На 3 ноември левият гръцки всекидневник „Авги” (Зора) публикува в превод статия от френския „Монд дипломатик”с многозначителното заглавие „Лампедуза”. Автор на статията е директорът на изданието Серж Халими. Предполагаме, че тя ще привлече вниманието на читателите на в. “Нова Зора”, още повече че гледната точка на автора не се вписва в официалните стандарти и клишета, използвани от европейските лидери в политиката им по отношение на бежанците и емигрантите от размирните страни в Африка и Близкия изток. В статията освен всичко се задават някои въпроси, които все по често и самите ние си задаваме и се казват някои болезнени истини, разкриващи лицемерието и двойните стандарти в голямата политика. Предлагаме на вниманието на читателите преводът на статията от в. „Авги”. Редакцията на статията е дело на гръцкия автор.
Мирослав Шомов
Преди тридесет години, тези, които бягаха от репресивната политическа система на страните от Източния блок, кандидатите за изгнаници, бяха хвалени щедро от богатите страни и от западната преса. Хвалеха бежанците, че са “избрали свободата“ на Запада. A един музей в Берлин дори чества 136 бегълци, загинали между 1961 и 1989 г., опитвайки се да преминат през стената, когато градът бе разделен на две зони.
Стотици хиляди сирийци, сомалийци, еритрейци, които в момента са “избрали свободата”, обаче, със същия плам съвсем не са желани от богатите домакини в Западна Европа. В Лампедуза, на 12 октомври, с крана на кораб на военноморския флот, от морето бяха извадени останките на около 300 души, кандидати за емигранти. Берлинската стена за тези хора от лодките бе морето, Сицилия стана тяхното гробище. Посмъртната им награда - италианско гражданство.
Трагичната загуба сякаш вдъхнови европейските политици.
На 15 октомври Брис Ортфьо, бивш френски министър на вътрешните работи, оповести, че корабокрушенците на Лампедуза ни задължават да отговорим на “спешната ситуация: да направим нещо, щото социалните политики на нашите държави да станат по-малко привлекателни.“ Според ”блудния син”, те привличат бежанците към бреговете на Стария континент: “Общественото здравеопазване позволява на хората, които са дошли на нашата територия, без да спазват нашите правила, да получават безплатни грижи, докато французите плащат за това по 50 евро.“ И следва заключението: “Перспективата за ползата от атрактивна социална политика е могъщ мотив. Ние вече не разполагаме с ресурси, за да отговорим на техните нужди.”
Ние не знаем дали г-н Ортфьо си въобразява, че за 1,6 милиона афганистанци са привлекателни социалните помощи на Пакистан и затова са потърсили убежище там. Или че повече от половин милион сирийци са намерили убежище в Йордания заради богатството на това кралство, което на глава от населението е седем пъти по-малко от това на Франция.
Преди тридесет години Западът хитро използва измамното благоденствие и личното благополучие на хората, живеещи на територията на своите държави, като идеологическа таран, за да пребори страните зад “желязната завеса”. Днес някои от сегашните политически лидери се възползват от нещастието на бежанците, за да ускорят разпадането на извоюваната от техните граждани еднаква социална защита. Ни най-малко не се интересуват, че действията на бежанците са акт на отчаяние, че по-голямата част от тях смятат условията в страните, където намират убежище, за толкова ужасни, колкото и тези, от които идват.
Необяснимо е, когато Европейският съюз не укорява страните, от които идват, и които вече са в разпад, а призовават своите да “спрат харченето на средства с широка ръка в социалната сфера за емигрантите”, като същевременно ги насърчават да се превърнат в щит, за да предпазят ЕС от пришълците, да ги гонят или да ги затварят и да ги държат в лагери.
Най-лошото е, че всичко това няма да продължи дълго. Защото един ден Старият континент отново ще покани новодошлите, за да спре демографския си спад. Тогава думите ще се обърнат, стените ще паднат, моретата ще се отворят...
