Едно от най-важните международни събития напоследък - ако не и най-важното, е, че Украйна се отказа да подпише Споразумение за асоцииране и задълбочаване на всеобхватна свободна търговия с Европейския съюз. Това се оказа тежък геополитически удар не само върху евроатлантическа Европа, но и срещу глобалния американски проект за планетарна доминация. Как ще протекат следващите исторически процеси, не е съвсем ясно, но че случилото се е показателно, е вън от съмнение.
Ръководството на ЕС изрази разочарование, Полша изпадна в истерия, САЩ се обидиха на Русия. А европоидите от всички цветове на дъгата се затръшкаха и чак се задавиха от русофобия.
• „Кремъл отдавна формулира своята позиция по сближаването на Украйна с ЕС. Съвсем по империалистически, Москва водеше непоследък истинска търговска война, заплашвайки, че е възможно да преразгледа своите търговски отношения в енергийната сфера... Изглежда, че в обозримо бъдеще съдбата на Украйна изцяло ще се определя от Русия”. (Бернд Йохан, зам.-ръководител на отдела за Източна Европа в Deutsche Welle - www.iraqwar.mirror-world.ru – 25.11.2013)
• B съвместно комюнике председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой и на Еврокомисията Жозе Барозу осъдиха позицията на Русия относно Украйна. “По-стабилни отношения с ЕС не се постигат за сметка на отношенията между източните партньори и други техни съседи, такива като Русия. “Източното партньорство” е замислено като взаимноизгодно, от което всички ще спечелим. ЕС е готов да разясни на Русия взаимната полза от увеличаване на търговията и обмена между нашите съседи”. в. „Сега”, 26.11.2013)
• „Кремъл извърши грандиозна провокация, за да попречи на европейския процес на разширяване. След като се разправи с Украйна, Русия ще се заеме с Полша. Даже ако ЕС успее да привлече Украйна, Москва ще направи всичко, за да си я върне. Битката за Украйна тепърва започва”. („Военное обозрение, 26.11.2013)
• От затвора се обади и Тимошенко, набрала смелост от безкомпромисната защита на ЕС. Тя мило съветва Янукович: „Подпишете споразумението и западният свят ще ви даде всичко сам. За целия демократичен свят е въпрос на чест да не разочарова украинското общество за европейския вектор на развитие... Световните лидери, за разлика от Вас, се отнасят отговорно към вярата на хората в европейските ценности и стандарти и ще Ви помогнат да не загубите като политик”. ( www.iraqwar.mirror-world.ru – 26.11.2013 г.)
• На сайта на Белия дом се появи петиция с искане да се обяви Виктор Янукович и всички украински министри за персона нон грата. Такова предложение е несериозно и напълно абсурдно, но на този сайт какви ли не недомислици се появяват. (интервю на Пушков във „Военное обозрение” от 28.11.2013)
• Съвсем изненадващо, разумен коментар се появи в българската преса: „Европа, колкото и да не е за вярване, няма как да спечели сама битка с Русия, каквато и да е тази битка. Европа е слаба, а без помощта на Америка битката с Русия е предварително обречена. Едва когато Америка се включи на страната на Брюксел, ще стане наистина интересно”. (Константин Вълков, в. „24 часа”, 27.11.2013 г.)
Всъщност каква е тази емоционална шумотевица? Какво толкова важно се е случило?
На пръв поглед, всичко е просто и логично: две суверенни страни (ЕС и Украйна) водят преговори по даден въпрос. Всяка страна предлага своите условия. На едната от тях условията на другата не й изнасят и тя се отказва от споразумяване. Това е всичко!
ЕС предлага, при подписване на съглашението, кредит в размер на 1 милиард евро за 7 години. Тук се намесва Международният валутен фонд, който разяснява на украинското правителство, че кредитът може да бъде отпуснат само при следните условия: 1. увеличаване на тарифите за жилищно-комуналните услуги; 2. замразяване на работните заплати и пенсиите; 3. прекратяване на държавните субсииди за селското стопанство.
Украйна отговоря, че тя ще загуби най-малко 165 милиарда долара само за адаптиране на украинските технически регламенти към изискванията на ЕС и че тези загуби трябва да й се възстановят. Нещо повече, Украйна се надяваше да получи пълни компенсации за загубването на пазара на Митническия съюз. ЕС отказва, макар че при приемането на Полша тя получи пълни компенсации за загубените пазари на Съвета за икономическа взаимопомощ и още толкова евро в брой (около 6 милиарда евро от предприсъединителните фондове)!
Някои наричат това търг и са прави, но така е при всяка сделка. България не се пазари при влизането си в ЕС и сега е последната страна в съюза по икономическо развитие и по жизнено равнище. Но Украйна не е България, не е Полша, ако стане член на ЕС, тя ще бъде най-голямата държава в него по площ (603 628 кв. км) и на четвърто място по население (46 000 000 жители). Украйна може да произвежда космически кораби и най-големите в света транспортни самолети и да се подчини на подобни условия, означава да се самоубиие.
Ако трябва да бъдем точни, ЕС не е търгувал с Украйна. Той зае принципно друга позиция - търгът е неуместен, това е исторически и цивилизационен избор, а що се отнася до парите, ще има само обещания да се задълбочи и разшири демокрацията, което впоследствие ще се превърне във всевъзможни благини. Подобни клиширани фрази са по-лоши и от търг и на тях се хванаха само дребни риби като България. Щом ти предлагат капитализъм, трябва да търгуваш.
Има и още нещо.
ЕС е дотолкова обсебен от желанието да си присвои Украйна, че практически замени „цивилизационния избор” с ултиматум: в тази сложна ситуация нещо трябва да се прави. В края на краищата Украйна трябва да се раздели на Западна и Югоизточна и последната да се остави на произвола на съдбата и на Русия. („Война и мир”, 26.11.2013 г.)
Така или иначе и ултиматумът, и търговската сделка, временно пропаднаха. Пак няма нищо странно – пазарлъкът може да се поднови. Защо е тогава този шум? (За повече подробности виж „Украина. Читая между строк”, във „Война и мир”, 23.11.2013 г.) Защото зад търговията прозират
озъбените челюсти на геополитиката
и на цивилизационния глобализъм. И ако искаме да се орентираме в тази проблематика, достатъчно е да се обърнем към откровенията на Збигнев Бжежински отпреди 20-ина години и отново да прочетем неговата знаменита книга „Голямата шахматна дъска”. Там е казано всичко! „Без Украйна Русия престава да бъде евразийска империя. Без Украйна Русия може да продължава да се стреми към имперски статус, но ще се превърне в предимно азиатска имперска държава, забърквайки се най-вероятно в изтощителни конфликти с надигналите се централноазиатци, които едва ли биха се примирили със загубване на новопридобитата независимост и биха били подкрепени от приятелските ислямски държави на юг... Загубването на независимостта от страна на Украйна би имало преки последици за Централна Европа и би превърнало Полша в ключова геополитическа зона за източната граница на Обединена Европа... Към 2010 г. френско-германско-полско-украинското сътрудничество, в което ще бъдат ангажирани 230 милиона души, може да се разгъне до партньорство, укрепващо геостратегическата дълбочина на Европа... По такъв начин основната геостратегическа цел на Америка в Европа може да бъде съвсем простичко резюмирана: посредством едно по-искрено трансатлантическо партньорство да се консолидира предмостието на САЩ на Евразийския континент така, че Обединена Европа да стане по-жизнеспособен трамплин за разпространяване в Евразия на международния ред на демокрация и на сътрудничество”. („Голямата шахматна дъска”. Изд. „Обсидиан”. С., 1997. Стр. 52, 100, 102)
И така:
1. За укрепване на своята световна доминация на САЩ е необходим голям и удобен сухоземен трамплин в Евразия.
2. Такъв трамплин е Европейският съюз.
3. Този трамплин трябва да нараства в дълбочина за притискане на Русия до свиването й, в най-добрия случай – в азиатска държава.
4. Стратегически, увеличаването на дълбочината на трамплина трябва да стане по оста Франция-Германия-Полша-Украйна.
5. Следователно непосредствената тактическа цел е привличане на Украйна към Европейския съюз и НАТО чрез откъсването й от влиянието и евентуалния съюз с Русия.
Едва ли може да се каже по-стегнато и по-ясно.
На практика виждаме, че този геостратегически план на САЩ се изпълнява твърде настойчиво.
В цивилизационен план
нещата изглеждат малко по другояче. Русия, „малка Русия” (Украйна) и „бяла Русия” (Белорусия) са единна цивилизационна общност (това показват техните имена) и живеят на обща територия. Слабото звено в това единство е Украйна. До началото на 20 век никаква украинска нация не съществува (подробности има в статията на Михаил Лукин „Химера Украинства”. Виж „Завтра”, 25.11.2013). Някои от причините са от психологически и поведенчески характер и се крият в историята на украинските земи. Сергей Сокуров така ги описва: „Телодвиженията на днешната украинска управляваща върхушка не са изненада, тъй като е в историческата кръв на тези ръководители, които по наследство получават задание от своите предци... Не смятам, например, че Мазепа още от началото е съюзник на Петър. Той започва кариерата си като един от тези хетмани-хитреци, които са се стремили при всяка променена геополитическа ситуация да извлекат ползи за себе си, а не за Украйна. Те не са се отнасяли към Украйна като към Родина. Никога не е имало понятие „украински патриотизъм”.
Те винаги са търсели на кого да се продадат по-скъпо. Ако не е московският цар, ще бъде тюркският цар, ако не е той, тогава полския крал –само и само те да бъдат добре. Янукович е един от наследниците на тази ярко изразена историческа линия”. („Завтра”, 27.11.2013)
Размерът има значение
Като резултат светът наблюдава наяве и непосредствено това, което в науката се нарича геополитическо противопоставяне. Остава да видим дали САЩ открито ще се намесят в „битката” (според Бжежински). Но щом САЩ обявяват територия на десетки хиляди километра за непосредствена зона на националните си интереси, то какво да кажем за Русия?! Всички предпоставки за драматична геополитическа борба са налице.
Правят впечатление, „големите” митинги в Украйна в подкрепа на присъединяването към ЕС. Полският президент Бронислав Комаровски официално призна, че толкова голяма подкрепа за ЕС няма в повечето страни на съюза. Научно е доказано, че и най-голямата диктатура, а и най-голямата политическа глупост, винаги могат да съберат най-малко 20 % подкрепа. Сега пресметнете колко са 20 % от 56 милиона. Наистина, един милион протестиращи са много от гледна точка на България, но от гледната точка на Китай са нищо. Както се казва, размерът има значение.
Протестиращите не са толкова за Европа, колкото са срещу Русия. Но срещу Съветска Русия! Бившият вътрешен министър на Юшченко, Юрий Луценко, публично заяви на протеста: „В Украйна започна революция. Хората искат да довършат това, което не беше направено през 1991 и 2004 г. Тук и сега умира Съветска Украйна”. („Независимая газета”, 2.12.2013 г.)
Това не е толкова лесно. Донецк, Луганск, Запорожието, Харков, Днепропетровск, Крим едва ли ще подкрепят киевския протест. Набелязва се линия на вътрешен разкол по оста Харков-Одеса. Киевските протестиращи са срещу географията и си въобразяват, че ЕС ще ги отдалечи от Русия. Да, ама не! Географията няма да ги сближи и със САЩ. Украинците така и ще си останат далечна покрайнина на ЕС и ще гледат Западния свят през „крив макарон”, оставайки за него славянско-християнски мутанти, по-долни и от поляците.
Главната надежда
на украинските западняци са САЩ. Според Главнокомандващия обединените въоръжени сили на НАТО в Европа, генерал Филип Бридлав, наличието на значителен американски контингент в региона е много важно за Вашингтон за ефикасното решаване на възникващите заплахи за националната сигурност на САЩ. Една от формите за запазване на доверието към САЩ са изнесените предни военни бази в Европа. („Военное обозрение” – 2.12.2013 г.)
Предполага се, че след изтеглянето на американските войски и войските на НАТО от Афганистан, вниманието на Западния свят ще се насочи главно към Източна Европа и по-точно към Полша и Прибалтика. В този район ще бъдат прехвърлени девет дивизии на САЩ, Великобритания и Германия от Западна Европа, ще бъде засилено присъствието на американски и английски кораби в Балтийско море. В полската авиобаза в Ласк вече са прехвърлени американските самолети „F-16” от Авиано (Италия), създадени са 5 бази за горивно-смазочни материали и 6 радиолокационни пункта за далечно откриване, във Вилнюс се появи Център за енергетичната безопасност на НАТО. Пристанищата на Свиноуйсце и Гдиня (Полша) са преустроени да приемат американски и британски десантни и транспортни кораби. Това вече е плацдармна инфраструктура. През ноември на този плацдарм са проведоха оперативно-стратегически учения на НАТО „Steadfast Jazz – 2013” (може да се преведе като „твърд джаз”), завършили на 9 ноември, в които взеха участие 6 000 войници и офицери, 350 бронемашини, 57 бойни самолети и хеликоптери, 11 надводни кораба и 2 подводници. Бяха поканени всички 28 страни- членки на НАТО, и освен тях Украйна, Финландия и Швеция. Резултатите от учението, толкова желано от Полша, не са обнадеждаващи: от 6 000 участващи войници на полигона бяха 3 000, останалите - заети с щабна дейност. На практика взеха участие 8 страни. България не участва, САЩ се отчете с 250 души, Германия изпрати символично 44 души медицински персонал, Дания – 5 души, Словения – 4, Албания – 2-ма. Отличи се Франция с над 1000 души („Война и мир”, 11.11.2013 г.; „STOLETIE.RU”, 30.11.2013 г.). Ако учението все пак показа нещо, това е наличието на
сериозни разногласия в Алианса
относно целите и задачите му, както и нежеланието на повечето страни да дразнят Русия. Оказа се, че Русия и Украйна трябва да решават въпросите очи в очи, независимо дали в присъствието на ЕС, или без него.
Къде са причините за постоянните конфликти и спорове между ръководствата на Украйна и Русия? Защо два братски народа, векове живеещи заедно в една държава, все повече се отдалечават един от друг? Може би трябва още един път да припомним думите на Ото фон Бисмарк: “Могъществото на Русия може да бъде подкопано само ако от нея се отдели Украйна. Нужно е не само да се отделят, но и да се противопоставят двете части на единния народ и да се наблюдава как те се избиват един друг. Трябва само да се открият и подкрепят предателите сред националните елити и с тяхна помощ да се промени самосъзнанието на една част от великия народ до такава степен, че да намрази всичко руско, да се отвращава от своя род, без да го съзнава. Останалото е въпрос на време”. („Война и мир”, 13.09.2013 г.)
По този въпрос се пише много и тепърва ще се пише, но има и фундаментална основа. Това е бандитският капитализъм, установен и в двете държави, който тласка и двете управляващи прослойки към охолен живот на гърба на мнозиството от народите. За тях идеалът за охолен живот е западният начин на живот. И те непрекъснато се стремят към него. За Русия, като много по-голяма и по-мощна, е изключително важно да се запази като държава, което единствено гарантира на руската олигархия известно равновесие с могъществото на западния свят. С Украйна не е така, но това са исторически и геополитически реалности и от тях няма къде да се избяга. На базата на тези реалности и в бъдеще ще се градят отношенията между двете страни.
„Не за първи път Европа се старае да откъсне Украйна от Русия. Така беше по времето на Мазепа и шведите, при хетман Скоропадски и германския кайзер, при Бандера и Хитлер, при Кравчук и Юшченко. Това продължава и при Янукович. Кой иска търговска война между двете държави? Кой иска визов режим? Нима ще дочакаме закриването на руската база в Севастопол и американска система ПРО край Харков? И понататък – страшно е дори да се помисли – всеобще мобилизация в Украйна и Русия ?” (А. Проханов, „Завтра”, 28.11.2013)
Евентуална интеграция на Украйна с ЕС ще бъде достатъчен повод Москва да я разглежда като сериозно нарушение на
Големия договор за дружба
между Русия и Украйна от 1997 г. и да бъде повод за неговото денонсиране. В чл. 6 на договора се казва: „Всяка от Високо Договарящите се страни се задължава да се въздържа от участието или поддържането на каквито и да било действия, насочени срещу другата страна. Нито една от страните не трябва да допуска от нейната територия да се застрашава безопасността на другата страна”.
Андрей Иларионов, бивш съветник на президента на Руската федерация (2000–2005 г.), заяви пред в. „Украинская правда”: „Отношението на руското ръководство към Украйна се базира на тези представи, за които В. Путин говори преди няколко години. Външно неговото изказване изглежда като езикова грешка, но всъщност, беше съзнателен пропуск. Той заяви, че Украйна няма дълъг период на самостоятелно държавно развитие, че значителна част от нейната територия е руска територия, получена необосновано. Частично ние признаваме независимостта на държавата Украйна, но намекът, че част от нейната територия принадлежи на Русия, негласно присъства”. С други думи: ако искате да влизате в ЕС и в НАТО, връщайте Крим и Одеса. И ако не се съгласите да стане по дипломатически път, може да стане по друг начин! (Сергей Ишченко, „Свободная пресса”, 11.10.2013 г.)
Разбира се, подобен апокалипсис е възможен, но вероятността за него е нищожна – нито в Европа, нито в Русия някой ще се бие за Украйна. И Европа, и Русия имат други канали и друг инструментариум за взаимно договаряне. Вече се появи предложение да се състоят преговори във формат ЕС-Украйна-Русия.
Голямата слабост на Русия е, че не може да предложи на Украйна обща идея, която отново да сплоти двата народа. В ранния период на Съветската власт такава идея съществуваше и това помогна на Украйна да се превърне в могъща съветска република. Помните ли прекрасната песен за Щорс, украинския герой от Гражданската война?
Шел отряд по берегу, шел издалека,
Шел под красным знаменем командир полка.
Голова обвязана, кровь на рукаве,
След кровавый стелется по сырой траве.
„Хлопцы, чьи вы будете, кто вас в бой ведет?
Кто под красным знаменем раненый идет?”
„Мы сыны батрацкие, мы — за новый мир,
Щорс идет под знаменем, красный командир.”
За безумието на съветския народ да разруши общия си дом, той има да плаща още дълго, много дълго. И не Украйна е началото. Началото беше в Прибалтика, в Приднестровието, в Нагорни Карабах, в Абхазия и Грузия. Светът ще наблюдава още много трагедии, докато руснаците не се осъзнаят какво трябва да правят. И как да го правят в този нов и престъпен свят.
Блуждаенето на Русия
в търсенето и намирането на ново обединително начало за възраждане продължава дълго и позитивният край все още не е ясен. По този въпрос Бжежински казва следното: „Идеите за евентуална евразийска мисия на Русия и за славянска мистика допринасят само за по-нататъшното изолиране на Русия от Европа и по-общо – от Запада, задълбочавайки постсъветската криза и отлагайки необходимата модернизация и прозападно развитие на руското общество... Затова и вариантът с „близката чужбина” предлага на Русия не геополитическо решение, а геополитическа илюзия”. (цит. съч., стр. 133). На заклетия русофоб Бжежински не във всичко трябва да му се вярва, особено в препоръчваната императивно посока за движение на Русия в бъдеще. Но за останалото, той не е далече от истината. Ще видим защо.
Притисната от геополитическите и цивилизационни реалности, Русия не може да рискува и нейната външна, и отбранителна политика ще стане още по-настъпателна. Главното европейско направление за действие се очертава да бъде Балканският полуостров. На българските русофоби ще кажем, че Балканите са били, са и ще бъдат в сферата на руските национални интереси - това е географска даденост. Начални индикации вече има: Сърбия беше посъветвана да се откаже да става член на НАТО и на ЕС и като бонус получи правото на разпределителен център на „Южен поток”. Македония ще я последва, Хърватия е на крачка от отказване от прочутия адриатически газов коридор, иницииран от Украйна, Турция се предложи за наблюдател в БРИКС. А България все повече ще губи, ако залага на българската русофобия и на необяснимото й влечение към миражите на Западна Европа.
Като генерално заключение, ще цитирам статия в приложението „Военное обозрение” към най-цитирания руски вестник „Независимая газета” от 28.11.2013 г.: „На нас, руснаците, ни е известен най-резултатният начин за влизане в ЕС, защото сме го използвали. За първи път влязохме в Европейския съюз при Александър Първи и стигнахме чак до Париж. За втори път влязохме при Йосиф Висарионович и стигнахме до Берлин. Ако не уважавахме нашите съюзници, лесно щяхме да излезем на Атлантическия океан. И ако ЕС много иска Русия при себе си, ние пак ще дойдем. Но никога като Украйна!”
