На 14 ноември, четвъртък, в Народното събрание, по време на дебатите за приемане на Бюджет – 2014, председателят на ПГ на партия “Атака” г-н Волен СИДЕРОВ направи проникновено изказване, което в. “Нова Зора” публикува - в името на обективността и в търсене на по-големия смисъл за българското утре, както заради точната оценка на ситуацията в България към днешна дата.
Дами и господа народни представители! Изчаках и вчерашния ден, и днес да минат изказванията, за да преценя докъде е стигнало нивото на българската политическа или политико-икономическа мисъл. За съжаление, констатирам, че то не мърда, не се движи напред.
Вчера много внимателно изслушах изказването на бившия заместник-министър на финансите от правителството на ГЕРБ. Установих, че всъщност той няма забележки – истински, реални, същностни забележки към бюджета. Той се съгласява с него, той го похвали всъщност по основните неща, че не се пипа плоският данък и че се спазва така наречената дисциплина. Ще кажа няколко думи за тази дисциплина и за прословутите Маастрихтски критерии. Той похвали бюджета.
Всъщност, ако има забележки от бившата управляваща партия към този бюджет, те са например – защо давате по-малко пари на администрацията? Това е логично, аз разбирам този въпрос, защото администрацията е пълна с кадри на ГЕРБ. Или – ще се съберат ли приходите, така както сте ги заявили, което е вечният, дежурният, рутинен въпрос, когато става дума за бюджета. Но не това е същинското.
Същинското е – много би ми се искало да чуя в тази зала, а и в медийното пространство, - анализи за това какво става реално в света, къде е България и какво трябва да се направи с България. Защото да обсъждаме бюджет, когато държавата ни, родината ни се намира в колониално робство, просто няма никакъв смисъл. Това е все едно затворници в затвора да си говорят и да обсъждат дали първо да излязат на разходка, а после да отидат в столовата, или обратното. Същото е с бюджетите, за които ние тук говорим.
Нека да ви кажа какво всъщност обсъждаме днес. Ние обсъждаме едни 19 млрд. лв. Деветнадесет милиарда лева! Това е, нали, господин Кънев? Вие сте специалист, след малко ще Ви репликирам косвено, също така Вие сте практик човек. Искам само да добавя, не се учудвайте за скрапа. Ако направите справка какво се е изнасяло миналата година от нашите пристанища? Две стоки, не – три стоки: скрап, жито и дървен материал. Това изнася България. А тя, България, беше сред индустриалните държави при така наречения комунизъм.
Реплика ОТ КБ: Социализъм.
Волен СИДЕРОВ: Социализъм, добре.
България беше сред водещите индустриални държави или поне сред първите петнадесет. Сега тя е много, много назад – изнасяме скрап, пшеница и дървен материал, все едно сме не от третия, а от четвъртия свят държава.
Защо е така? Защото от 1997 г. България не е суверена държава. Нека да си кажем това! Няма ли един специалист финансист, икономист, който да каже най-после, че ние не сме икономически суверена държава? От 1997 г. ние сме поробена държава, тоест нямаме правото да решаваме сами какво да правим с икономиката си и с финансите си. Това така ли е? Така е!
Откакто сме в паричен съвет или валутен борд, ние нямаме Централна банка. Тази прекрасна сграда в стил неокласицизъм – дело на двама велики български архитекти - Иван Васильов и Димитър Цолов, тя всъщност е най-голямото чейндж бюро в Европа. Прекрасна, хубава, монументална сграда, която служи за чейндж бюро!
Ние нямаме право да емитираме пари. Нали не сте забравили това? Ние всъщност нямаме право да водим собствена финансова политика!
Янаки СТОИЛОВ (КБ, от място): Като се има предвид, че и банковият надзор не работи!
Волен СИДЕРОВ: Защото сме в рамките на една колониална схема и не можем да определяме какво да правим със собствената си икономика.
Нали не сте забравили, че за всяко нещо се допитваме до Международния валутен фонд? А оттам обикновено чуваме – няма да пипате заплатите и пенсиите, няма да ги покачвате, няма да ги вдигате, не ви се позволява.
Затова, когато аз или колегите ми от „Атака” от тази трибуна кажем – доходите са много ниски, трябва да се вдигнат, ние се сблъскваме със стена. Аз си давам сметка защо се сблъскваме със стена. Защото хората, които са в политиката, във властта, в държавната власт и тези, които непрекъснато са по медиите – това са икономическите анализатори, които всъщност са рупори на неолиберализма, те вече са решили, че България ще бъде поробена държава и не можем да имаме собствена икономика. В това всъщност е целият ключ към бюджета и когато говорим за пари.
Тези 19 милиарда, които обсъждаме сега, каквото и да правим с тях, ще си останат 19 милиарда, което е крайно недостатъчно за държава като България. Ние не сме малка държава. Ние сме сред първите 20 държави по големина в Европа и като население, и като площ. Деветнадесет милиарда републикански бюджет! Тридесет милиарда само за миналата година са чистите приходи на монополите, на чуждестранните вериги, супермаркети, моловете, телефоните, ЕРП-тата и бензиностанциите. Тридесет милиарда годишно те изпомпват от България, а ние тук се караме за 19 милиарда, за 10 милиона там и 10 милиона тук.
Най-после няма ли да отворим очи и да кажем простата истина, че България трябва да промени своя икономически модел на развитие. И без да направи това, тук обсъждането на бюджета всяка година ще бъде едно и също – просто рутинно предъвкване на едни счетоводни данни и забележки от опозицията, която и да е тя: „Вие няма да можете да си изпълните приходите и няма да можете да ги съберете.“ Това чувам вече осем години в три парламента.
Не чувам обаче анализа, който трябва да се чуе най-после в България, че след 2008 г. така наречената криза – глобална, финансова, икономическа, ние трябва да мислим за нов икономически модел в Европа. Нали сме в Европейския съюз? Защо не предлагаме ние, българите, да променим този модел, да започне една нова икономика, която да бъде икономика на регулацията, икономика на социалната справедливост, икономика на антиглобализацията, тъй като основният виновник за положението, в което се намираме, е глобализацията.
Този процес, който започна след 70-те години в света и особено след 1980-1981 г., който наложи турбокапитализма, който наложи пазарния фундаментализъм, който наложи само задължения – пазарни, търговски, но не задължения по отношение на труда, не по отношение цената на труда, по отношение на здравеопазването, на публичния сектор, на услугите, които засягат всички нас, здравните услуги...
В това отношение държавите, които са подчинени на така наречения Вашингтонски консенсус, нямат задължения. Там хората могат да измират от липса на лекарства или от нисък стандарт на живот, важно е обаче да има свободно движение на капитали и стоки. Това е най-важното нещо на света за пазарните фундаменталисти. Да, те го постигнаха, в резултат на което потопиха в мизерия стотици милиони хора по света.
Това е официален доклад на ООН – програмата на ООН, която казва, че в резултат на мерките, в които бяха вкарани държавите от Източна Европа, стотици милиони източноевропейци живеят мизерно, по-лошо, и това положение се задълбочава. Това е официален доклад на ООН, констатация, но тя не храни, тя не грее, тя не топли, както и констатациите на фундаменталисти в икономиката, пазарни фундаменталисти, като класическия представител на Чикагската школа Милтън Фридман, който преди да почине, каза, че май сгрешихме, като оказахме натиск върху държавите от Източна Европа да приватизират на всяка цена. „Оказахме натиск!” Вижте, ние си мислехме, че това беше по решение на някои мъдри наши ръководители, то се оказа, че те ни оказали натиск, което аз, разбира се, съм го писал много пъти, но това се отхвърляше с насмешка. Това било грешка, каза Фридман, и почина, пресели се в по-добрия свят.
Още един гуру на неолиберализма – Франсис Фукуяма, чули сте го вероятно или може би сте чели неговата книга „Краят на историята”. Той обяви края на историята, защото комунизмът падна, победи капитализмът, победи глобализмът и повече няма за какво да мислим, историята свърши. Не щеш ли, само след няколко дни същият Фукуяма взе че се поправи и каза: „Май ще трябва да се засили значението на националните държави, защото нещата не отиват на добре”. Понеже ние днес какво имаме? Имаме сблъсък не между капитализъм и комунизъм, между глобализъм и тежненията да има повече национален суверенитет и национални държави. От една страна, има натиск националните държави да бъдат смачкани, съответно техните бюджети балансирани, както се казва културно (всъщност на смачкани бюджети), а частният капитал, транснационалните корпорации да правят каквото си искат и да колонизират държавите, да им използват печалбите и това да се нарича свободен пазарен капитализъм.
Всъщност едва ли някой си прави илюзията днес, че пазар, за какъвто е пледирал горкият дядо Адам Смит, отдавна не съществува. И сега, ако продължават нашите икономически анализатори и стипендианти на Сорос да повтарят тази мантра: „Повече пазар, по-малко държава”, на тях не може да им се каже нищо друго, освен че са промити мозъци, защото това отдавна не важи, нито има конкуренция в днешно време, нито нормален пазар, нито състезания между пазарни субекти.
Тази “невидима ръка” на Адам Смит, която я пишеше едно време в учебниците по икономика и тогава той се изучаваше като буржоазен автор в ВИИ „Карл Маркс“, сега се изучава сигурно като титан на прогреса в УНСС, тази невидима ръка на пазара отдавна е видима, освен това ни е хванала за шията, така че не можем да дишаме, защото днес ние нямаме конкуренция, нямаме пазар. И когато чуя някой да казва, обикновено отдясно, но всъщност и от ляво го правят, че трябва да се повиши конкурентоспособността и пазарният принцип, просто ми става смешно, но и тъжно. Няма пазар, уважаеми дами и господа народни представители. Има диктат на транснационалните компании, които са с бюджети много по-големи от националните. Само си представете 19 милиарда лева какво са за една корпорация. Това за нея са джобни пари – 8-9 млрд. евро. Това е нашият бюджет. Това обсъждаме днес, вчера, и ще го гласуваме.
Ние сме в състояние на война – глобализъм или възвръщане на националния суверенитет? Това е въпросът, с който Европа трябва да се заеме. И тя се заема, защото все по-силни стават там политическите партии, които държат на връщане на националния суверенитет, затваряне, а не отваряне, повече протекция, повече национален суверенитет, по-малко диктат отгоре и по-малко свободно движение, защото това свободно движение всъщност изяжда националните икономики. Целта на глобализацията е националните държави да бъдат смачкани, да бъдат доведени до фикция, която само да гласува едни счетоводни данни, а всъщност хората, които живеят там, да бъдат подчинени на интересите на този, който диктува – от Уолстрийт ли ще бъде, или оттам някъде, който диктува как да стават нещата. А той така диктуваше досега, че потопи в криза света. И сега светът вече реагира на това. За съжаление в България не чувам този глас на реакции и протест. Чуваме много протестни викове, но защо сред тях няма нито един, който да иска нов икономически модел? Няма нито един, който да каже: „Имаме нужда от нова икономическа философия, от друг тип икономика, има нужда от излизане от робството, а не набутване още в това робство, не още пазарен неолиберализъм”, защото много от протестиращите, които са отвън, са пак такива рупори на неолиберализма. Имаме нужда от социална справедливост, имаме нужда от регулация, имаме нужда от друг тип държава, имаме нужда от интензивно развитие.
Председател Алиосман ИМАМОВ: Господин Сидеров, понеже ми дават знак от вашата група, имате 6 минути. Ако решите да оставите и малко време на останалите.
Волен СИДЕРОВ: Благодаря Ви, ще ги използвам пълноценно. (Оживление.)
Тези три сакрални числа, които преди малко колегата тук каза – 1,8 % ръст, 1,8 % инфлация, 1,8 % от БВП дефицит – не трябва да се гордеете с тези числа, защото те са жалки. Не 1,8 % ръст, нужни са над 10-12% ръст, за да има някакво чувствително подобрение на живота у нас. Знам, че веднага ще скочите и ще кажете: „Как, това е невъзможно! МВФ, Европейската банка…” Да, точно трябва да кажем: „Не на МВФ, не на тези колониални инструменти, за да си гоним ръста, който е нужен на България”. Ние имаме нужда от рязко увеличаване на доходите не с 20, 30 и 40 лв. Да, сега има някакви полезни стъпки, това е безспорно, но това не е достатъчно.
Ние от „Атака” затова сме скептици по отношение на този бюджет. Ние затова казваме, че това е продължение на колониалния бюджет, който беше, който вървеше независимо кое правителство е на власт, и няма как да подкрепим един колониален бюджет. Нужна е революция в мисленето.
И за финал ще цитирам Клаус Шваб, ако някой не знае кой е – това е основателят на международния, на Световния икономически форум в Давос. Всяка година там се събират едни баровци, едни лидери на държави, едни много големи милиардери и умуват как и накъде светът да отива. Та, същият този Шваб, който през 1971 г. основа този форум и го прави всяка година в швейцарския луксозен курорт Давос, каза преди година следното: „В днешното време капитализмът, който сега съществува, вече не върши работа, ние трябва да мислим как да го променим. Нужно е много мислене, а не повече бизнес” (край на цитата. Клаус Шваб е основател на Давоския форум)
Какво говори това? Че основни апологети на пазарния фундаментализъм вече пледират за преосмисляне, а ние продължаваме да кретаме в същите рамки и да спорим 20 милиона тук или 20 милиона там.
И понеже говорим за числа, и аз ще извадя едно листче с числа само да ви кажа пък парадоксите и абсурдите на този бюджет.
За подслушване, драги колеги, дами и господа, ще отидат 49 милиона. За подслушване!
За разузнаване Националната разузнавателна служба получава само 16 милиона. Ние нямаме нужда от разузнаване, защото всички са ни приятели и ни обичат, нали? Дрън-дрън! За подслушване вътрешно обаче – 49 милиона!
Много се говори за парите на партиите. Да, ние сме против субсидиите, даже предлагаме те да изчезнат. Естествено, тогава трябва да има безплатно телевизионно време за всички партии по всички телевизии. Ако стане така, нека да няма партийни субсидии, съгласен съм, но колко взимат всички партии сега като субсидия, общо, всички? Колко мислите – 40,5 милиона лева! Четиридесет цяло и пет милиона лева – по-малко, отколкото за подслушване, за службата държавна агенция „Технически операции“. Значи прословутите партийни субсидии са по-малко, отколкото ще дадем за подслушване!
Аз няма да говоря за Българска академия на науките, защото там просто е позорно – това, че там се дават пари, колкото да съществуват сградите, да има парно и да има ток. За научни изследвания отдавна не се дават пари. Вече три мандата на Народното събрание - няма за научни изследвания! Е, има за подслушване. За научни изследвания няма.
За бежанците, дами и господа, са дадени, по думите на военния министър, 258 млн. лв. досега. За т. нар. бежанци, тоест за нелегалните имигранти, които нахлуват в България, създават криминогенна обстановка – 258 милиона! А ние се чудим дали могат да се намерят 50 млн. лв. за коледна добавка за пенсиите или не, за бежанците може обаче – 250 милиона. Триста ще дадем! Петстотин ще дадем! Ние сме дашни!
Завършвам накрая с Българска национална телевизия. Тя поискала пък 94 млн. лв.! Там няма как, освен да не поискаме справка за какво отиват тези пари. И сме я поискали от Комисията по корупция, и всички договори с външни продукции. И накрая задавам въпроса: защо се дават 94 милиона на една телевизия, която работи срещу собствената си държава? Ако на този въпрос ми отговорите, обявявам награда! И с това приключвам. (Ръкопляскания.)
Моят призив е: да чуем истински икономически анализ! Към всички финансисти, икономисти се обръщам – дайте ми истински анализ на това, което става! Дайте идеи! Повече идеи, не повече бизнес. То и без това бизнес няма в България български, има само чуждестранен. Има чужди банки, чужди капитали, чужди монополи. Дайте повече идеи как това да го променим, как да изгоним тези монополи и да вдигнем доходите. Тогава ще кажа: Браво, Вие работите за народа си, тъй както тук се заклеваме! Иначе останалото са счетоводни, махленски разправии на тема 19 жалки милиарда лева бюджет. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака“, отделни ръкопляскания от КБ)
