Трите мита, от които страда Европа, според г-н Анри Малос, председател на ЕИКС, са добре познати на България и българското общество. И особено на читателите на в. „Нова Зора”, защото в изминалите повече от двайсет години не сме спрели да осветяваме кошмарната реалност, която обуславя не само т. нар. Лисабонска стратегия (на знанието!!!), единният пазар, който по думите на г-н Малос, „не върши работа”, и третият мит – че в икономиката могат да се случат чудеса – нещо, което наистина е не само обидно, но и пределно дискредитиращо за твърденията на десетилетни корифеи у нас, които настояваха, че е вярно точно обратното и предписваха „лечение с тежки антибиотици” на „недоразвитата” (а всъщност съсипана) българска икономика.
В словото на Анри Малос буквално се назовават всички онези фалшиви тези и фатални, пропагандни икономически клишета, които доведоха страната ни до нивото на страна от Ен-тия свят, изградиха деформирания и плашещ образ на българите по цяла Европа и съсипаха поколения родени, и неродени...
Онова, което Анри Малос нарича реиндустриализация, е същото, за което в. „Нова Зора” призовава от години – да дадем шанс на българския гений, на българското производство, на българския усет и творчество. Само че, както често става, „никой не е пророк в родното си село”. Трябваше да дойде един французин, за да потвърди и „подпечата” верността на българските анализи на страниците на „Нова Зора”. Но и това е нещо...
Зора
Въпросът е дали реиндустриализацията е мит? Мисля, че не това е митът. От 10-20 години живеем под мотото на 3 мита, които направиха лоша услуга на Европа.
Първо, митът за икономиката на знанието, която да направи Европа най-конкурентоспособна в света. Това беше казано през 2000 г. и видяхме, че 13 години по-късно Европейският съюз се превърна в този район на света, който най-много загуби по отношение на конкурентоспособността. Така че Лисабонската стратегия беше грешка, защото икономиката на знанието не означава нищо. Откакто свят светува, икономиката съществува между тези, които произвеждат, които обслужват производството, и които продават продукцията. Всичко това генерира познанието.
Има нови средства за информация и комуникация, които всъщност бяха и част от причината за финансовата криза. Тези дейности не са същинска икономика. Истинската икономика създава богатства, създава добавена стойност. У нас казват, че не трябва да измисляме колелото, защото то отдавна е измислено.
Другият мит, под влиянието на който живяхме последните 20 години, е единният пазар. Мислехме си, че като отворим границите, като развием обмена, ще създадем богатство. Това беше добра идея през осемдесетте години, но вече не е. Защото знаете, че пазарът вече е световен. Например мелнишкото вино може да се продава на световния пазар, без да се налага да се казва, че европейският пазар е някаква цел сам по себе си.
Съществува и трети мит, който се нарича „митът на чудесата”. Посетих през почивните дни Троян и областта. Кметицата на града ме попита какво мога да направя, за да се случи чудо и един голям инвеститор да пристигне в Троян. Аз й отговорих, че можем да запалим по една свещ в църквата и да чакаме да стане чудо, но общо взето, чудесата в икономиката не се случват. За сметка на това в околностите на Троян видяхме малки предприемачи в дървообработването, керамиката, текстила и новите технологии, които имат действителни успехи със собствени ресурси. Един производител на маси и столове, с когото се запознах, продава дървения материал от троянските гори в Саудитска Арабия и много други страни от целия свят. Това е чудото, а не чудо, което идва от друго място. Важни са местните чудеса с местните ресурси и местното развитие. Така че аз съм убеден, че заедно с вас европейският проект ще тръгне по правилния път.
На първо мястоq индустрията и производството на България трябва да бъдат първата ценност. Може би дори трябва да се реформира Европейската комисия и да сложим индустрията като неин приоритет. Темата за индустриалната политика трябва да стане пръв приоритет, трябва да се разгледа и политиката за конкурентоспособност на Европа. Не трябва да се действа само на европейско ниво, много от нещата са в рамките на местните действащи лица.
Реиндустриализацията трябва да стане пръв приоритет. Трябва да се промени конкуренцията. Трябва да се помага за сътрудничеството между индустриалците, а не да се шпионират индустриалците.
Имаме само един голям успех на европейската индустрия от четиридесетте години насам. Това е “Аргус индъстрис”, защото имаше политическа воля на политическите ръководители от Франция, Испания, Англия, Германия и други, да се помогне с обществени средства за развитието на “Аргус индъстрис” и той се превърна в пръв конструктор на самолети в света. Но ако днес трябва да създадем отново “Аргус”, Европа няма да бъде съгласна. Това е абсурдът. Имаме нужда от една политика за съревнование, която да създава нови шампиони в Европа. Имаме нужда от нова търговска политика. Днес търговската политика също се ръководи от комисаря и се състои в това да казваме, че отваряме целия си пазар и се надяваме, че руснаците, американците и азиатците ще направят същото. Трябва да защитаваме интересите си.
По-малко наивна трябва да бъде търговската ни политика. Енергийната политика също трябва да се промени. Трябва да се преговаря директно за енергийната политика с Русия, за да имамаме добри условия, трябва да намалим нашите амбиции по отношение на възобновяемата енергия. Прекалено амбициозни цели си поставихме, докато останалият свят се опитва да бъде много по-прагматичен. Прекалено амбициозните цели по отношение на възобновяемата енергия увеличават цената на енергията и ние всъщност участваме в конкуренцията с вързани ръце, като ни липсва стратегия за евтина енергия – трябва да имаме разумна цена на енергията, за да може да развиваме нашето производство.
Същото се отнася и за зелената енергия. Налагаме си най-големите тежести, като се надяваме, че и другите ще го направят, но всъщност те не го правят. Правим това с цел да защитим планетата, което е една добра цел сама по себе си. Но вредните вещества в атмосферата не ги разпространява само Европа, напротив, повече ги разпространяват Америка и Азия. Трябва да бъдем по-големи реалисти и по-големи прагматици и да инвестираме в изследванията, в научните разработки.
Аз мога да говоря за моята страна. Политиката на моята страна – Франция, за подпомагане на научно-изследователската дейност, няма абсолютно никаква значимост, защото нашата страна е прекалено малка, програмите са ни прекалено малки и нямат голямо въздействие върху министъра на индустриалното възстановяване, както се нарича в момента. Програмата е с 321 приоритета. Всеки от тези приоритети получава по 50-100 хил.евро. какво може да се постигне с това?
Трябва да се върнем към локалното развитие, да подкрепяме малките и средните предприятия, да развиваме изключително прости неща, да се осланяме на здравия смисъл, на правилните решения. Нека да използваме природните ресурси, с които разполагаме – минните ресурси, дървения материал. Да използваме таланта на хората.
Видях един чудесен артистичен център в Троян – керамика, текстил, дървени изделия, правят се изключителни неща.
Разполагаме с потенциал и мисля, че трябва в европейските фондове да установим един приоритет на индустриализация на малките и средните предприятия.
Преди три седмици бях в Унгария, срещнах се с министър-председателя, и той ми каза, че две трети от европейските програми за Унгария между 2014 и 2020 г. ще бъдат посветени на реиндустриализацията, на малките и средните предприятия. Трябва пазарът на труда да стане по-гъвкав, за да се осигури мобилност. Трябва да се намалят данъците. Системата за данъчното облагане следва да е проста и предвидима и да не се променя при всеки нов парламент. Предприемачите имат нужда от всичко това.
Реиндустриализацията не е мит. Прекалено страдахме от тези идеологически митологии – пазар, икономика на познанието, чудесата на масивните инвестиции в чужбина.
Трябва да се върнем към реалността, трябва да се върнем към здравия смисъл. Реиндустриализацията - това е здравият смисъл. Благодаря!
*** Словото на г-н Анри Малос е изнесено по време на дебата на тема „Реиндустриализацията на Европа – мит или реалност: предизвикателства пред българската икономика”, състоял се на 4 декември 2013 г. в “Шератон-Балкан” в София, по повод 10-годишнината на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК)
