В последно време, почти във всички европейски страни, преминаха продължителни и упорити протести срещу въвеждането в съдебната практика на т.нар. ювенални юстиции. По смисъла на съдържанието, понятието ювенална юстиция означава държавна институция за детско правосъдие, свързано с малолетни и непълнолетни престъпници в обществото, която по състава си от социални служби, полиция, съдии, прокурори, охранители и др. почти не отстъпва на нормативната съдебна система.
В един или друг вид, с идентични или различни законодателства, ювенална юстиция е имала всяка държава както през вековете, така и в наши дни. През последните години обаче процесът на глобализацията и стремежът на глобализаторите да „редуцират” – т.е. да намалят числеността на човечеството от сегашните 7 млрд. до 1 млрд. души, внесоха съществени промени в ювеналните юстиции на почти всички западноевропейски и на някои източноевропейски страни, които отлично обслужват човеконенавистническите им планове.
Аз не съм юрист, но твърде добре си давам сметка колко многоаспектен и сложен е проблемът и каква висока ерудиция се изисква, за да бъде той добре осветлен. Не си поставям подобна задача.
Желанието ми е да провокирам мисленето на широк кръг от читателите и желание от специалисти юристи не само да изяснят проблематиката, а и да осигурят обществена нагласа, за да не се допусне от нашето детско законодателство такава мрачна и жестока практика на приложение, каквато наблюдаваме в редица западноевропейски страни като Дания, Швеция, Финландия, особено в Норвегия, Англия, Франция и др.
Зад благовидната и трогателна на пръв поглед грижа за „правата на децата”, за „хуманно отношение към детето”, за „ненасилие над детето”, за правата на детето да се образова, да получава информация, да избира поведението си, “сексуално да се ориентира...” и много други подобни „права” и „свободи”, стоят
сатанински законодателства
в които действията на т.нар. либерални общества спрямо семейството, родителите и децата са буквално доведени до безумие!
В основата на „модерната” западноевропейска ювенална юстиция по правило е залегнала презумпцията за виновност на родителите, съчетана с неограничени права на съответните социални служби по тяхна преценка да изземват детето им, за да „защитят правата” му.
В либералните общества тази „защита” на детето се обръща срещу родителите му, защото вместо в право да родят, отгледат и възпитат детето си, то се трансформира в тяхно неотменно задължение към държавата само физически да го отгледат, а уж тя поема по-нататък функциите за „правилното” му развитие и възпитание.
И тук идва върхът на цинизма: отнемайки безпардонно детето ти, в същото време държавата те задължава да изплащаш определени суми за анонимните приюти, заведения за пробация, осиновители, приемни семейства, или въобще за неизвестната му по-нататъшна съдба.
Критериите за подобна страховита намеса в повечето случаи са твърде общи, неясни и нееднозначни за тълкуване като например „към детето е проявено небрежно отношение”, или пък „детето се възпитава по вреден за развитието му начин”, или още „родителите не притежават качества за отглеждане на дете...”.
Подобна неяснота, съчетана с възможността за бързо изземване на децата чрез изискването на ювеналното „законодателство” за “незабавност на действията”, са дали възможност на държавата да дефинира всякакво поведение на родителя като вредно, опасно, нецелесъобразно и дори... незаконно и тя да се разпорежда с детето му „по целесъобразност”: изземване, настаняване някъде по усмотрение на чиновниците без знанието, без съгласието му, с обезателно при това лишаване от всякакви връзки и контакти с него често завинаги, или в най-добрия случай до пълнолетието му...
През последните месеци и у нас нашумя случаят с българската гражданка Меган Пейов (род. 14.04.2012 г.), отнета от майка й Елисавета Попова, с решение на Кембриджкия съд от 15.02.2013 г., и насилствено предадена за осиновяване от неизвестни за майката лица, без право на контакт с детето до пълнолетието на Меган...
Пълна илюзия е, че можеш да избродиш лабиринтите на ювеналното законодателство, за да доказваш, да търсиш права, съд или справедлива присъда – пред тези институции ти си абсолютно безправно същество! Ти си уличен като непригоден родител, социалните служби са ти вменили подходящо обвинение или по тяхно усмотрение, или заради обаждане на „доброжелателен” съсед...
Дори още по-коварно и перфидно жестоко е предателството от собственото ти дете. Под предлог, че децата не лъжат, ако то се е оплакало по съответния предвидливо раздаден телефонен номер, че го насилват (да учи, да пише домашни, да се пази чисто и т.н.), неотменимо е бързото му изземване от съответните служби – детето трябва само да определя какво иска или не иска да прави, какви щения трябва да му се задоволяват и т.н.
В Европа са чести и легализирани вземанията на деца заради повишен тон, за пропусната имунизация, за често посещение на лекар (не се грижат добре за него!), за това, че не му е осигурена достатъчна площ за игра, за прекомерно високи изисквания към училищните му занимания и всякакъв друг повод, който лесно може да се подведе под знаменателя “насилие”, „небрежност”, „неумение”, „нежелание” и пр. Особено силно са заплашени семействата на имигранти и гастарбайтери, които получавайки едни от най-ниските заплащания за съответната страна, невинаги са в състояние да покриват високи изисквания – знайни или незнайни.
След подобна необуздана вакханалия за изземване на невръстни деца (от 3 до 13-15-годишна възраст) човек се пита какви ли грандиозни мерки се предвиждат в ювеналното законодателство за по-нататъшната им съдба... Изумителен е отговорът – никакви! Това е един от основните законодателни принципи в това отношение.
Наскоро след много бурни и продължителни протести в Русия, където се осъществява пилотен проект на ювенална юстиция във Волгоградска област, властите се виждат принудени да потърсят 1260 руски деца на възраст до 3 години, отнети от родителите им и дадени за осиновяване в Италия. Резултатът: „италианските следователи намериха следите само на 5 деца!..” Огромната част от всички останали са с неизвестна, нерадостна съдба, и то само една година след пребиваването им в Италия...
Неслучайно самият Павел Астахов, отговорник по правата на децата към президента Путин, заявява: „Ювеналната юстиция е лъжлива теория, която е натиск върху обществото. Когато се счита, че лишаването от родителски права може да се следва от изземването на детето, то детето се превръща в някакво... обществено достояние. И цялото общество, т.е. никой за него не отговаря...”
Директорът на Института по демография на Русия Игор Белбородов допълва: „Ювеналната юстиция окончателно нивелира основата на живота: някакви лели и чичовци решават кои са годни да бъдат родители, а което е особено недостойно и опасно за децата, е неясната им последваща съдба при осиновители, приемни семейства, приюти... те се използват за донори на органи, за трафик, за педофилия, чиракуване, тях ги превръщат в съвременни роби!..”
Много показателно е изявлението на проф. Осипов: „Ювеналната юстиция разрушава основите на обществото! Да размениш ролята на дете – родител, то е същото, ако в армията войникът и генералът имат еднакви права – армия няма! Ако всеки от нас е с правата на президента, няма държава! Ако се дадат на децата тези права, които имат родители и учители, дори и по-големи, то се нарушава основният закон на обществото, ликвидира се неговата същност”...
Членът на Съюза на писателите Владимиров отбелязва: „Ювеналната юстиция ще създаде цяло съсловие от мошеници, користни пристави – полицаи и чиновници, които с всякакви методи ще отнемат деца от родителите им, за да си осигурят допълнителни доходи...”
Проф. д-р на юридическите науки Анатолий Антонов авторитетно заявява: „Ювеналната юстиция директно минира и взривява семейството, респективно държавата и обществото...”
Любопитно е все пак да надникнем за опита в приложението на ювеналните законодателства в някои държави на Европа.
От дълги години във Франция се водят яростни дебати и искания ювеналното законодателство да е с максимално хуманно отношение към децата–престъпници. В резултат на това непълнолетни убийци, крадци, търговци на наркотици не се плашат от никого и нищо. Винаги остават на свобода, чувстват се безнаказано и това води до катастрофално увеличение на детската престъпност. Така например малолетни палят училища, болници, полицейски участъци, грабят банки. Задържат ги, беседват с тях съгласно ювеналния закон, без нищо съществено да им повлияят, и ги пускат на свобода.
И един твърде показателен момент. Полицията дълго чакала малолетен престъпник да навърши 18 години. Оказало се, че под ювеналната закрила той извършил няколко стотин тежки престъпления, при което му се падали по 5-7 на ден. В същото време разговорите за ювеналната юстиция продължават да се свеждат до безкрайно хуманизиране на наказанията, всъщност до безнаказаност за престъпниците, което си е другата страна на черния медал.
В Норвегия се осъществява една от най-мрачните практики на ювеналната юстиция – изпълнява се държавен план „за опека над децата” и на всеки 5 години се правят отчети по системата „Барневар”, т.е., тече своеобразна надпревара между детски заведения и училища и навсякъде ви преследва призивът „Бъдете приемен родител!”.
СЛЕДВА
