Най-големият проблем на България е лошият човешки материал в страната, заяви на 3 февруари 2009 г. лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на среща с българската общност в Чикаго.
Думите му ни възмутиха. Как е възможно той да се отнася към българския народ като към „материал”!? Но сега, подлагайки на оценка възникналото през последните години състояние в държавата и обществото ни, трябва да признаем, че в думите му се съдържа все пак определена истина. Прав е човекът. При един внимателен поглед върху „материала”, с който Б. Борисов изгражда партийния и държавния апарат, трябва да се съгласим, че този „материал” е наистина не просто лош, той е невъзможно лош. Това е просто
обществена смет, събрана от тъмните ъгли на обществото
Да започнем с „материала”, от който е изграден човекът, когото „архитектът” на нова България ни монтира като „държавен глава”. Този човек непрекъснато произвежда недопустими за един президент гафове, които са и смешни, и тъжни и във всички случаи срамни за нацията ни. Не ми съставлява удоволствие да констатирам, че той отдавна се е превърнал в обществено посмешище. Може да се предполага, че не горди мисли има за него и собствената му съпруга, която не намери куража да застане до него като „първа дама”. (При такъв „първи мъж”, коя жена със самочувствие би поискала наистина да бъде негова „първа дама”?!) Във всички случаи тази особа трудно може да бъде определена като държавен глава, доколкото е обслужвана от орган, достатъчно отдалечен от главата й. (Да ми прости господ, лошите помисли, които си позволих да изразя за този беден човечец.)
Да преминем сега към материала, от който е съставен самият главен строител на съвременна България. Той не е най-лошият футболист в България, не е най-лошият пожарникар, който сме имали, не и най-най-лошият полицай в страната ни, но е без всякакво съмнение най-лошият министър-председател , който България е имала от времето на Освобождението. Един министър-председател може да е всякакъв, но във всички случаи не бива да е „прост”. А г-н премиерът е прост, дори много прост. Това го казвам не аз, каза го самият той на събрание на работниците от Кърджали: И аз съм прост, и вие сте прости, затова се и разбираме.
Невероятно признание. Ако обаче се е издигнал до съзнанието, че е прост, той трябва незабавно да освободи заемания пост, за да го предостави на някой от достатъчно образованите българи, каквито в страната ни все още има. Но той, както разбираме, е не само прост, а и неморален, защото само един неморален човек, съзнавайки, че е прост и следователно непригоден да упражнява най-високите държавни функции, може да си позволи упорито да се държи за тях, причинявайки с това огромни щети на държавата и обществото.
Низките си остават низки
От какъв „материал” е съставен Министерският съвет на Б. Борисов? Очевидно от същия материал, от който е съставен самият той.
Не желая никого да оскърбявам персонално, но това са хора, събирани сякаш под път и на път. Преди години министър на здравеопазването стана една жена, която Б. Борисов намерил на някакъв кръстопът. Тя превърна парламентарните заседания в атракция, която ни караше да свеждаме засрамени глави. Така или иначе, министрите на Борисов в огромната си част мислят не за България, а единствено и само за себе си. (Тук ще си позволя едно отклонение. Преди години срещнах Стоян Овчаров, бивш министър, току-що бе излязъл от затвора. Стана дума за Т. Живков. И ето какво казвал Живков на нашите министри, когато някой тръгвал на път за чужбина: Момчета, правете каквото ще правите, но мислете за България?!)
Най-типичен представител на тази група министри, които мислят не за България, а за себе си, е г-жа Меглена Кунева. Изпитвам истинска непоносимост към тази иначе, ще кажете, симпатична жена. Но тя се превърна в истински символ на постоянно извършваното към нашата страна предателства. Тя буквално претупа условията за нашето членство в Европейския съюз, за да увенчае накрая подлото си дело със затварянето на 3-ти и 4-ти блок от АЕЦ „Козлодуй” които можеха да работят поне още 10-15 години.
За министър на външните работи е назначен Даниел Митов – вътрешен политически мигрант, който години наред упорито търсеше своя политически полог – в началото легна в ДСБ, а после премина към Куневото „Движение на гражданите за България”. Междувременно той намери и доходоносни чужди полози. Бе назначен на щатна длъжност в Националния демократичен институт на САЩ в Ирак. Не мога да си представя как този американски чиновник ще защитава интересите на България в отношенията ни със САЩ и другия западен свят. Той я пряк агент на американските имперски и финансови интереси.
Тези дни нашата общественост бе потресена от изявленията на един министър, който си позволи да дава най-невероятни оценки на някои световноизвестни учени.
Във врачанско училище министърът на просветата проф. Тодор Танев (станал професор вероятно по Сергей-Игнатовата рецептурна книжка) заяви, че Ломоносов (този руски Леонардо да Винчи) не е направил нищо особено в науката. Знаменитият български учен и общественик, роденият аристократ на духа, Асен Златаров бе също безцеремонно отречен, а големият френски ядрен химик, лауреат на Нобелова награда Фредерик Жолио-Кюри Танев обяви за лъже-учен, добрал се до високи научни признания благодарение на брака си с Ирен Кюри – дъщерята на Мария Кюри. Министърът освен това обяви, че Кюри бил получил Нобеловата награда и заради своето участие в антифашистката съпротива. Негово министерско невежество би трябвало да знае, че Кюри получи Нобеловата си награда за постижения в химия през 1935 г., т.е. значително преди той да се включи активно в борбата срещу нацисткото зло.
Често наблюдаваме това явление: малки хора да хвърлят камъни по големите, надявайки се така да се издигнат до тях.
Но низките остават низки и Танев ще остане си Танев.
Тъмни петна върху картата на МС
На кого от останалите министри да са спра?
На Лукарски ли – този неграмотен във всяко отношение човек, на когото безумието Борисово възложи икономиката ни ? Или на д-р Москов, който проявява енергия, в която нерядко проличават истерични нотки, които истински смущават околните? Или пък на онзи, който само защото бил минал покрай Юридическия факултет, стана министър на правосъдието?
За останалите министри няма да говоря.
Те са едно голямо тъмно петно върху картата, която образува Министерския съвет на България. Те са истински черни дупки в политическия космос на България. За да бъда справедлив, ще кажа, че в това тъмно петно има сякаш две по-светли точни: министър Калфин и министърът на вътрешните работи Веселин Вучков, но те предстоят да покажат себе си. От „материал” на Борисов всичко може да се очаква.
Давам си сметка, че съм написал зла статия
От нея, ще кажете, лъха омраза и само омраза към политическия опонент. Няма да приема това възражение.
Не изпитвам никаква омраза към описаните по–горе политически фигури. Омразата не е добро чувство. След като стигне до обекта си, тя се връща към субекта и му причинява сериозни морални поражения.
Съзнавам всичко това, поради което винаги полагам усилия да се опазя от омразата към някого. Едно такова усилие не е лишено от смисъл, защото омразата има своя източник в разума, а поведението на разума ни подлежи все пак на определен контрол.
Затова, уверявам ви, изложеното по-горе отношение към „материала” на Б. Борисов е проява не на омраза, а на отвращение.
Отвращение – това е чувството, което изпитвам и което никога няма да престана да изпитвам към Б. Борисов и неговия биоматериал, способен да възпроизвежда единствено своя егоизъм. Нямам контрол над това чувство. То е проява не на разума, а на моята нравственост, която не търпи власт над себе си. Така и ще си умра – с отвращение към тези политически хиени, нападнали стадно нещастния български народ.
2 януари 2015 г.
