Улучили момента
Чиновници на ДНСК, държавния строителен контрол, започват масирана наказателна кампания за разрушаване на незаконосъобразно остъклените тераси по блоковете. На мушка са най-вече панелните квартали на София, Варна, Пловдив, Бургас и други големи градове. Там, където собствениците нямат резрешение, ще трябва сами да премахнат направеното. В момента само около 5 % от тези подобрения са с разрешение от съответната община. Че повечето остъклени тераси и балкони са незаконни, е повече от ясно. Но точно сега ли, в тая тежка криза и пред настъпващата свирепа зима, е моментът държавата да ни тормози и за това?
Хайлайфни кахъри
Милиони българи са затънали в нищета, та парламентът пак ще обновява лимузинния си парк. Покупката е от крещяща необходимост – в момента депутатите щъкат насам-натам само със 120 сиромашки мерцедеса и бемевета, които, както се кълне председателката Цецка, са в толкова лоша кондиция, че заплашват живота на нашите незаменими народни представители. Ето защо парламентът ще потроши народна пара за още 20 леки коли и 2 микробуса – и все така от година на година, докато поднови изцяло автомобилното си имане.
Според нас обаче за тази голяма нужда на депутатите съществува и по-лесно решение. В шведския парламент например има само една лимузина – тази на председателя. Така хем мадам Цецка ще е доволна, хем поддръжката на единствения автомобил ще е къде-къде по-сигурна.
Кой е по нерентабилен?
При социализма не можехме да пътуваме на Запад, при демокрацията не можем да стигнем до... съседното село. Автобусни фирми се канят да закрият маса линии в Добричко, Русенско, Врачанско, Видинско, Ломско и Монтанско, тъй като бизнесът бил нерентабилен.
Нищо ново – държавата и частниците вече закриха доста влакове и междуградски автобуси, така че още по-нататъшното усъвършенстване на “комуникациите” трябва да продължи до победен край. Прибавете към това вече закритите училища, болници, здравни пунктове, пощенски клонове и ще добиете известна представа за това какво ходене по мъките е животът на сънародниците ни в малките села.
Между другото – щом рентабилността е критерият дали дадена дейност да съществува, май вече е редно да закрием Народното събрание, Министерския съвет, президенството – по-нерентабилно нещо от тях, здраве му кажи!
