ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 45
Постмодернът, до който Хайдегер не доживя, е в общия смисъл окончателното забвение на битието, „полунощ”, където нищото (нихилизъм) се появява отвсякъде.
Философията на Хайдегер не е била безизходно песимистична. Той предполагал, че самото нищо има обратна страна - самото чистото битие, което – по такъв парадоксален начин!, напомня за себе си на човечеството. И ако правилно се разшифрова логиката на разгръщането на битието, то мислещото човечество може да се спаси, при това мълниеносно, в този същия момент, когато рискът бъде максимален. „Там, където има най-голям риск, там лежи спасението”- цитира Хайдегер стиха на Хьолдерлин.
Това внезапно възвръщане на битието Хайдегер назовава с особения термин Ereignis (“събитие”). То се случва точно в световната полунощ, в най- черната точка на историята.
Самият Хайдегер постоянно се колебаел относно това достигната ли е тази точка, или „все още не”. Вечното „все още не”... За четвъртата политическа теория философията на Хайдегер може да се окаже тази главна ос, на която ще бъде нанизано всичко останало - от преосмислянето на втората и третата политически теории до възвръщането на теологията и митологията. По такъв начин в центъра на четвъртата политическа теория, като неин магнетичен център, се разполага векторът на приближение към Ereignis („събитието”), в който ще се въплъти триумфалният възврат на битието, именно в този момент, когато човечеството окончателно и безвъзвратно забрави за него – така че да се изпарят и последните следи.
Четвъртата политическа теория и Русия
Днес мнозина вече интуитивно се досещат, че в „прекрасният* нов свят” на световния глобализъм – постмодерна и постлиберализма– Русия няма място. Освен това световната държава и световното правителство постепенно отменят всички държави въобще. Работата е в това, че цялата руска история се явява диалектически спор със Запада и западната култура в борбата за отстояване на своето (често схващано само интуитивно) – на руската истина, на своята месианска идея, на своята версия за „краят на историята”, по какъвто и начин да е било изразявано – чрез московското православие, светската империя на Петър или световната комунистическа революция.
Най-добрите руски умове ясно са виждали, че Западът се движи към бездна и днес, гледайки на това докъде е довела света неолибералната икономика и културата на постмодерна, ние напълно можем да се убедим, че тази интуиция, тласкаща поколения руски хора да търсят алтернатива, е била съвършено обоснована.
Днешната световна икономическа криза – това е само начало. Най-страшното е напред. Инерцията на постлибералните процеси е такава, че промяна на курса е невъзможна - „разкрепостената техника” (Освалд Шпенглер) ще търси за спасението на Запада все по-ефективни, но чисто технически, технологически средства. Това е нов етап от настъплението на Gestel l(техническото развитие) и разпространението върху цялото пространство на планетата на нихилистичните петна на световния пазар.
Вървейки от криза към криза, от балон към балон (хиляди американци излизат в наши дни на демонстрация с лозунг „Дайте ни нов балон!” – къде по-откровено), глобалната икономика и структурата на постиндустриалното общество, правят нощта на човечеството все по и по-черна, така черна, че ние постепенно забравяме какво е това нощ. Какво е това светлина?- питат се хората, които никога не са я виждали.
Ясно е, че Русия трябва да върви по друг път – свой, но и тук има един въпрос. Да се отклоняваме от логиката на постмодерна в една (отделно взета страна) – просто няма да ни се удаде. Съветският модел рухна (това беше и крахът на втората политическа теория). Идеологическата ситуация се измени необратимо, както и стратегическият баланс на силите. За да може Русия да се спаси сама и да спаси други, не е достатъчно да се измисли някакво техническо средство или измамен ход. Световната история има своя логика. „Краят на идеологията” не е случаен срив, а начало на нов етап. Както се вижда- последният.
В такава ситуация бъдещето на Русия зависи от нашите усилия за изработка на четвъртата политическа теория. С локалните варианти за преподреждане, които ни предлага глобализацията в режим само на повърхностна корекция на статуквото, няма да отидем далеч, а само ще загубим време. Предизвикателството на постмодерна е извънредно сериозно, то се корени в логиката на забравата на битието, в отстъплението на човечеството от своите битийни (онтологически) и духовни (теологически) извори. Да се отговори на тях с иновации (чисто технически), или пиар сурогати, е невъзможно. Следователно, за да се решат насъщните проблеми – глобалната икономическа криза, противодействието на еднополюсния свят, съхранението и укрепването на суверенитета и т. н., е необходимо да се обърнем към философските основания на историята и да направим метафизическо усилие.
Трудно е да се каже как ще бъде разгърнат процесът на изработка на тази теория. Ясно е само едно: това не може да бъде индивидуална работа или занятие на ограничен кръг лица. Усилието трябва да бъде съборно, колективно. По този въпрос на нас много могат да ни помогнат представители на други култури и народи (както в Европа, така и в Азия), които също така остро осъзнават есхатологичното напрежение на сегашния момент и отчаяно търсят изход от световния тупик.
Първо трябва да се утвърждава, че четвъртата политическа теория, която е основана на отхвърлянето на днешния статус-кво, в неговите практически и теоретични измерения, в руското издание ще бъде ориентирана на „руския Ereignis”,... на това „събитие” – единствено и неповторимо, – с което са живели и което са чакали много поколения руски хора от изворите на нашия народ до днешното настъпване на последните времена.
Превод арх. Чавдар ЙОТОВ
* Препратка към антиутопията на Олдъс Хъксли “Този прекрасен нов свят”, където картината на човешкото бъдеще представлява един най-общо казано нечовешки свят... - Бел. ред.
