„Да докарат тука потока, да си направим едно хъбче и който иска, да си взема от тука газ, както от Турция”, размечта се премиерът Бойко Борисов след визитата си при Юнкер в Брюксел, последвала оповестения от руския президент Владимир Путин отказ от проекта „Южен поток”.
Това е то цялото „шменти-капели”, с което Борисов „реши” проблема с газопровода, по който през българска територия към Европа щяха да преминават годишно по 63 милиарда кубометра природен газ, а България щеше хем да има алтернативни на тези през Украйна газови доставки, хем щеше да получава и по 400 милиона евро транзитни такси на година.
Огъвайки се пред натиска на САЩ и Брюксел, българските управляващи обезсмислиха проекта и от „Южен поток” той стана „Турски поток”. България пропусна уникална възможност да стане незаобиколим фактор в енергийната политика на ЕС и като най-важното звено от газопровода да договори за себе си най-изгодни условия. Вместо това, след време ще получаваме от Турция същия руски или азербайджански газ, но по цени, които Турция ще определи.
Историята на проекта „Южен поток” от самото начало е история на американско-руското съперничество, водещо началото си далеч преди избухването на кризата с Украйна. Натовска България стана жертва както на това съперничество, така и на безгръбначието и политическата податливост на собствената си „политическа класа”. По тези признаци никое от управлявалите през последните 10 години правителства не е невинно. Подреждането на събитията около българското ангажиране с „Южен поток” показва един истински „газоврат”, при който само нуждата от благоприличие ни спира да не заменим с „ъ” двете букви „а”...
Ето ги основните моменти от тази знаменита сага, описани в статията „Да убиеш газопровод” на бившия дипломат Антон Гицев, публикувана във в. „Преса” на 18 декември 2014:
• на 18.01.2008 г. България подписва с Русия междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода „Южен поток”;
• на 25.07.2008 г. Народното събрание на Република България ратифицира споразумението с Русия;
• на 15 май 2009 г. в Сочи газовите компании на Русия, Италия, България, Сърбия и Гърция подписват също споразумение за изграждането на „Южен поток”. Те не противоречат на „европейските изисквания”, защото по онова време такива все още няма. Те са формулирани от така наречения трети енергиен пакет, съдържащ се в Директива 2009/73/ЕС, приета през юли 2009 г. и влязла в сила от 03.09.2009 г.. Съгласно тези изисквания инвеститорът, в случая „Газпром”, трябва да предостави 50 % от тръбата за експлоатация на трети страни, доставчици на природен газ. Тъй като директивата е приета по-късно и към момента на нейното влизане в сила не се очертава друг доставчик на газ, поради което ЕС не възразява срещу подписването на въпросните споразумения с Русия и изграждането на „Южен поток”. Възползвайки се от това положение, Германия и Русия прокарват газопровода „Северен поток” по дъното на Балтийско море, като „Газпром” притежава контролния пакет в консорциума, който го строи. Никакви протести от страна на Брюксел, никакви обвинения за нарушаване на „европейските изисквания”! Няма и забележки по договореностите между България и Русия.
• на 13.11.2010 г., по време на визитата на тогавашния руски премиер Владимир Путин в София, е учредено съвместното дружество за „Южен поток” с акционери Български енергиен холдинг (БЕХ) и руския енергиен гигант „Газпром”. Те притежават по 50 % от капитала;
• на 15.11.2012 г. шефът на „Газпром” Алексей Милер и българският министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев позират прегърнати на церемония в Министерския съвет, а България подписва окончателно инвестиционно решение за строителството на „Южен поток”. Тогава, заради търговската тайна, обществеността не научава какви са финансовите параметри на договореността, а непрозрачните процедури по избор на компаниите, които ще строят газопровода, хвърлят сянка върху добрите намерения. Разбира се, всички тези проблеми са преодолими, включително и изискването за предоставяне на 50 % от капацитета на тръбата на трети страни. Освен това самият Трети енергиен пакет допуска дерогация (изключение от правилата), от което се възползва Германия. За да се възползва от изключението, България просто трябва да консолидира своята позиция с тази на останалите страни участнички в проекта и да защити своите интереси пред Брюксел. Нито първото правителство на ГЕРБ, нито това на Орешарски, нито служебното правителство на професор Близнашки положиха усилия в тази насока. Украинската криза предреши съдбата на този проект. Ако „Южен поток” беше реализиран, Киев щеше да загуби всякаква възможност да шантажира и изнудва Русия с факта, че през територията на Украйна минава газопроводът за Европа. Именно в разгара на украинската криза се проявиха и нашите проблеми с Брюксел. През декември 2013 г. бившият министър на икономиката и енергетиката в кабинета „Борисов”, Делян Добрев, призна, че докато той е бил министър, позиция на ЕК за „Южен поток” не е имало. Такава била получена едва през август 2013 г. Оттогава Брюксел започна да разглежда под лупа всяка стъпка на българското правителство и да заплашва страната ни с наказателни процедури, каквито не размаха срещу никоя от останалите страни по проекта. Изведнъж „европейските правила” станаха непреодолима пречка за изграждането на „Южен поток”, но сякаш те бяха измислени само за България, оценена правилно като най-слабото звено. През декември 2013 г. министърът на икономиката и енергетиката в правителството на Орешарски, Драгомир Стойнев „джироса” на ЕК воденето на преговорите с Русия, но еврокомисарят Гюнтер Йотингер не се възползва от дадения му мандат. През това време другите страни, участващи в проекта „Южен поток”, като Австрия, Чешката република и Унгария отстояват твърдо своите национални интереси.
• на 24 юни 2014 г. австрийската OMV и руската „Газпром” подписват договор за строежа на частта от газопровода на австрийска земя, без Австрия да се съобразява с Третия енергиен пакет и да иска одобрение от Брюксел. На упрека, отправен от американското посолство във Виена, че така се нарушава „трансатлантическото единство срещу руската агресия”, австрийският президент Хайнц Фишер, който е поканил на посещение Владимир Путин, отговаря: „Никой не може да ми каже защо един газопровод, който се планира да минава през страни от НАТО и ЕС, не може да бъде изграден в Австрия”.
• на 3 ноември 2014 г. Унгарският парламент приема закон, който позволява строежа на газопровода на унгарска територия, без да е нужно одобрението на ЕС. Очевидно, при наличието на национално отговорни политици членството в НАТО и ЕС не е алиби за загърбването на националните интереси в името на „евроатлантическите ценности”.
И ако Гай Чарзан от „Файненшъл таймс” е прав да твърди, че проектът „Южен поток” се е превърнал в една от най-големите жертви на конфронтацията с Русия заради Украйна, още по-прав е Ерик Дрейцер от „Дойче веле”, който твърди, че българите са основната жертва на тази политика (на САЩ и ЕС, които искат да спрат проекта „Южен поток”, за да принудят Русия да доставя газ на Европа само през Украйна). Че ние българите сме най-голямата жертва, това го разбра и Бойко Борисов, който веднага след изявлението на Путин от Анкара хукна да се жалва в Брюксел. Жан Клод Юнкер го потупа, разцелува, нарече нацията ни велика и го увери, че Европа стои зад България. Но не обеща да ни компенсира за пропуснати ползи и понесени щети. Борисов съвсем правилно изтълкува любезността на европейските лидери, включително Ангела Меркел, като „Оправяй се!”. За ЕС приоритет става не „Южен поток”, а „Южен газов коридор”, който трябва да доставя газ от Каспийския регион по Трансадриатическия газопровод за Италия и Европа. Той бе замислен още през 2008 г. от САЩ и ЕС като алтернатива на руските газопроводи. След като се разбра, че вместо 60 милиарда кубометра, по „Южен коридор” ще текат само по 10 милиарда кубометра газ на година, този проект бе занемарен. Още повече че Азербайджан и Турция установиха пълен контрол върху неговото строителство, не допускайки до участие европейските компании. В резултат - на първата копка, която се направи на 20 септември 2014 г., не присъства нито един представител на ЕС, но присъстваха висши представители на САЩ и ... нашият президент Росен Плевнелиев! Очаква се Трансадриатическият коридор да бъде завършен към 2020 г., но цената на газта, която би получила България, не е гарантирана. Тя ще бъде такава, каквато Турция я определи.
Защо ли Бойко Борисов се беше загрижил за българските ангажименти към строителството на „Южен поток”, след като Путин го обяви за приключен поради липсата на разрешение от българска страна? Причините за поредния му „газоврът” са поне две: първо, съветът на Юнкер България да продължи да изпълнява своите ангажименти, за да не бъде осъдена от Русия в международния арбитраж; второ, защото през 2019 и 2021 г. изтича срокът за експлоатация на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй” и ако руската страна не го удължи, ще настъпи „катастрофа с цената на електроенергията”.
Точно както проектът „Южен поток” бе представян като компенсация на Русия заради осуетения от Борисов проект АЕЦ „Белене”, точно така и симулацията на активност в българския участък на „Южен поток” се използва от нашите управници, за да не хлопнат кепенците на АЕЦ „Козлодуй” - най-евтиния доставчик на електричество. Целта минимум на Борисов и компания е Русия да се откаже от проекта и България да избегне плащането на неустойки, както за АЕЦ „Белене”.
Глупакът винаги разчита, че другите са по-глупави от него. Обаче който е гледал пресконференцията на Владимир Путин на 18 декември 2014 г., с участието на над 1200 журналисти, се е убедил, че руският президент е световен играч, а не ... гасипожарчик. В продължение на 3 часа и половина той отговаряше на канонада от въпроси, без да погледне листче. Тоест, не е като нашия държавен глава Плевнелиев, който чете от листче дори „Да живее България!”. Путин показа, че е строг и отговорен стопанин на страната си, докато нашият президент се държи като страничен наблюдател.
Колкото и политиците и „независимите” медии у нас и на Запад да се правеха на щастливи от оповестения от Путин отказ на Русия от проекта „Южен поток”, неговата замяна с „Турски поток” ги обърка толкова, че дори се въздържаха от налагането на нови санкции срещу Кремъл. Реджеп Тайип Ердоган, за когото Путин каза, че е „крепкий мужик”, вече посочи на западните посланици в Турция къде им е мястото, като ги предупреди: „Не сме длъжни да ви търпим на наша територия!”. А на заплахите, критиките и опитите на тримата еврокомисари (Фредерика Могерини, отговаряща за външната политика и сигурността на ЕС, Йоханес Хаан, еврокомисар по разширяването, и Христос Стелианидес, еврокомисар по добросъседството) да го убедят Турция да се присъедини към санкциите срещу Русия, отговори с думите: „Много трудно е и ние няма да се присъединим към санкциите. Дали ЕС ще ни приеме, или не, това не е най-голямата ни грижа. Запазете съветите си за вас!”
Но в най-смешно положение се оказаха българските русофоби от управляващата четворна коалиция, които се надяваха ЕС да поеме отговорността за провала на „Южен поток”. За сляпото следване на европейските директиви България не само няма да бъде компенсирана, ами ще плаща сама неустойки на Русия. Колкото и Борисов да се мъчи да прехвърли вината върху Орешарски и Стойнев, точно той изглежда осъден да изживее отново кошмара от февруари 2013 г., когато само свиневъдите го приеха за свой кръстник.
Никой не би могъл да обясни на европейските партньори, че България е поела ангажименти, преди да влязат в сила тяхната Директива и Третият енергиен пакет. Те чудесно знаят това, но не могат да го кажат на европейските бюргери. Следователно, правителството на четворната коалиция ще си изпие само чашата с отровата. Не Орешарски, а Борисов сложи кръст на петролопровода “Бургас - Александруполис”, на АЕЦ „Белене”, а сега и на „Южен поток”. Доминираното от ГЕРБ 41-во НС е ратифицирало през 2010 г. споразумението за инвестиционното решение по газопровода. Да не говорим, че ГЕРБ натрупа черни точки и пред САЩ, гласувайки за мораториумите за забрана на проучванията и добива на шистов газ и за продажбата на българска земя на чужденци. Орешарски само временно замрази дейностите по „Южен поток”. При това, след американски натиск, за който нито от ГЕРБ, нито от РБ и ПФ обелват дума. По същия начин бяха провалени и другите „руски” енергийни проекти. Сега Борисов е натиснат да закрие „потока” завинаги, а той си приказва за някакъв хъб край Варна, който щял да захранва Европа с руски природен газ. Все едно, че нищо не е станало!
Това за „газовото хъбче”, разбира се, е Бойкова уйдурма, но сметката ще я плати не ГЕРБ, а България. Как правителството ще плаща неустойки за АЕЦ „Белене” и „Южен поток”, след като за да запълни дупката в бюджета, посегна на парите в частните пенсионни фондове?
Ако икономиката ни беше наистина свободна и пазарна, на енергийния пазар щяха да се конкурират АЕЦ, ТЕЦ, ВЕЦ и ВЕИ и произвеждащите скъпо електричество или щяха да намалят цените, или да продадат бизнеса си. Последното рано или късно ще се случи, но след като останем и без АЕЦ.
Тогава ни чака такъв „токов удар”, че нито едно правителство няма да го понесе. На Борисов и без друго му се привиждат хората факли от зимните протести през 2013 г. При спомена за тези трагедии едва ли може спокойно да мисли за спазване на „евроатлантическите ценности”.
Правото на народа да свали или промени формата на управление, която наврежда на неотменните права на хората, дадени им от Твореца, също е ценност, която е записана в Декларацията на независимостта, включена като приложение към Конституцията на САЩ.
При предишното си управление ГЕРБ залъгваше Русия с обещанието да построи „Южен поток” като компенсация за АЕЦ „Белене”. Втори път обаче този номер няма да мине пред Путин и има съвсем реална опасност Русия да не удължи срока на експлоатация на последните два блока на АЕЦ „Козлодуй”. Веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, на третия път стомната се счупва! След всички гадости от страна на управляващите у нас безродници, да каниш Русия „да си докара потока тука”, е изключително нахалство. Защо й е на Русия да полага 921 километра тръби по дължина на черноморското дъно, когато може да ги пусне по ширина и те да пресекат турската територия, върху която „европейски ценности” не виреят? Ако е нужен газоразпределителен хъб, той ще бъде изграден на турско-гръцката граница. Вярно е, че така се повишава тежестта на Турция пред ЕС, но ЕК трябваше да предвиди последиците от робското си послушание към Вашингтон.
Искаха да накажат Русия, а наказаха Европа и най-вече България. Нейната енергийна зависимост от Русия се превърна в зависимост от Турция.
След провала на „Южен поток” политическите и медийни дрънкала у нас заговориха отново за проекта „Набуко”. Но ако не сте забравили, Борисов се заканваше да започне полагането на тръбите на българска земя, без да чака туткащите се брюкселски чиновници да кажели „да”. В крайна сметка проектът бе изоставен по една непреодолима причина: липсата на достатъчни количества газ за транзитиране по газопровода. Нищо от това не се е променило, защото Азърбайджан не разполага с толкова големи запаси, а Узбекистан е в Евразийския митнически съюз. Тоест, по-вероятно е узбекският газ да потече към Китай и Индия, отколкото към Европа. Политиката не е за аматьори. Ако Кремъл случайно се върне към проекта „Южен поток”, бъдете сигурни, че това ще стане при много по-неизгодни за България условия. Вероломството не се прощава, особено на магаретата.
В този „газоврат” българското магаре се е обърнало с лице към Европа, но задникът му е опасно изложен на ритници от изток и югоизток. Това, че ще бъде наритано от атовете, не е най-лошото, което може да му се случи.
Атовете, тоест великите сили, си имат свои цели, интереси и приоритети, които не е задължително да съвпадат с нашите. Напротив, често са пълна противоположност на тях.
Затова, както казва Великият комбинатор: „Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се!”
Ако улиците на българските градове не се изпълват от време на време с гневни тълпи, управляващите могат да решат, че успешно са изморили „кофти матрияла”.
Ако се случи обратното, значи проклетите рогачи са оцелели. Не благодарение, а въпреки реформаторските напъни на властимащите. За да излезе народът на улицата, не са нужни нито руски интереси, нито руски рубли или „евроатлантически ценности”. Гладът, студът, безпаричието, наводненията и отчаянието са достатъчни причини суверенът да каже „Стига!” на управляващата шайка.
Да ви е честита Новата 2015 година!
