• От милиардите на свръхбогаташите останаха само сираците и силиконът на жените им
Преди повече от десет години, 7 март 2003-та, в София бе убит първият български милиардер Илия Павлов. Две години и половина по-късно същата съдба сполетя и втория – банкера Емил Кюлев. Андрей Луканов, който напъваше да се короняса за международен енергиен олигарх, бе отстрелян още през 1996 г. Явно с международни куршуми – както прилягаше на многостанник като него. Мултимилионерите също разкрасиха порядъчно пантеона на мъчениците на капиталистическия труд – от Иво Карамански до Георги Илиев, от Стоил Славов до Иван Тодоров-Доктора и прочее преходни имена. И прякори.
Почти всички убийци останаха ненаказани. Поръчителите не бяха открити. Нито една безпаметно влюбена манекенка не си преряза вените. Разстрел и след разстрела – междинно царско опело в “Александър Невски”. Кадиха им тамян владици и медии, министри и премиери.
Родителите останаха сами да жалят изпреварилия ги син, децата – сираци. Богати, но сираци, лишени от бащина ласка.
Нито един покойник не взе на оня свят и шушка от тежкото си имане. Врагове, конкуренти, ортаци и приятели до гроб - отвлякоха, каквото можаха от наследството на мъртъвците, застигнати от проклятието на парите. А може би и от клетвите на ограбените хора. Куршумите застигнаха Косьо Самоковеца в Амстердам, Поли Пантев – чак на карибския остров Аруба. Широкият свят за мнозина се оказа фатално тесен. И за мъртвите, и за живите свръхбогаташи. Защото да си все още жив, но да трепериш всеки миг и денем, и нощем, за живота си – това живот ли е?
Междувременно прокобата на краденото злато се пренесе и върху семействата на погубените. Сестрата на Илия Павлов бе зверски убита отвъд океана заедно с мулатчето от първия си съпруг.
Девет грама в сердце и сбогом госпожа Удача... Само част от някогашното неприлично богатство остана у вдовиците. Някои от тях безутешни, повечето – весели. Човешко е все пак. Да хвърли камък онзи, който е безгрешен. А и за разлика от непрежалимите си покойници вдовиците са кажи-речи безобидни и в известна степен общественополезни – дават хляб на нашего брата журналиста. А той на свой ред тиражира пиперливите клюки за сеир на останалото простолюдие – дребни скандалчета от любовник на любовник и в отчаяна борба да преборят остаряването с тоалети, козметика, диаманти и силикони... И много, много кахъри, и все бели.
Да вземем например вселенската трагедия на мадам Дарина Павлова, която въпреки всичките си милиони така и не успя да се впише в американския хайлайф. От нямане какво да прави тя завъртя роман с дядо Берлускони. Спомен за гореща кръв, което значи за италианец... И не спира да разказва разказва за креватните си подвизи с него. Не ни се вярва Илия Павлов, чиято безсмъртна душа чува всичко “отгоре”, да се чувства много щастлив, макар вече повече от две петилетки да блаженства в милиардерския рай
Девет грамов в сердце, постой – не зови..., Перестаньте, черти, клясться на крови..., не везет мне в смерти, повезет в любви - пее Булат Окуджава. Десетки си отидоха безследно, а имаха претенции за предприемачи. Никой от тях не стана българският Хенри Форд обаче.
