• Още за правото да се купуват български земеделски земи от чужденци
Напоследък все повече български интелектуалци въстават срещу политиката на неоколонизация на българската държава, включително чрез изкупуване на нейните земеделски земи от чужденци. Това показазват и положителните отзиви за публикуваните в брой 44 на в. „Нова Зора” (от 5 ноември 2013 г.) извадки от моята книга „Аграрна политика” (600 с.) под заглавие „Бащини ниви не се продават”.
Загриженост за бъдещето на нашата държава и нация проявява и видният български патриот Милко Бояджиев, който предложи освен приетия през 1957 г. в Рим Договор за създаване на европейска общност (ДЕО), да бъде представен на читателите и документът „Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз” (Официален вестник на Европейския съюз от 9 май 2008 г.). В този документ също е регламентирано правото за придобиване собственост върху земеделски земи и фермерски сгради от чужденци.
„Консолидираният текст” съответства на Римския договор, по силата на който е създадена Европейската икономическа общност (ЕИО), която по-късно (през 1994 г.) е преименувана на Европейски съюз (ЕС). В Преамбюла на ДЕО и въпросния Консолидиран текст е записано, че „основната цел” на сътрудничеството между страните-членки на Евросъюза е „постоянното усъвършенстване на условията за живот и труд” на народите от общността.
Седем години след включването на България в ЕС (2007 г.) тази цел остава недостижима за повечето български граждани, които са станали по-бедни. През това време „инвестиционни фондове” (с участие на отвъдокеански банки и чуждестранни лица) са изкупили милиони декари българска земеделска земя. Нарушени са договореностите за седемгодишен „преходен период” (след присъединяването), през който чужденци нямат право да придобиват собственост върху български „земеделски земи, гори и горски земи”.
Понастоящем собствениците на „инвестиционни фондове”, закупили български земеделски земи през „преходния период”, бързат да узаконят придобитата поземлена собственост и се противопоставят на приетото от Народното събрание решение за продължаване на седемгодишния мораториум.
Те се надяват и да се възползват от бавенето на Конституционния съд, сезиран от ДПС и отделни депутати от БСП, относно правомерността на приетото от 171 депутати решение на 42-рото НС за продължаване на мораториума, и възнамеряват, както казва народът, “да ловят риба в мътна вода”.
Проводници на техните интереси са лидерите на извънпарламентарни партии и на „неправителствени организации”, които използват продължаването на посочения мораториум като претекст за предизвикване на предсрочни парламентарни избори, формиране на колониално парламентарно мнозинство и приемане на закони за създаване на свободен поземлен пазар в нашата страна.
В Консолидирания текст на договора за функционирането на ЕС правото на „свободно движение на стоки” се третира в Дял II. Този дял се състои от три глави: Митнически съюз; Митническо сътрудничество; Забрана за количествени ограничения между държавите-членки.
Дял III е „Селско стопанство и рибарство”, където са определени целите и механизмите на Общата аграрна политика (ОАП) на ЕС. Една от тези цели е да се осигурява „приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, в частност посредством увеличаването на индивидуалните доходи на лицата, осъществяващи тази дейност” (чл. 39, параграф 1 - буква б). Съгласно с този член на „Консолидирания текст....” гражданин на държава-членка на Евросъюза, закупил българска земеделска земя, е длъжен първо, лично да я обработва, като се засели на наша територия, и второ, да осигурява на наетите работници заплати, равни на тези в индустриално развитите държави.
Впрочем изискванията на въпросния чл. 39 на Консолидирания текст (предишен член 33 от ДЕО) може да залегне и в подготвяните законови разпоредби за регулиране на покупко-продажбите на български земеделски земи. Така ще се прекрати съществуващата практика на живеещи в САЩ, Израел, Турция и други държави да придобиват собственост върху наши земеделски земи с цел завладяване на територия и спекула.
Възможността на чужденци да придобиват и ползват земеделски земи е посочена в глава 2 „Право на установяване” на Консолидирания текст на договора за функционирането на ЕС. Тази глава се намира в Дял IV, озаглавен „Свободно движение на хора, услуги и капитали”. В нейния чл. 50 (предишен член 44 от ДЕО), параграф 2, буква „д”, е записано, че Европейският парламент, Съветът и Комисията са длъжни да „предоставят възможност на гражданин на една държава-членка да придобива и ползва земи и сгради на територията на друга държава-членка, доколкото това не противоречи на принципите, предвидени в член 39, параграф 2”. А това са принципите на Общата аграрна политика на ЕС. При нейното изработване и прилагане се отчита „специфичният характер на селскостопанската дейност, произтичащ от социалната структура на селското стопанство и от структурните и естествените неравенства между различните селскостопански райони”.
В Консолидирания текст има членове и параграфи, с които се разпорежда на ръководителите на страните-членки на Евросъюза, да осигуряват свободно движение на хора, услуги и капитали. Улеснява се износът на излишни парични и стокови ресурси от богатите в бедните държави.
Запазени са ограниченията за придобиване собственост върху земеделските земи от чуждестранни граждани. Чл. 52 (предишен член 46 от ДЕО) гласи: „Разпоредбите на тази глава (Право на установяване) и мерките, взети в съответствие с нея, не засягат прилагането на разпоредбите, съдържащи се в закон, подзаконов или административен акт, които предвиждат специално третиране на чуждите граждани по съображения за обществен ред, обществена сигурност или обществено здраве”.
Законите в Германия, Франция и други държави-членки на ЕС изключват възможността на чужденци да придобиват собственост върху техни земеделски земи и ферми. Например ако някой германски земевладелец иска да продаде своята земеделска земя, е длъжен най-напред да я предложи на съседните фермери и земевладелци, а при отказ от тяхна страна предлаганата за продан землена площ се предоставя на съответната районна административна служба.
Земеделската земя не е стока или капитал, а природно образувание, от което се добиват хранителни продукти за поддържане живота на хората и животните. Който я притежава е господар и на нейните обитатели.
