“Разбира се, че това не е представителна група за целия Софийски университет. Става въпрос за позиционна война между два лагера, която започна през февруари, тя беше свързана с опита на ГЕРБ да направи крачка назад, две напред по ленински и отново да се върне на власт”. По този начин социологът Иво Христов коментира пред БГНЕС студентската окупация на Ректората. “Започна се позиционна война с излизане от окопите, хвърляне на гранати, опит за привличане на ресурс по западно геополитическо направление и финансовата, медийна и всякаква друга прислуга, която да опакова тезата. Не бива да се слага знак на равенство между двата лагера. Често става въпрос, че това били две олигархични групировки, въпросът е да се знае олигархичната разцветка, която носи общото наименование ГЕРБ.
Имаше опит при Костов за открито авторитарно управление на страната. При ГЕРБ това се получи вече, там не беше само опит. Това нещо, наречено ГЕРБ, опаковано по този начин, получава геополитическа подкрепа по западна линия. Другата групировка, щом е свързана с руски геополитически интерес, значи ти си ляв и комунист, и лош. След назначаването на Пеевски този пърформанс отиде към второ действие - опит за нагнетяване на ситуацията с т.нар. студентски протести. Тук има втора перверзия.
Няма да влизам в умилителния дискурс за бъдещето на нацията. Ако това ще ни е бъдещето, пази Боже от това бъдеще, по-добре да умрем вчера.
Тези деца биват употребени по един мръсен начин. Това е тактика, която монголите са използвали през 13 век за превземане на градове в Средна Азия. Жив щит от жени и деца. Накрая живият щит защитава крепостта. Според Ива Христов това се е случило у нас и страната навлиза в ера на тежки политически турбуленции, а това ще доведе до сриване на останалото в рамките на тези повече от 20 години.
Тук и сега съвпаднаха два процеса - първият процес е окончателното износване на системата на прехода. Това беше етикет, зад който няма социално съдържание - хора от дясно, ляво, център. Като сте десни, кои собствено представлявате? Става въпрос за интелектуалстващи папагали. За лявото даже не искам да говоря. БСП всички знаем, че това е лява партия. Моделът започна да се износва още през 2001 г. с идването на партия “цар”, после партията “генерал”, сега сигурно трябва да ни се подготви нещо трето - може би партия “либерал”. Лъсва един процес на сриване на България в коловоза на периферна страна със затихващи функции. България се срива към третия свят.
Страна, която беше по индекса на човешко развитие на ООН сред 30-те най-развити страни в света, в момента се е сринала след 80-о място, към страни като Буркина Фасо и Того.
Още в началото на 90-те години се е получил съюз на интереси между късната политическа номенклатура и вълната на неолиберализма, за която се говори, твърди Иво Христов.
Беше “открито”, че либерализмът с неговата крайна теза се оказа добра идеологическа опаковка за разграждането на страната. Това беше опаковано в либералния “бон тон” - свободен либерален пазар и т.н.
Свободната пазарна конкуренция е като между шампион по плуване и човек, който никога не е плувал в басейн. Това роди появата на такова нещо като ГЕРБ. Трябва да се има предвид ниската обща политическа и друга култура, стремителното сриване на общия цивилизационен фон. Това е елемент от политически инфантилизъм.
“Средният” българин е комбинация между политически инфантилизъм и обществена неграмотност. Такъв човек изобщо не знае по какъв начин функционира системата. На нас ни се подхвърлят залъгалки като подмяна на избирателната система и друг тип оперети, за да ни се отклони вниманието от разпределението на властта.
Феноменът Борисов е съчетание между вътрешнополитически тенденции и външнополитическа заявка. Проблемът е абсолютно по Фройд. Един вид, трябва да имаме някакъв баща, който да разреши всичките ни проблеми, а ние ще бъдем неговата дясна ръка и това, което той се опитва да каже, тъй като речникът му е 16 думи, ние ще го кажем с 1600 думи. Това е естествена реакция, безпомощна и неграмотна, на народ, който е изоставен в последните 20 години.
Погледнете - между София и Бургас има призрачни села, комбинация между старчески домове и цигански катуни. Да установиш монопол и от там да раздаваш оценки, е не перверзия, а престъпление.
По бежанския въпрос социологът коментира, че реакцията на хората не е завъртане на ксенофобска вълна в България. “Българската реакция, дори национализмът, е защитна реакция на един умиращ народ. Това е реакцията на обществото, което знае, че е оставено на собствените си сили. Имам теория за бежанците, мисля, че България бива тествана в момента и резултатите от това тестване ще ни излязат през носа в следващите 10 години. Нали се досещате, че бедни бежанци преминават 2000 км в една страна, където има жандармерийски постове на всеки 10 км. Всеки знае, че Анадола се намира във военно положение, питам се как бежанците се появиха на българската граница, как биват допускани на турската граница? Някой виждал ли е откъм турска страна каква е милитаристичната концентрация на границата там? А тези хора се разхождат като на парад. Вижда се, че ние не разполагаме с никакъв капацитет, мисля, че по линия на разделението на ЕС, ние ще бъдем заден двор и гара разпределителна на бежанския поток с всичко, което произтича от това.
Турция е държава, която извършва сложно геополитическо действие. В нейното ядро влизаме и ние. Ние не трябва да им се сърдим, това е техният интерес. Трябва да видим защо Турция продължава да постоянства и да бъде сериозен геополитически субект - става въпрос за интереси.
По темата за протестите социологът коментира, че изключително много го притеснява това, че “докато двата лагера са се хванали гуша за гуша, корабът България потъва необратимо”.
Около нас се плиска такова море от интелектуална помия, че човек вече трябва да стои отстрани. За съжаление в рамките на близо един век българите се провалиха три пъти на изпита по история... Ние виждаме една и съща сценка, която се прожектира през 1990 г., 1997 г. и 2013 г.
Много отдавна е казано, че в модерния свят политиката и моралът са се разграничили. Законът, който е равен за всички, се нарушава, именно защото моралността отсъства, заявява Иво Христов. Той допълва за студентските протести, че “5 или 100 души са поели нещата, а 20 000 стоят и гледат като овце. Това значи, че тези 20 000 са аморфна маса, която няма собствен интерес и може само да мрънка. Когато не си субект на собствения си живот, може само да мрънкаш заради собственото си бездействие”...
