• Чака се “изравнителната сметка”
„Не е достатъчно да имаш шанс за да проявиш талант. Трябва да имаш талант, за да имаш шанс”.
Ектор Берлиоз
Отношението на „гербавите” управляващи към организираните от синдикатите и Асоциацията на зърнопроизводителите масови протести удивително, но съвсем не случайно, напомни за мошеничествата на топлофикационните дружества и фирмите за дялово разпределение. Когато някой абонат на „Топлофикация” оспори изпратената му „изравнителна” сметка, те „преизчисляват” сметките на всички потребители от съответната абонатна станция и си събират вересиите, наказвайки изрядните и смирени абонати. Така на практика признават, че топлинното счетоводство е изцяло фалшиво.
По същия начин правителството, което не може да си събере данъците, акцизите, митата, таксите и глобите, стоварва върху невинните граждани последствията от собствената си управленска некадърност. Светлият му пример после се копира от ръководствата на държавните компании. След като стигнат до ръба на фалита, решават, че единствено уволнението на хиляди служители ще ги спаси от закриване. Наказвайки невинните, те стимулират измамниците и отново стигат до банкрут.
Такава схема, със същите негативни последици, използва правителството при осъществяването и на „пенсионната реформа”, „реформата” в БДЖ, субсидирането на земеделието. Вместо да повиши събираемостта на осигурителните вноски, да санкционира измамите при отпускане на инвалидни пенсии, както и гратисните пътувания, кражбите на горива, релси и кабели в БДЖ, то симулира диалог с протестиращите, пробутвайки зад гърба им в Народното събрание предложения, противни на предизборно подписаните споразумения. Така „реформата” в пенсионната система се сведе до увеличаване, макар и „само” с 4 месеца годишно, на възрастта и стажа за пенсиониране, а тази в БДЖ – до уволнението на 2500 работници и служители, закриване на 138 направления и повишаване цените на билетите. Остана да виси във въздуха констатацията на шефа на МВР Цветан Цветанов и на прокуратурата, че чрез системата на обществените поръчки три фирми с по 20 работници са източили от национална компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ) 50 млн. лева чрез надуване цените на строителните услуги. Част от този грабеж е реализиран след идването на власт на ГЕРБ. В операция „излъжи БДЖ” е участвала дори фамилията на бившия общински съветник от ГЕРБ и лидер на циганската партия ДРОМ Илия Илиев. Няма начин обаче да не е замесен и някой от шефовете на компанията, но за далаверите ще платят хиляди уволнени обикновени железничари. Премиерът Бойко Борисов паметливо ги упрекна, че не били стачкували, когато са купени скъпите немски мотриси „Сименс Дезире”, но удобно забрави, че по същото време като главен секретар на МВР той би следвало да е по-добре информиран за неизгодната сделка на правителството на НДСВ. (Не е известно да е протестирал срещу авантюрата на „царския” министър на транспорта Николай Василев, нито срещу обръщането на държавния дълг от долари в евро, от което България изгуби 500 милиона.)
Според сегашното ръководство на Министерството на транспорта и БДЖ, съкращенията на персонала и увеличението с 9-15% на цените на билетите ще предотвратят фалита на компанията и изземването на 50-те немски мотриси. Но то няма да се случи, ако не започне незабавно изплащането на кредита от 190 млн. евро, отпуснат на БДЖ от Германската банка за развитие (KfW). Визитата в Германия на транспортния министър Ивайло Московски само отложи неприятната развръзка. Въпреки уреденото разсрочено изплащане на половината от дълга, ако до края на декември 2011 г. не бъдат изплатени поне 10-15 млн. евро от кредита, мотрисите ще бъдат запорирани и конфискувани. В противен случай канцлерът Ангела Меркел ще трябва да плати кредита на нашите железници от бюджета на Федералната република! Почти фалиралата БДЖ няма откъде да извади тези пари, а Симеон Дянков обяви, че държавата няма правно основание да плати дълга на БДЖ, понеже това би означавало държавна помощ, за която ЕК ще ни накаже. Абсурден съюз, абсурдна държава, абсурдни правила, продиктувани от Брюксел! Ерго, дамоклевият меч на фалита ще продължава да виси над БДЖ, а държавата ще съзерцава безучастно агонията на собствената си фирма. На 4 декември министър Московски заплаши, че обявените съкращения в БДЖ нямало да бъдат последните, „оздравяването” едва започва, и така докато БДЖ стигне до положението на МК „Кремиковци”, ще паднат още невинни глави. Компанията, разбира се, може да се спаси, но не с икономия на фонд работна заплата, а чрез увеличаване на приходите с държавни дотации. Но трябват талант и морал, за да се разбере тази истина. Главата на нашия „Брат Пит с очила” обаче е преизпълнена с инат и неолиберални догми на Световната банка. Точно затова гледа на БДЖ като на „комунистическа отживелица”, по аналогия на БАН... Настояването за министерски оставки не стига, защото управляващите ще продължават да обвиняват протестиращите за краха на собствената си финансова и социална политика. Всички са виновни.
Арогантността на Дянков и Борисов бе още по-фрапантна към зърнопроизводителите. И двамата са одобрили споразумението за размера на земеделските субсидии, а едва след изборите „откриха”, че някои от тях карали „Бентли”. И се отказаха от собствените си подписи. Откога за Дянков и Борисов богатството стана грях? На протестиращите зърнопроизводители, които на Никулден вкараха в София 170 трактора, бе казано направо, че размерът на обещаните им субсидии (570 млн. лева) е обвързан с мъглявия израз „в рамките на възможностите”. За Дянков това със сигурност е равносилно на „невъзможно”. Вицепремиерът и министър на финансите е готов сто пъти да се извини на земеделците, дори да го обидят на „лъжлив циганин”, но да не му искат пари! И Борисов, и Дянков, и министърът на земеделието Мирослав Найденов продължават да оправдават орязването с 300 млн. лева на субсидиите за зърнопроизводителите с това, че им били дадени милиарди, а трябвало да се подпомогнат и животновъдите, и тютюнопроизводителите. Разделяй и владей! Животновъдите и тютюнопроизводителите се хванаха на въдицата и отхвърлиха исканията за министерски оставки.
В крайна сметка излезе така, че съкращенията в БДЖ трябваше да “убедят” германските кредитори, че се работи за оздравяване на компанията. „Преговорите” на Симеон Дянков, Бойко Борисов, Тотю Младенов и Мирослав Найденов с протестиращите синдикалисти и зърнопроизводители на свой ред преследваха измамната представа, че правителството се съобразява с обществените настроения, които са категорично в подкрепа на протестите. И че властта е готова на разумен компромис в името на социалния мир, финансовата и политическата стабилност. В европейски план обаче целта бе България да се присламчи към новосформиращия се по инициатива на Франция и Германия „по-тесен ЕС” - на страните с нисък или нулев бюджетен дефицит и поносими дългове. В действителност както Министерството на транспорта, така и ръководството на БДЖ нямат „екшън план” за осигуряване на заетост на „Товарни превози” и „Пътнически превози”. По същия начин и правителството няма план как да увеличи приходите в бюджета и в частност този на НОИ. Напротив, с всичките си недомислици само разширява обсега на „сивата” икономика. Решението на ръководството на БДЖ за увеличаване цените на билетите, придружено от безпорядък, несигурност и мръсотия във влаковете просто ще пренасочи десетки хиляди пътници към алтернативния автобусен и таксиметров транспорт. В крайна сметка, със или без стачка, „Пътнически превози” ще продължават да носят загуби на компанията, особено ако „Товарни превози” се приватизират и отделят от БДЖ. Впрочем никъде по света пътническият жп транспорт не е особено печеливш, приоритетни са социалните функции. А уволнението на 2500 железничари няма да направи БДЖ печеливша компания, ако не се съживи икономиката!
“Реформите” в социалната сфера също изваждат на светло куп лъжи. Първата бе, че вдигането на пенсионната възраст и стажа за пенсиониране с 1 година от 2012 г. ще намали (още през 2014 г.!) бюджетния дефицит на НОИ с 500 млн. лева, а до 2020 г. – с 6 млрд. лева. И че благодарение на това още през 2012 г. минималната пенсия ще се увеличи с 9 лева! Както знаем обаче, бюджетът на НОИ се формира не само от вноските, плащани от наетите работници и служители, от самоосигуряващите се и от работодателите, а и от преводи от държавния бюджет, с които се покрива дефицитът. Но бюджетната комисия в парламента прие вдигането на пенсионната възраст да става не с 1 година, а с по 4 месеца на година, започвайки от 2012 г. Наложи се ГЕРБ да признае колко е несъстоятелно направеното предложение. И съответно, обещанието да вдигне минималната пенсия от 136 на 145 лева и да премахне ранното пенсиониране. Как по-късното пенсиониране и поемането на социалните осигуровки от държавните служители в МВР и МО например ще напълни бюджета на НОИ, ако със същия размер се вдигнат техните възнаграждения? Когато преместиш едни пари от левия в десния си джоб те не стават повече, нали? Работодател на държавните служители е държавата и подобно на другите работодатели, тя също трябва да поеме част от осигуровките на своите служители. Ако бави внасянето им в бюджета на НОИ, оправдавайки се с кризата в Европа, кой трябва да бъде наказан? Премиерът или неговите министри, на които Дянков е орязал бюджетите? Увеличаването на възрастта и стажа за пенсиониране може да замрази разходите на НОИ, но няма да увеличи приходите, които са единственият резерв за вдигане на размера на пенсиите. Каква пенсионна реформа правят Симеон Дянков и Тотю Младенов, щом като дори председателят на бюджетната комисия г-жа Менда Стоянова твърди, че ГЕРБ не прави реформа, а ремонтира старата? Значи и в сферата на социалното осигуряване управляващите просто замазват очите на Берлин и Париж, за да се домогнат до блока на финансово стабилните в новия ЕС. За българските си избиратели ще мислят, когато наближат избори...
Втора лъжа - увеличаването на пенсионната възраст ще позволи на упражняващите първа категория труд да получават по-високи пенсии, понеже щели да започнат да плащат и частните допълнителни пенсионни фондове. Това трябваше да стане още през 2014 г., но се отлага, понеже работодателите не внасят достатъчно средства в частните пенсионни фондове. Вместо да ги санкционира, правителството наказва миньорите и химиците с по-късно пенсиониране, без да им гарантира заетост до навършването на пределната възраст. Къде е гаранцията, че ще доживеят до новите, по-високи пенсии, щом средната продължителност на живота у нас е с 5 години по-малка от тази в Западна Европа? И кой работодател ще остави 60-годишни и по-възрастни въглекопачи и рудодобивници, когато 25 % от младежите са безработни, а средната безработица в България надхвърля 12 %?!
Третата лъжа е още по-цветиста - че пробутваната от Дянков „пенсионна реформа” била в интерес на младите поколения. Ако на пазара на труда у нас имаше глад за работна ръка, принудителното оставане на работа на по-възрастните работници и служители би било разбираемо. Но при масовата обща и младежка безработица увеличаването на пенсионната възраст просто ще стабилизира незаетостта. Никак не е случайно, че около 800 000 млади българи се установиха трайно в чужбина, а още 17 % заявяват, че са готови да ги последват. Дори и грубите сметки показват, че у нас има 2,6 млн. осигуряващи се, повечето на минималния осигурителен доход; 2,2 млн. пенсионери; над 800 000 с инвалидни пенсии; над 500 000 безработни, част от които изобщо не стигат до бюрата по труда. Ето го „лошият човешки материал”, от който се оплака Борисов, но не малка част от него гласува именно за ГЕРБ. Ако правителството бе направило нещо да се задвижи реалната икономика и да спадне безработицата, бюджетите на НОИ и НЗОК също нямаше да страдат от хроничен дефицит.
Четвъртата лъжа е на световно ниво – видите ли, в цял свят се вдигала пенсионната възраст поради застаряването на населението и ниската раждаемост. Но истината е, че възрастта за пенсиониране се вдига пропорционално на продължителността на живота и жизнения стандарт на населението. И никъде тази реформа не се посреща с одобрение. Във Великобритания например протестираха над 2 млн. души, а масови протести имаше в Италия, Гърция, Испания и дори Белгия. В три страни от еврозоната паднаха правителствата, а в Белгия сформираха правителство след 535 дни политическа криза! Но щом белгийците могат без правителство, защо да не могат и българите?.. Спечелването на местните и президентските избори от ГЕРБ не означава, че Бойко Борисов е по-добър премиер от британеца Дейвид Камерън, италианеца Силвио Берлускони, гърка Георгиос Папандреу или испанеца Хосе Сапатеро. Просто поданиците на Борисов са по-смирени. Преди две седмици гръцкият вестник „Симерини” запита с едро заглавие: „Свободни, или българи?” Всъщност Б. Борисов, освен футболист на годината, можеше да стане и „майка на столетието”, както предложиха някои по-изобретателни форумци. Като премиер обаче няма да бъде запомнен с друго освен с оправданията за „тежкото наследство” и световната криза. А пък и след две и половина години самостоятелно управление на ГЕРБ оправданието с наследството на тройната коалиция вече не минава.
