След като „Трансперънси интернешънъл” класира България втора по корумпираност в света след Гърция, „високото признание” бе потвърдено и откъм Италия.
Според някои български и италиански медии бившият италиански премиер и сенатор Силвио Берлускони, съден и осъден за финансови престъпления и безчинства с малолетна, щял да потърси „път към Европа” в три бивши социалистически страни: Унгария, България и Естония.
След като бе изгонен от Сената и му беше забранено да заема каквато и да е публична длъжност, по съвета на своите приближени, Берлускони бил решил в една от тях да се кандидатира за евродепутат на изборите за Европейски парламент през май 2014 г.
На 4 декември същите медии известиха, че Берлускони се е отказал да се кандидатира от чужбина. Но както припомня Стефан Цвайг: “Кой не знае онова „никога”, което в дипломацията означава „може би”.
Имайки предвид приятелските му отношения с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, с когото заедно откриха паметник на Джузепе Гарибалди в София, политиците и медиите у нас започнаха да го спрягат дори за водач на евролистата на ГЕРБ! Защото за разлика от Италия, у нас присъдата за финансови престъпления не е пречка за участие в евроизборите. Единствената въпросителна е коя партия ще приеме Берлускони да я представлява в ЕП. Логично би било това да е опозиционната партия на Борисов и Цветанов, която все по-трудно удържа своите депутати да не се разбягат. Но докато герберите срамежливо отхвърляха вероятността да номинират Берлускони за евродепутат, Яне Янев заяви в предаването „Лице в лице” по Би Ти Ви, че е предупредил Бойко Борисов за готовността на РЗС да номинира Берлускони за водач на своята европейска листа. Каква щедрост, каква самопожертвувателност!
Представяте ли си Берлускони да влезе в ЕП с листата на РЗС, а Яне да подсмърча до следващите парламентарни избори в България? Защото на предсрочните избори от 12 май 2013 г. партия РЗС бе изпреварена дори от „Глас народен” на Светльо Витков от „Хиподил”. Май не РЗС ще спасява политическата кариера на Берлускони, а напротив – Берлускони ще трябва да издигне имиджа на РЗС, така че Яне да влезе в 43-ото народно събрание. Ако, разбира се, в ръководството на ГЕРБ не размислят и решат сами да използват бившия италиански премиер и сенатор като ракета-носител към парламента. Брадвата на Борисов никога не удря два пъти на едно и също място: оня ден беше за АЕЦ „Белене”, вчера - против „Белене” и за VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй”, а днес е и против този проект, понеже щели да бъдат нарушени изискванията на ЕС. Обаче ЕК не е казала „не!” на кандидатурата на Берлускони за евродепутат нали? Ето как може да се повтори - отново като фарс, - историята с избора на Фердинанд Сакскобургготски за български княз. С тази разлика, че вместо да го търсим из локалите на европейските столици, Берлускони ни идва на крака. И няма да се намери друг като Стамболов, който като види какво е „харесала” изпратената от него делегация, да каже: „Мамка й на тази България!”...
Няма човек на този свят, който да не е чувал за „подвизите” на бившия италиански премиер. Значи не купуваме „котка в чувал”, а един фалирал политик, за който у нас ще се избият две партии, по-жалки и от самия кандидат: РЗС, която, надяваме се, завинаги слезе от политическата сцена, и ГЕРБ, чието слизане само леко се позабави. Напускането на Георги Марков от ПГ на ГЕРБ е сигнал, че разпадът е започнал и плъховете напускат потъващия кораб. Засега поединично, но докога ще е така? Какъв Берлускони?! До изборите за Европарламент в ГЕРБ може да останат само Борисов, Цветанов, Цачева и още няколко „челобитници”.
Малко късничко верните на Бойко депутати, журналисти и политолози откриха, че Марков бил разследван за минали данъчни престъпления и че веднага след като разследването срещу него е преустановено, той депозирал молба за напускане на ПГ на ГЕРБ. Хубаво, но нали гузният „изменник”, дето на всичко отгоре бил и сребролюбец, е вписан във Великотърновската листа на ГЕРБ от самия Цветан Цветанов? Дори е станал депутат, понеже Цветанов решил да влезе в парламента от листата на ГЕРБ в Благоевград. Възможно ли е „дългоухият” шеф на МВР, сега обвиняем по три дела, да не е знаел какъв човек предлага за депутат? Ако да, той е съучастник в престъпленията на Марков. Ако пък не го е познавал добре, значи кадруването в ГЕРБ си заслужава епитета „вкалинчване”. Най-вероятно Цветанов е знаел какво представлява новоизлюпеният гербер, но е смятал, че именно заради тъмното си минало той ще бъде верен и послушен нему и на Борисов. Но... явно се е излъгал.
Вероятно и Робеспиер, минавайки покрай къщата на Фуше на път за ешафода, е мълвял: „Бой се от страхливеца!”. Впрочем, дори след като депозира молба за напускане на ПГ на ГЕРБ, Марков твърди, че не напуска ГЕРБ, а само парламентарната. И че продължава да уважава Борисов и Цветанов. Не е трудно да се отговори защо - вероятно защото държат срещу него още по-неприятни компромати от тези, които подхвърлят на медии и политици. Дали ще натежат пред възможните „материални стимули”, за каквито от ГЕРБ обвиняват БСП и олигарсите, това ще покажат бъдещите гласувания на вече независимия депутат Марков. Рано е да се твърди, че с напускането на ПГ на ГЕРБ той е направил ненужен „пръста” на Волен Сидеров, който досега осигуряваше необходимия за заседанията на Народното събрание кворум.
Опасността за ГЕРБ идва не от „измяната” на един депутат, а от възможността неговият пример да бъде последван от други гербери. Както и от разкритията му за атмосферата в ПГ на ГЕРБ, която той квалифицира като „фидосовщината на новите класни ръководителки”.
Дори Берлускони не би могъл да спре разпада на ПГ на ГЕРБ. Пък и той няма да дойде тук, за да дава, а да взема. Ако не беше конституционното ограничение кандидатът за президент да е български гражданин и да е живял непрекъснато в България през последните пет години, Берлускони би могъл да се кандидатира и за президент на „тази страна”. Но при тази Конституция, която не позволи и на Симеон Сакскобургготски да се кандидатира за президент през 2001 г., Берлускони би могъл да стане просто президент на някой футболен клуб. Например на ФК „Витоша” (Бистрица). Именно в този отбор се подвизава като централен нападател най-възрастният професионален футболист в България Бойко Борисов.
„Пенсионерът чудо”, както го нарече устато Татяна Дончева, не е нито политик, нито футболист като хората, но като „ленторез” и авиопревозвач на селски отборчета и чалга певици, няма равен! Нищо, че вече се налага президентът Росен Плевнелиев да го вози по милост в своя самолет, един вид награда, че някога не е успял да му извади окото, докато сочи на Симеон Дянков къде да седне.
При всичките си кусури Силвио има едно голямо предимство пред фюрера на ГЕРБ - никога няма да бъде освиркан както Борисов в зала „Арена Армеец” или по време на февруарските протести. За сметка на това със своето чувство за хумор може да накара публиката да скандира: „Берлускони президент, президент!”.
Онова, което феновете крещят по адрес на българските съдии, е запазено за родните политици. Особено тези, за които изпълнението на всички прищевки на евробюрократите (включително за размера и формата на краставиците, за щастието на кокошките, за разрешаването на хомосексуалните бракове и др.) е главен признак за европеизация. А клепането на политическите им опоненти пред Европа – върховна наслада...
