с по-нататъшното разширяване на ЕС. Тогава възниква закономерният въпрос: ”В състояние ли е г-н Тадич да се измъкне от ъгъла, в който беше натикан?” И макар и да минава за хитър политик, този път пространството, в което е принуден да маневрира, е доста ограничено. Затова едва ли има политически анализатор, на който да не му е ясно, че ако евентуално булдозер на „миротворците” убие даже един косовски сърбин, всякакви залагания за бъдещето на Тадич са безсмислени.
Превод Енчо Енев
Сп.”Економист” 29.10.2011-04.11.2011
